Решение по дело №1123/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Директор на ТД на Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 78/15.03.2024 година, постановено по НАХД № 106/2023, година по описа на Районен съд-Девня, с което е отменено НП № BG 2022–2000–309/13.04.2023г. на Директор ТД-МВ–АМ, с което на „Ен еф“ ООД, ЕИК: ***, за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 10 933.86 лв. /десет хиляди деветстотин тридесет и три лв. осемдесет и шест ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касатора, чрез процесуален представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноските по делото, въз основа на представен списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е установено, че на 26. 10. 2022 г. на Пристанище Варна - Запад пристигнали контейнер № TEMU 8861680, № TLLU 4556761, натоварени със стока, общо брутно тегло 36 719. 00 кг. На 27. 10. 2022 г. в Митнически пункт Варна - Запад, за част от тази в контейнер № TEMU 8861680 и за всичката от тази в контейнер № TLLU 4556761, била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 22 BG 00200208391 R 0. Стоката била декларирана като стока № 1 - соларна фотоволтаична система 6 комплекта, състояща се от соларни панели - 550 W - 1020 бр., тегло 29 568. 00 кг. бруто, 28 516. 00 кг. нето, с код по ТАРИК **********, държава на износ и произход Република Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито към трети страни 0%, стока № 2 - соларна фотоволтаична система 6 комплекта, състояща се от инвертори - 100 KW - 6 бр., тегло 500. 00 кг. бруто, 500. 00 кг. нето, с код по ТАРИК **********, държава на износ и произход Република Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни 0%, стока № 3 - соларна фотоволтаична система 6 комплекта, състояща се от кабел 4 мм2 - 5200 м, тегло 250. 00 кг. бруто, 250. 00 кг. нето, с код по ТАРИК **********, държава на износ и произход Република Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни 3. 7 %, стока № 4 - соларна фотоволтаична система 6 комплекта, състояща се от конектор - 200 чф., тегло 150. 00 кг. бруто, 150. 00 кг. нето, с код по ТАРИК **********, държава на износ и произход Република Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни 0%, стока № 5 - соларна фотоволтаична система 6 комплекта, състояща се от електронно комуникационно устройство 1 бр., тегло 200. 00 кг. бруто, 200 кг. нето, с код по ТАРИК **********, държава на износ и произход Република Китай, условие на доставка FOB Ксианганг, мито по отношение на трети страни 0%, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 257. 50 лв. мито и 69 894. 29 лв. ДДС. Получател на стоката бил възз. Ен еф ООД.

Свид. А. Г. Г. - служител при ТД - МВ - АМ направил извод, че „внасяните компоненти образуват фотоволтаична система, представляваща фотоелектричен генератор на ток, служещ за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа“, респективно приел, че следва деклариране в един тарифен номер, като едно цяло изделие, а именно в код по ТАРИК **********, със ставка на митото 2. 7 %, дължими държавни вземания в размер на 9 369. 05 лв. мито и 71 716. 60 лв. ДДС, като по този начин е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 9 11. 55 лв. мито и 1 822. 31 лв. ДДС.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения. Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на ответника по касация.

За да отмени атакуваното пред него НП, въззивния съд се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза, като е приел, че не е налице внос на фотоволтаична система в цялост, а на отделни елементи, които дори не са достатъчни да представляват такава, а са единствено част от нея.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, от страна на ответника по касация беше представено Решение № 3661/26.03.2024 г. по адм.д. №8884/2023 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение №194/17.07.2023 г. по адм.д. № 109/2023 г. по описа на Адм. съд гр. Русе, с което е отменено Решение № 32-48390/06.02.2023 г. на Директора на ТД на Митница Варна.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

В настоящото производство, предмет на разглеждане е решението на въззивния съд и по-конкретно неговата законосъобразност. А настоящият състав намира последното за законосъобразно. Законосъобразността му се потвърждава и въз основа на обстоятелства възникнали след неговото произнасяне.

Видно от представените пред настоящата инстанция съдебни решения на Адм.съд Русе и ВАС, с влязло в сила съдебно решение е установено между страните по настоящия спор, че митническата администрация незаконосъобразно е приела, че декларираната от дружеството митническа стойност е неистинска. Горното води до единствения възможен извод, че дружеството не е извършило вменената му в отговорност „митническа измама“, наказуема по чл.234, ал.2 от ЗМ.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ответника 1560 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списът по чл.80 от ГПК и доказателствата за неговото заплащане от страна на дружеството.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/15.03.2024 година, постановено по НАХД № 106/2023, година по описа на Районен съд-Девня.

ОСЪЖДА ТД на Митница Варна да заплати на „Ен еф“ ООД, ЕИК *********, сумата [рег. номер]. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.