№ 91
гр. Ловеч, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело №
20244300100480 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ, вр. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1
от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 5183/ 05.08.2024 г. (клеймо
02.08.2024 г.) подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №
111П, чрез юрисконсулт М. А., против, с посочено правно основание чл.422 от
ГПК, с цена на иска 32 614.33 лева.
Посочва се, че за исковата сума по ч.гр.д.№ 645/2022г. на Районен съд
Троян е издадена Заповед № 332/02.09.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист № 284/02.09.2023г.
След връчване на заповедта длъжниците са подали възражение, което и
обуславя правният им интерес от предявяване на настоящия иск. Излага, че
задължението произтича от договор за кредит Договор за потребителски
кредит № 02-345-***/09.10.2012г. („Договора за кредит"). С Договор за
поръчителство от 09.10.2012г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД, ЕИК ********* („Банката"), в качеството на универсален правоприемник
на „МКБ Юнионбанк" АД - от една страна и Д. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** в качеството на Поръчител, Поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на
всички задължения по Договора за кредит -главници, лихви и разкноски.
На основание Договора за кредит, Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди
лева), с краен срок за погасяване: 10.12.2021 г. Тръди се, че кледитът е усвоен,
погасяване е, като от 12.05.2014 година е в просрочие. Размерът на
просрочената главница е 13 661.92 лева, просрочената възнаградителна лихва
1
е в размер на 7 861.38 лева, като е начислена наказателна лихва в общ развер
на 11 091,04 лева. Посочват, че кредитът е с настъпил падеж на 10.12.2021
година.
Молят, да бъдат призовани на съд и постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че П. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** и настоящ адрес: *** и Д. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД следите суми:
главница- 13 661.92 лева, лихва: 7 861.38 лева - договорна лихва от 10.10.2014
година – 10.12.2021 година; лихва: 5 294 лева – наказателна лихва
(обезщетение за забава) от 11.10.2014 година до 12.03.2020 година; 5 797.04
лева - лихва за забава от 14.05.2020 година до 20.04.2022 година, както и
законна лихва върху главницата, считано от 20.04.2022 година до
окончателното изплащане на вземането, както и да бъдат осъдени да заплатят
разноски за заповедното производство 652.29 лева държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и довнесената държавна такса в
размер на 554.45 лева за настоящото производство и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и всички други разноски, направени в хода на
производствосто. Представени са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.
И. П. и Д. П. Д.. Оспорват действителността на договора за кредит и договора
за поръчителство. При условията на евентуалност се прави възражение за
изтекла в тяхна полза погасителна давност, тъй като съгласно клаузите по
договора през м. октомври 2014 година задълженията по договора са станали
предсрочно изискуеми.
Ако съдът не уважи това възражение, правят възражение за изтекла
погасителна давност за главницата, лихвите, наказателните лихви, неустойки,
разноски и др., за които е изтекла общата петгодишна давност, по отношение
на лихвите –тригодишна.
Прави се възражение, че претендираната наказателна лихва противоречи
на чл. 33, ал.1 и ал. 3 от ЗПК, тъй като кредиторът има право само на
законната лихва за вреето на забава, поради което клаузата, с която е
уговорена е нищожна на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД поради
противоречие със закона. В този смисъл молят да бъде отхвърлен предявеният
иск, като неоснователен и недоказан. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание Банката-ищец не се представлява. Представено е
писмено становище, в което поддържа предявените искови претенции и моли
същите да бъдат уважени. Претендира и направените по делото разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците редовно призовани не се явяват, представляват се от адв. В.
Г..
От събраните по делото писмени доказателства, ч.гр.д. № 645/ 2022 г. по
описа на РС – Троян; заключението на съдебно-икономическата експертиза,
2
както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
Между „МКБ Юнионбанк" АД“, ЕИК *********, от една страна, и П. И.
П., ЕГН **********, като кредитополучател от друга, е сключен договор за за
потребителски кредит от 09.10.2012 г. за сумата общо от 15 000 лева с краен
срок за погасяване на задължението 10.12.2021 година. Съгласно чл.10.1 от
Договора е уговорено кредитът да се издължава в срок от 110 месеца. Падежна
дата за издължаване на месените вноски, които съгласно погасителния план са
в размер на 244.19 лева е 10 - то число на месеца.
Уговорен е размерът на годишната лихва върху сумата от кредита,
дължима от кредитополучателят на Банката, като за първата година от срока
на кредита главницата се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на
13.95%. След изтичане на този срок непогасената главница по кредита се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
тримесечен SOFIBOR (към момента на сключване на договора е 1.59%) плюс
фиксирана надбавка в размер на 980 базисни точки, но не по-малко от 13.95 %.
Съгласно договора – чл.8, ГПР по кредита е 15,7860%.
Вземането на банката е обезпечено с договор за поръчителство от
09.10.2012 година, сключен с Д. П. Д., ЕГН **********.
Длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора, като
последното погасяване на дължимата главница е на 28.04.2024 година, по
договорната лихва на 11.11.2014 г. и наказателната лихва по просрочени
главници по погасителния план на 20.11.2017 г.
Съгласно чл. 6 от Договора при забава на плащането на част или цяла
вноска по главницата от кредита или при предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка от 1 000 базисни точки към договорената лихва, която се начислява
на годишна база върху забавената част, респ. цялата главница да времето до
окончателното изплащане на забавените задължения.
Срокът на договора е изтекъл на 10.12.2021 година.
На 04.03.2014 година в ТР под № 20140304083127 е вписано заличаване
на „МКБ Юнионбанк" АД“, ЕИК *********, чрез вливане в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД.
Въз основа на подадено от „ПИБ“ АД – София заявление с вх.№ 81950/
21.04.2022 г. е издадена Заповед № 332/ 02.09.2022 година по ч.гр.д. № 645/
2022 година по описа на Троянския районен съд, и изпълнителен лист, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата главница – 13 661.92
лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумата; 7 861.38
лева - договорна лихва от 10.10.2014г. до 10.12.2021 г.; 5 294 лева –
представляваща наказателна лихва (обезщетение за забава за просрочени
плащания) за периода 14.05.2020 г. до 20.04.2022 г., вкл.; сумата от 652.29 лева
– разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лева.
3
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 421/2024 г. по описа на Частен съдебен изпълнител В.П., рег. № 879
район на действие ОС-Ловеч. Покана за доброволно изпълнение на Д. П. Д. е
връчена на 02.07.2024 година, а на П. И. П. е връчена на 15.07.2024 година. В
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците са подали възражения, че не дължат.
С разпореждане № 769/ 15.07.2024 г. и разпореждане № 819/ 23.07.2024
година Троянският районен съд на основание чл. 415, ал.1, т.2 е дал указания
на заявителя „ПИБ“ АД, че може в едномесечен срок от получаването на
съобщението да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането
си. Съобщението е връчено на 01.08.2024 година, а исковата молба е
предявена на 05.08.2024 година (клеймо 02.08.2024г.) в едномесечния срок по
чл. 415 от ГПК.
На основание чл. 195 от ГПК по делото е допусната съдебно-
икономическа експертиза, съгласно чието заключение кредитът е усвоен чрез
превод по разкрита от банката, ищец сметка на ответника с - IB AN
BG27CBUN91951000455297 на 09.10.2012 г. За погасяването на кредита са
постъпвали средства по откритата за целта сметка на кредитополучателя,
които са усвоени и разпределени от банката, съобразно погасителния план,
съответно по дължимите месечни главници и лихви. Общо постъпилите суми
за главница са 1338.08 лв., а за договорна лихва – 4293.03 лв. Платените
санкциониращи лихви възлизат на 458.74 лв. Погасяването на падежна дата на
задължението към банката по главница и лихва е представено в табличен вид в
т. 2.1 и т. 2.2 на констативно-съобразителната част на експертизата. Последно
постъпилата сума за заплащане на дължима главница е на 28.04.2014 г., на
възнаградителна лихва на 11.11.2014 г., а на 20.11.2017 г. на обезщетение за
забава за просрочени плащания по главницата. Експертът е посочил, че при
изчисляване на лихвите за забава е съобразен периода от 13.03.2020 г. до
14.05.2020 г. по Закон за мерките и действие по време на извънредно
положение. Към 21.04.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК) размерът на задължението на
ответниците е: 13661.92 лв. – главница; 7859.61 лв. - договорна лихва от
10.10.2014 г. до 10.12.2021 г.; 10390.86 лв.- наказателна лихва от 10.10.2014 г.
до 21.04.2022 г.; 652.29 лв. – разноски по производството и 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на законната лихва за забава от
датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -
21.04.2022 г. е 4830.47 лв., а тази върху възнаградителната лихва - 3908.41 лв.
Размерът на непогасената главница като се съобрази погасяването на
отделните вноски с изтичане на 5 (пет) години от датата на падежа е: 5965.92
лв. - сбор от всички месечни вноски след 05.08.2019 г. към датата на подаване
на исковата молба; 9966.43 лв. - сбор от всички месечни вноски след
21.04.2017 г. към датата на подаване на заявлението.
Размерът на дължимата договорна лихва с изтичането на 3 (три) години
от датата на падежа е: 42.49 лв. - сбор от лихви по вноски след 05.08.2021 г.
4
към датата на подаване на исковата молба; 1338.87 лв. - сбор от лихви по
вноски след 21.04.2019 г. към датата на подаване на заявлението.
Размерът на дължимата наказателна лихва с изтичане на 3 (три) години
от датата на падежа е: 149.88 лв. - начислена върху месечни вноски след
05.08.2021 г. към датата на подаване на исковата молба; 2385.45 лв. -
начислена върху месечни вноски след 21.04.2019 г. към датата на подаване на
заявлението.
Размерът на дължимата лихва за забава върху главница с изтичане на 3
(три) години от дата на падежа е: 63.23 лв. - начислена върху месечни вноски
след 05.08.2021 г. към датата на подаване на исковата молба; 1030.37 лв. -
начислена върху месечни вноски след 21.04.2019 г. към датата на подаване на
заявлението.
Размерът на дължимата лихва за забава върху договорната лихва с
изтичане на 3 (три) години от датата на падежа е: 2.54 лв. - начислена върху
месечни вноски след 05.08.2021 г. към датата на подаване на исковата молба;
279.81 лв. - начислена върху месечни вноски след 21.04.2019 г. към датата на
подаване на заявлението.
При така установеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 422, във вр. с чл.415 от ГПК – да бъде установено със сила на
присъдено нещо по отношение на ответниците П. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** и Д. П. Д., ЕГН **********, с
остоянен адрес: ***, съществуването на вземанията на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, за които е издадена Заповед №
332/02.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
и Изпълнителен лист № 284/02.09.2023г. по ч.гр.д.№ 645/2022г. на Районен
съд Троян, произтичащи от отпуснат кредит по Договор за потребителски
кредит № 02-345-***/09.10.2012г. и Договор за поръчителство от 09.10.2012г.
между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********, в
качеството на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк" АД и
ответниците за следните суми: главница- 13 661.92 лева, лихва: 7 861.38 лева -
договорна лихва от 10.10.2014 година – 10.12.2021 година; лихва: 5 294 лева –
наказателна лихва (обезщетение за забава) от 11.10.2014 година до 12.03.2020
година; 5 797.04 лева - лихва за забава от 14.05.2020 година до 20.04.2022
година, както и законна лихва върху главницата, считано от 20.04.2022 година
до окончателното изплащане на вземането, както и да бъдат осъдени да
заплатят разноски за заповедното производство 652.29 лева държавна такса и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и довнесената държавна
такса в размер на 554.45 лева за настоящото производство и 450 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и всички други разноски, направени в
хода на производството.
Процесуалната легитимация на ищеца се установява от служебна
справка по чл. 23 от ЗТР в Търговския регистър.
Договорът за банков кредит е двустранен, каузален, възмезден и
5
формален, с предмет предаване на парична сума, с определена в договора цел,
условия и срок.
От събраните по делото доказателствата по делото се установява, че
между „МКБ Юнионбанк" АД“, ЕИК *********, (праводател на ПИБ АД) от
една страна, и П. И. П., като кредитополучател от друга, е сключен договор за
за потребителски кредит от 09.10.2012 г. за сумата общо от 15 000 лева с краен
срок за погасяване на задължението 10.12.2021 година. Уговорени са лихвения
процент на дължимата възнаградителна лихва, срокът на договора, условията
на издължаване и последиците при неизпълнение на отделните клаузи. За
обезпечаване на кредита на същата дата е сключен договор за поръчителство с
Д. П. Д..
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
със сумата по кредита на 09.12.2012 година е заверена сметката на
кредитополучателя. Според експерта, съгласно уговорените в договора
месечни вноски по главница, лихви и такси, плащанията по договора,
извършени от кредитополучателя в периода 12.11.2012 г. до 20.11.2017 година
са общо 6 089.85 лева, от които са погасени 1 338.08 лева главница, 4293.03
лева договорна лихва и санкциониращи лихви 458.74 лева.
От заключението на експерта се установява, че при съобразяване датата
на падежиране на кредита – 10.12.2021 година, размерът на непогасената
главница по кредита, договорна лихва и закъснителна лихва към 21.04.2021
година, датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е в размер на 13 661.92 лева главница, договорна лихва 7 859.61
лева за периода от 10.10.2014 година до 10.12.2021 година; наказателна лихва
10 390.86 лева за периода от 10.10.2014 година до 21.04.2021 година. При
съобразяване на изтеклите давностни срокове върху главницата и лихвите –
договорна и санкционираща, към датата на подаване на заявлението
21.04.2022 година размерът на дължимата главница е 9 966.43 лева,
договорната лихва 1 338.87 лева, наказателна лихва 2 385.45 лева и лихви за
забава върху главницата 1 030.37 лев и върху договорната лихва 279.81 лева.
В отговора на исковата молба е оспорена валидността на договора за
кредит и договора за поръчителство. При условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване на задължението по давност, предвид на
това, че на основание т.30 от Общите условия предсрочната изискуемост е
настъпила през м. октомври 2014 година. При условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване по давност по чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
По отношение на поръчителя е направено възражение на основание чл.
147 от ЗЗД, че е изтекъл шестмесечния срок за предявяване на иска.
Направено е възражение и за недействителност на претендираната
наказателна лихва поради противоречие с чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
В първото съдебно заседание по делото е конкретизирано направеното с
отговора възражение за недействителност на договора на основание чл. 22, вр.
6
чл. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, поради липса на ясно определена методика за
промяна на лихвения процент и за формиране на ГПР.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. искът по чл.
422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК се основава на сключен договор за
потребителски кредит, по който длъжниците – физически лица, имат
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо тях
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Съдът с оглед задължението си по чл. 7, ал.3 от ГПК следва да се
произнесе по наличието на неравноправни клаузи по процесния договор.
Нервноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е всяка уговорка,
която не отговаря на изискването за доборсъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като е направено примерно изброяване. Съгласно чл. 146 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
чл. 144 от ЗЗП са предвидени изключения, в случай, че промяната в цената,
респ. договорната лихва, се дължи на обективни причини, които са извън
волята на търговеца, клаузите са формулирани ясно и разбираемо за
потребителя, за да може да прецени добросъвестността на търговеца.
Нормите на чл. 143-146 от Закона за защита на потребителя са приложими, тъй
като се касае за договор за банков кредит – финансова услуга по смисъла на §
13, т.12 от ЗР на ЗЗП, а ответникът има качеството на потребител по т.1 от
същата разпоредба.
В конкретния случай съгласно чл. 4.2 от договора банката има право
едностранно да променя размера на възнаградителната лихва по кредита,
състояща се от два компонента – променлив и постоянен, с оглед промяната
на тримесечния SOFIBOR (лихвен индекс). В същата разпоредба е направено
ограничение на промяната на възнаградителната лихва в полза на банката, т.е.
независимо от промяната на лихвения индекс, лихвата не може да бъде по-
малка от уговорения 13.95 %. В този смисъл всички неблагоприятни
последици остават за кредитополучателя, което води до неравноправността на
тази клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В договора няма посочен начин на формиране на лихвения индекс - ясно
и разбираемо за кредитополучателя условията, при които се променя лихвения
процент по договора, за да прецени добросъвестността на търговеца, при
изменението на договорената лихва. Не е предвидена и възможност за
потребителя да прекрати договора по смисъла на т.12 от чл. 143 от ЗЗП.
Такава конкретика и възможност не е уговорена и с последващите
допълнителни споразумения,
Съгласно чл. 58 от Закона за кредитните институции Банката следва да
предостави на кредитополучателя информация за „лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
7
кредита” В случая потребителят не е получил достатъчно информация за това,
поради което не е приложимо изключението за добросъвестност на търговеца
по смисъла на чл. 143, вр. чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
В този смисъл клауза, касаеща начина на формиране на
възнаградителната лихва е неравноправна и като такава е нищожна и не е
възпроизвела действие между страните.
В договора е предвидено, че при забава на плащането се начислява
наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорната лихва, като една
базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0.01 процентни
пункта – чл. 6 от Договора. Предвид уговорената възнаградителна лихва от
минимум 13.95 % + наказателната надбавка от 10%, лихвата за забава
противоречи на ограничението въведено с разпоредбата на чл. 33 от ДПК,
поради което тази клауза е нищожна.
В чл. 11.1 от Договора кредитополучателят са задължава ежемесечно да
превежда по разплащателната сметка за обслужване на кредита сумата от 280
лева в срок не по-кратък от срока на действие на договора. От клаузите на
договора не е ясно от какво произтича горницата над вноската от
погасителния план, която за срока на договора е в общ размер на 3 939.10 лева,
както и дали е включена в ГПР.
От уговорките за застраховане на кредита не е ясно дали вноската по
застраховката е за сметка на длъжника или за сметка на Банката.
Независимо от това дали тази горница е формирана от дължима
застрахователна премия или друга неупомената в договора услуга, то тя
задължително е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. В този
смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г.,
съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от
28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен
от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
8
В случая няма ясно и разбираемо определяне вида на тази сума, тя не е
включена в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК, поради което съгласно чл.
22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Установеният нормативно шестмесечен срок е
преклузивен и с изтичането му се прекратява поръчителството. За спазването
на преклузивните срокове съдът следи служебно. Съгъласно ТР № 5 /2019 от
21.01.2022 година по тълкувателно дело № 5 по описа за 2019 година на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост.
В случая съгласно клаузите на договора кредитът е падежирал на
10.12.2021 година, а заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 21.04.2022
година, т.е. към датата на подаване на заявлението преклузивният
шестмесечен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл.
По отношение на изтекла в полза на длъжниците погасителна давност
относно главницата.
Съгласно ТР №3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/ 2023г. ня ОСГТК
на ВКС При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При
обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от
предсрочната изискуемост.
В случая няма данни кредитът да е обявен за предсрочно изискуем по
смисъла на ТР № 4/2013 от 18.04.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОДГТК на
ВКС, но същият е падежирал на 10.12.2021 година.
Съгласно заключението на вещото лице към датата на подаване на
заявлението 21.04.2022 година непогасената сума по главницата е 9 966.43
лева. Общото платената сума по кредита е 6 089.85 лева, от които са погасени
1 338.08 лева главница, 4293.03 лева договорна лихва и санкциониращи лихви
458.74 лева. След приспадане на платената сума за лихви в размер на 4 751.77
лева от дължимата главница от 9 966.43 лева остава непогасена главница в
размер на 5 214,66 лева.
Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и
9
доказана в размер на 5 214,66 лева главница, като в останалата част като
неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса на ищецът следва да бъде осъден за заплати
направените от ответника Д. П. Д. разноски съобразно уважената част за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 680.22 лева. На ищеца не се дължат
разноски.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 2, т. 2 от ГПК, във вр. чл.430 и сл. от ТЗ по отношение на П. И. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** и Д. П. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, при условията на солидарност
съществуване на вземанията на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,
ЕИК *********, към датата на подаване на заявлението – 21.04.2022 година,
за следите суми произтичащи от отпуснат кредит по Договор за
потребителски кредит № 02-345-***/09.10.2012г. и Договор за поръчителство
от 09.10.2012г.: главница - 5 214,66 (пет хиляди двеста и четиринадесет 0.66)
лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 21.04.2022 година до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
332/02.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
и Изпълнителен лист № 284/02.09.2023г. по ч.гр.д.№ 645/2022г. на Районен
съд Троян.
ОТХВЪРЛЯ искът за сумите, както следва: 8 447,26 (осем хиляди
четиристотин четиридесет и седем 0.26) лева, представляваща разликата
между присъдения размер главница до пълния претендиран размер от 13
661.92 лева; 7 861.38 (седем хиляди осемстотин шестдесет и един 0.38) лева -
договорна лихва от 10.10.2014 година – 10.12.2021 година; 5 294 (пет хиляди
двеста деветдесет и четири) лева – наказателна лихва (обезщетение за забава)
от 11.10.2014 година до 12.03.2020 година; 5 797.04 (пет хиляди седемстотин
деветдесет и седем 0.04) лева - лихва за забава от 14.05.2020 година до
20.04.2022 година, както и законна лихва върху главницата, считано от
20.04.2022 година до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК *********,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, разноски по делото съразмерно уважената част в размер
на 1 680.22 (хиляда шестстотин и осемдесет 0.22) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
10
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11