Мотиви към присъда по ВНЧХД № 4581/2020 г. по описа на СГС, НО, XII възз. с-в
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 27.05.2020 г. по НЧХД № 2477/2018 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, подсъдимата М.Г.И.
е призната за виновна за извършено престъпление по чл.148,ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2 и т.3 вр.
чл.147,ал.1 пр.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна
отговорност като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв.
С
присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от
5000 лв. на М.Г.М., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения
граждански иск до сумата от 20000 лв.
С
присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата И. е осъдена да
заплати на частния тъжител М. направените от нея разноски по делото в размер на
13.90 лв.
С
присъдата подсъдимата е осъдена на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати и
държавна такса от 200 лв., определена върху размера на
уважения граждански иск, направените разноски за вещи лица в размер на 620 лв.,
както и по пет лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни
листове.
Срещу
присъдата, в срока по чл. 319 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимата, чрез
защитата й, с искане атакувания съдебен акт да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен и въззивната инстанция да се
произнесе с нов, с който подсъдимата И. да бъде призната за невиновна по
повдигнатото й с тъжбата обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило допълнение към жалбата с подробно развити съображения относно
направеното искане за отмяна на първоинстанционната
присъда. Алтернативно се прави искане за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК.
Излагат се доводи и относно размера на присъденото обезщетение.
В
жалбата не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната
инстанция.
В
разпоредително заседание на 23.12.2020 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото не се налага събиране на доказателства.
Впоследствие направените от защитата искания и с оглед задължението на съда за изясняване на
обективната истина, са допуснати разпити на свидетелите Д.С., Х.С., Х. М. и М.Г.-М..
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимата – адв. Я., счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимата е заявила пред обществото една публично
известна истина, която е с голяма обществена значимост. Приема за общоизвестно наличието
на недостиг на места в детските градини, както и че е налице корупционна схема
за прием на деца, което е било използвано от компетентните да осъществяват
контрол длъжностни лица. Защитникът посочва, че заплахите над директорите на детските
градини са били реални и макар да не са били изричани когато са давани данните,
последните на практика са били поставяни в положение, да знаят, че ако не
изпълнят дадените им заявки за незаконен прием на деца, те ще бъдат репресирани
по какъвто и да е начин. Намира за доказано от показанията на свидетели, че определени
длъжностни лица са давали заявки с посочвайки имена и ЕГН-та на децата, които е
следвало да бъдат приемани надпланово, по втория начин, поради което
извършеното от подсъдимата не само не е престъпление, а едно обществено полезно
действие. С оглед на това счита първоинстанционната
присъда за незаконосъобразна и моли да бъде отменена изцяло.
Другият защитник на
подсъдимата – адв. Х., моли
да бъде отменена постановената първоинстанционна
присъда и М.И. да бъде изцяло оправдана по така повдигнатите й обвинения.
Излага подробни съображения за несъставомерност на
изложените в тъжбата деяния, тъй като са част от обществената дискусия по
въпрос от висок обществен интерес и са проявна форма
на гарантираната от Конституцията свободна на изразяване на мнение. Сочи, че инкриминираните
изрази са форма на свободата на словото и не надхвърлят пределите на
необходимата и допустима критика по отношение на публични личности, при това градивна
по същността си, защото разкрива слабости и недостатъци в нейната работа и има
за цел да предотврати развиващите се и общоизвестни корупционни практики. В
заключение счита че така постановената присъда е изцяло необоснована и
немотивирана, като намира за установена истинността на разгласените
обстоятелства. Твърди, че е изтекла абсолютната давност за наказателното
преследване. Моли съда да оправдае подсъдимата по повдигнатото обвинение за
клевета, евентуално моли за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и претендира направените
от подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение.
Повереникът на частната тъжителка – адв. М., счита, че от събраните от първата
инстанция доказателства се установява, че отправените от подсъдимата в
предаването „Тази сутрин“ твърдения по отношение на тъжителката са лъжливи.
Приема за недоказано обстоятелството, че е оказван натиск върху директори, като
оспорва достоверността и непредубедеността на показанията на свидетелката М..
Изразява несъгласие и със становището на защитата за изтекла абсолютна давност
и за упражняване от подсъдимата на свободата на словото. В заключение намира присъдата
на СРС в наказателната част за правилна и законосъобразна, наличието на
неимуществени вреди – за доказано, поради което моли съда да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимата И.,
в лична защита, поддържа казаното от адвокатите си. Застъпва, че тъй като
местата никога не са достигали, родителите са били принудени да търсят начини
за приемане на децата им, а след като прилаганият натиск е взел застрашителни
размери, това е бил единственият начин да докаже съществуването на порочната
практика. В предоставеното ѝ право на последна дума заявява, че не е
виновна, разяснява начина, по който е бил осъществяван приема на деца чрез
обаждания и поддържа, че изнесените факти са истина, която се потвърждава от
представените СМС-и, поради което моли да бъде оправдана.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда,
поради следните съображения:
На
подсъдимата е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 вр.
чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК изразяващо се в това, че на 22.12.2017 г. след 07.30 ч.
в гр. София, в предаването „Тази сутрин“ по БТВ в интервю пред водещия А.Х.е разгласила
позорни обстоятелства за М.Г.М., а именно, че същата в качеството й на директор
на Дирекция „Образование“ при Столична община й е указала натиск за прием по
„втория начин“ чрез телефонни обаждания и ес-ем-ес-и
на деца в детска градина З.“ в гр. София, на която подсъдимата е била директор,
като деянието е извършено публично, чрез изявления в медийното пространство
спрямо длъжностно лице по повод изпълнение на службата му.
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие, в рамките на
което е събрал гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, като е гарантирал правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимата – да се защитава. За изясняване на обективната
истина по делото настоящият състав е допуснал въззивно
съдебно следствие, в хода на което са проведени разпити на свидетелите Д.С., Х.С.,
Х. М. и М.Г.-М..
Въззивният съд, след собствен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, не установи
възможност въз основа на него да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, касаещи изречените от подсъдимата изрази,
инкриминирани в тъжбата, но констатира наличието на обстоятелства от съществено
значение за предмета на доказване по делото, предшестващи процесното
интервю. Поради това СГС прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
М.Г.И. е родена на *** г. в гр. Пловдив, с ЕГН: **********,***, българка,
български гражданин, с добри характеристични данни, чисто съдебно минало,
разведена, с висше образование.
Към
22.07.2017 г. подсъдимата И. била назначена на длъжност „директор“ на Д.Г.**З.“
в гр. София. В този период директор на
Детска градина 151 била и свидетелката М..
По това време за детските градини в гр. София имало квота за прием на деца с
хронични заболявания и прием с решение на работна група към Столична община. В някои
детски градини в резултат на тази
практики се наблюдавал завишен прием, надхвърлящ установения. Често се случвало
директорът на Дирекция „Образование“ – М.М. или подчинено
на нея лице да се обажда от нейно име или да изпраща съобщение / чрез текстове
съобщени по мобилен телефон или с
бележка/ с указание до директорите на
детските градини за прием на конкретни
деца. При отказ да изпълнят нарежданията директорите били подлагани на множество
проверки, чиято цел била установяване на нарушения, резултат от които били и
уволненията им.
