Р Е Ш Е Н И Е
№ 1421/07.10.2021 година, град
Б.
Административен
съд – Б., в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 1161/2020 година.
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба от „СК“ ООД – Б. с ЕИК
********* със съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Б. (лист 5 – 8 от приложеното
адм.д. № 5285/2020 година на ВАС), против твърдян мълчалив отказ на министъра
на културата да се произнесе по заявление вх. № 70 00 – 1931/03.12.2019 година
(лист 54 – 55 от адм.д. № 5285/2020 година на ВАС), подадено от З.Г. С., от
името на дружеството, на Д.П. и на Г.П., до министъра на културата чрез
Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Със заявлението
е поискано разглеждането на документация на две сгради (с идентификатори
07079.612.214.1 и 07079.612.214.3) в центъра на град Б. - недвижими паметници
на културата, собственост на „СК“ ООД, за които е установено, че се намират в
лошо физическо състояние, по отношение на които е проведено производство по
реда на чл. 73 от Закона за културното наследство (ЗКН) и за които са издадени
заповеди на кмета на община Б. с разрешение за демонтиране и последваща
реконструкция, както и за изследване на възможността на дострояване,
пристрояване и промяна на конструктивната система.
Жалбоподателят,
чрез процесуалните си представители, твърди, че мълчаливият отказ е
незаконосъобразен. Към момента на обжалването се легитимира като собственик на
две сгради – паметници на културата, и поддържа, че със заявлението си от
03.12.2019 година е внесъл за съгласуване задание за изменение на ПУП – ПРЗ и
РУП за УПИ I-704 в кв. 124а от централната
част на град Б., като е поискал да бъде съгласувано Мотивирано предложение със
скици – предложения за изменение на действащия ПУП – ПРЗ, с които да бъде
регламентирана „реконструкция чрез преизграждане по автентични данни“ на
сградите. Заявява, че мълчаливият отказ е бездействие на администрацията,
въпреки задължението ѝ да се произнесе по същество, тъй като нормата на
чл. 84 ал. 13 от ЗКН въвежда изричното условие отказът да се мотивира писмено.
Изтъква, че след като е поискал съгласуване на изменение на действащия ПУП, с
което да бъде регламентирана реконструкция, министърът е дължал изричен
отговор, а мълчаливият отказ е незаконосъобразен.
Иска отмяна на
мълчаливия отказ. Претендира присъждане на разноски. В съдебното заседание,
чрез двама процесуални представители, доразвива първоначално изложената теза за
незаконосъобразност на отказа в пледоарии и с обстойни писмени бележки.
Ответникът, чрез
последователно депозирани писмени становища от процесуален представител,
оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Твърди, че не е налице
незаконосъобразен мълчалив отказ, тъй като министърът не е бил надлежно сезиран
от дружеството, за да дължи произнасяне - съгласуване.
След като
съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 23.08.2019
година, вероятно по искане вх. № 94 – 01 – 26663/09.08.2019 година от „СК“ ООД
и от Д.П., като собственици на сграда с идентификатор 07079.612.214.1 и на
сграда с идентификатор 07079.612.214.3 (и за тяхна финансова сметка – за
разходи по командироване на служители), със заповед № 2350/23.08.2019 година,
на основание чл. 73 ал. 1 от ЗКН, кметът на община Б. е назначил комисия, която
след оглед на място, да даде заключение за състоянието на сградите и
необходимостта от укрепителни, ремонтни и реставрационни работи (лист 57 - 58).
Назначената
комисия е извършила оглед на сградите, представляващи архитектурно – строителна
недвижима културна ценност. При огледа комисията е констатирала, че сградите са
в „крайно лошо техническо състояние“ и е „невъзможно“ да се поправят и
заздравят, затова с изготвените констативни протоколи от 13.09.2019 година е
разрешила „демонтиране и последваща реконструкция по смисъла на ЗКН“, „като се
допуска да се изследва възможността на дострояване, пристрояване и промяна на
конструктивната система…, както и промяна на обемно – пространствените
характеристики…“ във връзка с „…реинтеграция в хармония с новоизградената
архитектурна среда“ (лист 45 - 56).
На 27.11.2019
година кметът на общината, въз основа на съставените констативни протоколи,
удостоверяващи състоянието на сградите, е издал заповед № 3622/27.11.2019
година и заповед № 3630/27.11.2019 година. Със заповедите на собствениците на
сградите - „СК“ ООД, Д.П. и Г.П. – е разпоредено да възложат изготвяне на
графична, текстова и фото – документация, достатъчна за изпълнението на
реконструкция на сградите и запазване на фасадите им, като се „допуска да се изследва възможността за дострояване,
пристрояване и промяна на конструктивната система“, както и „промяна на обемно
пространствените характеристики“. Със същите заповеди е разпоредено изготвената
документация да бъде „представена в Министерство на културата за съгласуване по
реда на чл. 84 от ЗКН, а след получаване на положително становище,
собствениците да го представят, ведно със съгласуваната проектна документация -
за издаване на разрешение за строеж и издаване на заповед от кмета на общината
за демонтиране на съответната недвижима културна ценност (лист 61 – 65 и 39 -
44).
На 03.12.2019
година, с процесното заявление вх. № 70 – 00 – 1931/03.12.2019 година по описа
на НИНКН, подадено от З.Г. С., от името на „СК“ ООД, на Д.П. и на Г.П., чрез
Националния институт за недвижимо културно наследство до министъра на
културата, е изразено желанието на собствениците „да се съхрани архитектурния
образ на сградите с преизграждане на челните им фасади, като фасадите да бъде
вградени в нова композиция на многофункционална смесена сграда с културен център“.
За всяка сграда, поотделно, е направено предложение за промяна на
местоположението на фасади, съответно – вграждане в новия обем и силует (лист
71 - 73, също лист 54 – 55 от адм.д. № 5285/2020 година на ВАС).
На същата дата,
03.12.2019 година, в НИНКН са постъпили и двете заповеди, издадени от кмета на
община Б. – заповед № 3622/27.11.2019 година и заповед № 3630/27.11.2019 година
(лист 67).
Заявлението и
преписката по него не са препратени от НИНКН към крайния си адресат – министъра
на културата.
На 19.02.2020
година с писмо изх. № 7000 – 1931(1)/19.02.2020 година – в отговор на
подаденото заявление за демонтаж на сградите – недвижима културна ценност,
директорът на НИНКН е пояснила, че мотивираното предложение на собствениците,
придружено от скица – предложение за изработване на ПУП – РУП за УПИ, може да
бъде разгледано след положително становище на министъра на културата или
оправомощено от него длъжностно лице, като се е позовала на чл. 74 ал. 1 във
връзка с чл. 73 ал. 1 от ЗКН (лист 12 и 37 – 38 и 23).
На 03.04.2020
година, след като е приел, че по заявлението има мълчалив отказ на министъра на
културата, управителят на „СК“ ООД го е обжалвал пред ВАС, а впоследствие
жалбата е препратена по подсъдност на АдмС – Б. (лист 5 – 8 и 58 от приложеното
адм.д. № 5285/2020 година на ВАС).
По делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от архитект.
Според вещото лице, сградата с идентификатор 07079.612.214.1 представлява
недвижим архитектурно – строителен паметник на културата, единична недвижима
културна ценност – „читалище „Пробуда“ на площад „Г. Д.“***, декларирана с
писмо № 2187/08.05.1989 година, с предварителна категория „за сведение“. За
сградата с идентификатор 07079.612.214.3 експертът е установил, че представлява
недвижим архитектурно – строителен паметник на културата, единична недвижима
културна ценност – „Производствена сграда (бивша „Маринкови хамбари“),
декларирана със същото писмо - № 2187/08.05.1989 година, с предварителна
категория „за сведение“ (лист 289 - 292).
Към настоящия
момент двете сгради – паметници на културата, предмет на първоначалното заявление
от жалбоподателя (по което се твърди мълчалив отказ), са включени като
непарична вноска в капитала на третото
лице „СК Т.“ ООД – Б. с ЕИК *********, конституирано като заинтересована страна
в настоящата производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Според настоящия съдебен състав жалбата е процесуално недопустима. Подробни
мотиви в тази насока са изложени в определение № 291/09.02.2021 година, което,
обаче, е отменено с определение № 5645/11.05.2021 година по адм.д. № 4095/2021
година на Върховен административен съд, Трето отделение (лист 338 – 340 от
настоящото дело и лист 26 – 27 от адм. д. № 4095/2021 година).
В отменителното определение на ВАС са дадени изрични указания за
разглеждането на спора по същество, които са задължителни за докладчика по
делото, на основание чл. 235 ал. 2 във връзка с чл. 224 от АПК.
Съставът на ВАС е приел, че жалбоподателят „СК“ ООД има правен интерес от
обжалването.
На второ място, в отменителното определение е посочено, че настоящият
съдебен състав неправилно е счел, че липсва възможност за произнасяне от
административния орган, при положение, че искането е отправено чрез
неправилната администрация като не се е съобразил с нормата на чл. 31 ал. 2 от АПК.
На трето място Т.членният състав на ВАС е приел, че настоящият състав
неправилно се е аргументирал, че е липсвало изобщо искане за издаване на
административен акт.
Предвид
задължителните указания на ВАС и тълкуването на приложимото право, настоящият
състав счита следното.
Според чл. 72
ал. 1 и ал. 3 от ЗКН, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима
културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или
ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на
регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното
наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме
незабавни действия по обезопасяването ѝ. Кметът на общината или
оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на
културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно
укрепване и определят срок за изпълнението им.
Съгласно чл. 73
ал. 1 – 3 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72,
ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът
на общината назначава комисия, която включваща определен кръг експерти. Комисията установява с констативен протокол състоянието
на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите
укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, а към протокола
се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната
идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния
протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава
лицата по чл. 71 ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок
необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по
проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84 ал. 1 и 2 от ЗКН.
Самото
производство по чл. 84 от ЗКН има различно предназначение - териториално устройствена защита на
недвижимите културни ценности и съгласуване от министъра на културата на
инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на
културното наследство, преди одобряването на строежи по реда на Закона за
устройство на територията (ЗУТ), без да е налице аварийна ситуация с конкретна
недвижима културна ценност.
Нормата на чл.
84 ал. 2 от ЗКН предписва, че съгласуването на инвестиционните проекти за
недвижими културни ценности и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от
министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за: 1. единични
и групови недвижими културни ценности с категории "световно значение"
и "национално значение" в техните граници и охранителни зони – след
писмено становище на НИНКН; 2. единични и групови недвижими културни ценности с
категории "местно значение", "ансамблово значение" и
"за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено
по чл. 17 ал. 3 от ЗКН.
Съгласно чл. 74
ал. 1 от ЗКН, когато комисията по чл. 73, ал. 1 предлага демонтиране и
последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност,
нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична,
текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията.
След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него
длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата
културна ценност.
Съгласуването по
чл. 84 ал. 2 от ЗКН от министъра е обвързано от вида на недвижимата културна
ценност. Нормата на чл. 84 ал. 1 от ЗКН предвижда, че съгласуването се извършва
с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4
месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината,
определена по чл. 17 ал. 3.
Процесните
сгради – недвижими културни ценности в центъра на град Б., собственост на „СК“
ООД, Д.П. и Г.П., са с предварителна категория „за сведение“.
От
административните производства, развили се в Община Б. и приключили със заповед
№ 3622/27.11.2019 година и заповед № 3630/27.11.2019 година на кмета на
общината се установява, че семейство Панайотови и търговското дружество са
процедирали както провеждане на укрепителни и ремонтни дейности, на основание
чл. 73 ал. 3 от ЗКН, така и инвестиционно намерение за преизграждане на част от
сградите – недвижими културни ценности, изискващо съгласуване от министъра на
културата, предвид териториално устройствената защита на недвижимите културни
ценности, предоставена от ЗКН.
В този смисъл е
и заявлението от 03.12.2019 година, подадено от „СК“ ООД и семейство Панайотови
– до министъра, чрез НИНКН (юридическо лице, второстепенен разпределител на
бюджетни средства към министъра на културата), в рамките на същото
министерство. В него е посочено, че сградите са в „лошо физическо състояние“ и
е предложено фасадите им да бъдат преместени за „по – добро обслужване и
възприемане на архитектурния образ“, както и като „символ на проявено уважение
към традицията и ценностните характеристики на недвижимата културна ценност“.
Заявлението е
депозирано в НИНКН, но е с краен адресат министъра на културата и той е дължал
изрично произнасяне по същество - по него, с оглед указанията дадени в определение
№ 5645/11.05.2021 година по адм.д. № 4095/2021 година на Върховен
административен съд по тълкуването на нормата на чл. 31 ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 31
ал. 2 от АПК, когато органът, започнал производството, установи, че
индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг
административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява
този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до
момента заинтересовани граждани и организации.
В конкретния
случай, директорът на НИНКН е следвало до отчете, че според заявлението от
Панайотови и „СК“ ООД негов адресат е министъра на културата и той е
компетентен да отговори по същество, че не е налице хипотезата на чл. 32 ал. 4
от АПК, затова то е следвало да бъде препратено незабавно, ведно с приложенията
(преписката) към него, на основание чл. 31 ал. 2 от АПК. Това не е сторено. Бездействието
на НИНКН не може да бъде тълкувано в полза на органа, дължащ
произнасяне/съгласуване по чл. 84 ал. 2 от ЗКН, защото служителите на института
и на министерството са помощна администрация на министъра, като административен
орган със специална компетентност, и именно министърът носи обща отговорност за
работата на подчинената му администрация, в това число и за
документооборота.
Тезата на
процесуалните представители на жалбоподателя, че заявлението от 03.12.2019
година е било свързано единствено с инвестиционно намерение на търговеца за
изменение на ПУП, подлежащо на съгласуване по чл. 84 от ЗКН, е неоснователна,
защото от доказателствата се установява, че двете заповеди на кмета на общината
са издадени в производство по чл. 73 от ЗКН. Доколкото, обаче, със самите
заповеди реално е допуснато и да се изследва „възможността на дострояване,
пристрояване и промяна на конструктивната система на сградата, както и промяна
на обемно – пространствените характеристики…“, което е чисто инвестиционно
намерение, то сезирането на министъра на културата по чл. 84 от ЗКН, макар и
чрез НИНКН, не е лишено от правно основание.
Правомощието
за издаване на административен акт е право и едновременно с това задължение на
административния орган да упражни предоставената му власт по определен въпрос.
Правомощието е правна възможност, разглеждано като право на административния
орган да постъпи по определен, предписан от закона, начин, но разглеждано като
задължение за упражняване на предоставената власт, правомощието не е правна
възможност. Административните органи обаче са свободни да решат дали да издадат
искан от тях правен акт или да откажат (изрично или мълчаливо) неговото
издаване. Техните откази подлежат на съдебен контрол за законосъобразност,
освен ако със закон е изключено съдебното обжалване на съответния вид
административни актове.
Министърът
на културата, съгласно ЗКН, осъществява контрол – чрез съгласуване – на всички
действия и инвестиционни намерения, засягащи недвижими културни ценности на
територията на страната. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо наличието
на искане за издаване на административен акт, задължен от закона да се
произнесе по искането административен орган и непроизнасяне в съответния
законоустановен срок.
В
случая, на основание чл. 235 ал. 2 и чл. 224 от АПК, настоящият съдебен състав
приема, че всички тези предпоставки са налице. Искането (заявлението) не е
подадено директно до компетентния орган и приемащата структура (НИНКН) е дължала
препращането му на министъра за произнасяне,
в съответствие с чл. 18 ал. 2 и чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗКН. Министърът е дължал
изричен отговор по заявлението, изготвен в писмена форма, за да може адресатът
на акта да се запознае с правните и фактически основания за издаването му. Доколкото
министърът не се е произнесъл изрично по заявлението в законоустановения срок,
а е трябвало – по аргумент от чл. 84 ал. 13 от ЗКН, налице е незаконосъобразен
мълчалив отказ по заявлението, който следва да се отмени, а заявлението и
преписката – да се изпратят на министъра за произнасяне при условията на
оперативна самостоятелност.
Изходът
от оспорването обуславя основателност на своевременно заявената претенция от
процесуален представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, за което е
представен и надлежен списък (лист 316). От процесуалния представител на
ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на „СК“ ООД (7 041 лева).
Настоящият съдебен състав счита, че възражението е основателно. Правната и
фактическата сложност на спора не предполага такъв размер на адвокатското
възнаграждение. На основание чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за
подобни дела е 500 (петстотин) лева. Предвид значителната продължителност на
процеса и активното процесуално поведение на пълномощниците на жалбоподателя,
съдът приема, че Министерство на културата следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 2000 (две хиляди) лева – за адвокатско
възнаграждение. По отношение на останалите разноски – общо 621,80 лева депозит
за вещо лице и 50 (петдесет) лева държавна такса за разглеждане на делото по
същество – съдът приема, че те са дължими от министерството в пълен размер.
По изложените
съображения, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалбата
на „СК“ ООД – Б. с ЕИК ********* мълчалив отказ на министъра на културата да се
произнесе по заявление вх. № 70 00 – 1931/03.12.2019 година, подадено от името
на „СК“ ООД, на Д.П. и на Г.П., до министъра на културата чрез Националния
институт за недвижимо културно наследство.
ИЗПРАЩА заявление
вх. № 70 00 – 1931/03.12.2019 година, адресирано до Министъра на културата чрез
НИНКН, на министъра на културата – за произнасяне с изричен административен
акт, съгласно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерство
на културата да заплати на „СК“ ООД – Б. с ЕИК ********* сумата от общо 2
671,80 (две хиляди шестстотин седемдесет и един
лева и осемдесет стотинки) лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „СК“ ООД – Б. за присъждане на разноски за сумата над 2 671,80
(две хиляди шестстотин седемдесет и един
лева и осемдесет стотинки) лева до претендирания пълен размер от 7
712,80 (седем хиляди седемстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок връчването
му.
СЪДИЯ: