О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260092
Гр. Пловдив,11.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №665 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 613А,ал.3 от ТЗ.
Образувано е
по частна жалба с вх.№264763 от 12.10.2020 г.,подадена от „К.“АД-в н. ЕИК .. чрез К.Ю. К. като
изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството,против определение
№277 от 03.02.2020 г.,постановено по т.д.№676/2011 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с
което се разрешава на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в н. се разпореди от особената
сметка на длъжника със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение
на синдика за м. декември 2019 г.
В частната жалба
са изложени подробни съображения за обосноваване позицията на жалбоподателя,че
горното определение има характер на определение по чл.729 от ТЗ и подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Пловдив по реда на чл.613а,ал.3 от ТЗ като
неправилно.Поискано е същото определение да се отмени от настоящата инстанция
ведно с произтичащите от това правни последици.
На датата
20.10.2020 г. частната жалба е обявена в Търговския регистър при Агенция по
вписванията по партидата на „К.“АД-в н. в едноседмичен срок от обявяването й не
е подаден отговор на същата от кредитор на дружеството или от синдика му.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване и делото на
ОС-Пловдив,намери за установено следното:
С
обжалваното определение №277 от 03.02.2020 г.,постановено по т.д.№676/2011 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив /делото за несъстоятелност на „К.“АД/,е дадено
разрешение на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в несъстоятелност с ЕИК .,да се
разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600 лв.,представляваща
текущо възнаграждение на синдика за м. декември 2019 г.Разрешението е дадено
въз основа на представен от синдика отчет по чл.659,ал.2 от ТЗ за дейността му
през м. декември 2019 г.,където се съдържа и негово искане да му се разреши
разпореждането със сумата от 600 лв.,представляваща текущо възнаграждение на
синдика за посочения месец.Съдът е дал исканото от синдика
разрешение,приемайки,че възнаграждението на синдика съставлява необходим
разход,свързан с производството по несъстоятелност и извършването му следва от
нормата на чл.661,ал.3 от ТЗ,според която текущото възнаграждение на синдика се
изплаща ежемесечно.Отчел е и обстоятелството,че в масата на несъстоятелността
към 31.12.2019 г. има наличност на конкретно посочена в определението парична
сума,от която горния разход може да бъде покрит.
Въззивният
съд,съобразявайки съдържанието на атакуваното определение, намира,че същото не
попада в кръга на актовете,подлежащи на обжалване съгласно разпоредбата на
чл.613а,ал.1 от ТЗ.А щом не попада в този кръг,то същото определение,при
отчитане разпоредбата на чл.613а,ал.3 от ТЗ,би било обжалваемо,ако е от кръга
актове,очертан в текстовете на ГПК.В тази насока,в чл.274,ал.1 от ГПК са посочени
случаите,при които срещу определенията на съда могат да бъдат подаване частни
жалби,а именно:1/когато определението прегражда по-нататъшното развитие на
делото и 2/в случаите,изрично посочени в закона.
В конкретния
случай обжалваното определение не е от категорията определения,преграждащи
по-нататъшното развитие на делото,нито пък е изрично предвидено в закона
обжалването му.В частната жалба се поддържа,че атакуваният съдебен акт има
характера на определение по чл.729 от ТЗ,но от съдържанието на мотивната и
диспозитивна част на определението не може да бъде направен извод,че волята на
съда е била за издаване на акт по смисъла на посочената разпоредба,т.е. за
одобряване на сметка за разпределение,като в тази връзка липсват данни и за
предхождаща определението процедура по реда на чл.721 и сл. от ТЗ за изготвяне
и обявяване на сметка за разпределение.Това води до извода,че обжалваното
определение не е от типа определения,посочен в нормата на чл.729,ал.3 от ТЗ.То
е определение по чл.658,ал.1,т.9 във вр. с чл.661,ал.3 от ТЗ и нито прегражда
по-нататъшното развитие на делото,нито попада в категорията съдебни актове,за
които е изрично предвидено в закона тяхното обжалване.
С оглед на
гореизложеното частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на
обжалване определение и предвид това същата следва да се остави без
разглеждане,а образуваното въз основа на нея производство-да се прекрати.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба с вх.№264763 от
12.10.2020 г.,подадена от „К.“АД-в н.
ЕИК.. против определение №277 от 03.02.2020 г.,постановено по т.д.№676/2011 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което се разрешава на К. П. И.-синдик на „К.“АД-в
н. се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата от 600
лв.,представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. декември 2019 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по възз. ч.т.д.№665/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.