На
22.12.2017 г., след 07:30 часа, в телевизионно предаване „Тази сутрин“ по БТВ
подсъдимата И. дала интервю пред водещия А.Х., свързано с приема на деца в Д.Г.**З.“
в гр. София. В интервюто подсъдимата И. заявила, че приемът в детската градина
става „по втория начин“. Тя посочила, че това се случва чрез упражняване на вербален
натиск върху нея, а именно „обаждания, СМС-и, даване на листчета, разговори по
телефона“. Според подсъдимата И. съдържанието на текстовите съобщения се
изразявало в имена и ЕГН на детето, което следва да бъде прието в детската
градина. Подсъдимата И. заявила, че основното лице, което й е оказвало натиск
била частния тъжител - М.Г.М., в качеството й на директор на дирекция
„Образование“ към Столична община.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Е.П.М., Й.М.Т., П.К.Д., И.Н.М., А.Г.К., М.Б.Б.,
Д.С., Х.С., Х. М., М.Г.-М.; заключенията на приетите
2 бр. технически експертизи; веществените доказателства – оптични носители;
писмените доказателства: текстови съобщения, грамоти за заслуги към Столична
община, характеристики за М.И., отворени писма, експозе, констативен протокол №
74, том I, вх.рег.№ 906/2018г., служебна книжка № 422 от 03.04.2011г.,
заявления по ЗДОИ, сигнали, писна, съдебни решения, справката за съдимост на
подсъдимата и др.
Липсва
спор относно обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимата в предаването
по БТВ „Тази сутрин“ и съдържанието на изречените от нея думи, които се
установяват от заключението на техническата експертиза и съдържанието на
информационните носители. От тях, преценени в съвкупност с показанията на
разпитаните свидетели, несъмнено се установява, че инкриминираните твърдения
изхождат от подсъдимата И. и отразяват заявеното от нея пред водещия на
предаването „Тази сутрин“ по БТВ.
Не
са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите Т.и М.относно
реакцията на частния тъжител на заявеното от И. в национален ефир, нито на
свидетелите Д., М.и Б.за споделеното им от подсъдимата за оказан натиск и породилото
се в следствие на него притеснение, поради което правилно са ползвани с доверие
от първата инстанция.
Не
могат обаче да бъдат споделени констатациите на районния съд за неистинност на
отправените от подсъдимата по адрес на частната тъжителка твърдения. За да
достигне до тях първата инстанция не е изпълнила задълженията си за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички относими към
предмета на делото обстоятелства, като събраните от въззивния
съд гласни доказателствени средства дават основание
за промяна на фактическите и правни изводи. В тази връзка разглеждането на относимите към делото фактически обстоятелства не следва да
започне от момента на излъчване на инкриминираното интервю, доколкото по
категоричен начин се установи, че изложените в него твърдения от подсъдимата се
основават на реално осъществили се в обективната действителност събития.
На
първо място отговорите на Столична община на запитвания на СРС, ГО, 148-и с-в и
показанията на свидетелите М., М., К., С.,Г.-М. и косвено тези на М.
потвърждават факта, че в детските градини на територията на Столична община е
имало значително по-голям брой деца от
нормативно установения. Същевременно свидетелят М.уточнява, че се касае за деца
със СОП и хронични заболявания, които не са част от редовните класирания и са
приемани от директорите по друг ред – с решение на работна група, съставена от
кмета на гр. София или с медицинска документация, като е категоричен, че нито
един директор не си е позволявал да приема дете, което не е записано в
централизираната система. От това може да се направи сигурен извод, че отговорните
служители в Столична община са знаели за завишения прием – обстоятелство, което
не се отрича от свидетелката С. *** онзи момент, както и че решението за него е
било вземано на общинско ниво. Поради това въззивният
съд намира за неоснователни възраженията на повереника
за наличието на възможност подсъдимата да е приемала на своя глава деца над
допустимия брой.
Настоящият
състав се довери на показанията на свидетелките С. и С., касаещи заеманите от
тях длъжности, използваните телефонни номера, начините на осъществяване на
комуникация с директорите на детски градини и изпращането на посочените СМС-и
до подсъдимата, тъй като в тези части са еднопосочни, непротиворечиви и се
подкрепят от останалите доказателства. При анализа им съдът съобрази възможната
им заинтересованост, обусловена от факта, че са работили заедно с частната
тъжителка, изнесените данни за съпричастност към оказвания на подсъдимата
натиск и наличието на дело по този повод между последната и свидетелката С.. След
извършения анализ съдът прие за недостоверно заявеното от С. относно причините,
поради които е изпращала съобщения с трите имена и ЕГН на деца, тъй като е
лишено от житейска логика, противоречиво и се опровергава от приложените
писмени доказателства. Прави впечатление, че „смс-ите“
с данни за децата са изпратени от нея месеци преди приема им в детската градина,
поради което не може да се сподели позицията, че същите са по повод оплаквания
от родителите и извършени проверки. Същевременно са абсурдни твърденията, ако
родителите не са искали да подават жалби поради страх от лошо отношение към
децата от страна на директорката, това да е ставало повод за насочени към нея запитвания,
които биха провокирали същите последици, особено при възможност за извършване
на своевременни проверки служебно, при съмнение за нарушения.
От
друга страна свидетелите Д. и М.еднопосочно и независимо един от друг са
възприели получаване на съобщения на телефона на И., съдържащи имена и ЕГН на
деца, и от други служители в Дирекция „Образование“ на Столична община,
предизвиканото от тях притеснение у подсъдимата и споделеното от нея за оказан
натиск значителен период от време преди инкриминираното изявление. Аналогични
твърдения за опасения на подсъдимата са изложени и в показанията на
свидетелката Бакалова, като и тримата непротиворечиво поддържат, че този страх
е бил провокиран от заплахите срещу нея и косвено потвърждават разказа ѝ
пред А.Х..
От
съществено значение за въззивния съд да приеме, че
разгласените от подсъдимата обстоятелства са истина, са показанията на
свидетелките М.Г.-М. и Х. М., които съдът прецени като обективни и
последователни. Тези свидетелки конкретно разказват за осъществените спрямо тях
репресии от ръководената от тъжителката Дирекция „Образование“ по повод
несъгласието им с порочни практики и разкриването им пред обществеността. Така
от показанията на свидетелката М. се установява, че през 2014 г. заради
подадени от нея сигнали докато е била учител, е избухнал медиен скандал,
свързан с неправомерен прием на деца и точене на бюджета в детското заведение,
в което е работела, вследствие на който е била репресирана по отношение на
заплащането. Предвид обстоятелството, че предмет на обвинението са твърденията
за оказван от тъжителката натиск, показанията на М. имат отношение единствено към
съществуването на опити за прикриване на порочни практики и разкриват
поведението на тъжителката.
С оглед конкретиката
на случая, ключово значение имат показанията на свидетелкатаГ.-М.,
която, като директор, е била поставена в същата ситуация като подсъдимата. Въззивният съд не споделя позицията на повереника
за отъждествяване на тъжителката със Столична община в съзнанието на
свидетелката, съответно за заинтересованост предвид водените трудови дела. В
показанията на свидетелката ясно личи разграничението между лицата, заеманите
от тях длъжности и различните нива, а изричното посочване, че е спечелила на
първа инстанция воденото от нея дело, изключва съмненията в нейната
безпристрастност. В разпита си пред съда тази свидетелка подробно разказва за
многократни обаждания от тъжителката или експерт в ръководената от нея
дирекция, за подавани листчета по време на събрания и косвено доказва, че това
е било практика, прилагана към всички директори на детски градини. Независимо
от позицията ѝ, че исканията са били формулирани не като заповеди, а като
молби, свидетелката е категорична, че липсата на места в детското заведение не
е била извинителна причина за отказ да бъде прието дете, а в случай на отказ да
бъде изпълнено, са настъпвали неблагоприятни последици за директорите, както се е случило и с нея. Тя разкрива
детайли за периодите за прием на „парашутисти“ и съдържанието на проведените с
експерта разговори, като пояснява, че обажданията винаги са били от името на М..
В същото време потвърждава, че Е.М., с когото тя е разговаряла и И.Н. и П.Х.,
от които са изпращани съобщения на подсъдимата, са били експерти в Дирекция
„Образование“, като всеки от тях е отговарял за различен район. Показанията на
свидетелката изцяло кореспондират с и допълват разказаното от подсъдимата пред
медиите и доказват оказването на натиск от тъжителката лично и чрез експертите,
които са ѝ били пряко подчинени.
Обосновано районният съд е преценил
заключенията на изготвените технически експертизи като компетентни, обосновани
и в пълнота отговарящи на поставените въпроси.
Настоящият състав прецени обясненията на
подсъдимата с оглед естеството им на важно доказателствено
средство, както и на основно средство за защита и ги прие като годен източник
на информация за фактите, за които се отнасят, тъй като се подкрепят от
останалия доказателствен материал.
Въззивният
съд се довери на представените по делото писмени и веществени доказателства,
които допринасят за изясняването на обективната истина.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка
въз основа на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимата М.Г.И. не е осъществила престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 вр.
чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК.
Макар безспорно да се установява, че на
22.12.2017 г., след 07:30 часа, в телевизионно предаване „Тази сутрин“ по БТВ
подсъдимата И. дала интервю пред водещия А.Х., в което заявила, че частният
тъжител М. в качеството ѝ на директор на дирекция „Образование“ към
Столична община е упражнявала вербален натиск чрез „обаждания, СМС-и, даване на
листчета, разговори по телефона“ за прием на деца в 164 ДГ З.“ „по втория
начин“, категорично се доказа и обстоятелството че тъжителката действително е
оказвала натиск върху директори на детски заведения за нерегламениран
прием и е репресирала онези, които отказват да изпълняват нарежданията ѝ.
Така установените по делото обстоятелства са достатъчни да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 147, ал. 2 от НК, а именно по делото да е установена верността на разгласеното обстоятелство,
което от обективна страна изключва наказателната отговорност на подсъдимата за
разпространяване на позорящо тъжителката обстоятелство.
Предвид обективната несъставомерност
на деянието, следва да бъде отбелязано, че не е налице и субективна страна,
доколкото няма как подсъдимата да е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, да е предвиждала противоправните
последици и да е искала тяхното настъпване. Изложените от нея в интервюто
твърдения са подкрепени както от писмените доказателства /разпечатки на
съобщения, сигнали и съдебни решения по трудови спорове/, така и от показанията
на разпитаните свидетели, поради
което и следва извод, че подсъдимата И. е изнесла инкриминираните факти с
ясното съзнание, че те са истински. При това положение се явяват основателни
изложените от защитата аргументи за това, че с изказването си И. е упражнила конституционно
гарантираното ѝ право за разпространение на информация без да нарушава изискването
за ненакърняване на честта и достойнството на гражданите. В този случай огласяването
на определени факти е насочено не към засягане на обществена оценка за другиго
/частната тъжителка/, а е израз на правото за участие в обществения дебат, на
стремежа за получаване и предаване на информация и постигане на независимо
мнение за социално значимите явления.
По тези съображения въззивният
съд призна подсъдимата за невиновна и на осн. чл. 304
от НПК я оправда по повдигнатото ѝ с частната тъжба обвинение.
Съдът намира за правилна присъдата на първата
инстанция, с която подсъдимата е била призната за невиновна и оправдана по
обвинението й за това, че с изявлението
си да е приписала конкретно
престъпление. Изложените в тази част съображение на СРС се споделят от
настоящия съдебен състав, предвид което в тази си част присъдата е потвърдена.
По гражданския иск:
Предвид оправдаването на подсъдимата по обвинението
в клевета, предявеният граждански иск се явява недоказан по основание и следва
да бъде отхвърлен, доколкото претърпените вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от извършено противоправно
деяние, каквото в случая не е налице.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителката М.М. следва да бъде осъдена да заплати на подсъдимата сумата
от 433,90, представляваща направените по делото разноски за вещи лица и 5 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.