Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040
гр.Нови пазар, 13.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина
Николова
СЕКРЕТАР : Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 336
по описа на НПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща
обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***.
на НПРС срещу ответника, както следва: 1/
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 1898,96 лв.- главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК
във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 466,37 лв. възнаградителна лихва за
периода от ***г.до 22.02.2018г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК
във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 119,20 лв. обезщетение за забава за
периода от 01.07.2019 г. до подаване на заявлението-***г.
Ищецът сочи, че
по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.07.2019г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД и Приложение №1 към него от 01.07.2019 г. и потвърждение за
сключена цесия между двете дружества, в полза на ищеца е прехвърлено изцяло
вземането, произтичащо от договор за кредитна карта на физическо лице № ***от ***г.
Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за
извършената цесия, получено на ***г.
Ищецът сочи, че кредиторът „УниКредит
Булбанк“ АД е предоставил на ответника по силата на сключения договор за
кредитна карта, кредит с лимит от 2000лв. Уговорено е изплащането му да става
чрез изплащане на минимална кредитна вноска от 60лв., платима от 1-во до 15-то
число от месеца. С договора са уговорени и лихвените условия, при които ще се
погасява кредита.
Ищецът сочи, че на ответника е начислена
лихва в размер на 466,37 лв. за периода от ***г. до 22.02.2018 г.
Ищецът сочи, че считано от 01.07.2019
г., от датата на цесията, до подаване на заявлението в съда, на ответника е
начислено обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
забава, което е в размер на 119,20лв.
Ищецът сочи, че ответникът не е платил
посочените суми.
Предвид на
горното ищецът моли съда да признае спрямо ответника съществуването на всяка от
претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***. на НПРС, срещу
ответника за сумите: 1898,96 лв.- главница; 466,37 лв. възнаградителна лихва за
периода от ***г.до 22.02.2018г.; 119,20 лв. обезщетение за забава за периода от
01.07.2019 г. до подаване на заявлението до изплащане на сумата, както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – ***г.
Ищецът претендира разноски.
Ответникът е получил лично съдебните
книжа по делото – исковата молба и доказателствата към нея на 29.08.2020 г. и
не е представил в съда писмен отговор по предявените искови претенции.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
***г. между „Уникредит Булбанк” АД и Д. П. Д.- земеделски производител (ЗП),
съгласно който банката е открила картова сметка на клиента и му е издала
кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 2 000 лв., при месечен лихвен
процент - 1,35 %, минимална погасителна вноска за един период на клиентски
плащания (ПКП) – 60 лв., срок на ползване и револвиране на разрешения кредитен
лимит и срок на действие на договора – до 31.05.2019 г. В договора също така е
посочено (в т. I, 2-ри абзац, изр. последно), че
клиентът връща усвоения кредитен лимит при солидарна отговорност на солидарния
длъжник, ведно с начислените лихви, такси, комисиони и други разходи, в
предвидените в договора срокове и в съответствие с общите условия и тарифата за
таксите и комисионите на банката за юридически лица и еднолични търговци.
Съгласно т. 4.2 от договора, погасяването се извършва
от картова сметка с посочен в договора номер и от разплащателна сметка също с
посочен номер. В т.7.7 от договора е предвидено, че при липсата на достатъчно
средства по тези сметки банката може да пристъпи едностранно към събиране на
вземанията си по договора от останалите сметки на клиента при нея, а при
липсата на салда по тях – от сметките на третото задължено лице, което в случая
е ответникът по делото.
Договорът е подписан от сключилите го лица, като
валидността му не е оспорена по делото. Към договора са приложени Общи условия
за банкови карти за бизнес клиенти.
По делото е приложен е Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.07.2019г.,
сключен между „Уникредит Булбанк” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
(АСВ АД и Приложение №1 към него, съгласно което в полза на ищеца е прехвърлено
изцяло вземането, произтичащо от договор за паричен заем № ***с кредитор „Уникредит
Булбанк” АД и длъжник З.Т.А.. Съгласно Приложение № 1, и извлечение от него под
пор. № 2037 цедирано задължението на ответницата.
Съгласно посоченото в приложението прехвърлената с
цесията главница по договора с ответника е в размер на 1898,96лв. лихва
466,37лв. общо 2365,33лв.
По делото е приложено е потвърждение по чл. 99, ал.3
от ЗЗД за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е
прехвърлено изцяло в полза на АСВ АД, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и пълномощно, с което представителят на „Уникредит
Булбанк” АД упълномощава АСВ АД с правото от името на упълномощителя да
уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, вземанията на
които са цедирани и включени в Приложение №1 към него.
По делото е приложено уведомително писмо до ответника,
л. 30 от делото, изходящи от кредитора „Уникредит Булбанк” АД, с което
уведомява длъжника за извършената цесия и даденото от цедента пълномощно, както
и за новата сметка, по която може да се извърши погасяването на дължимата сума
по договора и размерът на остатъка по кредита в общ размер от 2 365,33лв. С
уведомителното писмо е даден 7 дневен срок на длъжника за извършване на
погасяването на дълга. Уведомлението е получено от длъжника на ***г., съгласно
посоченото на обратната разписка.
По делото съдът не е назначавал експертиза за определяне на размера на шрифта на договора за кредит, поради това, че е очевиден неговия размер, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, т.к договорът и общите условия са четими единствено с помощно средство, увеличително стъкло - „лупа“. Освен това, с проектодоклада съдът е указал на страните, че приема на основание чл. 155 от ГПК, за служебно установен факт (чрез механично пренасяне на външните размери на шрифтове от 12 до 08 кегела и при разпознаване OCR на скенер на съда, марка HP ScanJet Pro 3500, се установява, че договорът е писан на шрифт Ariel, с размер на текста от горен регистър (големи букви) от 10,5 pt. И на съдържателната част от него (с малки букви) от 8 pt.), че размерът на договора за кредит, от който ищецът черпи права не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Това не е оспорено от ищеца, както и същия не е поискал назначаване на експертиза за установяването на размера на договора, от който черпи правата си. Поради горното, съдът приема, че сключения между „Уникредит Булбанк” АД и ответника договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1. Така оформеният договор, при този размер на шрифта не позволява на потребителя да се запознае надлежно с него преди сключването му и в този смисъл се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Единствената индивидуално уговорена клауза е тази относно размера на предоставения кредит, съгласно посоченото в т.2 от договора. Следователно, единственото надлежно договорено условие, това относно размера на кредита, е и единственото годно правно основание за правата на ищеца спрямо ответника, доколкото само то има обвързваща за страните по договора сила. Съгласно посоченото в чл. 146, ал.3 от ЗЗП, обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора. В този смисъл, всички допълнителни претенции, произтичащи от сключения между страните договор, като нищожни не пораждат задължение за ответника за тяхното изпълнение, доколкото в останалата си част (относно размера на предоставения кредит и факта на неговото предоставяне) той може да се прилага и без тях. Това следва от нормата на чл. 146, ал.5 от ЗЗП. В тази връзка следва да се посочи, че предвидената в 146 от ЗЗП нищожност на неравноправните клаузи се явяват специална норма в рамките на по – общото понятие за недействителност, установено от нормата на чл. 22 от ЗПК. И в двата случая, съгл. чл. 146, ал. 3 и 5 оот ЗЗП и чл. 23 от ЗПК, ответникът дължи само чистата сума по кредита, т.е тази относно претендираната главница в размер на 1898,96лв. , но не и суми, съгласно останалите посочени в договора условия, в т.ч. сумата от 466,37 лв. възнаградителна лихва за периода от ***г.до 22.02.2018г.
Същия не дължи претендирата по договора възнаградителна лихва за периода от ***г.до 22.02.2018г. в размер на 466,37 лв., която е прехвърлена на цесионера „АСВ“ ЕАД.
Относно мораторната лихва за забава,
претендирана на основание чл. 86 от ЗЗД, обаче съдът намира, че такава се
дължи. Длъжникът е изпаднал в забава на плащането си на главницата след датата
на поканата, която за него изтича на 24.07.2019 г., т.к той е получил поканата
на 14.07.2020 г. Това е основание, което не е подчинено на договора за кредит,
а представлява общо облигационно основание, произтичащо от несвоевременното
изпълнение на задължението на длъжника след отправената му покана и
представляващо обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Дължимостта на тази лихва е съгл. чл. 86 от ЗЗД. Срокът, определен с
уведомителното писмо за доброволно изпълнение изтича на 24.07.2019 г. и след
тази дата длъжникът изпада в забава. Съдът извърши проверка за размера на
дължимата лихва за забава и установи, че върху главницата, за периода от
25.07.2019 г., когато длъжникът е изпаднал в забава до предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2020 г., дължимата
лихва за забава е в размер на 100,23 лв.
Предвид на горното, съдът намира, че от
предявените искове, основателен и доказан по размер е искът по чл.415 от ГПК
във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1898,96 лв.-
главница.
Като неоснователен поради недействителност
на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1се явява искът по чл.415 от ГПК
във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 466,37 лв.
възнаградителна лихва за периода от ***г.до 22.02.2018г., който следва да се
отхвърли.
Частично основателен се явява искът по чл.415
от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като същия следва да се
уважи за сумата от 100,23лв. представляващо обезщетение за забава за периода от
25.07.2019 г. до подаване на заявлението - 30.01.2020 г. и да се отхвърли за
разликата до 119,20лв., представляващо обезщетение за забава за периода от
01.07.2019 г. до подаване на заявлението - ***г.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по
настоящето дело разноски, както и тези по заповедното производство.
По исковото производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 126,26лв. за държавна такса.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Ищецът претендира възнаграждение за
юрисконсулт по исковото производство, но не сочи в какъв размер. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. От това се установява, че претендираните
350лв. за юрисконсулт са над допустимия размер. Съдът намира, че с оглед на
ангажираността на представителя на ищеца по настоящето дело, което се изразява
в изготвяне на искова молба и отстраняване на нередовности, други действия по
делото не са извършвани и поради това на ищеца следва да се присъди минимално
дължимото възнаграждение за юрисконсулт, от 100лв.
При преценката на дължимите разходи, съдът счита, че
следва да се вземат претендираните в общ размер на 2484,53лв.
Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се уважат
пропорционално на уважената част от исковете.
За предявените в общ размер от 2 484,53лв.
искове, съдът уважава само 1999,19лв., включващи главница 1898,96лв. и лихва от
100,23лв.. По исковото производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 182,06лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 49,69лв. за ДТ и 50лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Общо разноски в размер на 99,69лв. Претенциите на ищеца като
частично основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се
уважат пропорционално на уважената част от исковете за признатите вземания, а
именно в размер на 80,22лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,
спрямо Д.П.Д., с ЕГН **********, Земеделски
производител, с постоянен адрес ***, че
вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., ***, за сумата от 1898,96лв. (хиляда осемстотин
деветдесет и осем лева деветдесет и шест ст.), представляваща главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС – ***г. до окончателното
изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., ***, против Д.П.Д., с ЕГН **********, Земеделски
производител, с постоянен адрес ***, за
установяване съществуването на вземане в размер на 466,37 лв. (четиристотин
шестдесет и шест лева тридесет и седем ст.), възнаградителна лихва за периода
от ***г.до 22.02.2018г., което вземане е издадена Заповед за изпълнение № ***г.
по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД,
спрямо Д.П.Д., с ЕГН **********, Земеделски
производител, с постоянен адрес ***, че
вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., ***, за сумата от 100,23лв. (сто лева двадесет и три ст.), представляващо обезщетение за забава за
периода от 25.07.2019 г. до подаване на заявлението - 30.01.2020 г., като го
отхвърля за разликата над този размер до 119,20 лв.(сто и деветнадесет лева и
двадесет ст.), представляващо обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г.
до подаване на заявлението - ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение №
***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК Д.П.Д., с ЕГН **********, Земеделски производител, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, направените по делото разноски в размер на
182,06лв. (сто осемдесет и два лева и шест ст).
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Д.П.Д., с ЕГН **********, Земеделски производител,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от на 80,22лв. (осемдесет лева
двадесет и две ст.), представляваща разноски, направени по заповедното
производство по ч.гр.д. ч.гр.д. № ч.гр.д.
№ ***. на НПРС, като отхвърля претенцията за разликата до 99,69 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.д. № ***. на НпРС за издаване на изпълнителен лист по признатите вземания.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова