Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 07.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на четвърти април две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 638/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена
от Р. ***, ЕГН **********, против брат
му Г. ***, ЕГН **********. Предявеният иск е с
правно основание
по чл.
109 от Закона за собствеността (ЗС). Ищецът твърди, че
по силата на договор за дарение е собственик на неурегулиран поземлен имот,
дворно място с площ от 914 кв. метра,
находящо се в землището на с. Б., общ. С., попадащо в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Б.”, одобрен с Решение №
84/11.08.1987г. на ОНС София, заедно с построената в него през 1967 г. масивна
жилищна сграда със
застроена площ от 64 кв. м.,
както и построен през 1970г. масивен
гараж със застроена площ от 30 кв. м., при граници на дворното място : на изток - имот на ответника
Г.С., от запад - пътека, от север - черен път и от юг - шосе „Б. – С.”. Р.С. посочва,
че брат му
Г.С. е поставил ограда между притежаваните от тях съседни
недвижими имоти, която прегражда единствения път до имота на
ищеца и така препятства влизането в него и ползването му, което той
счита за неоснователно действие, пречещо му да
упражнява правото си на собственост.
Въз основа на така
изложените фактически твърдения е поискано от съда да
осъди ответника да премахне поставената
от него ограда.
От страна на
ответника е подаден писмен отговор. Представен е констативен нотариален акт, по
силата на който Г.С., заедно със съпругата си Е. С., са признати за собственици
по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, дворно място с площ от
914 кв. метра, находящо се в землището на с. Б., общ. С., попадащо в границите
на околовръстен строителен полигон на махала „Б.”, одобрен с Решение №
84/11.08.1987г. на ОНС София, заедно с построената в него през
1977г., без строително разрешение и одобрен архитектурен проект масивна,
двуетажна жилищна сграда на 38 кв.м. застроена площ, както и стопанска
постройка на 45 кв.м. застроена площ, построена през 1980г., при граници на
имота : от изток - имот на Р. М., от запад – имот на Г. С., от север – път и от
юг-шосе Б. - С. Оспорена е фактическата обстановка описана в исковата молба.
Изложени са подробни съображения относно неоснователността на иска, като се
настоява съдът го отхвърли. Ответникът посочва, че е изградил оградата законно
и в съответствие с правото си на собственост.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани
писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, която съдът
възприема като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският
районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения
отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки
приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното :
Страните по делото са братя и всеки от тях е
индивидуален собственик (ответникът заедно със съпругата си) на един от два съседни имота, като и двата граничат с
шосето гр. С. – с. Б. До пролетта на 2016г. между двата имота не е имало
ограда. Въпросът, къде точно е поставена тази ограда през 2016г. е без правно
значение по настоящото дело, което не е за собственост, а и претенцията на
ищеца е ответникът да премахне оградата, а не да я премести. В годините до
изграждането ѝ ищецът е стигал до
своя имот, като е преминавал през двора на брат си и е ползвал неговата входна порта.
Това е ставало със съгласието на ответника. Между двете дворни места не е имало
поставена ограда, което също е било по взаимно съгласие между страните. Поради
влошаване на отношенията между страните, през 2016г. ответникът е заградил
имота си. Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и съдът я
счита за установена по делото.
Вещото лице, в заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, констатира, че имотът на
ищеца граничи и има лице на асфалтиран път, като съвсем безпрепятствено и с
неголеми затруднения и разходи Р.С. може да изгради вход и да осигури достъп с автомобил към имота си. Горното е видно и от
приложените към експертизата фотографски снимки (Приложение № 2, стр. 2/3, първата и втората
снимка от горе на долу - в дясно). Според съда твърденията в исковата молба, че не е възможно да се влезе в
имота по друг начин са лишени от всякакви основания. Касае е се за каменна суха
зидария, в очевидно лошо състояние и неподдържана, като за направа на вход за
автомобил е необходимо да се премахне само около три метра от нея. Също така, от
фотографските снимки и от изготвената скица се вижда, че същата тази зидария
продължава и огражда и имота на ответника, което по никакъв начин не е
попречило да се изгради вход и да се постави порта.
Във връзка с обстоятелството, че
входът на една от стопанските постройки е на разстояние от 40 см. от така
поставената ограда, съдът счита, че няма никаква пречка да се изгради нов вход,
който да не е с лице към двора на ответника, а стария при желание може да се
зазида. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а именно изграждане на постройка, която не е дори на минимално отстояние от
съседния имот, като от снимковия материал е ясно, че тези постройки не се
ползват от години.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Искът по чл. 109 от
ЗС е допустим. Дори и да има други съсобственици, освен страните по делото, те
не са задължителни необходими другари.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищцецът (Р.С.) по
осъдителния иск с правно основание чл. 109 от ЗС дължи пълно и главно доказване
на правото си на собственост, неоснователните действия от страна на ответника (Г.С.), както и че
тези действия му пречат да упражнява своето право. Във исковото производство всеки е длъжен да докаже
фактите, които твърди и от които
черпи правото, което претендира. Ето защо ако
ответникът твърди, че е оградил имота си по силата на някакво право, в негова
тежест е да докаже своето твърдение.
Съдът счита, че
ищецът Р.С. доказа правото си на
собственост (не се оспорва от
ответника), както и действията
на Г.С. (поставянето на оградата - също не се
оспорва от ответника), които му пречат да
упражнява своето право, но не успя да докаже, че тези действия са
неоснователни. От друга страна всеки има право да огради с лека ограда
притежавания от него поземлен имот, находящ се в неурегулираните части на
населените места – чл. 48, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). До изменението на ЗУТ през 2003г. няма
предвидена възможност учредяването на право на преминаване през чужд недвижим
имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, но и след
това отношенията между двамата братя не са уредени съгласно със законовите
изисквания, поради което установеното с времето фактическо положение е лишено
от всякакво правно основание. Обстоятелството, че в продължение на години Г.С. е търпял свободното
преминаване през неговия двор и не го е оградил, не означава, че е загубил
правото си да преустанови това преминаване и да огради имота си. Имотът на
ищеца има лице към улица, направата на вход за автомобил не би представлявала
за него някаква особена трудност, като при това положение претенцията му освен
правна, няма и житейска логика, защото по същите съображения и ответникът би
могъл да поиска да влиза в своя двор през двора на брат си, да затвори портата
и да изгради зид на нейното място, тъй като в останалата си част и неговия имот,
към улицата, е ограден със същия зид – видно от скицата (Приложение № 1) при имота на ищеца е с височина 1,30 м., а
до портата на ответника е с височина 1,25 м.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника ще следва да се присъдят направените по делото разноски. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на адв. П., тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
, а именно 300 лева. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че премахването на поставената между двата имота лека прозирна ограда е на стойност под 1000 лева.Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235
от ГПК, съдът