Р Е Ш Е Н И Е
№1329/25.6.2021г.
Град Пловдив, 25.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Станка Журналова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1219 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Т.А. *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0281-000110 от 10.03.2021 г. на началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и моли
тя се отхвърли като неоснователна. Твърди, че заповедта е правилна, а отказът
на нарушителя е удостоверен с подписа на свидетел. При евентуално уважаване на жалбата
моли да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично на жалбоподателя срещу подпис на 11.04.2021 г., и срещу заповед, която
съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 06.03.2021
г., около 21,30 часа, в град Баня жалбоподателят е управлявал лек автомобил
марка „Опел Астра“, с рег.№ РВ*****, и е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол в кръвта и е отказал да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване – вземане на биологични
проби за лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта, с което
виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 091971, в 21,45 часа, но той е отказал да го приеме и този отказ е
удостоверен с подписа на един свидетел. Няма данни по делото жалбоподателят да
е извършил медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта.
Макар формално жалбоподателят да оспорва издаването на
талон за медицинско изследване, по делото е наличен такъв талон, който не е
връчен на жалбоподателя поради отказ и този отказ е удостоверен с подписа на
свидетеля А.М.. Т.е., противно на направеното в жалбата възражение в хода на
административното производство по издаване на оспорената заповед не са
допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да представляват основание за отмяна на заповедта само на това
основание.
Правнорелевантните факти се потвърждават по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение (л.11), чиято материална доказателствена сила,
каквато притежава като официален писмен документ, не е оборена при
доказателствена тежест за жалбоподателя, и талон за изследване. В жалбата до
съда изрично е заявено, че жалбоподателят не оспорва, че е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство, т.е., наред с официалния писмен
документ е направено и признание на този правнорелевантен факт от страна на
жалбоподателя. Следователно отказът за тестване в момента на проверката и
липсата на доказателства за извършено по-късно медицинско изследване са
безспорно установени.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
отказ на жалбоподателя да бъде изследван за концентрация на алкохол в кръвта,
т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставката от хипотезата на чл.171,
т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС от водач, който отказва да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна,
административният орган няма право на преценка относно прилагането на
съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа
в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки е направена от законодателя
при създаване на самата правна норма.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 (каквато е настоящата заповед) се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи на основание чл.165 ЗДвП са определени основните структури
на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, и една от тези структури са
областните дирекции на МВР. Т.е., ОДМВР Пловдив е структура, на която е
възложено осъществяването на контрол по ЗДвП, а нейният ръководител –
директорът на ОДМВР Пловдив – има качеството на ръководител на службата за
контрол по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, който може да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки и да оправомощава
други длъжностни лица, които да издават тези заповеди. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391
от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.2 изрично са
посочени началниците на РУ на МВР, каквато длъжност заема ответника, видно от заповед № 8121К-10478
от 18.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
В оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви и
всички други изискуеми реквизити, изпълнителното деяние е посочено правилно,
т.е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво нарушение на
правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна
мярка и да организира защитата си. Отказът в момента на проверката е
волеизявление на самия жалбоподател, както и последващото
неизпълнение на предписанието да се направи медицинско изследване, за което на
жалбоподателя е издаден талон, също представлява непредприемане на действия от
негова страна. Не е допуснато такова съществено нарушение на изискването за
форма, което да прави невъзможно упражняването на правото на защита.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК
съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на
движението по пътищата, защитата на живота и здравето на всички участници в
движението и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А. Шатров, ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0281-000110 от 10.03.2021 г. на
началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово.
Решението е окончателно.
Административен съдия: