Р Е Ш Е Н И Е № 69
гр.Тополовград,
05.08.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на
секретаря: А.А.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 52 по описа на 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
твърди, че издаденото против него наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като описаното деяние в акта не е нарушение на чл.10
ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност. Сочи се, че правната
уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в
Глава трета от Наредба № 6 за изискванията на пощенската сигурност, което
съгласно чл.22 от Наредбата е извън компетенциите на КРС. Твърди се също, че
съгласно чл.3 от Инструкцията за охрана и опазване на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на „Български пощи“ЕАД, която е издадена на основание параграф 2 на ПЗР на
Наредба № 6 от 01.11.2011 г., охраната на пощенските служби, в които се
извършват парични дейности се осъществява със система на физическа защита в
различни комбинации от елементите й, в зависимост от категорията на отделния
обект и тъй като в с.Орешник обектът е трета категория, съгласно утвърден
списък, съгласно чл.8 т.2 от Инструкцията видеонаблюдение не е предвидено като
елемент на защита.
Предвид
на гореизложеното претендира съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалният си
представител поддържа жалбата и моли за уважаването й, като е представил
подробна писмена защита.
Административно-наказващият
орган – КРС редовно призован, изпраща представител в съдебно заседание, оспорва
жалбата и претендира за потвърждаване на издаденото НП.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 14.06.2018
г. е бил съставен констативен протокол от служители на КСР с № П-АИ-031/14.06.2018 г. в присъствието на офис-мениджъра на ПС – Тополовград В.С.Г.. В протокола за ПС – с.Орешник е записано, че се осъществяват
парични дейности и се приемат и предават ценни пратки, като дейността се
извършва в сграда на здравната служба. Записано
е, че обекта е трета категория, на входната врата и на прозореца има решетки, има СОТ и
паник-бутон, няма видеонаблюдение и физическа охрана. Констативният протокол е
подписан от комисията и присъствалия на проверката.
Видно
от приложения списък на пощенските станции трета категория парични дейности, в
ОПС – Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи“ЕАД, процесната пощенска станция е
трета категория обект. Видно от приложената заповед от 13.01.2012 г. на Главния
изпълнителен директор на „Български пощи“ обекти трета категория са пощенските
станции или помещения в тях, където се извършват парични дейности, в които
паричните средства в наличност са до 20 000 лв.
Жалбоподателят
„Български пощи“ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на
универсална пощенска услуга на територията на Р. България.
Бил е
съставен АУАН № П-276 от 07.09.2018 г.
за това, че към 14.06.2018 г. в ПС – с.Орешник липсва наблюдение със
записващо техническо устройство за видеонаблюдение на достъпа до гише в което
се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности находящо се в помещение
на ПС – с.Орешник, общ.Тополовград, с което е нарушен чл.105в от Закона за
пощенските услуги, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и при
съставяне на акта и от нарушителя, като е връчен екземпляр от него срещу
разписка на упълномощен представител на дружеството.
Въз
основа на съставения акт е издадено НП № 155 от 25.10.2018 г. от Председателя
на КРС, с което на „Български пощи“ЕАД – София на основание чл.53 ал.1 във
вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106 от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.2
от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. НП е връчено с обратна разписка на 01.11.2018
г. На 08.11.2018 г. е подадена процесната жалба, видно от клеймо на пощенски
плик и е входирана в КРС на 12.11.2018 г.
По делото
е разпитан актосъставителят, който посочва обстойно обстоятелствата, при които
е установено нарушението и при които е съставен акта. Актосъставителят изрично
заявява в съдебно заседание, че проверката относно процесната пощенска станция
е извършена като са били на място в селото с колегата му, че са им отворили и
са установили, че няма видеонаблюдение. По делото е разпитана като свидетел и В.Г.,
която посочва, че проверяващите не са ходили въобще на място в с.Орешник, отишли
са направо в станцията в с.Мрамор,
където са разговаряли на място с длъжностното лице, отговарящо за ПС – с.Мрамор
и с.Орешник, като са питали служителката това, което ги е интересувало и на база
обясненията на служителката са написали констативния протокол в ПС –
Тополовград, без да са извършили проверка на място в процесното село.
По
делото е представен график за работата на длъжностното лице и работното време в
двете процесни села, както и длъжностна характеристика за длъжността
офис-мениджър, от която е видно какви са задълженията на лицето.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма
и ред, и от свидетелските показания, които в случая са твърде противоречиви. От
една страна са показанията на актосъставителя, а от друга – показанията на св.Г.
само относно факта дали е извършвана проверка на място в процесната ПС.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото доказателства, намира че не е налице
основание да се игнорират показанията на актосъставителя, които са логични,
последователни и взаимосвързани и описват подробно релевантните факти, относно
извършената проверка. Още повече, че те съвпадат с приложените по делото
писмени доказателства и казаното от актосъставителя в съдебно заседание не е
опровергано с други категорични и безспорни доказателства. Затова следва да се
даде вяра на тези показания. Относно свидетелските показания на св.Г. –
офис-мениджър на Пощенски клон – Тополовград, следва да се посочи, че тя е
присъствала при извършване на проверките и е подписала съставения констативен
протокол без възражения, а в него са отразени констатациите досежно ПС –
с.Орешник. С присъствието си и факта на подписване на протокола Г. се е
съгласила с тях, поради което и твърденията й в съдебно заседание в различна
насока не могат да бъдат възприети за обективни.
Действително,
съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН констативния протокол не е част от
административно-наказателното производство и евентуални допуснати в него
неточности не могат да се отразят на законосъобразността на издаденото НП, но
същият е официален документ, който следва да се цени на пълно основание, още
повече, че неговото съдържание не е опровергано от другите събрани поделото
доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане. Въпреки, че жалбата е входирана след изтичане на
законоустановения седем дневен срок, съдът счита, че тя е допустима като такава
подадена в срок, тъй като от приложените писмени доказателства е видно, че
същата е изпратена в законоустановения седем дневен срок и следва да се приеме,
че не се явява просрочена.
Жалбата е неоснователна и недоказана и не следва да се уважава.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за
извършено нарушение по чл.105в от Закона за пощенските услуги, във вр.чл.10
ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за
изискванията за пощенската сигурност.
Съдът намира за доказано извършването на процесното
административно нарушение по този текст.
Съгласно чл.105в от ЗПУ за нарушение на този закон или
издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лева, а съгласно чл.106 от ЗПУ
за нарушения по чл.99 – 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци
се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Безспорно за
нарушението по чл.10 ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. не е предвидено друго
наказание в ЗПУ, като посочената наредба е акт, издаден въз основа на ЗПУ
/последната е издадена на основание чл.14 ал.2 от ЗПУ, съгласно параграф 3 от
ПЗР от Наредбата/. Също така безспорно е установено, че тази наредба се прилага
по отношение на жалбоподателя – „Български пощи“ ЕАД, тъй като тя намира
приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски
услуги на територията на РБ, какъвто пощенски оператор е жалбоподателя,
съгласно представената по делото индивидуална лицензия.
Нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., а
именно: достъпът до определените специални гишета на пощенските служби,
приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности да се наблюдава
задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение и записите да
се съхраняват 30 дни. Безспорно е установено по делото, че процесното гише,
находящо се в помещение на пощенската станция в с.Орешник, общ.Тополовград,
описано в констативния протокол, АУАН и НП е определено от пощенския оператор като
специално такова, съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 6 за извършване на дейности,
свързани с парични средства и ценни пратки. Това се доказва от приложените по
делото Заповед на Гл.изп.директор на „Български пощи“ ЕАД от 13.01.2012 г. и
представения списък на пощенските станции – трета категория парични дейности в
ОПС – Хасково, в който процесната пощенска станция е определена като трета
категория обект и съгласно заповедта това са пощенски станции или помещения в
тях, където се извършват парични дейности, в които паричните средства в
наличност са до 20 000 лв. Това, че такива парични дейности се
осъществяват в процесният обект се доказва от приложените към делото системни
бонове, свидетелстващи за извършването на парични преводи. А и самият
жалбоподател не оспорва този факт. След
като жалбоподателят е определил процесното гише, като такова по ал.1 на чл.10
от Наредбата и след като се установи, че се извършват парични дейности и
дейности по приемане на ценни пратки, то за жалбоподателят е било налице
задължението, регламентирано в чл.10 ал.2 от Наредбата, а именно: да се
наблюдава достъпът до това гише със записващи технически устройства за
видеонаблюдение. Безспорно се установи, че това задължение не е изпълнено и
това не се отрича дори от св.Г., която заявява , че в тази пощенска станция
няма система за видеонаблюдение. Затова съдът приема, че административното
нарушение е безспорно установено и доказано. Предвидената санкция за това
доказано административно нарушение е в чл.106, вр.чл.105в от ЗПУ, както правилно
е посочил АНО, съгласно които е наложил и имуществената санкция на
жалбоподателя. Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното
от жалбоподателя и е определен размера на наказанието в законовите рамки, а
именно в минималния му възможен размер.
Съдът не възприема изложените в жалбата доводи, че
описаното в акта деяние не е нарушение на чл.10 ал.2 от Наредбата, като твърди,
че е допуснато повторение на изискването за оборудване със записващи технически
средства за видеонаблюдение в ал.2 и в общото изискване за оборудване със
система за физическа защита в ал.3 на чл.10, като се позовава на параграф 1
т.10, в който е дадено определение за система за физическа защита и твърди, че
тази система е комплекс от алтернативно изброени елементи, в които се включва и
видеонаблюдението. Също така, твърди се, че съгласно чл.8 т.2 от Инструкцията
за охрана и опазване на имуществото в системата на „Български пощи“ ЕАД,
издадена на основание на процесната наредба, обектите втора категория, какъвто
е процесният се оборудват със система за защита, но видеонаблюдение не е
предвидено като елемент на защита. Всички тези твърдения не кореспондират със
събраните по делото доказателства, нито с текстовете на процесната наредба.
Не може да се приеме, че е допуснато повторение на
изискването за оборудване със средства за видеонаблюдение в ал.2 и 3 на чл.10
от Наредбата. Императивно предвиденото в чл.10 ал.2 от Наредбата задължение за
видеонаблюдение на достъпа до гишетата на пощенските служби, определени за
осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки е нещо
различно и незасягащо системата за физическа защита, която е уредена
самостоятелно в чл.10 ал.3 от Наредбата. Това са две различни задължения, които
са съвсем логично разграничени във въпросната наредба в две отделни алинеи. В
случая, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не е
ангажирана за нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата, а за такова по чл.10 ал.2 и
съдът счита, че това са две отделни, самостоятелни, различни по своето естество
административни нарушения, макар че санкционната норма и за двете е една и
съща, регламентирана в чл.106 във вр.чл.105в от ЗПУ.
Цитираният в жалбата чл.8 т.2 от Инструкцията касае единствено и само изискванията при
организиране изграждането на системите за физическа защита, които са относими
към нарушението по чл.10 ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., но не и към
нарушението по чл.10 ал.2, каквото е процесното в случая. Затова и съдът в
случая не коментира посоченото в жалбата тълкуване на самия жалбоподател,
относно понятието за система за
физическа защита, дефинирано в параграф 1 т.10 на Наредба № 6 от 01.11.2011 г.
В случая е визирано нарушение касаещо видеонаблюдението, а не системата за физическа защита.
Не може да се възприеме и другото възражение на
жалбоподателя, че КРС в случая няма контролни правомощия и извършената проверка
е извън компетенциите на комисията, предвид разпоредбите на чл.22 от Наредбата.
Съгласно този текст, действително контролът по спазването и прилагането на
изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава
шеста, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на
Закона за пощенските услуги, но в случая процесното нарушение не е такова по глава трета на процесната
наредба, а по чл.10 ал.2 от Наредбата и е регламентирано в глава четвърта.
Следователно, контролът по спазването му следва да се осъществява именно от КРС
по реда на ЗПУ.
В случая съдът не констатира да са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обусловят незаконосъобразност на
обжалваното НП.
С оглед на всичко
гореизложено съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
155 от 25.10.2018 год. на Председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Гл.изпълнителен директор Д.Д., ЕИК ******, на
основание чл.53 ал.1 във вр.чл.83 ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.105в, във вр.чл.106
от ЗПУ, във вр.чл.10 ал.2 от Наредба № 6/01.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева /петстотин лева/
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: