Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260030

 

Номер     Дата   13.10.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:        Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на    22.юли  2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  86/ 2020 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на  Н.  Г.П. ЕГН:**********,представляван от  процесуалния си представител адвокат  А.  А. *** против Решение №152/ 05.11.2019 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд  по търг. дело № 61/2019 г.

 По силата на обжалваното  решение  съдът е осъдил   ответника Н.  Г.П. с ЕГН:********** да заплати на  „Ф.„АД / в несъстоятелност/ град Б* сумата  58 140 лева,частично от сума в общ размер на  114 000 лева,представляваща обезщетение,дължимо на основание чл.240а ТЗ – за причинените на дружеството имуществени вреди, представляващи  претърпяна  загуба,изразяваща се в получаване на ежемесечно възнаграждение от ответника в качеството му на  изпълнителен директор на“Ф.„АД  за времето , считано от 01.01.2016 г.  до 31.12.2018 г.,ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда -21.03.2019 г. до окончателното  изплащане.

 

Въззивна  жалба  срещу постановеното решение в осъдителната му част е подадена от ответника Н.  Г.П. с подробни оплаквания за  постановяване наа решенеито в нарушение на  процесуалния  и материалния закон.

Поддържа  се оплакването, че решението е недопустимо, тъй като  искът  е предявен от  търговско дружество  „Е.  Д. АД „което не притежава процесуалната легитимация да предяви иска. Това е така, тъй като  по отношение на  „Ф.„АД, в което дружество  ищецът е акционер  е открито производство по  несъстоятелност. С оглед на това жалбоподателят счита, че  искът, с който се претендира  обезщетение за причинени имуществени вреди ,причинени от  управленски  деликт  може да се предяви само от синдика  на несъстоятелното дружество. Това право по силата на закона е предоставено само на синдика още повече ,че  ишецът по делото  „Е.  Д. „АД няма качеството на кредитор.  Поради което  и  жалбоподателят претендира  решението да бъде обезсилено като постановено по недопустим иск,предявен от страна , която не е процесуално легитимирана да предяви иска при открито производство по несъстоятелност по отношение на  „Ф.„АД- гр.Б*.

 При   положение , че съдът приеме решението за допустимо се  поддържа  оплакване, че същото е неправилно, поради това , че не е налице фактическия състав на иска по чл.240а ТЗ – не е налице противоправно поведение на ответника.

Ответника по въззивната жалба ТД „Е.Д. „АД ЕИК** чрез  пълномощниците си по делото адв. Р.К. и адв.Г* Х.а  от САК поддържат писмен отговор ,съгласно който  въззивната жалба е неоснователна.

Ф.„АД / в несъстоятелност/,представлявана от синдика Д.С. взема становище по допустимостта на доказателствата,но не ангажира становище по основателността на въззивната жалба.

  Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за  установено следното:

 Предявеният иск е  с правно основание- чл.240 а  ТЗ.

 Първото  оплакване, което се поддържа  във въззивната жалба  е,че  обжалваното решение е недопустимо, тъй като искът  е предявен от лице, което не притежава  активна   процесуална легитимация да предяви иска .

Оплакването ,че ищецът няма процесуалната легитимация да предяви иска не се споделя  от въззивната инстанция.

Процесуалната легитимация да предяви иск , с който се претендира обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди  следва от закона.  Съгласно чл.240а ТЗ правото  да предявят иск  принадлежи на акционерите,които  притежават поне 10% от капитала на дружеството.

   В конкретния  случай   ищецът  - ТД „Е.Д. „АД *** не е миноритарен, а мажоритарен  собственик , притежаващ 51 % от капитала на  „ Ф.„АД- гр.Б*.

  Правото на иск по силата на закона  принадлежи на   ТД –ищец, като  упражняването  му е предоставено на  акционерите,притежаващи повече от 10% от капитала на акционерното дружество,но в защита на чуждо  материално право.

   В случая имуществените вреди са настъпили в  патримониума,т.е.в имуществената сфера  на „Ф.„АД, но  законът чрез разпоредбата на  чл.240а ТЗ дава право на  акционерите, притежаващи 10% от капитала на дружеството да предявят иск за присъждане на  обезщетение за претърпените от него имуществени вреди. След като ищеца е предявил   искова молба в защита на   чуждо материално право ,за което е изрично  овластен от закона, то същият е процесуален субституент. Следва да се  отбележи, че  субституента е страна по смисъла на чл.26,ал.1  ГПК и спрямо него важат както силата на пресъдено нещо, така и изпълнителната сила  на  осъдителното решение. След като е страна  субституента,който притежава процесуалната  легитимация да предяви  иска – той носи и отговорността за  съдебни разноски в случай , че  искът бъде  отхвърлен.

 Процесуалното положение на  ищеца като  субституент се определя от това, че неговото право на иск се  отнася до чуждо материално право. Тъй като не е носител на спорното материално право  субституентът не може да извършва  действия на разпореждане с него.

 Съгласно чл.26,ал.2  ГПК освен в предвидените в закон случаи никой не може да предявява от свое име  чужди  права пред  съда.   При  иск по чл.240а ТЗ  търговското дружество –ищец упражнява правото си на иск в защита на „Ф.„АД, тъй като имуществените вреди са настъпили в патримониума на това дружество.

Овластяването да се води  процес относно чуждо право включва  като своя последица  важимост спрямо  носителя на спорното материално право на правните последици от  водения процес. Силата на пресъдено нещо се разпростира както по отношение на субституента, така и спрямо носителя на  материалното право – изрично в този смисъл е т.1 от диспозитива на Решение№ 360/ 04.07.2006. по   търг.дело №197/2005 г.ТК първо т.о. докладчик :съдия  Мариана Костова.

  Съгласно чл.26,ал.4 от ГПК по дело, по което е предявено чуждо право се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Това означава, че  наред с процесуалния субституент съдът служебно трябва да конституира като страна и носителя на  материалното право, за да се разпростре СПН и  по отношение на тази  страна . В изпълнение на разпоредбата на чл.26,ал.4  ГПК първостепенния съд с Определение № 247 от 15.04.2019 г. постановено по търг.дело№ 61/2019 г. служебно е конституирал носителят на материалното право „Ф.„АД / в несъстоятелност/ като  съищец по делото. С  решение № 217 от 06.08.2018 г.,постановено от Окръжен съд- град Пазарджик по търг.д.№ 201/2017 г. по реда на чл.630,ал.1 ТЗ  „Ф.„АД е в открито производство по несъстоятелност.

 С  оглед на това и несъстоятелния търговец се представлява от постоянния му синдик Д.С..

Следователно  съдът е конституирал  страните, като  правилно  е отчел , че сме в хипотезата на  процесуална субституция,поради което и при съобразяване  с императивната разпоредба на чл.26,ал.4 ГПК е конституирал служебно като съищец  носителят на материалното право.

В  заключение процесуалната легитимация на  ищеца  Е.Д. „АД се определя от закона – чл.240а ТЗ,като предявеният на това основание иск е насочен срещу ответника Н.П. в качеството му на  изпълнителен директор на „Ф.„АД- град Б*.

Разпоредбата на  чл.240а ТЗ не  поставя изискването  акционерите да притежават качеството на кредитори за да предявят иска за  присъждане на обезщетение  за имуществените вреди настъпили в резултат на управленски деликт.

 

Между страните е възникнало валидно процесуално правоотношение поради което и  постановеното  решение е допустимо и  няма основание за неговото обезсилване.

По  делото е безспорно установено, че ответника  Н.П.  е бил  изпълнителен директор на Ф.„АД  през  исковия период от време – от април 2014 г. до декември 2018 г.

Ответника в   писмения си отговор  по принцип не оспорва факта, че е  получавал  възнаграждение за длъжността , която е заемал.  Счита  обаче,че  е получавал възнаграждението на правно основание,поради което  липсва и  противоправно деяние,от което да са  настъпили  имуществени вреди  за   дружеството . Оспорват се и останалите елементи от състава на непозволеното увреждане като вината и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите  вреди.

 По делото пред първата инстанция е представено Решение №2421  от 22.10.1997 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по фирм.дело№ 1520/95 г..По силата на цитираното решение е вписано  преобразуването на дружеството с ограничена отговорност „Ф.„ в  акционерно дружество  „Ф.„АД. С решението е вписан  избрания Съвет на директорите, като ответника Н.  Г.П. е избран за Председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на преобразуваното акционерно дружество.

 Следователно считано от 1997 г  ответника Н.П. е заемал длъжността  изпълнителен директор  на  „Ф.„АД,но следва да се  съобрази, че  исковият  период от време, за който се претендира  обезщетение е от месец април 2014 г. до м. декември  2018 г.  През  този  период от време е в действие разпоредбата на чл.244,ал.4 ТЗ  в редакцията на разпоредбата след изменението й -  ДВ, бр.58 от 2003 г. Съгласно цитираната разпоредба  Съветът на директорите възлага  управлението на дружеството на един или няколко  изпълнителни членове,избрани измежду неговите членове  и  определя  възнаграждението им  .

Наред с това съгласно  чл.244,ал.7 от ТЗ отношенията между  дружеството и  изпълнителният член на съвета са уреждат с договор за възлагане на  управлението, който се сключва в писмена форма. В този договор по принцип може да се уговори  и размера на възнаграждението на  изпълнителния директор,ако  същият  е определен от  Съвета на директорите.

  Вярно е ,че към момента към който  ответника Н.П.  е бил  избран  за изпълнителен директор през 1997 г и е встъпил в тази длъжност разпоредбата  на чл.244,ал.4 ТЗ не е била действаща. Но през  исковия период от време ,считано от м.април 2014 г до м.декември 2018 г. разпоредбата императивно е  изисквала  решение на Съвета на директорите за определяне на възнаграждение на изпълнителния  директор.Такова  Решение не е било представено пред първата инстанция и не се представи пред настоящата въззивна  инстанция.  Пред  същата  бе   представен  протокол от 20.01.2020 г / л.65 от въззивното дело/,подписан от  ответника Н.П. и синдика на „Ф. „АД- в н.Д.С..  В този документ е отразено, че в запечатано помещение на дружеството са  открити и ответника е взел два броя документи: 1. Искане за  предоставяне на машини  от  „Б**“АД и 2. Протокол за вливане  на „Стоки и услуги „ЕООД във „Ф.„АД.  Други  документи освен посочените не са били открити в това помещение. От представения протокол   от 04.03.2007 г.  на ОС на  акционерите на „Ф.„АД / стр.70/ се констатира, че ОСА е взело решение след преобразуването на дружеството в акционерно,то  Н.П. ще получава възнаграждение  в размер равен на получаваното от него възнаграждение като изпълнителен директор плюс  получаваното възнаграждение което е получавал като управител преди вливането на  „Стоки и услуги „ ЕООД.  Това  протоколно решение  на ОСА е неотносимо към предмет на спора,тъй като с оглед императивното изискване на чл.244,ал.4 ТЗ  е необходимо  Решение на Съвета  на директорите на акционерното дружество  за определяне на възнаграждение на изпълнителния директор през  исковия  период от време.   За  времето от 2014 г. до  декември 2018 г. ответника не е представил решение на  Съвета на директорите ,с което да е определен размера на възнаграждението му.

  По отношение на останалите представени от жалбоподателя пред въззивната инстанция писмени доказателства – доклад на СД на „Ф.“АД, договор от 27.11.2006 г  за преобразуване чрез вливане- същите не са новооткрити. В протокола от 20.01.2020 г. ,представен от жалбоподателя тези  писмени доказателства не са посочени, поради което и не може да се  считат за новооткрити.    

Не могат да се приемат и за новоузнати,тъй като става въпрос на  става въпрос за писмени документи, които са подписания ,при това двустранно от ответника Н.П. в качеството му на  изпълнителен директор на „Ф.„АД.

Наред с това тези доказателства се  отнасят до факта на преобразуването чрез вливане във „Ф.„АД, за което е представено решение за вписване  на преобразуването на  „Ф.„ООД във  „Ф.„АД. Очевидно тези писмени доказателства не намират във фирменото дело и  пропуск на  предишния процесуален представител на ответника е ,че  не е искал тяхното представяне.

 Наред с всичко друго следва да  отбележи, че  новопредставените с въззивната жалба доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй като се отнасят за период,предхождащ  със близо 7 години исковия  период от време. За този  период от време  на  три пъти се е провеждал  избор на изпълнителен директор, за което ищеца е представил пред въззивната инстанция  протокол от 06.12.2012 г на заседание на Съвета на директорите на  „Ф.„АД, Протокол от 3.04.2015 г. на Съвета на директорите и  Протокол  от 30.06.2016 г от заседание на Съвета на директорите на дружеството.  И в трите протокола СД е избрал ответника Н.Г.П. за изпълнителен директор, но нито един случай  е определен размер на възнаграждението му ,съгласно  чл.244,ал.4 ТЗ.

  От представените  писмени доказателства пред първата инстанция  се установява, че на проведени ОСА са били одобрявани годишните счетоводни отчети и баланси на дружеството за периода от 1999 до  2015 г.,включително. На тези ОСА са взети решения за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите.  Както  правилно е отбелязъл първия съд в мотивите си  решението на Общото събрания на акционерите  освобождава  изпълнителния директор и председател на СД от отговорност за  вредите, настъпили за  дружеството. Поради тази причина  правилно първият съд е приел, че   за  времето от април 2014 г. до 31.12.2015 г.  не е налице противоправно поведение от страна на  ответника, тъй като същият е освободен от отговорност. За  останалата част от исковия период,а именно: за 2016,2017 и 2018 г не са представени данни за приети от ОСА  годишни финансови отчети, поради което и  получените за този период от ответния възнаграждения са в нарушение на чл.244,ал.4 от ТЗ, тъй като липсва решение на СД , респ. не е налице Решение на ОСА за освобождаване от отговорност на Председателя на СД на дружеството.

  С  оглед на това и  правилно първият съд е приел, че претенцията е частично    основателна до размер на сумата 58 140 лева,представляваща  получено от ответника възнаграждение  за времето от  01.01.2016 г. до  31.12.2018 г. След като не се представи Решение на СД, то за този период от време ответника едностранно си е определял възнаграждение,поради което и с това си противоправно поведение е причинил имуществени вреди на дружеството.  Размера на същите е определен въз основа на неоспореното  пред първата инстанция заключение на вещото лице Л.А*.

Следва да се потвърди  обжалваното решение, при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон – чл.244,ал4  ТЗ.

Следва да се присъдят съдебни разноски в полза  на въззиваемата страна,които са  документално установени в размер на 2350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззиваната инстанция.

   По тези съображения Пловдивският апелативен  съд

 

                           Р     Е   Ш   И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Решение № 152  от 05.11.2019 г, постановено от Пазарджишкият окръжен съд по  търг.дело№ 61/2019 г.

 ОСЪЖДА   Н.  Г.П., с ЕГН: ********** да  заплати  на ищеца  „Е.Д. „АД  ЕИК  ** сумата от 2350 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски пред въззивната инстанция.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :           ЧЛЕНОВЕ:1               2.