№ 780
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000503429 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 15.05.23г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 3429/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-27 състав от 26.09.22г. по г.д. № 2049/20г. са уважени
/частично: за сума в размер на 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази главница за периода след 16.01.20г./ искове по чл. 432 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД на Ф. Х. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението на СГС се обжалва от Ф. Х. /в отхвърлителните части/: ищецът
претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
още 40 000 лева и на законна лихва /върху цялата заявена главница – вече присъдената и
допълнително претендирана/ за периода след 16.10.19г.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на
твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 19.08.19г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищецът е претърпял
физически и психически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от Д. Г..
Ищецът поддържа, че е претърпял /заради инцидента/ физически болки и
психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това Ф. Х. претендира да бъде
ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /до размера на сумите по
исковата молба – главница и законна лихва/.
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/,
1
а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Д. Г. и ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с
писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с подробните обяснения на
вещите лица от съдебните заседания/. Изброените обстоятелства не са и спорни между
страните /към момента; на този етап от процеса/.
Жалбата е частично основателна:
Съдържанието на разменените пред САС книжа - въззивна жалба и отговор към
същата /преценени в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
налага извод, че:
От една страна: към момента /на този етап от процеса/ не е налице спор относно
това, че в полза на ищеца е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди /следствие от процесното ПТП-е/ в размер на 80 000
лева – колкото са заявени, колкото са и присъдени от СГС. Този размер обезщетение
кореспондира със съдържанието на събраните в процеса доказателства /писмени –
медицински документи; гласни – свидетелски показания; експертни – няколко медицински
експертизи; в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/,
които очертават конкретно и подробно: вида и естеството на претърпените от ищеца
физически и психически увреждания /травми/, предприетите лечебни интервенции,
настоящото здравословно състояние на пострадалия, перспективата за пълното му
възстановяване.
От друга страна: към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено
обстоятелството – налице ли е /и в какъв размер/ съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, т.е. страните спорят само относно
това – следва ли /и с колко/ да бъде редуцирано определеното от съда обезщетение /в размер
на 80 000 лева/.
Страните спорят и относно това – от кой момент се следва законна лихва върху
дължимото обезщетение /главница/:
В тази връзка /досежно единствените спорни към момента обстоятелства/:
Относно главния иск:
Събраните по делото доказателства /основно експертни в тази насока; в това
число и подробните обяснения на вещите лица от съдебните заседания/ налагат следните
изводи: процесното МПС-во /в което се е возил като пътник ищеца/ е било фабрично
оборудвано с предпазни колани /на всички седалки – в това число и на задните такива/; в
момента на инцидента ищецът е бил без поставен предпазен колан /в медицинската
документация липсва описание на характерни за коланна травма следи/; процесните травми
– увреждания /като вид и естество/ биха могли да се получат /и често, по правило се
получават/ при отсъствие на поставен обезопасителен колан; при наличие на поставен такъв
най-тежките увреждания – физически и психически /които именно са наложили
продължително лечение, което продължава към момента и е с неясна все още перспектива/
щяха да бъдат избегнати. Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ се явяват
основани не на предположения, а на конкретно установени /от приетите експертизи/ факти
/като изводите на вещите лица са обосновани - мотивирани и от медицинска, и от
практическа гледна точка/. Именно с оглед това /предвид категоричните и еднозначни
констатации на експертите в посочените насоки/ в случая следва да се приеме, че
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се явява – надлежно доказано /т.е. налице
е основание за редуциране на заявеното и определено от СГС обезщетение за
неимуществени вреди/. Същите /изброените/ обстоятелства обаче обосновават определяне
2
на процент на съпричиняване /принос на пострадалия – по смисъла на цитираният законов
текст/ в размер на 25%. С оглед това определената от СГС сума /обезщетение/ в размер на
80 000 лева следва да бъде намалена само до размера на 60 000 лева /т.е. в полза на ищеца
следва да бъде доприсъдена главница в размер на още 20 000 лева – допълнително към вече
присъдените от първоинстанционния съд 40 000 лева/.
Относно акцесорния иск:
Най-новата съдебна практика на ВКС /обоснова със систематическо тълкуване на
нормите от КЗ, които касаят следващата се върху застрахователно обезщетение законна
лихва/ постановява, че в хипотеза като процесната /когато застрахователят е постановил
мълчалив отказ по извън-съдебно заявена претенция/ законна лихва върху претендираната
главница се дължи от момента на сезиране на дружеството /в случая на 16.10.19г./. С оглед
това: акцесорната претенция следва да бъде уважена за периода след тази дата.
Предвид горните съображения: атакуваното решение следва да бъде частично
отменено /изменено/ в обжалваните части /в полза на ищеца следва да бъде присъдено
допълнително обезщетение и законна лихва за по-голям период/.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни
разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде
преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/. Възражението на
процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от
ответника адвокатски хонорар съвпада с минимума по Наредба № 1/. В полза на
дружеството обаче не се следва адвокатски хонорар по чл. 9 от Наредбата /по делото е
осъществено и процесуално представителство/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-27 състав от 26.09.22г. по г.д. № 2049/20г. в частта,
с която искът /по чл. 432 от КЗ/ на Ф. И. Х. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
отхвърлен за сумата над 40 000 лева до 60 000 лева; в частта, с която искът /по чл. 86 от ЗЗД/
на Ф. И. Х. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за периода до 16.01.20г.; в
частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника съдебни разноски над 968 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД да плати на Ф. И. Х. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на
още 20 000 лева /допълнително към вече присъденото от СГС обезщетение в размер на
40 000 лева/; законната лихва върху тази главница за периода от 16.10.19г. до цялостното й
изплащане; законната лихва върху присъдената от СГС главница в размер на 40 000 лева за
периода от 16.10.19г. до 16.01.20г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат Р. М. още 965 лева
/допълнителен адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА с ДДС за производство пред СГС/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на адвокат Р. М. 2 310 лева
/адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА с ДДС за производство пред САС/.
ОСЪЖДА Ф. И. Х. да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 2 310 лева
/съдебни разноски – адвокатски хонорар с ДДС за производството пред САС/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати по сметка на САС
допълнителна държавна такса в размер на 800 лева /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-27 състав от 26.09.22г. по г.д. № 2049/20г. в
останалата част.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4