Решение по дело №1618/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./……..08.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1618 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от П.Т.Ш., ЕГН **********, живуща ***, чрез процесуален представител адв. В.Н. ***" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 27.11.2017г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на събитието - 27.11.2017г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2017г. около 18:00 часа в гр. Варна К.С. управлявал л.а. „***" с per. № ***по бул. „Константин и Фружин" в посока към обособения като автобусен обръщач край на булеварда. В района на бл. 408 водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството и не пропуснал пресичащата пътното платно отляво надясно по посока на движение на автомобила, по сигнализирана и обозначена пешеходна пътека, пешеходка П.Ш., вследствие на което я блъснал. При така настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на ищцата като пешеходец.

Във връзка с настъпилото събитие било образувано ДП № 360/2018г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна. Проведеното НОХД № 366/2019г. по описа на PC - Варна приключило със споразумение, влязло в законна сила, с което К.Б.С. се е признал за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване на средна телесна повреда на П.Т.Ш..

Пострадалата била откарана по спешност и хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна -Варна" АД, като й е поставена следната диагноза: Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма. Фрактура на дясна ябълчна дъга без дислокация /фрактура на дясна зигоматична дъга/. Разкъсно-контузна рана вдясно, фронтопериетално. Субдурален хематом в ляво темпоро-фронто-париетално. Контузионни огнища и малък интрацеребрален хематом в мозъчния паренхим темпорално, вляво. Наличие на кръв в субарахноидите ликворни пространства предимно темпоропариетално, вляво - САХ. На 04.12.2018г. била прегледана от д-р Д.Г.- лекар в отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, при което били установени следните травматични увреждания: Кръвонасядания и разкъсно контузна рана в областта на лицето. Контузия на мозъка. Кръвоизлив в мозъка. Кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Счупване на дясна ябълковидна кост без разместване на фрагментите. Кръвонасядания в областта на горните крайници и дясната седалищна половина. По своя медико-биологичен характер контузията на мозъка и описаните кръвоизливи са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите травматични увреждания - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 Вследствие получените телесни увреждания, ищцата не е излизала от дома си през продължителен период от време, ограничила е социалните си контакти. Към настоящия момент все още не се възстановила напълно от травмите, не е в състояние да вдига тежко, да слиза по стълби, при преумора и промяна на времето изпитва силни болки в областта на травмите, не е в състояние да извършва ежедневните си задължения и има нужда от чужда помощ, както и затруднения с придвижването. Освен това пострадалата изпитва и психически дискомфорт – страх от автомобили, от пресичане, сънува кошмари, има нарушения в съня. Преди катастрофата е била напълно активна, понастоящем се е променила, затворила се е в себе си, събитието й е повлияло негативно във физически и емоционален аспект.

Твърди се в исковата молба, че водачът на л.а. „***" с per. № ***- К.Б.С. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/117002998926/11.11.2017 г. със срок на валидност от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г., издадена ЗД „Бул Инс" АД.

Със заявление № ОК-322981/30.05.2019г. пострадалата предявила претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Макар законоустановеният 3-месечен срок да е изтекъл, ответното дружество не изплатило застрахователно обезщетение на пострадалата.

С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения за липса на деликт, на причинно-следствена връзка, за съпричиняване, както и възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по допустимост, основание и размер. Твърди недопустимост на предявените претенции поради неизтичане на рекламационния срок по чл.498, ал.3 от КЗ. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***" с per. № ***. Възразява да е причинен деликт от застрахованото лице, оспорва се твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка, релевира се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за „***" с per. № ***.

Като доказателство по делото са приети заверени преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3152/27.11.2017г., протокол за оглед на местопроизшествие, споразумение №50/30.01.2019г. за прекратяване на наказателно производство по НОХД №366 по описа за 2019г., одобрено от съда и влязло в законна сила на 30.01.2019г., с което К.Б.С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, като при управление на МПС е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П.Ш. средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

 Приети са по делото заверени преписи от журнал за прием на пациенти в спешен център на МБАЛ „Света Анна - Варна” АД за периода от 19.11.2017г. до 03.12.2017г., лист за преглед на пациент в спешното отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, епикриза, издадена на П.Ш. от Клиника по неврохирургия, медицинско удостоверение №1227/2017г., амбулаторни листи, издадени за извършени на ищцата прегледи.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в района на ПТП бул.“Константин и Фружин“ е с 4 ленти за движение – по 2 еднопосочни ленти за движение във всяка посока, като инцидентът е настъпил в лявата лента за движение, след като пешеходецът е преминал дясната лента, при навлизане в лявата лента за движение автомобилът се е намирал на 46,92м, пешеходецът е бил извън опасната зона на автомобила. Асфалтовата настилка е бил мокра, валял е дъжд, пътният участък не е бил добре осветен, от това разстояние пешеходецът не е възприел приближаващия автомобил като заплаха. Пешеходецът би могъл да предотврати ПТП, ако не е започнал да пресича. Водачът на автомобила е имал обективната възможност да възприеме пресичащия пешеходец, който е пресичал отдясно наляво, но тъй като не е видял пешеходеца, не е предприел необходимите действия за предотвратяване на ПТП, едва след удара е предприел аварийно спиране.

По искане на ищцовата страна е разпитана като свидетел Н.С.Ш., дъщеря на ищцата, от чиито показания, кредитирани от съда изцяло като непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, се установява, че пострадалата била много стресирана и уплашена след катастрофата, нямала спомени за случилото си, по време на престоя в болницата, около две седмици, била на легло, нуждаела се от непрекъснати грижи за ежедневните си нужди. След изписване от болницата била на домашно лечение, започнала раздвижване, като едва след две седмици с помощта на дъщеря си бавно се придвижвала до банята, изпитвала болки в таза, в ръката и особено силни болки в главата. Изпитвала замайване и главоболие, дълго време нямала спомен за катастрофата. Страхувала се и понастоящем да излиза навън и особено да пресича, преди била активен и решителен човек, а сега била плаха, накуцвала постоянно и изпитвала болки в крака и главоболие, което се отразило и на психическото й състояние.

По искане на ответника е разпитан като свидетел К.Б.С., без дела и родство със страните, от чиито показания се установява, че е бил водач на автомобила „***" с per. № ***. Свидетелят заявява, че валял дъжд и вече било тъмно, преди инцидента се е пристроил вляво за завой, движел се с около 20км/ч, и в този момент настъпил удар, като преди това не е видял пешеходката, не знае кога е слязла на пътното платно.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация, материалите по делото и преглед на ищцата, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на дясна ябълковидна кост без разместване на фрагментите, кръвонасядания в областта на горните крайници и дясна седалищна половина и разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от заключението е налице усложнение на здравословното състояние, изразяващо се в нарушение на когнитивните функции като количество и качество, в рамките на умерена деменция, към настоящия момент ищцата има корова атрофия, като пълно възстановяване е невъзможно, това състояние бавно се влошава. Според вещото лице оздравителният период е в рамките на обичайния срок, възрастта на пострадалата не се е отразила неблагоприятно на неговата продължителност, ищцата е боледувала от хипертонична болест, нямаща отношение към получените травми и към настоящото й състоянието. Вещото лице е установило, че пострадалата има далекогледство от много години, като последният диоптър е 7.

 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

По предявения иск с правно основание чл.432 КЗ ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти - наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и деликвента към датата на деликта, факта на настъпване на ПТП, механизма, при който е осъществено ПТП, противоправността на деянието и виновността на дееца, претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „***" с per. № ***и ЗД „БУЛИНС" АД не се оспорва от ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай със споразумение №50/30.01.2019г. за прекратяване на наказателно производство по НОХД №366 по описа за 2019г., одобрено от съда и влязло в законна сила на 30.01.2019г., К.Б.С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, като при управление на МПС е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П.Ш. средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

При наличието в случая на влязло в сила споразумение, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат. В настоящия случай се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията, във връзка с които се претендира обезщетение и процесното ПТП. Доколкото в случая причиняването на конкретните телесни повреди е елемент от фактическия състав на престъплението, причинната връзка между процесното ПТП и настъпването им също следва да се приеме за установена.

Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, представляващи средна телесна повреда, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. За обезщетяване на вреди от тези увреждания е отправена претенция към застрахователното дружество.

Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, представляващи средна телесна повреда, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява, че ищцата е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на дясна ябълковидна кост без разместване на фрагментите, кръвонасядания в областта на горните крайници и дясна седалищна половина и разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въз основа на представената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че оздравителният процес по получените травми е приключил, като пълно възстановяване е невъзможно, състоянието на пострадалата подлежи на бавно влошаване. От показанията на разпитания свидетел Н. Ш. се установява, че по време на болничния престой и последвалото домашно лечение ищцата е изпитвала силни болки, нуждаела се е от постоянни грижи. Понастоящем не е настъпило пълно възстановяване, ищцата накуцва, страхува се да излиза навън и да пресича, забравя и се стресира от факта, че не може да се сети какво е направила, какво се е случило. Въз основа на изложеното се налага извода, че от заключението на вещото лице и показанията на разпитания свидетел се установява наличието на причинна връзка на физическите увреждания и претърпените болки и страдания с процесното ПТП.

С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени увреждания, довели до претърпените от пострадалата болки и страдания.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това. От показанията на разпитания свидетел се установява, че получените увреждания са причинили силни болки, страдания и дискомфорт на пострадалата, която две седмици е била изцяло на легло и после още две седмици се е раздвижвала с помощта на бастун, като през целия период е била зависима от помощта на близките си. От заключението на вещото лице се установява, че не е възможно пълно възстановяване, здравословното състояние на ищцата бавно ще се влошава. От събраните свидетелски показания се установяват свързаните с увреждането и операцията болки и страдания, както и негативните изживявания вследствие на постоянната необходимост от помощта на близките си през продължителен период от време, наложителната промяна към ограничаване на ежедневната активност, която е имала до момента.

Съдът, като отчете вида и характера на настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищцата и наложилата се оперативна интервенция, довели до болки и страдания през относително продължителен период от време, негативната промяна в начина й на живот, социалната й и професионална реализация, намира, че предявеният от П.Ш. иск е основателен за сумата от 50 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на причинените неимуществени вреди от ищеца от претърпени болки и страдания, като се има предвид обичайно протеклия оздравителен процес без оперативни интервенции, но и невъзможността за пълно възстановяване. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.

Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на необозначено за това място и несъобразяване разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, с което е допринесла за настъпване на ПТП. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

В случая от заключението на вещото лице и представения по делото констативен протокол се установява по безспорен начин, че в момента на инцидента пострадалата е била преминала по-голямата част от пътното платно, като не се установява да е нарушила въведените с разпоредбата на чл.113 забрани за пешеходците, а именно да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост, както и да не удължават излишно пътя и времето за пресичане. От събраните доказателства не може да се направи извод, че не е съобразила разстоянието до автомобила и скоростта му на движение, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че когато пострадалата е започнала да пресича, автомобилът е бил на 46,92м от мястото на удара. Не се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила и доколкото водачът е имал обективната възможност да я възприеме с оглед липсата на ограничаващи видимостта МПС, е могла да направи обосновано предположение, че водачът спази правилото на ЗДвП да пропусне преминаващия пешеходец. Не може да се предполага, че пострадалата е могла да прецени дали водачът е отклонил вниманието си от пътя, още по-малко може да се вмени като задължение на пешеходците да контролират дали водачите на МПС следят пътната обстановка. От заключението по САТЕ се установява, че водачът е имал възможност да предотврати ПТП, ако е възприел навреме пешеходеца.

Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната страна доказателства, водещи до безспорен извод за извършени от пострадалия такива действия или бездействия, независимо от причините, поради които водачът на МПС не е възприел своевременно пресичащия пешеходец, съдът счита твърдението за съпричиняване за недоказано.

 

С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъдат разгледани и претенциите за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая ищцата е уведомила застрахователя за събитието, настъпило на 27.11.2017г., със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано на 30.05.2019г. Не са представени доказателства и не се твърди застрахователят да  се е произнесъл по заявлението или да е изисквал допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ. Със заявлението е представена банкова сметка ***, поради което не е налице хипотезата на на чл. 380, ал. 3 КЗ. Претенцията следва да бъде уважена от датата, на която е предявена застрахователна претенция от увреденото лице – 30.05.2019г.

Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представените договори за правна защита и съдействие, както и съобразно уважената част от исковете в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер 2030 лв., изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.

Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 1707 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените искове съобразно представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер 3840 лв. с ДДС.

Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2000 лева, както и авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 550 лева.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Ш., ЕГН **********, живуща *** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие травматични увреждания, получени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 27.11.2017г., в гр. Варна, причинено от К.С. като водач на застрахован при ответника лек автомобил „***“, ДК № ***, в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ  вр. чл.45 ЗЗД и чл. 429, ал.3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 90 000 лв.

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Н. – САК, ЕГН ********** сума в размер 2030 лв., представляващи разноски за адв.възнаграждение, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

ОСЪЖДА П.Т.Ш., ЕГН **********, живуща ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 сума в размер 1707 лв., представляващи разноски за настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за производството държавни такси в общ размер 2000 лева върху уважената част от иска за неимуществени вреди и 550 лева, представляващи авансирани от бюджета на съда депозити за изготвяне на експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: