Решение по дело №395/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 146/18.03.2024 г., постановено по НАХД № 211/2024г., РС Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-004027/02.01.2024 г., издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, оправомощен със Заповед№ 988/08.11.2023г.на Председателя на КЗП с което на "Юробанк България“ АД за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит , на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Против решението на районния съд е подадена касационна жалба от „Юробанк България“ АД, в която се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с ал. 1 и ал. 2 на чл. 348 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Прави искане да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк.Б., която изразява становище че съдебното решене е неправилно.Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.В представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора.

Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.Прави искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, доводите на страните и след преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано.

Атакуваният съдебен акт е и допустим – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното ЮЛ и след това съдът не е бил десезиран.

За да постанови решението си, съдът е приел за безспорно установено, че административното нарушение, за което е санкционирана "Юробанк България“ е извършено от него. Приел е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност търговското дружество не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и правилно е приложен материалният закон, а и санкционната норма.

Така постановеното решение е законосъобразно.

Безспорно е установено, че при извършена проверка на 15.05.2024г. е извършена проверка на Юробанк България АД, клон Плевен, [улица]на от служители на КЗП, обективирана в Констативен протокол № К-2733710/15.05.2024 г., по повод подадена жалба вх. № Р-03-581/20.04.2023 г. от Д.Н. по повод Договор за потребителски кредит № FL 1356064/16.02.2023 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Д.Н.. Установено е, че при направено запитване за отпускане на кредит в размер на 8 000 лв, със срок на погасяване 3,4 и 5 години е предоставена информация в писмена форма чрез стандартен европейски формуляр- 3 формуляра. Установено е, че в представен договор за потребителски кредит № FL 1356064/16.02.2023 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Д.Н., в чл. 5 т.1 е описано, че кредитополучателят заплаща на банката такса за оценка на кредитоспобността в размер на 300 лв, а в т.2 е описано, че месечната такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита за обслужване на потребителския кредит е в размер на 3,50 лв.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит е, че в т.5 1 е описана таксата 300 лв, за оценка кредитоспособността, а в т.2 е описана месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита за обслужване на потребителския кредит, като към датата на подписване на договора таксата е в размер на 3,50 лв.а в случай че кредитополучателят ползва някоя от посочените програми за комплексно банково обслужване на „Юробанк България“ дължи месечни такси за обслужване на разплащателната сметка към съответната програма в размер и условия, съгласно сключения договор по програмата, с което е осъществило фактическия състав на административно нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. За констатираното нарушение е съставен Акт № 004027/07.08.2023 г., срещу който е подадено възражение в законовия срок от проверяваното търговско дружество и въз основа на акта е издадено процесното НП.

Въз основа на правилно установените факти, ПлРС е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо административно нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на "Юробанк България“ ЕООД по чл. 45, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

При съставяне на АУАН и издаването на процесното НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗПК. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган. Видно от съдържанието на акта и горепосоченото НП в същите е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и нарушената законна разпоредба.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. ПлРС е приел още, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, квалифицирано е правилно от АНО, като съответно по вид и размер на установеното виновно поведение на жалбоподателя е и наложеното административно наказание. По изложените съображения районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е потвърдил наказателното постановление и правилно е приложил материалния закон.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на процесното административно нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Първоначалната такса от 300 лева – за проверка на кредитоспособността,противоречи на чл. 10а и чл. 16 от ЗПК (Определение № 347 от 4.05.2023г. на ОС -Кюстендил по в. ч. гр. д. № 168/2023г.; и Определение № 387 от 30.05.2023г. на ОС -Кюстендил по в. ч. гр. д. № 215/2023г.). Става въпрос за преддоговорни отношения по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. Страните по бъдещия договор за кредит имат интерес да проучат за съконтрахента си, за да преценят дали е удачно да сключат сделка. Ако потребителят не бъде одобрен, той няма как да дължи стойността на проверката (въпросната такса), тази дейност следва да се финансира от кредитора защото е в основата на предмета му на дейност. По отношение на тези обстоятелства е налице единство между съдържането на АУАН и на наказателното постановление. По делото е установено, че „Юробанк българия“ има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, за което няма спор между страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тази норма е императивна и с нея се въвежда правилото, че такси и комисионни могат да бъдат събирани от кредитора само за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тъй наречената "такса кредитоспособност " не би могла да се определи като допълнителна услуга за потребителя, защото допълнителни са услугите, предоставяни в полза на потребителя, докато в случая предвидената в договора такса е свързана изцяло с извършването на нормативно предвидени действия, насочени предимно към интересите на кредитора, поради което такава такса и не следва да бъде начислявана от кредитора, предвид изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая, районният съд правилно е приел, че тази такса по естеството си представлява прикрита такса за усвояване и управление на кредита, а не е такса за отделна допълнителна по характера си услуга. По този начин необосновано се увеличава финансовата тежест на длъжника. При преценка от кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит лица, вменени й с чл. 16 от ЗПК, и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие, както с чл. 16, ал. 1 от ЗПК, задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, така и с чл. 8, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити. При така установената фактическа обстановка направеният от ПлРС правен извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е правилен и обоснован, за което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

ПлРС е направил цялостен и прецизен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е стигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, като е изложил и съображения за тяхното кредитиране, които касационната инстанция не намира за необходимо да преповтаря.

Ето защо, като е потвърдил горепосоченото наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото настоящият състав не констатира наличие на някое от касационните основания по чл. 348 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/18.03.2024 г., постановено по НАХД № 20244430200211/2024 г., на Районен съд Плевен.

Решението е окончателно.