Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 ноември…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година……...…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел. ФИЛИПОВА
при
секретаря Н.
Андреева………………………………и в
присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….…………………………….гр. дело 403
по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на
вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 250 по описа на БРС за 2019 година.
Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между
тях и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги на 24.06.2016
година за предпочетен мобилен телефонен номер 0896 210020 за срок от 24 месеца по план Нон стоп 29,99 лева. Твърдят,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер 45,96
лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 01.07.2016 г.- 31.08.2016 г.
На 19.07.2016 г. между същите страни е сключен договор за предоставяне
на мобилни услуги за предпочетен мобилен телефонен номер 0892 703057 за срок от 24 месеца по план Интернет 6500 и стандартен месечен абонамент от 19,99 лева. Твърдят, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в общ размер 106,79 лева,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период19.07.2016 г.- 14.09.2016 г.
На същата дата- 19.07.2016 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
мобилен телефонен номер 0892 703057 мобилният оператор, като лизингодател сключил с ответника договор за лизинг, с
който предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3408 4G 8 Grey, с обща лизингова цена в размер на 86,27 лева, платима на 23 месечни
лизингови вноски, всяка една в размер на 2,99 лева и първоначална лизингова
вноска в размер на 17,50 лева. По договора за лизинг П. дължи заплащане на сума в общ размер 68,76
лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 19.07.2016 г.-
14.11.2016 г.
Задълженията са индивидуализирани в отделни фактури, подробно описани в
исковата молба.
Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в
заповедно производство – ч.гр.д.250/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както
следва: 221,51 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 04.04.2019 година до окончателното й изплащане. При
условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява правата си за установяване
в настоящото производство.
Моли съда, да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ за установено по
отношение на ответника вземането му в размер на 221.51 лева, представляващи
неплатени месечни абонаментни такси, лизингови вноски и използвани услуги по
посочените по – горе договори, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане. Подробно претенциите са
конкретизирани по отделните договор и периоди с нарочна молба (л.33 от делото).
Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.А.П. не взема становище по предявения иск. Явява
се в съдебно заседание и заявява: „имали са, давали са…Аз няма да ги върна”.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.
гр. д. 250/2019 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на
ищеца в производство по чл. 410 ГПК.
След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено
следното :
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е потребител на
услуги, предоставяни от ищеца по договорите, посочени по – горе. Ответникът не ангажира доказателства за извършени
плащания, които да обосноват евентуална неоснователност на предявения иск. Установи
се в производството също, че за сключения договор за предоставяне на лизингово устройство
ответникът не е заплатил вноски за процесния период. Не се установи да е върнал
устройството, поради което и задължението му по договора за лизинг е в размер
на 68.76 лева за претендирания от ищеца период 19.07.2016 г.- 14.11.2016 година.
Като установи, че предявените искове са основателни в
посочените по – горе размери, съдът намира, че последните следва да бъдат
уважени, а ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в
настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на „Теленор България”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу А.А.П. с ЕГН **********,***
за сумата от 221.51 лева, представляваща задължение по Договори за лизинг и предоставяне на мобилни услуги, ведно със законната лихва,
считано от 04.04.2019 година до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 250/2019
година.
ОСЪЖДА
А.А.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на Теленор българия” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 710.00 лв. направени разноски в
настоящото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След
влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 250/2019година за произнасяне по чл. 416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :