Р Е
Ш Е Н
И Е
№____
гр. Русе, 02.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -
VI
граждански състав…в публично
заседание на трети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора………………….. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело №3156 по описа на 2017 г, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е за съдебна делба във фазата по извършване.
С влязло в сила решение №1319 /05.10.2017 г. на РРС по делото,
е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти:
1.Полска култура с площ от 14.898 дка, трета категория,
местността „Пранга“ представляваща имот № 131039 по проекта за делба на
землището на Н. с., Р., при граници и съседи: №131040 – полска култура на Г.Б.
Г.; №131012 – полска култура насл.М. Г. К., №131013 – полска култура насл. М.
Г. К.; №131014 – полска култура на С. И.Г.; №000267 – полски път Община. Имотът
е образуван от имот №131005.
Съгласно скица №003349/20.03.2017г., издадена от Общинска
служба по земеделие, имотът е с № 131039 в землището на Н. с., Р., местността „Пранга“, с ЕКАТТЕ 52235, с площ
от 1(4.898дка, начин на трайно ползване- полска култура, вид собственост:
частна, категория на земята при неполивни условия: трета; при граници и съседи:
№131040 – полска култура на Р. И. П.; №131025 - полска култура на С. Д. К.; №131041
- полска култура на С. Д. К. , №131044 – полска култура на Р. И. П.; №000267 –
полски път Община. Имотът е образуван от имот №131005.
2.Залесена територия (гора) – от 2.000 дка, четвърта
категория, местност „КАРАКУШ“ в землището на Н. с., Р., имот №150024 по плана
при съседи: №150025 – залесени терит. насл.В.В. А.; №000161 – полски път на
Общината; №150023- залесена терит.насл.И.К.Ч.; №000214- пасище, мера на
Общината.
Съгласно скица №003354/20.03.2017г., издадена от Общинска
служба по земеделие, имотът е с № 150024, в землището на с.Н. с., община Р.,
местност „КАРАКУШ“, с ЕКАТТЕ:52235, площ от 2.000 дка, начин на трайно
ползване: гора в зем.земи, вид собственост: частна, категория на земята при
неполивни условия: четвърта, имотът попада в отдел/подотдел: 173/а1, площ
2.000дка, вид на горите: широколистна гора, при граници и съседи: №150025 – залесени терит. насл.В.В. А.;
№000161 – полски път на Общината; №150023- гора в зем.земи на П. Т. Ч.;
№000214- пасище, мера на Общината, като върху имота следните ограничения: 98
–да се използва съгласно Закона за горите и Правилника за приложението му
ПРИ ПРАВА – 3/6 ид.части за Р.А.К.; 1/6 ид.част за Н.С.К.;
1/6 ид.част за М.П.А. и 1/6 ид.част за А.П. Пасова.
В първото открито заседание след влизане в сила на решението по допускане
на делба ищецът, чрез адв. Л.П., предявява претенция за сметки в общ размер на
2103.59 лева за времето от 2006г. до 2016г. към ответниците Н.С.К., М.П.А. и А.П.
Пасова по реда на чл.
346 ГПК. Искането си основава на твърденията, че трите съсобственички го
лишили от право да събира добиви от имота - Полска култура с площ от 14.898
дка (рентата). Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, като в случай, че съдът не приеме това
възражение, те стъпват на общата петгодишна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД, и
част от исканията, а именно за стопанските 2006-2007г., 2007-2008 г., 2008-2009
г., 2009-2010 г., 2010-2011г. и 2011-2012г. са погасени по давност.
ОТНОСНО
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА.
С протоколно
определение от 03.04.2018 г. е одобрена на основание чл. 234, ал.1 ГПК спогодба
постигната между Р.А.К. от една страна и Н.С.К., М.П.А. и А.П. Пасова - от друга, като в дял на ищеца Р.А.К. е поставен в дял имот 131051 с площ
7.449 дка съобразно проекта за делба на имот 131039 от 6.03.2018 г., местност
„Пранга” в землището на с. Н. с., 3-та категория, при граници и съседи 131041
на С. Д. К., 131013 на С. Д. К., 131052 Н.С.К., М.П.А., А.П.П.. 000267 полски
път собственик Община Русе. 131044 собственик Р. И. П.. В дял на ищеца е поставена и залесена територия
/широколистна гора/ с площ от 2 дка,
4-та категория, местност
„Каракуш” в землището на с. Ново село, обл. Русе с № 150024 по плана за
земеразделяне на с. Ново село с стойност 560.00 лв. Като за уравнение на
дяловете на ответниците ищецът се е задължил да заплати сума в размер на 280.00
лева.
В дял на трите ответници Н.С.К. ЕГН**********, М.П.А. ЕГН**********,
А.П.П. ЕГН********** е поставен в общ дял имот 131052, с площ 7.449 дка,
съобразно проект за делба на имот 131052 от 6.03.2018 г. местност „Пранга” в
землището на с. Ново село, 3-та категория, при граници и съседи 131025 на С. Д.
К., 131013 на С. Д. К., 131051 Р.А.К., 000267 полски път собственик Община
Русе. 131040 собственик Р. И. П..
На основание
чл. 234, ал. 4 ГПК производството по делото е прекратено, в частта му
относно допуснатите до делба имоти. .
В тежест на всяка от страните е държавната
такса върху дела й – за ищеца в размер на 199.66 лв., за ответниците – 188.46
лева.
По отношение на претенциите по
сметките:
Съделителят
Р.А.К. е предявил по реда на чл.346 ГПК срещу Н.С.К., М.П.А. и А.П. Пасова искане за заплащане на сума от 2103.59 лв., представляваща
половината от получените от ответниците парични арендни вноски, както следва: за
стопанската 2006-2007 г. – сумата от 75.00 лв., представляваща половината от
получени от ответниците общо 150.00 лв.; за стопанската 2007-2008 г. – сумата
от 75.00 лв., представляваща половината от получени от ответниците общо 150.00
лв.; за стопанската 2008-2009 г. – сумата от 135.00 лв., представляваща
половината от получени от ответниците общо 270.00 лв.; за стопанската 2009-2010
г. – сумата от 134.03 лв., представляваща половината от получени от ответниците
общо 268.07 лв.; за стопанската 2010-2011 г. – сумата от 186.16 лв.,
представляваща половината от получени от ответниците общо 372.33 лв.; за
стопанската 2011-2012 г. – сумата от 223.39 лв., представляваща половината от
получени от ответниците общо 446.79 лв.; за стопанската 2014-2015 г. – сумата
от 375.00 лв., представляваща половината от получени от ответниците общо 750.00
лв.; за стопанската 2015-2016 г. – сумата от 450.00 лв., представляваща
половината от получени от ответниците общо 900.00 лв. и за стопанската
2016-2017 г. – сумата от 450.00 лв., представляваща половината от получени от
ответниците общо 900.00 лв. Правното
основание на исканията е по чл.30, ал.3 ЗС. Спорно е вземането за стопанските 2006-2007
г. ; 2007-2008 г. ; 2008-2009 г. ; 2009-2010 г. ; 2010-2011 г. и 2011-2012 г.
По делото са представени договор за наем на земеделски имот
от 2006 г., 2007г., 2008г. , 25.07.2009г., 2010г. и 13.05.2011г., от които е видно,
че същите са сключени от П. А.К. като наемодател и С. Д. К. като наемател,
всеки със срок от 1 стопанска година, считано от датата на съставянето му, т.е.
за стопанските години от 2007-2008 г. до 2012-2013 г. включително. Предмет на
договора е процесната делбена нива- Полска култура с площ от 14.898 дка, трета
категория, местността „Пранга представляваща имот № 131039 на землището на Н.
с., Р.. Уговорено е наемно плащане в пари, с падеж – най-късно до края на календарната
година, през която е прибрана реколтата от наетите земеделски земи. По делото е
представена и служебна бележка от 26.04.2017 г., издадена от арендатора ЗП С. Д.
***, от която е видно, че получател на рентата за стопанските години 2006-2007г.
в размер на 150.00лв, 2007-2008г. в размер
на 150.00лв., 2008 -2009г. в размер на 270.00лв., 2009-2010г. в размер
на 268.07лв., 2010-2011г. в размер на 372.33лв. и 2011-2012г. в размер на
446.79лв. е Пенчо А.К., като на същия са изплатени посочените суми.
От представените по делото договор за наем
на земеделска земя от 17.01.2014г.,06.10.2014г. и 20.10.2015г. , е видно, че
същите е сключен от П. А.К. като наемодател и ЗКПУ„Земя”, с-.Ново село като наемател,
със срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2014 г.,01.10.2015г. и
01.10.2016г. т.е. за стопанските години от 2014-2015 г., 2015-2016г. и 2016-2017
г. включително. Предмет на договора е процесната
делбена нива -Полска култура с площ от 14.898 дка, трета категория, местността
„Пранга представляваща имот № 131039 на землището на Н. с., Р.. Уговорено е
наемно плащане в пари, с падеж – след 15 януари на следващата стопанска година.
По делото е представена и служебна бележка от 03.04.2017 г., издадена от
арендатора ЗКПУ “Земя“, с.Ново село, от която е видно, че получател на рентата
за стопанските години 2014-2015г. в размер на 50.00лв. на декар, 2015-2016г. в
размер на 60.00лв.на декар и 2016-2017г. в размер на 60.00лв. на декар е П. А.К.,
като на съпругата му Н.К. са изплатени сумите.
С оглед на така установените факти
съдът намира, че ответниците са получавали цялата рента по договорите за рента
за стопанските от 2006-2007 до 2011-2012 години включително, както и за
стопанските от 2014-2015г. до 2016-2017години включително. Това обстоятелство
всъщност не се оспорва от тях. По делото няма твърдения, че суми, съответни на
припадащия му се дял в съсобствеността, са предавани на ищеца, нито има
доказателства за това. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Докато съществува
правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част
от добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността.
Този от съсобствениците, който е събрал доходите, дължи да заплати на
останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. В
случая, тъй като съделителя Р.К. е собственик на ½ ид.части от процесната
нива –полска култура, то на основание чл.30, ал.3 от ЗС ответниците по
претенцията му дължат съответната припадаща се част от получената от тях рента
по договорите за аренда. Възражението, че вземането е погасено по давност за
процесната стопанска година 2011-2012, е неоснователно. Дължимото между
сънаследниците във връзка със собствеността по правната си същност съставлява
задължения на сънаследника към останалите сънаследници за доходи, които първият
е събрал от сънаследствени имоти. Както бе посочено по-горе, в такъв случай
всеки сънаследник е собственик на съответната част от доходите, отговарящи на
дела му от наследството, и може да ги търси. Отношенията, които възникват във
връзка с това между наследниците, са облигационни и уреждането им става по
общите правила, включително и за погасителната давност. Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. В случая в закона не е предвиден различен от общия
срок. Това вземане не е периодично. Съгласно определението, дадено от ВКС в ТР
№ 3/2012 г. на ОСГТК, периодичното вземане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията еднакви. Вземането на арендодателя към арендополучателя съдържа
изброените признаци, поради което това вземане е периодично и по отношение на
него се прилага тригодишната давност. Но това е вземане на арендодателя срещу
ареднополучателя по повод на създаденото между тях арендно правоотношение.
Вземането на наследника по чл.30, ал.3 ЗС е друго. Съгласно постоянната съдебна
практика вземането по чл.30,
ал.3 ЗС не е за периодични плащания, за да се погасяват с изтичането на
тригодишен срок. То има облигационен характер и почива на идеята за забрана на
неоснователното обогатяване. Между съсобствениците тези суми имат характер на
обезщетение, което се погасява с общата петгодишна давност. Съгласно чл.114,
ал.1 давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
При неоснователното обогатяване, какъвто е характерът на иска по чл.30, ал.3 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията
от обогатилия се, т.е. в случая погасителната давност започва да тече от деня,
в който съделителите са получили арендното плащане за стопанската 2011-2012 г.
По делото обаче нито се твърди, нито се представят доказателства за датата на
извършването на това плащане, поради което следва да се приеме като падеж
най-късната дата, уговорена като падеж по договора, а именно съгласно чл.5 от
същия – плащането на наемната цена се извършва от 01.10.2011г. до края на
календарната година, през която е прибрана реколтата от наетите земеделски
земи, т.е. 31.12. 2012г. Затова давността не е била могла да изтече към момента
на предявяване на претенцията – 01.12.2017 г. С оглед на тези съображения
исковете за стопанските години до 2010-2011 г. включително са погасени по
давност.
Видно от изготвеното по делото
заключение на вещото лице, за процесния период – за стопанските 2011 -2012г. до
2016 -2017г. вкл. срещу отдадената с договор за наем на земеделски земя полска
култура в местността „Пранга представляваща имот № 131039 на землището на Н.
с., Р., ответниците са получили рента в общ размер на 2979.45 лева. Припадащата
се съобразно правата на съделителя - ищеца К. / 1/2 ид. част/ в съсобствеността
е в размер на 1489, 73 лева /или по 496.58лв. за всеки ответник/, до който
размер иска следва да бъде уважен като бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 2103,59 лева / или 701.20лв. за всеки ответник/ . Сумата се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на молбата- 01.12.2017г, до
окончателното й изплащане.
ПО
РАЗНОСКИТЕ.
Съгласно
чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по
присъединените искове в делбеното производство разноските се разпределят по
чл.78 ГПК. Формираната практика по приложението на чл.355 ГПК неотклонно приема, че предвид характера на производството по съдебна
делба /особено исково/ и на регламентиращите го процесуални норми /специални по
отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес/, то отговорността за
разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е
залегнал в правилата на чл.78 ГПК. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права,
съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба,
предявяването на такъв не зависи от поведението на другата страна. Причината за
завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният
резултат- да се ликвидира съществуващата съсобственост. В делбеното
производство страните имат двойно качество- те са и ищци, и ответници един
спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят
от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са
предявени други искове /например по сметки/, тъй като те зависят от поведението
на ответника по тях, нормата на чл.355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 ГПК.
По отношение на разноските,
които се дължат на ищеца на основание чл. 78 ГПК, включващи възнаграждение за един адвокат съдът констатира, че по
делото са представени два договора за правна защита и съдействие – в първа и
втора фаза на делбата. Ето защо, следва да се приеме, че във връзка с
претенциите по сметки е само втория представен по делото договор /л.66/. При
това положение, с оглед частичното уважаване на претенциите по сметки, на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 692,60 лева за адвокатско възнаграждение.
Тази сума следва да бъде заплатена от ответниците. Съобразно отхвърлената част
ищеца дължи на ответниците сумата от 303.78лева.
В решението съдът присъжда
и дължимата държавна такса върху съединените във втората фаза на делбата искове
– 4 % върху цената на иска за първата инстанция. Държавната такса се възлага
върху ищеца и ответника съобразно с уважената и отхвърлената част от
претенциите по сметки. При следване на това правило, ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Русе сумата от 24,56 лева,
представляваща държавна такса върху отхвърлената част от иска по чл.
30, ал.3 ЗС, а ответниците – сумата от 59,59 лева върху уважената част от същия.
Към
момента държавната такса съобразно постигнатата между страните спогодба не е
определена от съда в с.з. от 03.04.2018г. и същата не е внесена от страните,
поради което и на основание чл. 77 ГПК съдът я присъжда със съдебното решение. Съдът като взе предвид, постигнатата съдебна спогодба и на основание
чл. 8 от ТДТКССГПК приема, че ще следва да бъде осъден всеки от съделителите да
заплати държавна такса в размер на две на сто от стойността на дела му – за
ищеца в размер на 199.66 лв., за ответниците – 188.46 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.
30, ал.3 ЗС Н.С.К. ЕГН:**********,***
да заплати на Р.А.К., ЕГН:**********,*** сумата от 496,58 лева, представляваща припадащата се на последния част от
получените арендни плащания за ползването на земеделската земя - Полска
култура с площ от 14.898 дка, трета категория, местността „Пранга
представляваща имот № 131039 на землището на Н. с., Р. за периода от 2011 -2012 г. до 2016-2017 г.
включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.К., ЕГН:********** против Н.С.К. ЕГН:**********,***, по реда на чл.346
от ГПК иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС в частта за горницата над 496,
58 лева до пълния предявен размер на иска от 701,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
30, ал.3 ЗС М.П.А., ЕГН:**********,***
да заплати на Р.А.К., ЕГН:**********,*** сумата от 496,58 лева, представляваща припадащата се на последния част от
получените арендни плащания за ползването на земеделската земя - Полска
култура с площ от 14.898 дка, трета категория, местността „Пранга
представляваща имот № 131039 на землището на Н. с., Р. за периода от 2011 -2012 г. до 2016-2017 г.
включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.К., ЕГН:********** против М.П.А., ЕГН:**********, по реда на чл.346
от ГПК иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС в частта за горницата над 496,
58 лева до пълния предявен размер на иска от 701,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
30, ал.3 ЗС А.П. П., ЕГН:**********,*** да заплати на Р.А.К., ЕГН:**********,*** сумата от 496,58 лева, представляваща припадащата се на последния част от
получените арендни плащания за ползването на земеделската земя - Полска
култура с площ от 14.898 дка, трета категория, местността „Пранга
представляваща имот № 131039 на землището на Н. с., Р. за периода от 2011 -2012 г. до 2016-2017 г.
включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.К., ЕГН:********** против А.П. П., ЕГН:**********,***, по
реда на чл.346 от ГПК иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС в частта за
горницата над 496,58 лева до пълния предявен размер на иска от 701,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 ГПК Н.С.К. ЕГН:**********,***,
М.П.А., ЕГН:**********,*** и А.П. Пасова, ЕГН:**********,*** да заплати на Р.А.К., ЕГН:********** сумата от общо 692,60 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на уважената част от иска по чл.
30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 ГПК Р.А.К., ЕГН:********** да заплати на Н.С.К. ЕГН:**********,***, М.П.А.,
ЕГН:**********,*** и А.П. П., ЕГН:**********,*** сумата
от общо 303,78 лева, представляваща разноски по производството съразмерно на отхвърлената
част от иска по чл.
30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Н.С.К. ЕГН:**********,***, М.П.А., ЕГН:**********,*** и А.П. Пасова, ЕГН:**********,***
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - гр.Русе сумата от 59,59 лева, представляваща дължима
държавна такса върху стойността на уважената част на предявения срещу тях иск с
правно основание чл.
30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Р.А.К.,
ЕГН:********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.Русе сумата
от 24,56 лева, представляваща дължима държавна такса върху стойността на
отхвърлената част на предявения от него иск с правно основание чл.
30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА Р.А.К.,
ЕГН:********** да заплати
държавна такса за дела си в размер на 199.66 лв. по сметка на Русенския
районен съд.
ОСЪЖДА Н.С.К.
ЕГН:**********,*** , М.П.А.,
ЕГН:**********,*** и А.П. П., ЕГН:**********,*** да заплатят държавна такса за
дела си в размер на 188.46 лв. по сметка на Русенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия :