Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря В. Станчева разгледа гр.д. № 4662 по описа за 2019г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от А.Н.Ч. против З.
„У.“ АД *** осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 22.02.2019г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 01.11.2018г. в гр.София
ПТП, при което т.а.МАН с ДК № СВ ****ВК, управляван от Ц.Б.Н., блъснал
намиращият се на пътното платно велосипед, управляван от Н.И.Ч. и причинил
смъртта му. Ищецът е син на починалия, който твърди да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания. Обезщетяването
им претендира от ответника-застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване
с довод, че пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредоносния резултат. Счита
заявената претенция за прекомерна спрямо действително претърпените вреди.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ответникът не е оспорил и от представената справка от
ГФ се установява, че за т.а. МАН с ДК № СВ ****ВК е сключена и към 01.11.2018г.
действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
Не е спорно настъпването на пътно-транспортно
произшествие на посочената дата 01.11.2018г. в гр.София в района на
кръстовището между ул.Каменоделска и ул.Индустриална,
при което управляваният от Ц.Б.Н. т.а. МАН с ДК № СВ ****ВК блъснал Н.И.Ч., управляващ
велосипед и причинил смъртта му.
По случая е било образувано наказателно производство,
по което с присъда № 260144/19.10.2021г.
по НОХД № 488/2020г. на СГС, Ц.Н.признат за невиновен по обвинението за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на
посочените дата и място, при управление на товарния автомобил-бетоновоз
нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 ЗДв.П,
чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДв.П и по непредпазливост
причинил смъртта на Н.И.Ч.. Присъдата е отменена с Решение № 290/11.10.2022г.
по ВНОХД № 621/2022г. на САС и наказателното производство прекратено на
основание чл.334, ал.1, т.4 НПК вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК поради смъртта на Ц. Н., настъпила на 03.09.2022г.
Предвид прекратяване на наказателното производство и
по арг. от чл.300 ГПК съдът, сезиран с гражданските
последици от деянието, дължи произнасяне дали осъщественото от застрахования
при ответника водач съставлява деликт по чл.45 ЗЗД.
Относно механизма и обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието по делото са събрани писмени доказателства, изслушано
заключение на вещо лице по САТЕ и разпитан свидетел. От тях се установява, че в
района на кръстовището, образувано между ул.Индустриална и ул.Каменоделска, т.а.МАН изчаквал преминаването на движещите
се по път с предимство автомобили, след което предприел потегляне със завиване на
дясно към Сточна гара със скорост от 9 км./ч. В този момент велосипедистът се
намирал от дясната му страна извън пътното платно, което започнал да пресича
косо под ъгъл около 50⁰ със скорост около 5 км./ч. След като преминали
съответно 2.9м. и 3.5м. настъпил удар между странична дясна част на товарния
автомобил с лявата страна на велосипеда, в резултат на което велосипедистът
паднал под втората дясна гума и прегазен.
Според експертното заключение, водачът на товарния
автомобил е имал възможност да възприеме движещият се от дясно на ляво по
платното велосипед, ако е погледнал на дясно под ъгъл 27⁰-28⁰ и е
могъл да избегне произшествието, като преди потеглянето го изчака да премине.
От своя страна велосипедистът също е могъл да изчака преминаването на
автомобила, след което да пресече пътното платно и по този начин да предотврати
произшествие.
Свидетелят М.Й. е очевидец на произшествието, който в
показанията си сочи, че се движил с лек автомобил по ул.Константин Стоилов от
Сточна гара към ул.Козлодуй. Спрял след няколко коли на трамвайните релси в
изчакване да преминат превозни средства с предимство, когато чул клаксон,
вдигнал поглед и видял пред себе си на разстояние около 20-25м. как бетоновоза се опитва да направи завой за да мине под
жп.моста в посока към ул.Козлодуй, като в същия момент велосипедист се движи
към камиона и в продължението на завоя се оказал в неговата странична задна
част. Съприкосновението било след втората ос, където велосипедът се закачил. Човекът
вече бил слязъл от колелото и се опитвал да го отскубне, но камионът продължил
движение и го повалил на земята, след което го прегазил през краката.
При тези доказателства съдът приема, че застрахованият
водач не е допуснал нарушение на ЗДв.П, а според
конкретните обстоятелства е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК,
изключващо вината.
Съгласно ТР № 106/31.10.1983г. по н.д. № 90/1982г., ОСНК на ВС, ако в опасната зона за спиране на моторно превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Според разрешенията дадени с ТР № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г., ОСНК на ВС, чл.15 НК намира приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДВП и в ППЗДВП, ако са налице условия за това. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното появяване. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника, и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Началният момент на възникване на опасността за движение за водачите на МПС е фактически и се определя в зависимост от конкретната пътна ситуация. При всички случаи, за да стане опасност за движението даден участник следва да бъде обективно видим за водача на МПС, като в зависимост от ситуацията опасността възниква при навлизането му върху платното за движение или по-рано.
По делото е установено, че преди да потегли водачът на
камиона изчакал преминаването на превозни средства с предимство от лявата си
страна и предприел завиване на дясно с много ниска скорост /9 км./ч./, което съответства
на предписаното в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДв.П. В този
момент велосипедистът се намирал от дясната му страна, като започнал пресичане на
кръстовището с навлизане на пътното платно от десния тротоар с движение косо в
посока към камиона. От заключението на вещото лице по САТЕ и показанията на
свидетеля е видно, че велосипедистът предприел пресичането на самия завой /скица
на мястото и схема/, траекториите им на движение се пресекли в момента, когато
камионът вече завивал и съприкосновението настъпило в дясната му странична част
до втората гума. Според експерта водачът на камиона е имал техническа
възможност да възприеме велосипеда, ако е погледнал на дясно под ъгъл,
онагледено с компютърна симулация /стр.10 от заключението/, но според нея видимостта
е при положение на велосипеда по движение пред и в непосредствена близост до
дясната част на превозното средство, данни за което по делото липсват. Наличните
сочат, че навлизането на велосипеда на пътното платно е било в момент, когато вниманието
на водача на камиона е било насочено към проследяване пътната обстановка по
преминаване на други превозни средства от лявата му страна и веднага след това
към извършване маневрата по завиване, по време на изпълнение на която
велосипедът достигнал страничната му част, поради което не е разбрал за
възникналата от дясно опасност.
От горното се налага извода, че причина
за настъпване на произшествието е поведението на наследодателя на ищеца, който
в нарушение на установените в ЗДв.П правила за
движение на велосипед /чл.80, т.2/ предприел пресичане на пътното платно на
кръстовище, необозначено със светофарна уредба; по време на интензивно движение
на превозни средства; от място /на завой/, което не е било безопасно за самия
него и останалите участници в движението, без да е съобразил приближаването и преминаването
по завоя на камиона пред него при установената възможност да го изчака, като по
този начин се е поставил в положение на повишен риск. При така създадената
ситуация, с оглед местоположението и посоката на движение на двете превозни
средства, респ.близкото разстояние между тях към момента на съприкосновението,
въпреки наличието на техническа възможност застрахованият водач обективно не е могъл
да възприеме навлизането на пътното платно на велосипеда за да го отчете като
опасност и да вземе своевременно мерки да спре. Поради това и при липса на допуснато
нарушение на правилата за движение съдът намира, че е налице случайно деяние по
чл.15 НК, което
изключва
отговорността му за деликт по чл.45 ЗЗД, а като
последица и отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“.
По тези съображения искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски от 350лв., от които 50лв.
депозит за свидетел и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, против З. „У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на своя баща А.Н.Ч. вследствие ПТП, настъпило на 01.11.2018г., ведно
със законната лихва от 22.02.2019г. до изплащането.
ОСЪЖДА А.Н.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на З. „У.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от
350лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: