РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, ….10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 548/2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че на 15.01.2016г. по силата на Споразумение за създаване на обединение
е учредено гражданско дружество по смисъла на ЗЗД – „ГВ 2016“ ДЗЗД, което да
участва в обществена поръчка. Съдружници в обединението са – „Г.и.“ЕООД – с
дялово участие - 95% и „В.ООД – с дялово
участие – 5%. Сочи се, че целта на обединението е свързана с подготовката на
обща оферта и съвместно участие в открита процедура за изпълнение на Обществена
поръчка с наименование „Проектиране и изграждане /инженеринг/ на обект: Нов
корпус на УНСС в гр. София, със субект възложител по смисъла на чл. 7-7д ЗОП –
УНСС. При участие в процедурата за изпълнение на обществена поръчка, „ГВ
2016“ДЗЗД е определено за изпълнител с Решение № 18/08.03.2016г. на комисия,
назначена със Заповед № 153/02.02.2016г. на ректора на УНСС. На основание
Решение на РС № 8802.03.2016г. и Решение № 18/08.03.2016г. на възложителя за
определяне на изпълнител, е сключен Договор № ЗОП-34/2016г.
В хода на изпълнението на
поръчката са възникнали непредвидени обстоятелства, които налагат извършване на
допълнителни доставки, услуги или строителство по смисъла на чл. 116, ал. 1
ЗОП, а именно: - по предписания и технически указания на „ЧЕЗ Разпределение
България“АД, предвиждащи увеличаване общата предоставена за ползване от УНСС
мощност от 700 kW на 1400 kW; - установено било, че при
изграждането на новия учебен корпус ще бъде засегната кабелна електропроводна
линия 10kV – собственост на „ЧЕЗ
Разпределение България“АД, поради което е необходимо нейното изместване; - след
получаване на изходни данни от „Софийска вода“АД за проектиране на сградни ВиК
отклонения било констатирано, че новопроектираният корпус попада върху съществуваща
площадкова канализация, обслужваща комплекса сгради на УНСС, поради което се
налага изместване на площадковото трасе са съществуващата канализация и
включването му в уличната канализационна система; - новоизградената площадкова
канализация, поради изместването пък попада в обхвата на изкопа, което налага
неговото допълнително укрепване към корпус „и“ по цялата Южна и Източна дължина
на строителния изкоп; - при направени
проучвания било установено, че освен нанесения в Подземния кадастър Топлопровод
2Ф508/630, успоредно на оградата преминава и друг топлопровод в бетонов кожух,
което налага изпълнение на допълнително специфично укрепване на външната страна
на оградата; - въз основа на извършени геоложки проучвания било установено, че
почвите са песъчливи и чакълести, което налага допълнително увеличаване на
дълбочината на изкопа и изпълнение на уплътнен пласт трошен камък под
фундаментната плоча; - съгласно заверена от Дирекция „Зелена система“ експертна
оценка, за започване на строителството било необходимо преместването на
съществуваща дървесна растителност и изпълнение на компенсаторно озеленяване за
сметка на премахната при започване на строителството растителност. Сочи се, че
поради тези непредвидени работи се наложило изпълнението на допълнителни СМР,
за което е представена подробна Количествено-стойностна сметка от изпълнителя.
Това наложило сключването на Анекс № 2 към Договор № ЗОП-34/2016г., според
договореното в който, цената за изпълнение на работите не може да бъде
по-висока от 1 022 141.73 лв. и е формирана съгласно предоставената
КСС от изпълнителя – Приложение № 1, с която се увеличава общата стойност на
Договора. В чл. 4 от Анекс № 2 е предвидено, че заплащането на цената ще се
осъществи при наличие на предоставени целеви финансови средства по бюджета на
УНСС от МОН, МФ или друг източник, но не по-късно от датата на съставяне и
подписване на Констативен акт за приемане на конструкцията обр. 14 по Наредба
№3/31.07.2013г., като е предвиден 30-дневен срок за това и при наличието на
представена фактура и документ, удостоверяващ извършване и приемане на
допълнително възникналите СМР.
В изпълнение на условията за
плащане били представени – Констативен акт за приемане на конструкцията от
21.08.2018г.; писмо вх. № 2114/19.11.2019г. до УНСС, ведно с Протокол № 1 за
изпълнени по обекта СМР, ведно с придружаващите го документи, доказващи
изпълнение на работата; Протокол № 2 за приемане на изпълнени СМР, ведно с
придружаващите го документи, доказващи изпълнение на работата, връчен на
възложителя на 12.03.2021г. с Нотариална покана; данъчна фактура №
15/07.11.2019г. на обща стойност от 698 591.18 лв., с ДДС, връчена с писмо
вх. № 2114/19.11.2019г. и данъчна фактура № **********/09.03.2021г. на обща
стойност от 155 856.94 лв., с ДДС, връчена на 12.03.2021г. с Нотариална
покана. Въпреки наличието на предпоставките за плащане, съгласно договореното в
Анекс №2, такова не последвало.
Ищцовото „Г.и.“ЕООД твърди,
че предявява исковете предмет на разглеждане в производството в качеството си
на съдружник в „ГВ 2016“ ДЗЗД, както и в качеството на цесионер по Договор за
цесия от 11.09.2020г., сключен с другия съдружник – „В.ООД и по силата на който
цесионерът е придобил всички вземания на цедента, произтичащи от Договора и
Анекс № 2 към него. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземане е било
депозирано в деловодството на УНСС на 14.09.2020 г. Потвърждение за
прехвърленото вземане е било депозирано в деловодството на „Г.и.“ЕООД на
16.09.2020 г.
В условията на евентуалност
излага доводи за наличието на активна кредиторова солидарност, при която
единият съдружник разполага с правото да иска от длъжника изпълнение на цялото
задължение, доколкото такава изрично е била уговорена в договора и Анекс № 2
към него. Поради това, ищецът излага, че по отношение на него е налице правен
интерес да предяви исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира, при допуснато
увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 698 591.18 лв. по фактура № 15/07.11.2019г., издадена
въз основа на Протокол № 1 и сумата от 155 856.94 лв. по фактура №
**********/09.03.2021 г., издадена въз основа на Протокол № 2, представляващи
неизплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни СМР, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за забава, съответно в размер на
90 428.75лв., начислено върху главницата от 698 591.18 лв. за периода
от падежа на плащането – 20.03.2021г. 20.12.2019г.
до датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2021г., както и в размер на
779.28 лв., начислено върху главницата от 155 856.94 лв. за периода от
падежа на плащането – 12.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба –
29.03.2021г.
При условията на
евентуалност, в случай, че бъде прието, че Анекс № 2 е нищожен поради
противоречие със ЗОП, претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
945 656.15 лв. на основание неоснователно обогатяване, като в тази връзка
сочи, че обедняването на ищеца се съизмерява със стойността на изпълнените
допълнителни СМР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в
установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него
искове по допустимост и основание. В тази връзка излага доводи, че съобразно
Споразумение за създаване на обединение, приходите, вземанията и паричните
средства на дружеството формират бездялова собственост на съдружниците, която е
неделима, като оспорва ищецът да разполага с процесуална и материална
легитимацията да претендира вземане, което не принадлежи само на него. Оспорва
да е налице кредиторова солидарност, доколкото в отношенията с третите лица
съдружниците не са солидарно отговорни, като оспорва такава да е уговорена в
процесния договор. Прави възражение за нищожност на договора за цесия,
доколкото прехвърляните с него вземания са неопределени и неопределяеми, поради
което не могат да бъдат годен предмет на сделката. По основателността на
исковете излага твърдения, че към момента на сключването на Договора, за
страните не са били известни и в него не са били предвидени по вид, количество
и стойност всички СМР, включително и допълнително възникналите, които е
необходимо да бъдат извършени, за да бъде изпълнена обществената поръчка. Това
произтича от поетапното изпълнение на договора, а именно предпроектно
проучване, проектиране и строителство, като конкретните СМР е възможно да бъдат
предвидени едва след приключване на първия от етапите. Същевременно за допълнително възникналите СМР изпълнителят
е изготвил подробна КСС, със стойността по която е изменил стойността по
договора. Сочи, че за да са налице непредвидени СМР, е необходимо към момента
на сключване на договора да е било предвидено възникването на необходимостта от
такива. В този смисъл сочи, че изпълнителят не е имал основание да претендира
допълнително заплащане на описаните в Анекс № 2 допълнителни работи, а изменението
на договора в този смисъл счита за незаконосъобразно, поради което изпълнителят
не разполага с годно договорно основание да претендира допълнително заплащане
на описаните в Анекса СМР. Прави възражение за нищожност на Анекс № 2, като
противоречащ на императивно заложените в ЗОП условия за изменение на договора
за обществена поръчка, като в тази връзка твърди, че същият не е породил
правните последици, към които е бил насочен.
Ответникът оспорва към
датата на съставяне на Акт – образец 14 от 21.08.2018г. да са били извършени
строителните работи, които се твърди да са били приети. В този смисъл, оспорва
да е бил представен документ, удостоверяващ завършването и приемането на
допълнителните СМР, поради което не е възникнало и задължението на възложителя
да плати. Излага, че според Окончателния протокол, част от СМР по КСС към Анекс
№ 2 не са изпълнени.
Оспорва предявените искове
за обезщетение за забава, доколкото не се дължи плащане по претендираните
главници.
При условията на
евентуалност, в случай че бъде прието, че преценката за наличието на активна
солидарност касае основателността на иска, а не неговата допустимост, сочи, че
оспорва частично предявените искове, а именно относно претендираните права на „В.ООД.
В този смисъл, в случай, че не бъде установено да е налице активна солидарност,
всеки кредитор може да иска изпълнение на съответната част полагаща му се част
от задължението. В този смисъл твърди, че предвиденото в споразумението
процентно дялово участие на съдружниците се отнася единствено към участието във
финансирането на проекта.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения
срок за това, в който ищецът поддържа първоначално изложените от него доводи по
основателността на иска, като оспорва доводите на ответника в отговора на
исковата молба. От своя страна излага такива, че в гражданското дружеството
правата и задълженията се придобиват от съдружниците. В подкрепа на наличието
на активна солидарност излага, че възложителят се е задължил по отношение на
обединението, а не по отношение на някоя от страните по него, което легитимира
ищеца с правото да иска плащане на цялата дължима по договора сума.
Прехвърлените вземания с договора за цесия сочи, че е ясно, че касаят тези за
СМР по изготвените КСС и определени в Протокол обр. 19 за приемане на изпълнени
СМР, съгласно Анекс № 2. Този факт е деклариран и в подписаното между страните
Споразумение от 30.06.2021г. Ответникът сочи, че изготвянето на доклад за
извършена финансова инспекция от АДФИ не представлява предпоставка за законосъобразно
изменение на договора, а последващ външен контрол.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба
в установения за това срок, в който ответникът поддържа изложеното от него вече
възражения, като оспорва доводите в допълнителната искова молба по подробно
изложени съображения. Оспорва изрично изпълнение на допълнителните СМР,
съгласно Анекс № 2, като са посочени конкретно видовете СМР, които оспорва да
са изпълнени и приети от изпълнителя. Оспорва действителната стойност на вписаните
в КСС работи да е съответна на начислената по сметката такава, която счита за
завишена. Не е налице основание – законово или договорно, което да предвижда
възможност за включване на допълнителни работи, след извършване и приключване
на предварителното предпроектно проучване.
Предявени са от „Г.и.“ЕООД
срещу Университет на
национално и световно С. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и при условията
на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото
Споразумение за създаване на обединение от 15.01.2016 г., страните по него – Г.И.
ЕООД и В.ООД са постигнали съгласие да обединят усилията и ресурсите си, като
учредят гражданско дружество, с цел подготовка на обща оферта и съвместно
участие в открита процедура за изпълнение на Обществена поръчка с наименование
„Проектиране и изграждане на обект: Нов корпус на УНСС в гр. София със субект
възложител – УНСС и последващо съвместно изпълнение на Обществената поръчка“. В
процедурата за Обществената поръчка страните са се съгласили да участват с
наименованието „ГВ 2016“ДЗЗД. В чл. 3.1 от Споразумението е установено дяловото
участие на всяка от страните в Обединението, както следва – Г.и. ЕООД – 95 % и В.ООД
– 5 %.
Представен е Договор за
прехвърляне на вземане от 11.09.2020 г., сключен между В.ООД – в качеството му
на цедент и Г.и. ЕООД – в качеството му на цесионер, с предмет на договора –
прехвърляне на вземанията, по които длъжникът е Университетът и произтичащи от
Договор № ЗОП-34/2016 г., рег. № 144/2016 г. след проведена открита процедура
по ЗОП за възлагане на Обществена поръчка
с предмет – Проектиране и изграждане на обект нов корпус на УНСС.
Приложено е Уведомление от В.ООД за извършено прехвърляне на вземането по чл.
99 ЗЗД с вх. № 1464/14.09.2020 г. на УНСС, с което адресатът е уведомен, че
считано от датата на получаване на уведомлението новият му кредитор следва да
се счита цесионерът Г.и. ЕООД. Приложено е и Потвърждение за прехвърлено
вземане от В.ООД до Г.и. ЕООД с вх. № 224-1/16.09.2020 г. Приложено е и
Уведомление вх. № 867/30.06.2021 г. от Г.и. ЕООД до УНСС за уведомяването му,
че въз основа на сключен договор за цесия кредитор за изплащане на вземания на
изпълнените СМР, описани в Протокол от 07.11.2019 г. е Г.и. ЕООД.
По делото е представен и
сключения въз основа на проведена Обществена поръчка Договор № ЗОП-34/2016 г.
от 13.04.2016 г., със страните по него – УНСС – в качеството му на възложител и
Обединение ГВ 2016 ДЗЗД – в качеството му на изпълнител и по силата на който изпълнителят
се е задължил да извърши инженеринг – проектиране, изграждане и обзавеждане на
обект – Нов корпус на УНСС – гр. София, като в раздел II са установени етапите и
сроковете за изпълнение на договора, а именно – 1 етап – предварителни проучвания,
проект във фаза идеен и работен проект и влязло в сила разрешение за строеж; 2
етап – СМР до подписване на Констативен акт за приемане на конструкцията обр.
14; етап 3- СМР след подписване на Констативен акт за приемане на конструкцията
обр. 14, до подписване на Констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа обр. 15 без забележки. Общият
срок за изпълнение на предвидените в проекта СМР е 426 календарни дни, считано
от датата на даване на строителна линия на обекта и откриване на строителна
площадка, като от този срок са предвидени 231 дни до завършване на СМР,
необходими за подписване на Констативен акт за приемане на конструкцията обр.
14 и 195 календарни дни след това за
завършване на СМР, необходими за подписване на Констативен акт за установяване
годността и приемане на строежа обр. 15. В чл. 3 от Договора е предвидена
общата стойност по договора в размер на 9 657 000 лв., без ДДС, от
която стойност 450 000 лв. – предварително проучване и изработване на
инвестиционен проект; 9 157 000 лв. – изпълнение на СМР и всички
други присъщи разходи за изпълнение на поръчката; 50 000 лв. за
упражняване на авторски надзор по време на строителството, включително
разработване на работни детайли и екзекутиви, като посочените стойности са без
ДДС, при обща стойност от 11 588 400 лв., с вкл. ДДС. Предвидени са и
сроковете за плащане за всеки от етапите на изпълнение по договора.
Представен е Анекс № 2 от
22.08.2017 г. към Договора, подписан на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП и
въз основа на Писмо вх. № 1457/24.07.2017г., Писмо вх. № 1472/27.07.2017г. и Писмо
вх. № 1473/28.07.2017г. с количествено-стойностна сметка за допълнителните
видове работи и становище за осъществен контрол по чл. 235 ЗОП за възникнали
допълнителни видове работи в процеса на проектни проучвания и проектиране,
поради непредвидени обстоятелства с цел реализация на договора, с приложения
предварителни договори с ЧЕЗ Разпределение България АД и Софийска вода АД,
скици, виза за проектиране от Топлофикация София ЕАД и по силата на който
изпълнителят е приел да извърши допълнително строителство по количества, видове
работа и цени, посочени в Приложение № 1 към анекса, при цена не по-висока от
1 022 141.73лв., без ДДС. Предвидено е заплащането да се осъществи
при наличието на предоставени целеви финансови средства по бюджета на УНСС и
съставяне на Констативен акт за приемане на конструкцията обр.14, в срок до 30
дни след снабдяването му и при наличието на фактура и документи, удостоверяващи
завършването и приемането на допълнително възникналите работи. За извършените
СМР се съставят актове и протокол, съгласно ЗУТ и Наредба № 3 от 31.06.2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Приложена е
количествено-стойностна сметка с включени допълнителните видове СМР.
Представено е Споразумение от
30.06.2021 г., сключено между В.ООД – цедент и Г.и. ЕООД – цесионер, с което
страните по него са постигнали съгласие относно прехвърляне на притежаваните от
В.ООД вземания от УНСС по процесния договор за заплащане на възнаграждение за изпълнение на СМР, описани в Протокол от
07.11.2019 г. за изпълнени по обекта СМР и Протокол № 2 за изпълнени по обекта
СМР, подлежащи на заплащане към 05.01.2021 г. в размер на 5% от общия размер на
дължимата сума от 854 448.12 лв. с ДДС, за която е издадена Фактура №
19/09.03.2021 г. и Фактура № 15/07.11.2019 г. В чл. 2 от споразумението е
предвидено цедирането до размера на дяловото участие на В.ООД в ДЗЗД ГВ-2016 на
вземанията към УНСС по договора, в случай че Анекс № 2 и Договор за цесия от
11.09.2020 г. бъдат прогласени за недействителни на някое от посочените
законови основания.
По делото е представена
едностранно подписана от представител на ГВ 2016 ДЗЗД фактура № 15/07.11.2019г.
на стойност от 698 591.18 лв., както и едностранно подписана от представител на
ГВ 2016 ДЗЗД фактура № 19/09.03.2021г. на стойност от 155 856.94 лв., като в
основанието за изготвянето и на двете фактури е посочено – изпълнени СМР
съгласно протокол за приемане от 07.11.2019 г. по Анекс № 2 към Договор № ЗОП-34/13.04.2016
г.
Приложено е Писмо изх. № ТУ-403/16.02.2017
г., адресирано от Софийска вода АД до УНСС с препоръки да се коригира
застроителното петно на предвидената сграда в имота за обект „Нов учебен корпус“ или да се
представи друго техническо средство за обезпечаване на отводняването. Приложено
е и Писмо изх. № 1457/24.07.2017г. на ДЗЗД ГВ 2016 до УНСС, със съдържаща се в
него информация относно получени от ЧЕЗ Разпределение АД предписания и
технически указания, посочени в сключения с дружеството предварителен договор
за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа, и в тази връзка
необходимостта от извършването на допълнителни работи при предпроектните
проучвания и изготвяне на работния проект. Приложени са и предварителни
договори, сключени между УНСС и Софийска вода АД на 22.03.2017 г. и между УНСС
и ЧЕЗ Разпределение България АД на 12.04.2017 г. за присъединяване към
разпределителната електрическа мрежа на новия обект – Нов учебен корпус.
По делото е приложено и Писмо вх. № 1472/27.07.2017 г. от ДЗЗД ГВ 2016 до УНСС с
приложена към същото КСС със стойност на общо допълнителните СМР от 1 052 854.83
лв. и Писмо вх. № 1473/28.07.2017 г. с коригирана КСС на стойност от 1 022
141.73 лв.
Видно от представената Покана за
доброволно изпълнение с вх. № 596/01.04.2020 г. от ДЗЗД ГВ 2016, отправена е
такава до УНСС за заплащане на следните дължими суми по Договора в 14-дневен
срок от получаването на поканата, а именно сумата от 704 641.02 лв. – дължимо
плащане по Анекс № 2 и сумата от 109 032.35 лв. – законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на забавата – 21.09.2018г., както и сумата от 658
774.01 лв. – лихви за забава при плащането на авансовото и първото междинно
плащане, всичко дължимо към 30.03.2020 г.
Представено е Разрешение за
строеж № 133/31.07.2017г., влязло в сила на 17.08.2017 г. за „Нов учебен корпус
на УНСС“.
Представен е Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 22.08.2017
г.
По делото е представен и Протокол
за приемане на изпълнени СМР съгласно Анекс № 2/22.08.2017 г. от 07.11.2019 г.,
който е подписан от представители на строителя, изпълнителя и техническия
ръководител.
Представено е и Разрешение за
ползване № СТ-05-281/01.04.2021 г. на строеж – „Нов учебен корпус на УНСС“.
Видно от приложения Доклад №
ДИД2-СФ-3/10.07.2019г. на Агенция за държавна финансова инспекция с изх. №
1135/12.07.2019г., в същия е възприето, че възникналите СМР във фазата на
предпроектни проучвания и проектиране не може да се определят като „непредвидени
обстоятелства“ по смисъла на т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, тъй
като при провеждане на процедурата и съдържанието на офертата /техническото
предложение/ на изпълнителя, установяването на допълнителните работи не е било
възможно. Прието е, че съгласно условията на договора, изпълнителят не е имал
право да претендира за допълнително заплащане на описаните в Анекс № 2 СМР, тъй
като изпълнението им е следвало да се извърши в рамките на общата стойност по
договора, като изменението му в този смисъл е прието като незаконосъобразно.
Посочено е, че от изискана справка от С Консулт ЕООД- фирмата, осъществяваща строителен
и инвеститорски контрол, се установява, че изпълнените количества и видове СМР са
по-малко от отразените от проектанта в КСС.
По делото е представено Писмо с
вх. № 734/07.05.2019 г. от Министъра на образованието и науката до УНСС, в
което се уведомява за одобрен допълнителен трансфер на средства от държавния
бюджет в размер на сумата от 7 500 000 лв. за изпълнение по проектно
предложение за изграждане на „Нов учебен корпус на УНСС“, като е приложена и
извадка от Държавен вестник – бр. 37, стр. 22 с публикувано Постановление № 103
от 02.05.2019 г. за одобряване на допълнителния трансфер на средства за УНСС.
Към доказателствата по делото е
приобщено Споразумение от 09.08.2021 г., подписано от представители на Г.и.
ЕООД и В.ООД, с което дружествата са постигнали съгласие за прекратяване на
учреденото между тях обединение ГВ 2016 ДЗЗД, както и че всички вземания по
договора се счита за прехвърлени въз основа на сключените между дружествата договори
за цесия.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било оспорено
от страните и от същото се установява, че Фактура № 15/07.11.2019г. и Фактура №
19/09.03.2021 г. са осчетоводени от обединение ДЗЗД ГВ 2016 при ищеца и
съответно са подадени със Справка-декларация в ТД на НАП, като не са
осчетоводени в записванията при ответника. При проверка в счетоводството на
ищеца е установено осчетоводяването на разходите и приходите за извършените
услуги относно обекта по Анекс № 2, като осчетоводяване е налице и при ДЗЗД ГВ
2016. Според заключението по експертизата мораторната лихва върху главницата от
698 591.18 лв. по фактура № 15, начислена за периода 20.12.2019г. – 29.03.2021
г., възлиза на 90 428.75 лв., а мораторната лихва върху главницата 155 856.94
лв. по фактура № 19, начислена за периода 12.03.2021г. – 29.03.2021г., възлиза
на 779.28 лв.
По делото е изслушана и съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, заключението по която също не е било оспорено от страните,
като съдът кредитира същото като пълно и компетентно, в отговор по поставените
задачи. От заключението по експертизата се установява завършен и въведен в
експлоатация обект „Нов учебен корпус на УНСС“, извод за което е направен от
вещото лице в резултат на извършения от него оглед на място, както и въз основа
на приложените по делото строителни книжа и договор с предмет възлагане
изграждането на обекта. Посочено е, че е налице разрешение за ползване, което
сочи на извода, че работите са изпълнени съобразно проектната и строителна
документация. Според експертизата, при съпоставка на актовете по Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството –
Протокол за изпълнени СМР подлежащи на заплащане от 07.11.2019г. и Протокол за
изпълнени по обекта СМР подлежащи на заплащане от 05.01.2021 г. с приложената
към Анекс № 2 КСС са констатирани някои различия в позиции и неизпълнени такива,
като според вещото лице това се дължи на изготвянето й преди съгласуване на
необходимата документация с ЧЕЗ за изместване на съществуващата кабелна линия и
други свързани с това дейности. Според експертизата работите по Анекс № 2 не
могат да се приемат за присъщи /обичайни/ при строителството на свободно стояща
сграда върху процесния имот само въз основа на визуален оглед и без наличието
на изходни данни за условията за присъединяване от експлоатационните дружества
и от подземен кадастър. Описаните в основния договор СМР и основната КСС не
включват тези по изместване на площадкова канализация и изместването на кабелна
линия, а касаят изграждането на външни връзки за захранване на новия учебен
блок. Според експертизата, видовете СМР по КСС към Анекс № 2 са необходими за
нормалното функциониране на сградата, като не може да бъде даден еднозначен
отговор дали са включени в предмета на основния договор. Сочи се, че в общи
линии позициите по двата акта са изпълнени, като някои от тях са извън КСС към
Анекс № 2/2017 г. В табличен вид са представени стойностите по тях, като общата
стойност на изпълнените СМР съгласно Анекс № 2 и КСС към него възлиза на 795 906.56
лв. с ДДС, а общата стойност на изпълнените СМР извън КСС възлиза на
58 541.37 лв. с ДДС, като сумарно двете стойности възлизат на
854 447.93 лв. с ДДС. При извършен оглед на мястото от вещото лице е
установено, че обектът е напълно завършен и се използва по предназначение. В
устното си изложение при изслушване на експертизата вещото лице е уточнило, че
към момента на сключване на договора няма как да се знае, че ще се налага да се
прави преоборудване на трафопост.
Изслушана е и
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която не е оспорено от
страните и от което се установява, че размерът на осчетоводените от ищеца
разходи за СМР, описани в КСС съгласно Анекс № 2 за изпълнени работи на обекта възлиза
на 1 022 141.73 лв. без ДДС, от които стойността на допълнителните
СМР възлиза на 92 921.98 лв. Според експертизата осчетоводените от ищеца
разходи за СМР, описани в протоколите за приемане на изпълнени СМР образец 19 по
Анекс № 2, възлизат на 712 040.10 лв. без ДДС, от които разходи за
допълнителни СМР в размер на 12 160.86 лв. Осчетоводените от ищеца разходи
за реално извършени СМР, описани в КСС към Анекс № 2 и протоколи образец 19 за изпълнени СМР на обекта възлизат на 682 655.02 лв., като това са
разходите за действително вложените от ищеца средства за изпълнение на СМР по
Анекс № 2 и КСС, които разходи са осчетоводени и по доставчици по сметки от
група 60 „Разходи“. Според отразеното в заключението на вещото лице, стойността
на обекта след изпълнение на допълнителните СМР описани в КСС към Анекс № 2 се
е увеличила със 712 040.10 лв. – равняваща се на стойността на приетите
СМР, описани в протоколите обр. 19. Размерът на обедняването, равняващ се на
стойността на материалите и труда възлиза на 682 655.06 лв., без да се
формира печалба за изпълнителя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
От представените писмени
доказателства се установи категорично възникналата между страните облигационна
връзка по сключен между тях Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., със
страни по него – УНСС – в качеството му на възложител и Обединение ГВ 2016 ДЗЗД
– в качеството му на изпълнител и по силата на който изпълнителят се е задължил
да извърши инженеринг – проектиране, изграждане и обзавеждане на обект – Нов
корпус на УНСС – гр. София. В клаузите на договора се съдържат конкретно
посочени срокове, както за поетапното му изпълнение и снабдяване с необходимите
строителни книжа и предпроектна документация за установяване изпълнението от
съответния етап, така и сроковете за изплащането на цената, която също е дължима
поетапно, определена съобразно съответния етап на завършване на възложената
работа.
Процесният договор има характер
на договор за изработка и съгласно приложимата разпоредба на чл. 258 и сл. ЗЗД,
изпълнителят е поел задължението със собствени средства и материали да изпълни
възложеното му във връзка с изграждането на обекта, а възложителят се е
задължил да му заплати възнаграждение срещу това.
По делото не е налице спор между
страните относно пълното и точно изпълнение на договора от страна на ответника
в качеството му на изпълнител, което се установява и от отразеното в
съдебно-техническата експертиза, като не е налице спор и относно приемането на
възложената работа – изградения обект от страна на ищцовото дружество в
качеството му на възложител, при което е възникнало и задължението му да
заплати възнаграждението по договора на основание чл. 266 ЗЗД. За доказване на
този факт са и представените по делото писмени доказателства – Констативен акт
за приемане на конструкцията обр. 14 от 21.08.2018г. и Протокол № 1 са
изпълнени СМР, връчен на УНСС с писмо вх. № 2114/19.11.2019г. и Протокол № 2 за
изпълнение СМР, връчен на УНСС с Нотариална покана на 12.03.2021г. В чл. 3, ал.
5 от договора изрично е предвидено, че плащането е дължимо след представяне от
изпълнителя на фактура – оригинал от изпълнителя и разрешение за ползване на
обекта. От доказателствата по делото в тяхната съвкупност /писмени
доказателства и съдебни експертизи/ категорично се установи изпълнение на
условията за възникване задължението за плащане на възложителя.
За да бъде определен размерът на
дължимото възнаграждение по договора следва да бъде изяснен въпросът относно
това дали е допустимо изменение на договора въз основа на подписания между
страните Анекс № 2, в който е предвидено извършването на допълнителни СМР въз
основа на допълнителни проучвания и дадени предписания с Писмо вх. №
1457/24.07.2017г., Писмо вх. № 1472/27.07.2017г. и Писмо вх. №
1473/28.07.2017г. Приложени са Предварителен
договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната
електрическа мрежа от 12.04.2017г. и Предварителен договор за присъединяване на
недвижими имоти и потребители на услуги към ВиК системи от 22.03.2017 г., както
и писмата с дадени в същите методически указания за необходимите работи, които
следва да бъдат изпълнени за реализиране на обекта.
Процесният договор е сключен на
основание чл. 183 и сл. ЗОП при проведена процедура по заявяване и одобряване
на кандидата за възлагането му да изгради обекта въз основа на обществена
поръчка за строителство с усвояване на публични средства, поради което при
уреждане отношенията между страните приложими са освен клаузите в договора,
така и разпоредбите в ЗОП, на които първите следва да бъдат съответни.
Подписването на Анекс № 2 към
договора по своята същност представлява последващо уреждане отношенията между
страните по повод възникналата необходимост от извършване на допълнителни СМР,
като безспорно е по делото, а и от заключението по СТЕ се установява, че без
изпълнението на същите е невъзможно изграждането на обекта и завършването му,
съобразно договореното по първоначалния договор. Установи се, че се касае за
допълнителни работи по изграждане на електрическа и ВиК инсталации, необходими
за осигуряване обслужването на обекта и достъпа до предоставяните от
доставчиците услуги. В този смисъл, процесният Анекс № 2 е сключен на основание
чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП – поради възникнала необходимост от извършване на
допълнителни услуги. За да бъде реализирана процедурата по посочената
разпоредба, необходимо е да е било дадено разрешение за това от органа,
осъществяващ контрол при извършване на дейността по реализиране на обществената
поръчка, какъвто е Изпълнителният директор на АОП, който е изготвил становище
изх. № К-20/03.08.2017 г., на основание чл. 235 ЗОП, което е приложено по
делото, като видно съдържанието му, изразено е такова, че доколкото
необходимостта от допълнителтие дейности е установена в хода на изпълнение на
договора и след извършените необходими проучвания, приема се, че възложителят
не е могъл да предвиди нуждата от тях и тя произтича от непредвидени
обстоятелства. Посочено е, че договорът е съфинансиран чрез проект по ОП
„Региони в растеж“2014-2020 г. и при сключване на нов договор за изпълнение на
допълнителните дейности, същият няма да може да бъде финансиран по този проект
и е прието, че смяната на изпълнителя е нецелесъобразна. Прието е, че
стойността на основния договор се увеличава с 1 022 141.73 лв. без
ДДС, като в заключение е прието, че прилагането на избраното правно основание е
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на § 2, т.
27 от ДР на ЗОП, необходимостта от извършване на допълнително строителство следва
да се дължи на непредвидени обстоятелства, каквито са тези, възникнали след сключването на договора и не са могли да
бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа от изпълнителя, но правят
невъзможно изпълнението при договорените условия.
В случая, в защита ответникът
излага доводи, че с оглед характера на договора и предвиденото в него поетапно
изпълнение, необходимите СМР, включително и относно захранването му при
изграждане на инсталации с ЧЕЗ и ВиК, това е следвало да бъде установено в
етапа на предпроектното проучване, като настоящият съдебен състав не споделя
същите. В този смисъл, по делото е безспорно снабдяване от страна на
изпълнителя с необходимите книжа на етап проучване и изготвяне на проектите,
които заедно с предложението за участието в обявената обществена поръчка, са
били одобрени като надлежни и достатъчни. Допълнителните проучвания с
консултация с ЧЕЗ и ВиК за изграждането на допълнителни връзки за осигуряване
на достъп до услугите в имота са били направени след започване на реализирането
на обекта, като необходимостта от допълнителните СМР в тази връзка е възникнала
именно в резултат от тези проучвания. При това положение, към момента на
сключване на договора тези проучвания не се явяват част от предпроектните
такива и необходими за снабдяване с Разрешение за строеж № 133/31.07.2017г.,
влязло в сила на 17.08.2017 г. за „Нов учебен корпус на УНСС“, което предхожда
сключването на Анекс № 2 от 22.08.2017 г. Поради това, допълнително
възникналите работи по препоръки на ЧЕЗ и ВиК и представляващи „изграждане на
външна връзка за захранване на учебния блок“ и „изместване на площадковата
канализация“ настоящият съдебен състав приема за непредвидени обстоятелства по
смисъла на § 2, т. 27 от ДР на ЗОП, доколкото не са били установени при предпроектните
проучвания, които са достатъчни за сключването на договора. Необходимостта от
същите, обаче, е възприета в становище на контролиращия орган, дадено по реда
на чл. 235 ЗОП, като допълнителните СМР са посочени като необходими за
реализирането на обекта и с оглед необходимостта от осигуряване на
финансирането му. Дадената в този смисъл преценка е обвързваща изпълнителя,
който е предприел съответните действия по изпълнението за реализирането на
обекта, включително и на допълнителните СМР, които са необходими за това. В
тази връзка е и подписаният между страните Анекс № 2, който настоящият съдебен
състав приема като неразделна част от договора, а със становището по чл. 235
ЗОП е установено одобряване изпълнението му и в тази връзка осигуряване на неговото
финансиране. Според приложената КСС към Анекс № 2, стойността на допълнителните
СМР възлиза на 1 022 141.73 лв. /без ДДС/, като не надвишава 50% от
стойността на първоначално предвидените СМР от 11 588 400 лв., с вкл.
ДДС и което е в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗОП.
Предвид гореизложеното, съдът
намира сключването на Анекс № 2 съответно на разпоредбите на ЗОП, като
възражението на ответника за неговата нищожност поради противоречие със същите
счита за неоснователно.
Освен това, следва да се има
предвид, че посочените работи и стойности в КСС са ориентировъчни и базисно
зададени, като в практиката при реализиране на строителните дейности обикновено
се налага тяхното изменение, с оглед възникване необходимостта от извършването
на допълнителни СМР за изграждането на обекта, за което изпълнителят се е
задължил и какъвто е и настоящият случай. Изграждането на обекта е съобразно
проектната строителна документация, който факт е безспорен между страните. В
този смисъл, настоящият съдебен състав намира доводите на ответника при
оспорване на изпълнението на договора за неоснователно и в частност
изпълнението само на част от работите по КСС към Анекс № 2. От приетото
заключението по СТЕ се установи изпълнението на обекта, като са остойностени
извършените СМР, които са приети за необходимите такива от базисно предвидените
в изготвената КСС. Недоказани в производството останаха възраженията на
ответника за дублиране на част от посочените СМР в КСС към основния договор и
Анекс № 2 към него и в този смисъл, че не е била налице необходимостта от
извършването им в количеството според начислените стойности.
С оглед гореизложеното, съдът
приема, че ищецът е изпълнил възложеното му с договора за изработка, срещу
което ответникът дължи да му заплати възнаграждението по него, съобразно
договореното.
За възникване задължението за
плащане, необходимо е работата да е била приета, както и да са представени от
изпълнителя фактури в оригинал за начислените суми за плащане.
Според заключението по СИЕ
осчетоводените от ищеца разходи за СМР, описани в протоколите за приемане на
изпълнени СМР образец 19 по Анекс № 2, възлизат на 712 040.10 лв. без ДДС
или 854 448.12 лв. с ДДС. На тази стойност възлизат сумарно и стойностите
по фактура № 15/07.11.2019г. за 698 591.18 лв. и по фактура № 19/09.03.2021г.
на стойност от 155 856.94 лв., като в основанието за изготвянето и на двете
фактури е посочено – изпълнени СМР, съгласно протокол за приемане по Анекс № 2
към Договор № ЗОП-34/13.04.2016 г. При това положение, съдът приема, че
дължимото възнаграждение по договора, платимо в полза на изпълнителя, възлиза
на 854 448.12 лв. с ДДС.
В чл. 4, ал. 2 от Анекс № 2 към
договора е предвиден срока за плащане на дължимото възнаграждение, а именно до
30 дни след представяне на фактурите в оригинал и документи, удостоверяващи
завършването и приемането на допълнително възникналите СМР, за което са съставени
съответно Протокол № 1, получен от УНСС като приложен с писмо вх. №
2114/19.11.2019г. и Протокол № 2, връчен на УНСС с Нотариална покана нотариус
М.Г.на 12.03.2021 г. При това положение вземането по фактура № 15/07.11.2019г.
за 698 591.18 лв. е дължимо до 19.12.2019г., а вземането по фактура №
19/09.03.2021г. на стойност от 155 856.94 лв. е дължимо до 12.03.2021 г. Според
заключението по ССЕ мораторната лихва върху главницата от 698 591.18 лв. по
фактура № 15, начислена за периода 20.12.2019г. – 29.03.2021 г. /датата на
завеждане на исковата молба/, възлиза на 90 428.75 лв., а мораторната лихва
върху главницата 155 856.94 лв. по фактура № 19, начислена за периода
12.03.2021г. – 29.03.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/, възлиза на
779.28 лв.
От представеното по делото Споразумение
за създаване на обединение от 15.01.2016 г., се установи, че страните по него –
Г.И. ЕООД и В.ООД са постигнали съгласие да обединят усилията и ресурсите си,
като учредят гражданско дружество, с цел подготовка на обща оферта и съвместно
участие в открита процедура за изпълнение на Обществена поръчка с наименование
„Проектиране и изграждане на обект: Нов корпус на УНСС в гр. София със субект
възложител – УНСС и последващо съвместно изпълнение на Обществената поръчка“. В
процедурата за Обществената поръчка страните са се съгласили да участват с
наименованието „ГВ 2016“ДЗЗД. В чл. 3.1 от Споразумението е установено дяловото
участие на всяка от страните в Обединението, както следва – Г.и. ЕООД – 95 % и В.ООД
– 5 %.
В разпоредбата на чл. 357 ЗЗД е
предвидена възможността две лица да обединят своята дейност за постигането на
една обща цел при сключването на договор за дружество. В чл. 363, б. а ЗЗД е
предвидено прекратяването на дружеството с постигането на целта и съгласно
която разпоредба в подписаното от ищеца споразумение е предвидено
прекратяването на дружеството след изтичане на срока за изпълнение на обществената
поръчка – т. 6.3 от споразумението, като в т. 6.5 е предвидено съществуването
на дружеството до окончателното изпълнение на поръчката.
Основателно се явява възражението
на ответника за нищожност на Договора за цесия от 11.09.2020 г., доколкото
вземането обект на прехвърляне е неопреляемо, доколкото възникването му е
обвързано с изпълнение на договора за изработка – процесния договор за
обществена поръчка за строителство. Касае се за бъдещи вземания, които не могат
да бъдат определени по основание и размер към момента на сключване на
прехвърлителния договор, поради което същият се явява нищожен на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД.
Видно от представеното по делото Споразумение
от 30.06.2021 г., сключено между В.ООД – цедент и Г.и. ЕООД – цесионер,
страните по него са постигнали съгласие относно прехвърляне на притежаваните от
В.ООД вземания от УНСС по процесния договор за заплащане на възнаграждение за изпълнение на СМР, описани в Протокол от
07.11.2019 г. за изпълнени по обекта СМР и Протокол № 2 за изпълнени по обекта
СМР, подлежащи на заплащане към 05.01.2021 г. в размер на 5% от общия размер на
дължимата сума от 854 448.12 лв. с ДДС, за която е издадена Фактура №
19/09.03.2021 г. и Фактура № 15/07.11.2019 г. В чл. 2 от споразумението е
предвидено цедирането до размера на дяловото участие на В.ООД в ДЗЗД ГВ-2016 на
вземанията към УНСС по договора, в случай че Анекс № 2 и Договор за цесия от
11.09.2020 г. бъдат прогласени за недействителни на някое от посочените
законови основания. В изпълнение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът УНСС е узнал за
цесията с връчването му на препис от допълнителната исковата молба и
приложеното към нея писмено доказателство споразумение, като е получил и уведомление
от цесионера за цесията с писмо с вх. № 867/30.06.2021 г.
Така установените факти са
новонастъпили в хода на процеса и като значими за изхода на правния спор следва
да бъдат взети предвид при неговото решаване. Към момента на така сключеното споразумение
и договаряне прехвърляне на вземането в полза на ищеца, гражданското дружество
е било прекратено, като вземането обект на прехвърлителната сделка е определено
по размер и изискуемо, поради което договорът е обвързал с правните си
последици, както страните по него, така и длъжника. Въз основа на договора за
цесия ищцовото Г.и. ЕООД е придобило вземането на В.ООД по процесния договор и
анекса към него в размер на 5 %, равняващ се на дяловото му участие, при което
е придобил 100 % от вземането срещу ответника.
С оглед всичко гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира предявените главни и акцесорни осъдителни
искове за основателни и като такива следва да бъдат изцяло уважени.
При това положение не се дължи
произнасяне по основателността на предявения при условията на евентуалност иск.
Относно разноските: На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски в производството в общ размер на 28 458.83 лв., съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за плащането им към него.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „У.ЗА Н.И С.С.“, ЕИК по Булстат: ********, със седалище и адрес управление ***-ми декември, да заплати по
предявените искове с правно основание чл. 266 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Г.И.“ЕООД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда „Г.Х.“,
сумата
от 698 591.18 лв. по фактура №
15/07.11.2019г., издадена въз основа на Протокол № 1 и сумата от 155 856.94 лв. по фактура №
**********/09.03.2021 г., издадена въз основа на Протокол № 2, представляващи
неизплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни СМР, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, както обезщетение за забава,
съответно в размер на 90 428.75лв.,
начислено върху главницата от 698 591.18 лв. за периода от падежа на
плащането – 20.03.2021г. 20.12.2019г.
до датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2021г., както и в размер на 779.28 лв., начислено върху главницата
от 155 856.94 лв. за периода от падежа на плащането – 12.03.2021г. до
датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2021г.
ОСЪЖДА „У.ЗА Н.И С.С.“, ЕИК
по Булстат: ********, със седалище и
адрес управление ***Г.И.“ЕООД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда „Г.Х.“,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 28 458.83
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: