РЕШЕНИЕ
№
801/01.12.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ивелина Въжарска ……………………….. и в присъствието на прокурор ……………...................……………….. като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 511 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Айлайн
Дизайн“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „П.,
подадена чрез адв. К.П.В., с адрес на упражняване на
дейността: гр. Д., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-С417-0403091/04.03.2020г., издадена от За Началник на Отдел
„Оперативни дейности – София“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била
незаконосъобразна. На първо място, абсолютно необосновано била постановена ПАМ,
тъй като липсвал извършен състав на някое от нарушенията, визирани в чл.186 от ЗДДС. За основание за налагане на ПАМ било посочено нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което бил
съставен Протокол за извършена проверка №0903091 от 23.02.2020г. (който представлявал частен документ без достоверна
дата не се ползвал с материална доказателствена сила
и не следвало да обвързва съда с фактите, установени с него). В същия протокол
било установено, че „Преди легитимация на ОП е извършена контролна покупка на
стойност 91,00 лв., заплатена в брой от Георги Данев – ИП, за което се издаде
ФКБ №10002174/23.02.2020г.“. В протокола се твърди, че дружеството не било
издало фискален касов бон (ФКБ) по гаранционна карта от 04.02.2020г. на
стойност 249,00 лв. за закупена чанта. Това твърдение било невярно и към
момента съществувал спор дали било извършено такова нарушение. Налагал се
извода, че законосъобразното изпълнение на една ПАМ било винаги в зависимост от
изхода на едно административно-наказателно производство. Именно това била логиката
на законодателя и същият предвиждал възможност за лицето, на което била
ангажирана отговорността, да упражни правото си на защита и да прекрати
изпълнението на ПАМ, като заплати имуществената санкция за твърдяното нарушение
(едно обезпечаващо събирането на санкцията действие, което не пречело да бъде
защитено материалното право) – чл.187 ал.4 от ЗДДС. За да бъде упражнено това
право, следвало АНО да е издал санкционния акт. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) №F539514
бил издаден на 27.02.2020г., а до момента на връчването на заповедта
22.06.2020г., не било издадено наказателно постановление за констатираното
нарушение от наказващия орган. Действията на органа ограничавали възможността
за упражняване на правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Така в хипотезата на
налагане на ПАМ по ЗДДС постановяване на същата преди издаване на наказателно
постановление против жалбоподателя водело до нарушаване на правото му на
защита. Цитира се нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС и се сочи, че видно от същата,
законодателят предвидил възможност за прекратяване на наложената мярка в
хипотезата на заплащане на имуществената санкция, без значение дали
наказателното постановление се оспорва или дали то е влязло в сила. Съобразно
тази законова възможност, можело да се направи извод, че основната цел за
налагане на ПАМ при констатирано нарушение по ЗДДС било обезпечаване на
вземанията към бюджета в случай, че НП
не бъде обжалвано или бъде потвърдено от съда. В този смисъл се касаело не за
отказ от правото на оспорване на издаденото НП, а единствено до възможност чрез
заплащане на санкцията, дори и в хипотезата на оспорване на НП, ПАМ да бъде
прекратена. С постановяване на ПАМ преди издаване на НП по констатираното
нарушение, търговецът бил лишен от тази процесуална възможност за защита, а от
друга страна, сравнително краткия срок на ПАМ и липсата на издадено НП преди
или едновременно с обсъжданата заповед можело да доведе до хипотези, при които
резултатите от двете производства се отклоняват от целите, които законът преследвал
с тях. Поради което, само на това основание, заповедта за налагане на ПАМ
следвало да бъде отменена. На второ място, обжалваната заповед била
незаконосъобразна, тъй като същата нарушавала редицата конституционни норми,
регулиращи нормалното протичане на стокооборота и осигуряване възможността за
упражняване на труд на лицата. Навеждат се доводи, че при издаването на ПАМ от
административния орган не било взето предвид, чрез този 14 дневен срок,
търговският обект на дружеството жалбоподател спира да работи, което водело до
лишаване на държавния бюджет от дължимия ДДС и данък печалба във връзка с
предстоящите продажби за този срок от 14 дни, които били възпрепятствани от
ПАМ. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следвало да се извършва
в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите и нарушения по
чл.186 ал.1 от ЗДДС. В конкретния случай нарушение липсвало и налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, в
който се твъдяло, че било извършено нарушението, не отговаряло на нито една от
целите на ПАМ, които били закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН. От
изложеното можело да се направи извод, че административният орган
злоупотребявал със законовите си правомощия, като налагал ПАМ, които не
отговарят на целите на чл.22 от ЗАНН, а целели допълнително санкциониране на
жалбоподателя. В този смисъл следвало да се посочи, че заповедта била и
немотивирана. В нея се твърдяло, че дружеството било длъжно да издаде фискална
касова бележка от ФУ, „което обаче не е направено при получаване на плащането
след извършена контролна покупка на стоката“. Това твърдение не отговаряло на
реалната фактическа обстановка, констатирана в Протокол за извършена проверка
№0903091 от 23.02.2020г., в който еднозначно било установено, че при извършване
на контролната продажба в търговския обект бил издаден фискален касов бон.
Съдържанието на заповедта било лишено от конкретни фактически основания, които
да мотивират необходимостта от налагане на ПАМ „запечатване на търговски
обект“. Твърди се, че целта на конкретната ПАМ била преустановяване и/или
предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, както и
„промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия
резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда на
фиска“. Излагат се съображения, че заповедта била
връчена на 22.06.2020г. и към този момент по никакъв начин не би могла да
реализира целите, за които била постановена. Следвало да се има предвид, че
доколкото твърдяното нарушение, допуснато на 04.02.2020г., било довършено към
момента на установяването му (ако имало такова), запечатването не би довело до
неговото предотвратяване или преустановяване. То не представлявало продължавано
нарушение, за да бъде предотвратено продължаването му. Твърди се, че
принудителната мярка не би могла в случая и да предотврати или поправи вредните
последици за фиска от неотчитане на продажбата по
съответния ред, още повече, че стойността на „покупката“ била толкова малка, че
практически от нея не настъпили вреди за фиска, или
ако са настъпили, то те били в количество, което било на ръба на
статистическата грешка. Що се отнася до посочените мотиви относно срока на
мярката – превъзпитание на нарушителя, такива цели законът възлагал на
административното наказание. Навеждат се доводи, че прилагането на принудителна
административна мярка не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничавало в значителна степен правата на
жалбоподателя, доколкото го възпрепятствала да упражнява търговска дейност за
определен срок. На следващо място, като основание за издаване на обжалваната заповед
било твърдението, че „създадената организация в този търговски обект няма за
цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти“. Неясно било как
органът достига до извода за системно нарушаване на данъчното законодателство
от страна на дружеството, при условие, че при контролната покупка в деня на
проверката бил издаден ФКБ. Констатираното неиздаване на ФКБ при издаване на
гаранционна карта от 04.02.2020г. било еднократна продажба и от нея категорично
не можело да се изведе заключение за тенденциозност и постоянство в противоправното поведение на жалбоподателя. Констатираното
неиздаване на касов бон в настоящия случай не водело до неотразяване на
реализирани доходи. По подробно изложените в жалбата доводи се моли за отмяна
на оспорената заповед.
В съдебно заседание процесуалният представител на
оспорващия поддържа жалбата по подробно посочените в нея основания. Моли да
бъдат присъдени на дружеството направените разноски в настоящото производство,
за които прилага списък и не възразява за прекомерност на възнаграждението.
Ответникът – Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител моли
да бъде потвърдена обжалваната заповед за ПАМ. По отношение на претендирани от ответната страна разноски, и по-конкретно
адвокатско възнаграждение, счита, че като се вземе предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, такова следва да бъде присъдено в минимален размер.
Представя и списък за присъждане на разноски за юрисконсултска
дейност.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект,
серия АА №0403091, на 23.02.2020 г., в 10.30ч., в присъствието на В.Б.В., на
длъжност продавач-консултант, Г. П. Д., на длъжност ИП с месторабота ГДФК при ЦУ
на НАП и А.Г.Д., на длъжност ИП, с месторабота ГДФК при ЦУ на НАП - длъжностни
лица при ГДФК при ЦУ на НАП, са извършили оперативна проверка на търговски обект
„магазин „M. Z.””, находящ се в гр. С. („П.м.“), стопанисван
от „Айлайн Дизайн“ ЕООД, представлявано от А.Г.Е.. В
протокола е вписано, че обектът представлява магазин за продажба на кожени
изделия – обувки, якета, чанти и т. н. с цени от 19.00 лв. до 650 лв. Работи
всеки ден от 10.00 ч. до 21.00 ч. Посочено е също, че търговският обект е нает
– Договор за наем с „Мегахолдс“ ООД. Отразено е, че
преди легитимация на ОП е извършена контролна покупка на стойност 99.00 лв.,
заплатена в брой от Г.Д. – ИП, за което се издал ФКБ №1002174/23.02.2020г. След
легитимация се отпечатал ДФО „Х“ и се
предоставил опис на парите в касата, който В.В.
попълнил собственоръчно. При поискване били представени всички документи на ФУ
– паспорт, свидетелство за рег. на ФУ, договор за абонаментно обслужване. В
обекта имало 3 бр. POS-терминални устройства към „ОББ“, „Пощенска банка“ и „Уникредит Булбанк“. Установено е следното: Разпечатан е
КЛЕН за дата 04.02.2020г. във връзка с подаден сигнал. От сигнала било видно,
че е разпечатана гаранционна карта за чанта на стойност 249,00 лв. от
04.02.2020г. От разпечатка КЛЕН е установено, че за такава сума за 04.02.2020г.
не е издаден фискален бон. Отбелязано е, че се издават фискални касови бележки
от ФУ, преди легитимация на ОП е извършена контролна покупка на стойност 99,00
лв., за което е издаден ФКБ №1002174/23.02.2020г. Посочено е, че покупката е сторнирана.
В протокола е отразено, че е налично в обекта 1 бр.
фискално устройство, като са вписани модела, рег. № на ФУ в НАП, дата на рег. в
НАП, ИН на ФУ и ИН на ФП. Разчетена касова наличност от ФУ 199,00 лв.
Фактическа наличност 199,00 лв.
Като други констатации (нарушения) в ПИП е посочено
следното: При проверка на КЛЕН за 04.02.2020г. не е установен фискален бон по
гаранционна карта от 04.02.2020г. на стойност 249,00 лв. за закупена чанта.
С ПИП е предписано на основание чл.13, ал.1 и чл.37,
ал.3 от ДОПК да се яви управител или упълномощено лице в 08:30 часа на
27.02.2020г. в гр. С., бул. „Х. Б.“ за съставяне и връчване на АУАН.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от
присъствалото лице В.В.. Не са вписани възражения.
При проверката са събрани: ФКБ №10002174/23.02.2020г., ДФО „Х“; сторно ФКБ; опис на парите в касата; Декларация КД-126.
Съставен е АУАН №F539514 от 27.02.2020 г., в който е
прието, че „Айлайн Дизайн“ ЕООД, гр. Х. е извършило
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-С417-0403091/04.03.2020г., издадена от За Началник на
отдел „Оперативни дейности - София“ в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за извършено нарушение
на чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Айлайн Дизайн“ ЕООД, гр.
Х., представлявано от А.Г.Е., е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин “M. Z.”, находящ
се в град С., бул. „Ч. в.“ , стопанисван
от „Айлайн Дизайн“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената разписка, заповедта е връчена на
22.06.2020г. срещу подпис на В.Б.В., на длъжност консултант-продавач,
пълномощник на дружеството.
Жалбата е подадена на 22.06.2020г. директно пред
Административен съд – Хасково.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, за която
е налице правен интерес от търсената защита.
Предвид изложеното, жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, предвид следните съображения:
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по
делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл.
81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция
по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началникът на
отдел "Оперативни дейности" – София в ЦУ на НАП, в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е издадена
в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствената част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни,
въз основа на които е упражнено правото на налагане на административната мярка
с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни
за търговския обект и за неиздадена фискална бележка на хартиен носител.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното,
съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати
в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
за извършено нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Тази разпоредба предвижда, че принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта. В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова
разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата (в приложимата редакция, ДВ, бр. 111 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 г.), лице, което извършва
продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с
развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез
фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и
се издава фискална касова бележка на хартиен носител.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Въпреки изложеното настоящият
състав на съда счита, че заповедта за ПАМ е незаконосъобразна.
Анализът на
разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС води до извод, че целите на закона с налагането
на ПАМ като процесната са упражняване на предвидена в
ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да го насочи към
спазване на регламентирания в чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по максимално ефективен начин
върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, да се предизвика
по-добра организация в обекта, която да води до регистриране на всяка извършена
продажба на регистрираното и функциониращо в него фискално устройство, да
предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат
по законоустановения за това ред и начин.
Съдът счита, че
тези изисквания на закона не е
категорично установено в настоящия случай да не са били спазени от
жалбоподателя – „Айлайн
Дизайн“ ЕООД, макар и да е
безспорно обстоятелството, че е подаден
сигнал до НАП за извършено нарушение от фирмата, при реализиране на покупка от
случаен клиент, на когото не е издаден касов бон за извършената покупка.
Действително клиентът е описал детайлно
фактическата обстановка в електронно писмо изпратено по електронна поща на НАП,
приложил е гаранционна карта, издадена от жалбоподателя, информационния
бон, които доказателства могат да се
приеман от административния орган като писмени обяснения /сведения/,
които са допустими доказателства в административния процес съгласно чл. 39 АПК.
При проверката от контролните органи на търговския обект – магазин „M. Z.””, находящ се
в гр. С. („П.м.“), при извършената контролна покупка – закупуване на стока е била издадена фискална касова бележка на хартиен
носител от фискално устройство. В тази връзка следва да се посочи следното:
Фискалната касова бележка е
първичен счетоводен документ, който се издава от търговеца чрез фискално
устройство, за да се регистрират и отчетат извършваните от него продажби на
стоки или услуги. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна
или кредитна карта, ваучер, чек или други, заместващи парите платежни средства.
В конкретния случай, вследствие на сигнал
подаден от гражданин, контролните органи незабавно са инициирали проверка, след
подаването му на 14.02.2020г., но видно от Протокол за извършена проверка от
23.02.2020г. при реализиране на контролна покупка в процесния
търговски обект, са спазени изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е издаден касов бон. Този касов бон не е приложен
към административната преписка. Изведеният 1бр. КЛЕН за 04.02.2020 г., когато е
извършена покупката от подалият сигнала, не установяват посочения
релевантен факт – получено плащане и неиздаване за него на фискален бон. При
липса на констатация за разлика между отчетеното по ЕКАФП и касовата наличност
към датата на твърдяното нарушение, разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно
значение. Като се има предвид и липсата на констатирани нарушения при
извършената проверка на 23.02.2020 г.
/документирана с протокол от същата /, при която не са установени нарушения при
отчитане на продажбите в търговския обект – за извършената в брой контролна
покупка е издадена фискална бележка и при проверка на регистрирания оборот и
фактическата наличност в касата не са установени несъответствия, обосновано
съдът е приел, че наложената ПАМ противоречи и на целта на закона. Отделно от
това, мотивите на заповедта за налагане на ПАМ са противоречиви като от една
страна, се установява нарушение при отчитане на продажбите в търговския обект
при проверката на 23.02.2020г. /обратно на
констатациите на посочения по-горе протокол/, а в същото време не се посочва
кога, на коя дата е извършено нарушението.
Административният орган не доказа в пълнота изложеното в ПАМ, като
въпреки допуснатото от съда събиране на гласни доказателства за установяване на
извършената покупка на 04.02.20202г., за която е подаден сигнал, не представи
на съда гласни доказателства чрез разпит на свидетеля реализирал покупката.
Предвид изложеното издаването
на оспорената заповед не може да обоснове налагането с нея на принудителната
мярка – запечатване на търговски обект. Реално ощетяване на фиска
не е доказано от административния орган,
в чиято доказателствена тежест е установяване факта
на нарушението. Обстоятелството, че към сигнала
е приложена гаранционна карта, приобщена към административната преписка, в
която бил посочен предметът на покупката, нейната стойност и лицето съставител
на картата, не води до категоричен извод за реализирана покупка на стока на
04.02.2020г., т.к. гаранционната карта може да се издаде и в по късен момент и
същата представлява косвено доказателство за извършената покупка от обекта, но
за извеждане на категоричен извод, това доказателство следва да е подкрепено с
допълнителни доказателства.
По изложените
съображения съдът намира, че наложената ПАМ - запечатване на търговски обект –магазин “M. Z.”, находящ се
в град С., бул. „Ч.в.“ , стопанисван от
„Айлайн Дизайн“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, е неправилно наложена, което от своя страна води до извод, че
оспорената заповед не отговаря на условията за редовно действие на
административните актове и предпоставя отмяната и.
При този изход на спора и
предвид направеното искане и представения своевременно списък на разноските,
съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 550 лв., от които
50 лв. - държавна такса и 500 лв. -
адвокатско възнаграждение, в минимално
определен от съда размер, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба1 от 2004г. В този
смисъл не уважава възражението на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, видно от представено платежно нареждане по делото. Заплащането на посочената сума следва да се
възложи в тежест на Националната агенция за приходите – юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът,
издал оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-С417-0403091/04.03.2020г., издадена от За Началник на Отдел „Оперативни
дейности – София“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София да заплати на „Айлайн Дизайн“ ЕООД, с ЕИК ***, разноски по
делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: