Решение по дело №1022/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 77 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е образувано по жалбата на В. Н. Д., директор на ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. Ч. АК – Пазарджик против Решение № 222/26.07.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация.

С оспореното решение е установено, че с действията/бездействието си, като не е осигурила възможност за обучение в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик и подкрепяща среда за детето Д. Р., страдащо от заболяване „Вродена хидроцефалия“, ответната страна В. Д. – директор на ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик, е осъществила „пряка дискриминация“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от същия закон, на основата на признак „увреждане“, спрямо жалбоподателите – А. Д. Р. и дъщеря й Д. Р. Р.. С обжалваното решение е наложена глоба в размер на 250 лева за извършено нарушение на ЗЗДскр., установено в т. І.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който по изложени съображения в писмени бележки моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация гр. София, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 8957/18.10.2024 г., в което е изразено становище, че Комисията за защита от дискриминация е осигурила пълно и всестранно разкриване на обективната истина в образуваното пред нея производство и е обсъдила всички представени по преписката доказателства. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт, спазени са изискванията за форма и съдържание в съответствие с чл. 66 от ЗЗДискр. и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Заинтересованата страна – А. Д. Р., редовно призована, се явява в лично качество и като законен представител на Д. Р. Р.. Преставя писмен отговор с вх. № 9003/21.10.2024 г., в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Оспореното решение е правилно и незаконосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила. Моли да се остави без уважение подадената жалба срещу решението на КЗД.

Заинтересованата страна – ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик се представлява от директора В. Н. Д..

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по преписката е образувано с Разпореждане № 564/03.08.2023 г. на председателя на КЗД, въз основа на жалба с вх. № 44-00-2259/14.06.2023 г. и вх. № 44-01-2764/27.07.2023 г., подадени от А. Д. Р. – майка на Д. Р. Р..

Установено е по делото, че на 01.03.2023 г. А. Р. е посетила ОУ „Любен Каравелов“ с желанието да запише своите деца – близнаци – Д. Р. Р. и С. Р. Р., в първи клас за учебната 2023/2024 г. На срещата е присъствала и началният учител Г. Ш.. Директорът на училището е запознал родителя с реда за кандидатстване и небходимия набор от документи, които трябва да се подадат за участие в класиранията на ученици в първи клас. В разговора помежду им Р. е заявила притеснения, че едното й дете Д. Р. има заболяване „хидроцефалия“, и че трябва да се пази от удари.

На 02.03.2023 г. А. Р. е подала лично две заявления за двете си деца, които са били приети и входирани от завеждащия административно-техническа служба Г. В. с входящи номера на училището, както следва: за детето Д. Р. с вх. № 1085/02.03.2023 г. и за детето С. Р., с вх. № 1086/02.03.2023 г., с копия от актове за раждане и копие на ЕР на ТЕЛК с № 91971/23.09.2022 г. за хидроцефалия на Д. Р..

На 10.03.2023 г. се е провела втората среща между директора и майката, като ответната страна твърди, че целта е била да бъде обсъдено предоставянето на обща или допълнителна подкрепа за личното развитие на детето и опазване на здравето му. На този разговор майката А. Р. е изразила неудовлетвореност и е пожелала да изтегли подадените документи, входирани само осем дни по-рано, като срещу подпис е получила лично обратно документите на децата си.

Установено е, че от страна на ръководството на училището не е бил постановяван отказ за подаване на заявленията за децата й за прием в първи клас в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик за учебната 2023/2024 г. 

От представените по делото доказателства се установява, че процедурата е осъществена съгласно разпоредбите на Раздел 9, чл. 142 и чл. 143 от ЗПОУ, чл. 43, ал. 3 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. на МОН за организация на дейностите в училищното образование и Заповед № 530 от 20.03.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, за утвърждаване на система за прием в първи клас и Заповед № 183 от 24.01.2023 г. на Кмета на Община Пазарджик. Заявленията били приемани до 02.06.2023 г., съгласно заповедта на Кмета на Община Пазарджик, като в периода от 02.06.2023 г. до 06.06.2023 г., определена със заповед Заповед № 678/30.03.2023 г. на директора, комисия по план - прием е извършила класиране на учениците с подадени заявления за прием в първи клас, ведно с приложени и окомплектовани документи, съгласно определените критерии. Децата на А. Р. не са участвали в класирането, тъй като документите, придружаващи заявленията, са изтеглени лично от нея и такива не са подавани повторно до изтичането на крайния срок – 02.06.2023 г.

Административният орган е приел, че в случая не е постигнат конструктивен диалог и партньорство между ръководството на ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик и родителите на децата. Не е осъществено ефективно и конструктивно сътрудничество и взаимодействие между участниците в процеса, консултиране и взимане на общо решение с родителите в полза на детето.

Административният орган е приел, че в съответствие с разпределената доказателствена тежест на чл. 9 от ЗЗДискр. ответната страна не е доказала, че нейните действия или безедйствия спрямо детето Д. и неговата майка, не нарушават принципите на равно третиране и не представляват дискриминация по признак „увреждане“ съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съставът на комисията е намерил, че са налице твърдените от жалбоподателката факти за извършен акт на дискриминация по признак „увреждане“ – обвързан със здравословното състояние на детето Д., поради което е направен краен извод, че директорът В. Д., управляваща учебното заведение, не е осъществила в достатъчна степен съдействие и подпомагане на родителите на Д., при зачитането правата на детето им, в сътрудничество и взаимодействие с тях за реализирането на образованието на детето в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е прието, че не са предприети действия от директора за прилагане на насърчителните мерки, предвидени в чл. 7, т. 10, т. 14 и т. 15 от ЗЗДискр. за осигуряване възможност за обучение в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик и подкрепяща среда, е реализирана пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., осъществена по признака „увреждане“, визиран в чл. 4, ал. 1 от същия закон; като на Д. – дете със специфично заболяване – „вродена хидроцефалия“, не е дадена възможност за реална интеграция в общата социална среда на други учащи се, което е довело и до изтеглянето на подадените заявления за децата Д. и С. за кандидатстване в приема за първи клас в ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик. Този извод не се променя от обстоятелството, че последното формално е станало по искане на майката, която, обаче е била мотивирана от невъзможността детето да получи в учебното заведение дължимата му специална грижа, с оглед увреждането му.

Решението е редовно съобщено на жалбоподателя срещу подпис, видно от съобщение (лист 21) като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

По делото е разпитана като свидетел Г. Р. В. и Р. Н. Г., чиито показания съдът възприема като последователни, достоверни и непротиворечащи на събраните по делото доказателства. Свидетелката В. заяви, че е работила в училището на длъжност „Завеждащ административно-техническа служба“. Това е лицето, което е до директора и всичко минава през него – входяща и изходяща поща, трудови договори, цялата административна дейност. Тя е била служителят който е приемал документите на деца, които кандидатстват за ученици в училището. Приемът на документи започва след като кметът на Община Пазарджик в началото на всяка календарна година издава заповед, с която определя графика и реда на прием на документи на учениците за първи клас. След неговата заповед директорите на всички училища издават заповеди, с които утвърждават заповедта на кмета за графика и приема. Също така в тези заповеди включват и комисия, която отговаря за приема на децата и осъществява класирането на учениците, на подалите заявления, а също така и пакетът от документи, който трябва да подадат, за да участват в класирането. Свидетелката заяви, че е била част от такава комисия, тъй като на нея е възложено приемането на документите.

Свидетелката посочи, че ОУ „Любен Каравелов“ е едно от училищата, в което има най-много деца с такива решения от ТЕЛК, със СОП. Всяка година има по 16-17-18 деца. Има по-леки случаи, но и много по-тежки случаи на такива деца. Тъй като директорката няма информация за децата от детските градини и не знае кой е подал заявление за записване в първи клас и затова когато в пакета документи има и телково решение, тя се запознава със заболяването на детето и кани родителите на разговор. Това го прави, за да знае от какво има нужда това дете и какъв образователен процес да се осъществи и кой образователен процес ще бъде най-добър за детето. На тези срещи присъства и психолог. На такъв разговор е била поканена и майката на Д. Р., но тъй като е дошла в по-ранен час, психологът не е присъствал, защото бил в час с ученик.

Разговорът се е провел насаме между майката и директорката. Според свидетелката не се е чуло някой да повиши тон. Непосредствено след разговора с директорката майката е изтеглила документите на децата. Същите са й били връчени срещу подпис. Не е станало на въпрос по каква причина се оттеглят документите.

Свидетелката описва реда и причините за провеждането на тези срещи. Госпожа Д. провежда разговори с родителите, защото има деца с различни заболявания, едни са агресивни, други трябва да се предпазват от удари, много от децата са с придружители. Затова г-жа Д. прави предварително проучване, за да разбере как да разпределя децата в класовете. Не може да сложи детето, което трябва да се предпазва от удари и агресивното дете в един клас например и ще ги раздели.

Според свидетелката има деца, които нямат телково решение, но са агресивни и палави и родителите им сами идват да говорят с директорката, за да търсят някакви начини. Дори ресурсните учители, въпреки че детето не е прикрепено към тях, им обръщат внимание и ги обгрижват.

Свидетелката Р. Н. Г. – баба на детето Д. Р., заяви пред съда, че тя основно полага грижи за двете близначета Д. и С., когато са болни или майката е на работа. Изборът на училище е било продиктувано отчасти от нея, тъй като тя живее близо до училището. През м. март на 2023 г. дъщеря й е подала документите на децата за прием в първи клас в училището. Всички били доволни от избора, от класния ръководител и обстановката в класната стая.

Според свидетелката след около десет дни майката на децата била повикана на разговор в училището, след който е изтеглила и документите на децата. Причина за това е била, че е отказано децата да бъдат приети в училището, поради заболяването на едното дете и невъзможността да се полагат грижи за него. Отказът е бил устен.

Свидетелката потвърди, че документите са оттеглени от майката, веднага след разговора с директорката. Не е имало писмен отказ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От доказателствата по делото, във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспореното решение на КЗД представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и от надлежен състав, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбите на чл. 47 и чл. 48 от ЗЗДискр., при което не е налице отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Издадено е издадено в предвидената от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. Същото е постановено при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта (чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и чл. 65 и чл. 66, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр.), както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, поради което е препятствана възможността за съда да извърши преценка за съответствие на решението на КЗД с приложимите материалноправни разпоредби.

В оспореното решение е посочено, че същото се издава на основание чл. 65, ал. 5 от ЗЗДискр. (вероятно се има предвид т. 5), която гласи: „С постановеното решение заседателният състав установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.“. Визираното от органа правно основание е в пълно противоречие с диспозитива на обжалваното решение, с който КЗД е установила нарушения и е наложила санкции. Тоест, налице е несъответствие между правните основания за издаването на акта и разпоредените с него правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДдискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. сочи, че „пряка дискриминация“ е „всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства“, а според чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. – „непряка дискриминация“ е „поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел, и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими“.

В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а именно: всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

От анализа на така цитираните норми следва изводът, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряко причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, като при всички случаи следва да се изразява в някой признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Съдът намира, че решението на Комисията, е постановено в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Въпреки вменените му със закон задължения, административният орган не е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, и поради това е постановил един материално незаконосъобразен административен акт. От друга страна, неправилно са анализирани събраните доказателства, което е довело до погрешен извод за наличие на дискриминационно отношение. За да мотивира акта си административният орган се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., която гласи, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Действително в случая доказателствената тежест лежи върху върху ответната страна, но само в случай, че лицето, което твърди, че е дискриминирано представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. В случая са налице само твърдения, изложени от майката на децата – А. Р., които не са подкрепени с факти, нито с фактически установявания, че е налице поведение от ръководството на училището, от което може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Твърденията за дискриминация са в резултат на проведен насаме разговор между майката на детето и директорката на училището, съдържанието на който не може да се установи по категоричен начин. При положение, че няма преки свидетели – очевидци на проведения разговор, както и липсват конкретни факти, от които да се направи предположение, че е налице дискриминационно отношение, то съдът намира, че неправилно административният орган е достигнал до извод за неравноправно третиране на лицето. Субективното усещане на лицето, че спрямо него е осъществено нежелано поведение, не е достатъчно, за да се приеме, че по отношение на него е осъществена дискриминация, а е необходимо да бъдат установени материалноправните предпоставки за квалифициране на сочените действия като дискриминационни, каквито установявания липсват по делото.

Както бе казано по-горе, административният орган не е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за казуса факти и обстоятелства, от които да се направи извод за законосъобразност на постановения от него акт. Решаващият административен орган не е извършил дължимия анализ на всички относими към спора факти и обстоятелства, не е изследвал твърденията и възраженията на страните, не е обсъдил доказателствата по преписката във връзка с наведените доводи и възражения като с това е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Дължимото от Комисията за защита от дискриминация произнасяне при упражняване на правомощието й по чл. 47 от ЗЗДискр. изисква фактически установявания относно упражняването от жалбоподателя на законово право или привилегия, при което лицето да е третирано неравноправно (по-неблагоприятно) и това по-неблагоприятно третиране да е по причина на защитен признак от регламентираните в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Така допуснатите нарушения на административно производствените правила са съществени и представляват основание за отмяна на решението. Те са довели и до ненадлежна мотивираност на акта, а липсата на мотиви или тяхната недостатъчност водят до невъзможност за правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт, както и лишават наказаното лице да осъществи адекватно защита си.

В допълнение следва да се отбележи, че съдът намира за основателни и направените възражения в жалбата, а именно, че за да е налице посоченото правно основание на чл. 7, т. 10 от ЗЗДискр., то е необходимо лицето, за което се твърди, че е налице различното третиране при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им, да е ученик в съответното училище. Тоест разпоредбата е приложима в случаите, при които се установява дискриминация при вече при приет и записан ученик, какъвто настоящият случай не е. Не е спорно между страните, че майката на детето е оттеглила подадените документите за прием на детето по собствено желание, както и, че до крайния срок нови такива не са подадени. Безспорно е и, че детето не е участвало в класиране за прием в посоченото учебно заведение, както и не е постановен отказ за приемането му.

Съдът намира, че органът неправилно се е позовал и на разпоредбата на чл. 7, т. 14 от ЗЗДискр., съгласно което се предвижда, че не представляват дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. В оспореното решение не са посочени конкретни специални мерки, които е следвало да се изпълнят, съответно не са изпълнени и по този начин лицето е поставено в неравностойно третиране. Неприложима е и разпоредбата на чл. 7, т. 15 от ЗЗДскр. доколкото не е посочен законов текст, който е приложим в случая.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 222/26.07.2024 г. на Комисия за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр. София, [улица], да заплати на В. Н. Д., директор на ОУ „Любен Каравелов“ гр. Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, [улица], направените по делото разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.