Номер 55105.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Съдия:Методи Н. Здравков
Секретар:Д.Ц.Г.
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500613 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №160/22.06.2020г. по гр.д. № 1015/ 2019г. на РС гр.Ч. бряг /ЧРС/ на
основание чл.500 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е осъден Я. Д. И. от гр.Ч. бряг, ЕГН
********** да заплати в полза на ЗД „Бул Инс ”АД гр.София чрез Изп. директори С.С.П. и
К.Д.К. - заедно, ЕИК *** сумата от 455,14лв., представляваща изплатено обезщетение в
размер на 440,14лв. за причинени имуществени вреди на лек автомобил *** с ДК № *** в
резултат на настъпило ПТП на 16.10.2016г. и ликвидационни разноски от 15лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.07.2019г. – датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на осн. чл.78 ал.1 ГПК Я. Д. И. от гр.Ч. бряг, ЕГН ********** да заплати в
полза на ЗД „Бул Инс ”АД гр.София чрез Изп. директори С.С.П. и К.Д.К. - заедно, ЕИК ***
сумата от 350лв., представляваща направени деловодни разноски.
Недоволен от решението е останал Я. Д. И. , който чрез адв.И. Вачев от ПлАК го
обжалва в законния срок.
Твърди, че решението е неправилно – в Протокола за ПТП е прието, че е напуснал
местопроизшествието, а той не се е укривал. Навежда доводи, че искът е завишен. Съдът
неправилно е приел като доказателство Протокола, не всички щети са причинени пряко от
него и не са налице предпоставките на чл.500 КЗ.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ЧРС и да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло, като му присъди разноски по делото за
1
първата инстанция.
Въззиваемото АД чрез юрк.Г. И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна,
решението да се потвърди и да им се присъдят разноски за тази инстанция.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че с Протокола за ПТП от
19.10.2016г. – л.8 от делото, е установено, че на 16.10.2016г. на път между с.Р. – с.***, на
около 1 000м. от с.***, Я. Д. И. е управлявал МПС – Ваз 2106 с ДК № ***, като при
разминаване с *** не е осигурил странично разстояние с това МПС с ДК № *** и е
настъпило ПТП с материални щети - охлузена задна броня, заден ляв калник, счупена
джанта, скъсана задна лява гума, охлузена предна лява врата. Протоколът е подписан от
участниците в ПТП без възражения.
Приел също така от приетата Застрахователна полица с действие от 05.07.2016г. до
04.07.2017г., че ответникът е имал Застраховка ГО за управлявания от него автомобил при
ищцовото АД.
От представените писмени доказателства по щета № ********** при ищеца с опис –
заключение и ликвидационен акт са установени 440,14лв. – размер на дължимото на
собственика на Ф. обезщетение. С нареждане от 29.08.2017г. – л.16 от делото,
застрахователят е заплатил на собственика на Ф. обезщетение в размер на 440,14лв.
Намерил, че от представената регресна покана – л.17 от делото, се установява, че въз
основа на Протокола за ПТП с отбелязване, че е напуснал ПТП, връчена на ответника на
27.09.2017г., същият в петдневен срок от получаването й следва да плати застрахователното
обезщетение и ликвидационни разноски по щетата.
Поради това, че в месечния срок за Отговор такъв не е постъпил от Я. Д. И. , ЧРС
намерил оспорването на ИМ в съдебно заседание за неподкрепено от каквито и да било
доказателства, а от заключението по назначената САТЕ приел, че се установява както
механизма на ПТП, така и вида и размера на щетите, а така също и причинно-следствената
връзка помежду им.
Съобразно твърденията по ИМ и становището на ответника в ПлРС и пред ПлОС, спорни
по делото са въпросите какъв е размерът на вредите, причинени на автомобила, обезщетени
ли са те от Застрахователя и в този смисъл формирано ли е регресно вземане към ответника
и на какво основание, в полза на Застрахователя?
2
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази представените по делото
писмени доказателства и заключението по САТЕ на вл.инж.П., както и разпоредбите на
Закона – КЗ, ТЗ и ЗДвП.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по
въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
За успешното провеждане на иска по чл.500 ал.1, т.3 КЗ, съгласно която норма
Застрахователят има право да получи от застрахования, респективно от причинителя,
платеното от него обезщетение, когато застрахования – причинителя е напуснал мястото на
ПТП-то преди идването на органите на КАТ, ищецът е необходимо да докаже елементите на
сложния фактически състав, от който произтича претенцията, а именно настъпване на
застрахователно събитие и причинени от това вреди по вина на водач на МПС, чийто риск
от настъпване на вреди за трето лице е обезпечен от ищцовото дружество, както и
извършеното плащане на обезщетение.
Видно от приложения Протокол за ПТП от 19.10.2016г. на мл. автоконтрольор при РУ
гр.Ч. бряг се установява ПТП-то, настъпилите вреди за автомобила и това, че собственикът
на автомобила, който Иванов е управлявал на 16.10.2016г., е застрахован за ГО при ЗАД –
ищеца за периода, през който настъпва ПТП.
При съставянето на Протокола за ПТП, ответникът не е направил възражения. Същият
е официален документ и има обвързваща доказателствена сила – арг. от чл.179 ал.1 ГПК,
като не е оспорен по реда на чл.193 ГПК от ответника. В него изрично е отбелязано, че
водачът на ВАЗ напуска мястото на ПТП, в графата за проверка за алкохол също е записано
НАПУСНАЛ, което е станало причина да не се вземе проба, а и самото съставяне на
Протокола на дата 19.10.2016г. след настъпването на ПТП на 16.10.2016г., също
потвърждава това, че ответникът не е изчакал органите на КАТ на мястото на ПТП.
При горните съображения ПлОС приема, че регресното право на Застрахователя е
възникнало, защото са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав и
така искът се оказва доказан по основание и размер.
Като е достигнал до тези правни изводи, ЧРС е постановил едно законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
След като жалбата е неоснователна, то на ищцовото АД се дължат разноски за
настоящата инстанция, които е претендирал. Същите следва да се определят след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото възнаграждение
3
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в настоящия си състав
приема, че за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС, на АД се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 100лв., а ответникът следва да му заплати същата сума на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/22.06.2020г., постановено по гр.д. № 1015/2019г.
на Районен съд гр.Червен бряг, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Я. Д. И. от гр.Ч. бряг, ЕГН ********** да заплати в полза на ЗД „Бул Инс ”АД
гр.София чрез Изп. директори С.С.П. и К.Д.К. - заедно, ЕИК *** на основание чл.78 ГПК
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
4