Р Е Ш Е Н И Е
№609/22.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На девети юни две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена
Ангелова
като разгледа докладваното от председателя Пенка
Стоева
гражданско дело
№2820 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Н.Д.Б., ЕГН **********,****, адв.Б.З., моли съда
да осъди ответната ***, с адрес: ***, да му заплати по сметка ****, на която е титуляр, сумата от 30000лв., като обезщетение за
неимуществени вреди -значителен
психо-емоционален стрес от неоснователно повдигнатото му обвинениеизключително
притеснение и страдание затова, че е третиран като престъпник, страх от
евентуално осъждане и наказание, което би могъл да претърпи, засягане на
доброто му име в обществото и на достойнството му, нарушена репутация и
злепоставен и уронен авторитет пред обществото, загубване на доверието на
хората и близките му, които виждали в него престъпник, тежка депресия от това,
че не виждал как хората отново ще го приемат като нормален и равен на тях
човек, затваряне в себе си и ограничаване на социалните контакти, потиснатост,
тревожност и непоправими последствия за психиката му, освобождаване от военна
служба, въпреки че преди това бил многократно награждаван, изключително
неблагоприятно отражение върху психиката
и самочувствието му, които и досега не са отзвучали, претърпени във връзка с
проведено срещу него наказателно производство по повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, за което е признат за невинен и оправдан с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
присъдата, и адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА.
Пледира по същество за
уважаване на иска. С исковата молба и със становище вх.№15094/10.06.20г., моли за
присъждане на разноските в производството по списъка по чл.80 от ГПК, какъвто
не е представял в производството, както и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответник е подал
отговор на исковата молба с вх.№1421/15.01.10г. /виж л.37-л.39/, с който е
оспорил иска както по основание, така и по размер, отричайки наличието на
предпоставките за основателността му, и конкретно- реалното претърпяване на
описаните вреди; наличието на пряка причинна връзка между тях и проведеното
наказателното производство. Изтъква и съпричиняващи фактори, стоящи извън
неговото поведение, предвид приет за разглеждане в наказателния процес
граждански иск на конституиран граждански ищец. Повдига възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение с оглед принципа на справедливост,
като изтъква в тази връзка принципни
съображения, отнасящи се до критериите, подлежащи обичайно на преценка
при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Поискал е да се изключи, евентуално – да се намали отговорността му, на
основание чл.5 от ЗОДОВ, поради това, че в наказателнот опроизводство било
безспорно установено, че ищецът е отправил закани към пострадалата, макар те да
били несъставомерни с оглед изискването на чл.144,ал.3 от НК, като счита, че с това
негово поведение има изключителна вина, евентуално- допринесъл е съществено за
вредите, които твърди да е претърпял. Във връзка с искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА изтъква, че не са
представени никакви доказателства за наличието на основанията, предвидени в
законовата норма.
Пледира по същество за
отхвърляне на иска, като неоснователен, тъй като ищецът не е установил в
процеса претърпяване на вреди в пряка причинна връзка с повдигнатото му
обвинение, както и защото са налични предпоставки по чл.5 от ЗОДОВ за неговото
освобождаване от отговорност, а ако съдът намери, че искът следва да се уважи,
то да определи справедлив размер на обезщетението, тъй като търсеното от ищеца
е прекомерно, както и да има предвид, че ищецът и сам е допринесъл съществено
за претърпяване на вредите, за които търси обезщетение, защото по наказателното
дело е категорично установено, че той е отправял към пострадалата закани с
противоправно съдържание, макар те да се явяват несъставомерни по смисъла на
чл.144,ал.3 от НК. Не претендира разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
съдът намери, че предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество е основателен, но следва да се уважи до
размер от 1600лв., а за разликата до претендираните 30000лв. да се отхвърли,
тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение е
основателно и справедлив да го обезщети в случая е размер от 2000лв., който
следва да бъде намален с 400лв. на основание чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът
и сам виновно е допринесъл за увреждането си, който принос се определя от съда в размер на 20%, воден от следните
съображения:
По допустимостта.
Твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени
вреди във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на
престъпление, за което е признат за невинен с влязла в сила присъда, попадат в
хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и правят иска му допустим, при
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните по него.
По основателността.
1.В с.з. от 10.03.20г., без възражения от
страните, съдът е приел като окончателен проекта за доклад, съобщен на страните
с Определение №103/16.01.20г., с който са очертани релевантните за спора факти
и е разпределена между страните тежестта за установяването им, а също- като са
им дадени указания за фактите, за които не сочат доказателства и възможност да
предприемат съответни процесуални действия за ангажирането им /виж:
определението на л.40-л.41 и протокола от с.з. на л.66-л.68/.
2.Установи се в процеса от фактическа страна, във
връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, както следва:
2.1. Във връзка с фактите на повдигнато на ищеца
обвинение, за което е бил оправдан, както и във връзка с възраженията на
ответника, че увреждането на ищеца е по изключителна негова вина, евентуално,
че виновно е допринесъл за него, от кориците на приложеното към настоящото дело
нохд №193/2017г. и писмените доказателства на л.4-л.28 от настоящото дело се
установи, че:
Въз основа на подадена от Д. К. И. на 29.09.17г. до
*** жалба срещу *** Н.Б., на 03.10.17г. е било образувано ДП №*** за
установяване дали на 23.09.17г. *** Б. е извършил престъпление срещу нейната
личност, като и се заканил с убийство /виж жалбата на л.5-л.6 от ДП и
постановлението за образуване на ДП на л.1 от ДП/.
На 13.11.17г. Н.Б. е бил привлечен като обвиняем по
ДП№***. по описа на *** в извършване на престъпление от общ характер по
чл.144,ал.3, вр. с ал.1 от НК за това, че на 23.09.17г., за времето от 00.07ч.
до 00.43ч. се е заканил с убийство на Д. К. И., чрез изпратени и през мобилно
приложение Вайбър съобщения със съдържание: „няма да ви оставя“; „болен съм от
рак дали в затвора или в болница все ми е едно“; „ще си платите за всичко“;
„няма къде да се скриете“; „докато мога да ходя, ако те видя, ще те удуша с 2
пръста“; „в ада да горите“, „мри“; „кълна сега, нямам какво да губя“; „пазете
се от мен“; ако не взема В. ще те направя на луканки. бидон. няма какво да
губя“; ти просто ми разби семейството, но преди да умра, ще ти го върнал нямам
какво да губя. боклук дебел“, като заканата би могла да възбуди основателен
страх у И. за осъществяването и, като спрямо него не е взета мярка за
неотклонение /виж постановлението на л.23 от ДП/.
Разпитан на 13.11.17г. като обвиняем, Н.Б. не е
отрекъл, че съобщенията, описани в обвинителния акт, са изпрати от него, но е
отрекъл те да съставляват закана за убийство, като се е позовал на твърдението,
че разполага със записи на разговори с Д. И., в които тя също е отправяла към
него обиди и закани, и го е заплашвала, като е отказал да дава други обяснения,
докато твърденията му не се установят с поискана при този разпит експертиза
/виж протокола за разпит на л.24 от ДП/.
Въз основа на внесен от *** обвинителен акт от
13.12.17г., с който на Н.Б. е повдигнато обвинение в извършване на
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем, на 14.12.17г. във *** е
образувано нохд №193/17г. В обвинителния акт по отношение на мярката за
неотклонение е също посочено: не е взета /виж л.1-л.4 от нохд/.
В първото по делото с.з. на 12.01.18г., съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявен от Д. К. И.
срещу подсъдимия Б. граждански иск за заплащане на сумата от 5000лв.,
съставляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди и я е
конституирал като граждански ищец и частен обвинител в производството /виж
л.40гръб-л.41 от нохд/.
В с.з. от 27.03.18г. по нохд №193/17г. на *** е дал
обяснения, че не казва, че не ги е обидил, така, както и те обиждали него /преди тези обяснения са изслушани свидетелите
Д. И., дъщеря и С. И. и съпруга и И. И./виж л.128гръб от нохд/, а в отговор
на въпрос на председателя на състава дали искал да убие или да изплаши Д. И. с
думите „Докато мога да ходя, като те
видя, ще те удуша с два пръста. Умри, пазете се от мен“, е отговорил, че е искал
да я изплаши /виж л.129лице от нохд/.
На листовете от нохд, посочени от ответника в
настоящото производство в с.з. от 10.03.20г. /виж л.68лице/ като доказателства,
от които ще се ползва, с оглед дадените му от съда указания с проекта за доклад
по делото, че не сочи доказателства за стоящото в негова тежест възражение за
наличие на предпоставки за приложение на разпоредбите на чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, освен признанията на ищеца за отправените заплахи, се съдържат и
изявления на Д. И., С. И. и И. И., включително такива, дадени в качеството им
на свидетели пред орган на власт /дадени от тях обяснения по ДП и показания пред
съда, закрепени в протоколите от проведените в съдебната фаза открити заседания/,
щото ищецът бил обиждал и заплашвал и Д. И., и дъщеря и С. И., бивша негова
съжителка, с която имат дете, както и че отношенията на ищеца и семейството на
бившата му съжителка са силно влошени след тяхната раздяла, настъпила през
пролетта на 2017г., тъй като, според техните обяснения и показания, той бил
станал много агресивен и заплашителен към цялото семейство, а според
обясненията, които подсъдимият е поддържал в целия ход на процеса- поради
отказа на бившата му съжителка и нейното семейство да му осигурят възможност за
нормален и редовен контакт с детето му и препятстването на осъществяването му с
всички възможни средства /виж протоколите от проведените по нохд с.з./, като за
доказване на тези негови твърдения, в пет от проведените пред първа инстанция седем
с.з., делото е било отлагано по искания на подсъдимия и неговия защитник за
събиране на доказателства/ конкретно- в с.з. от 27.03.18г., 30.04.18г.,
26.07.18г., 21.09.18г. и 26.09.18г.- виж нохд/.
На 23.10.18г. *** е постановил Присъда №16, с
която подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение, и е отхвърлен предявения от Д. И.
граждански иск, тъй като не е установен съставомерния признак на
престъплението, изискващ отправените от подсъдимия към св.Д. И. закани да са
възбудили у нея основателен страх, че могат да бъдат изпълнени, като е прието,
че отношенията между подсъдимия и конституираната като частен обвинител и
граждански ищец Д. И. са били влошени и изострени до степен на нетърпимост и
силна неприязън, но не защото подсъдимият е формирал намерение да убие тъща си,
а само защото се е интересувал единствено от детето си, и след като съжителката
му е сменила телефона си, тъй че той не е можел да я търси, за да уговаря как и
къде ще му бъде предадено детето, е бил принуден да опосреди този контакт чрез
майка и Д. И., а тонът на разговорите им във времето е бил обичайно такъв на
взаимни обиди и заплахи, но въпреки това, тя не е преустановила разговорите с
него, а напротив- поддържала ги е месеци наред в този тон.
Постановената от *** Присъда №16/23.10.18г. е била
протестирана от *** и обжалвана от Д. И., но е била потвърдена изцяло с Решение
№4/27.03.19г. на ***.
Решението на *** също е било и протестирано от ***
и обжалвано от Д. И., но с окончателно Решение №175/11.11.19г. на***, е оставено
в сила.
Въз основана на тези доказателства съдът заключи,
че ищецът е установил релевантните за основателността на иска му факти, щото е
бил обвинен от ответника в извършване на престъпление, за което е оправдан с
влязло в сила решение, а ответникът е установил фактите, на които е основано
възражението му по чл.5 от ЗОДОВ, и конкретно, че в хода на наказателното
производство ищецът е признал съдебно фактите, щото телефонните съобщения, във
връзка с които му е повдигнато обвинение за закана с убийство на Д. И., са
изпратени от него, с намерение да я изплаши, което признание, на основание
чл.175 от ГПК, може да се цени наред с приетото в мотивите на влязлата в сила
присъда относно осъществяване на този признак от престъпното деяние. Що се
отнася до останалите посочени от ответника доказателства- обясненията и
показанията, дадени от Д. И., С. И. и И. И.- същите не съставляват годни
доказателствени средства в този процес, тъй като са събрани за целите на друго
производство, както и пълномощникът на ищеца е възразил да могат да се ползват
като доказателства в с.з. от 10.03.20г.
2.2.Във връзка с фактите на реално претърпяване на
вредите, сочени от ищеца като претърпени, както и на тяхната пряка причинна
връзка с проведеното срещу него по инициатива на ответника наказателно
преследване, с приетото в с.з. от 10.03.20г. заключение на съдебно психологична
експертиза, изготвена от психолога Д.В., и снетите в с.з. от 09.06.20г. показания
на св.Й., без родство, се установи съответно, че:
По повод повдигнатото му обвинение, Н.Б. е
претърпял в периода 2017г.-2019г. неудоволствени изживявания, които повлияват
емоционалното му състояние в рамките на ситуативно тревожно такова, което не е
с интензитет и болестна обусловеност на психично заболяване в тесния смисъл на
думата. Към датата на изготвяне на заключението, житейското функциониране на
подекспертния не отразява маркери на повишена тревожност, депресивни тенденции,
повишена страхова готовност и безпокойство, а общата му реакция е свързана със спецификите
на неговата личност, ценностната му система и честолюбието му, като той се е
справял и продължава да се справя според капацитета и особеностите на личността
си. Като следствие от случилото си не е настъпила житейска дезадаптация, а
позицията му в процеса и търсенето на справедливост показва добра мобилизация и
концентрация на когнитивните му умения /виж заключението на л.50-л.62/.
Според показанията на св.Й., който разбрал от
ищеца, че му било повдигнато обвинение от ***, защото тъщата му го обвинила в
закана за убийство, Н. бил много притеснен и уплашен и станал друг човек-
видимо отслабнал, затворил се в себе си и не искал да говори с никой. Преди се
виждали всяка седмица, а след това- веднъж на две седмици и рядко се чували,
като св.Й. не знае къде ищецът е живял по това време, защото ищецът го
посещавал в неговия дом. Притеснението на ищеца си личало и така го забелязал
св.Й., а не защото ищецът му бил споделил за това. От обвинението ищецът не бил
виждал детето си, защото неговата приятелка и тъщата му не му го давали, и бил
притеснен не само за детето, но и защото го съдели, а също тъй бил споделял
страх, че го съдят, защото не бил съден никога, но св.Й. не знае ищецът да е
имал притеснения дали ще го осъдят условно или ще лежи в затвора. Отношението
на св.Й. към ищеца не се променило по време на водене на делото, нито се
променило отношението на другите им общи приятели към ищеца /виж л.75лице и
гръб/.
При тези събрани доказателства, съдът намери, че
ищецът е доказал частично твърденията си във връзка с релевантните факти за
реално претърпяване на неимуществени вреди във връзка с повдигнатото му от
ответника обвинение, и конкретно:
Съдът приема, че единствената реално претърпяна от
ищеца във връзка с наказателното производство вреда са силните му притеснения и
страх, като за тези негативни преживявания цени показанията на св.Й., защото
притеснението на ищеца било видимо и свидетелят има преки впечатления за него,
а обяснението му, че страхът на ищеца от това, че го съдят, бил защото никога
не е съден, са както житейски достоверни, така и съответни на данните в
постановената присъда, съгласно която подсъдимият е неосъждан.
Във връзка с установените като търпени от ищеца
притеснения, съдът взема предвид наличието и на други съпричиняващи ги фактори,
действащи по същото време, в което е протичало и наказателното производство, за
които са дадени показания от св.Й.- че ищецът бил притеснен не само за детето,
което неговата тъща и приятелка не му давали, но и затова, че го съдят.
Подредени от св.Й. в посочения ред, те установяват, че притесненията за детето
са били за ищеца на първо място, а тези, че го съдят, на второ. Същевременно,
съдът не цени посоченото от св.Й. като причина, че от обвинението ищецът изобщо
не е виждал детето си, защото всички данни от приложеното наказателно дело,
включително обясненията, давани в хода му от самия ищец, сочат точно обратното-
че до заканите, отправени от него към Д. И., заради които е било повдигнато
обвинението, се е стигнало точно поради невъзможността да осигурява нормален
контакт с детето си, на какъвто той е държал, а не че обвинението е станало
причина той да не може да вижда детето си.
Дадените от св.Й. показания, щото ищецът станал
друг човек- затворил се и не искал да говори с никой, не се ценят в подкрепа на
твърденията на ищеца, че се затворил в себе си и ограничил до минимум
социалните си контакти, защото са отречени от самия свидетел с противоречащите
им показания, че ако преди се срещали с ищеца всяка седмица, сега се срещали
поне веднъж на две седмици, като ищецът сам посещавал св.Й. в дома му, докато
св.Й. не знаел по това време къде точно живее ищецът- т.е. ищецът не само не се
е затворил и не е искал да говори с никой, а напротив, сам е търсил, макар и в
малко по-разреден отпреди план, контакти с приятелите си, в случая, със св.Й.,
и се е срещал с него.
Отречени са от показанията на св.Й. и твърденията
на ищеца, че страдал и изпитвал болка от това, че бил третиран като престъпник,
че било засегнато доброто му име в обществото, че загубил доверието на хората,
които виждали в негово лице единствено престъпник, че били нарушени репутацията
и авторитета му, тъй като св.Й. категорично е заявил, че нито той, нито
останалите общи негови и на ищеца приятели са променили отношението си към
ищеца по време на воденото срещу него от ответника наказателно производство и
няма в показанията му каквато и да е индиция, щото ищецът е бил третиран от
приятелите си или от други хора като престъпник или че повдигнатото му
обвинение е довело до уронване на авторитета му и на репутацията му в
обществото.
Отречено е, макар и косвено, от показанията на
св.Й. и твърдението на ищеца, че изпитвал страх от евентуална осъдителна
присъда и наказанието, което може да му бъде наложено- до 6 години лишаване от
свобода, защото, макар свидетелят да е посочил, че ищецът се страхувал от това,
че го съдят, изрично е уточнил, че тези споделени му от ищеца преживявания били
от това, че никога не е съден, т.е. в един най-общ и житейски обясним план, но
той не знае ищецът да е имал притеснения, свързани с това дали ще лежи в
затвора, а още по-малко с конкретната продължителност и вида на наказанието,
което би могло да му бъде наложено.
Категорично са отречени от приетото по делото
заключение твърденията на ищеца, щото сочените като търпени от него вследствие
на повдигнатото му обвинение негативни преживявания са го довели до тежка
депресия, като депресивността, потиснатостта и безпокойството му не само не са
отшумели към датата на исковата молба, а са довели до сериозни и непоправими
последици върху психиката му, като заключението и обясненията, дадени от вещото
лице при приемането му в с.з. ясно сочат, че макар ищецът да е имал по време на
наказателното производство неудоволствени преживявания /ситуативно обусловено
тревожно състояние/, свързани със същото, те не попадат в никоя от описаните на
л.12 от заключението стресови разстройства и нарушения в адаптацията, кодирани
с код 10 по МКБ, като при него липсват каквито и да било амнестични и клинични
данни за абнормено психологично функциониране и не сочат на болестна
обусловеност, а напротив- обективното изследване и поведенческия му анализ
показват, че при него няма житейска дезадаптация, като следствие от случващото
се, а е налице житейско функциониране, сочещо на способност за мобилизация и
концентрация, както и за справяне с проблемите, според капацитета и спецификите
на личността му.
При извършеното му по повод допуснатата
психологическа експертиза интервю, ищецът сам е отрекъл твърденията си в
исковата молба, че е бил освободен от военна служба, поради качеството му на
обвиняем по повдигнатото му от ответника обвинение, като е заявил, че той сам
напуснал заради делото, а и защото всички колеги му казвали, че е по-добре да
напусне /виж л.56лице, в края на абзац втори от разказа му/. Отделно от това
неподкрепящо твърденията му изявление, той не е събрал в процеса и никакви
други доказателства, които да установят освобождаването му от служба като
настъпил факт, както и за наличието на причинна връзка между същия факт и
проведеното срещу него от ответника наказателно производство. Същевременно, пак
от изявленията му при интервюто личи, че той е останал безработен само два
месеца, след което веднага си е намерил работа /виж л.57/.
3.При тези приети за установени в производството
факти, съдът стигна по съществото на спора до правните изводи, че :
3.1.Предявеният от ищеца иск е частично
основателен, тъй като при стояща върху него доказателствена тежест, той
установи реалното претърпяване само на част от твърдените като претърпени във
връзка с повдигнатото му от ответника обвинение неимуществени вреди, и не
установи реалното претърпяване на друга част от тях, тъй че искът му следва да
се уважи единствено досежно доказаните като претърпени вреди и да се отхвърли
за всички останали твърдени като претърпени с исковата молба неимуществени
вреди;
3.2. Установените факти не дават възможност да се
заключи, както ответникът счита, че ищецът е претърпял вредите, които е
доказал, по своя изключителна вина, тъй че ответникът да бъде изцяло освободен
от отговорност, на основание чл.5,ал.1 от ЗОДОВ;
3.3. Предявеният иск следва да се уважи до размер
от 1600лв., а за разликата до претендираните 30000лв. следва да се отхвърли,
тъй като:
ищецът претендира обезщетение от
общо 30000лв. за всички твърдени неимуществени вреди, а е установил
претърпяване на една много малка част от тях;
възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост е
основателно, като при прилагане на установените от съдебните практика критерии
и съобразяване на доказаните като реално претърпени вреди, справедлив, според
съда, да го обезщети размер е такъв от 2000лв.;
определеният от съда като справедлив
да обезщети ищеца размер следва да се намали със сумата от 400лв., защото
ответникът установи възражението си, че ищецът и сам виновно е допринесъл за
увреждането си, като е отправил заплахите, станали законен повод за образуване
на наказателното производство, до пострадалата Д. И., и съдът определя приноса
му като 20%;
3.4. Не следва да се зачетат като водещи до
освобождаване или до намаляване на отговорността на ответника фактите, че в
хода на наказателното производство, съдът е приел за разглеждане и граждански
иск на Д. И., тъй че ищецът е търпял вреди и от действията на тази страна в
процеса, а не само от неговите действия;
3.5. Върху присъденото на ищеца обезщетение се
следва и законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
11.11.19г., постановена в наказателното производство, съобразно тълкуването,
дадено с т.4 от ТР №3/05г. по т.д. №3/04г. на ОСГК на ***, каквато той иска да
му се присъди от 11.11.19г., тъй че това негово искане е основателно и следва
да се уважи,
при следните конкретни съображения:
Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от правозащитните и органи, включително от ***, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано /чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ/, като дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от съответното длъжностно лице/чл.4,ал.1 от ЗОДОВ/, но ако увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи
/чл.5,ал.1 от ЗОДОВ/, а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява /чл.5,ал.2 от ЗОДОВ/, и когато се касае до
обезщетение за неимуществени вреди, то се определя от съда по справедливост
/чл.52 от ЗЗД във вр. с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ/.
Елементите от фактическия състав за реализиране на
отговорността на Държавата за обезщетение в случая, както личи от цитираната
законова уредба, следва да са налице едновременно, и докато фактите на
повдигане на обвинението и на постановената оправдателна присъда са категорично
установени, повдигнатото още с отговора на ответника оспорване на реалното
претърпяване на вредите, не бе пълно установено от ищеца, върху когото е стояла
тежестта за доказването му, тъй че за неустановените като реално претърпени
вреди искът да му се присъди за тях обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обстоятелството, щото ищецът е признал съдебно и е
установен в наказателното производство факта, че той е отправил до Д. И.
съобщенията, заради които е бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК, не е според съда достатъчно
за достигане до извода, щото до претърпяване на установените вреди се е
стигнало по изключителна негова вина, тъй че ответникът да бъде изцяло освободен
от отговорност, както пледира, защото прочитът на по-голямата част от същите
съобщения, дори от обикновен човек, а не от юрист, сочи, че те обективно не
съдържат заплашителен, а обиден елемент, а също, в ДП са били събирани
доказателства само за установяване вината на обвиняемия, а не е проведено всестранно
разследване, при което да стане възможно още на предварителната фаза достигане
до извода за несъставомерност на извършеното деяние, до който съдът е достигнал,
като е събрал в съдебната фаза поисканите от подсъдимия доказателства, и за
евентуално прекратяване на производството, което ответникът е образувал и по
инициатива на когото то е продължило не само на досъдебна, но и на съдебна фаза
на три инстанции.
При определяне на справедливия размер на
следващото се на ищеца обезщетение за вредите, които установи да е претърпял,
съдът съобрази, че:
Сравнени с всички останали сочени
като претърпени неимуществени вреди, притеснението и страхът във връзка с
наказателното преследване, които ищецът установи да е преживял, са незначителна
част, което води до необходимост от значително намаляване на обезщетението,
което следва да се присъди, сравнено с претендираното, предвид
неоснователността на претенцията му във връзка с другите описани като търпени
неимуществени вреди, които в хода на това производство не доказа да са реално
претърпени;
Проведеното срещу ищеца наказателно
производство и в двете фази е продължило две години без два дни, от
привличането му като обвиняем на 13.11.17г. до оправдаването му с влязла в сила
на 11.11.19г. присъда, като съдебната фаза се е развила на три инстанции, а в
първата инстанция, както вече се каза, от проведени седем с.з. в пет с.з.
делото е било отлагано по искания на подсъдимия- т.е. делото е приключило
максимално бързо, което е основание за определяне по-нисък размер на
обезщетението отколкото в случаи, в които наказателното производство продължава
по 10-15години, и каквито са служебно известно на съда във връзка с разгледани
пред него дела по ЗОДОВ;
Липсват данни в хода на
наказателното производство на ищеца да е била налагана каквато и да е мярка за неотклонение,
измежду предвидените в чл.58 от НПК, което е също основание за определяне
по-нисък размер на обезщетението отколкото в случаи, в които наказателното
производство е протекло с налагане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на привлеченото към наказателна отговорност лице;
Престъплението, в което ищецът е бил
обвинен от ответника, е тежко по смисъла на чл.93,т.3 от НК, доколкото за него
чл.144,ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години- т.е.
повече от пет години, което е основание за определяне на обезщетението в
по-висок размер отколкото в случаи на обвинение в извършване на престъпление,
което не е тежко по смисъла на цитираната разпоредба, защото обективно
по-висока е в случая угрозата от възможните по-тежки последици, при
постановаване на осъдителна присъда;
Проведеното наказателно производство
не е довело до никакви значими промени в живота на ищеца, извън вече признатите
като претърпени неудоволствени преживявания във връзка с него: Семейният му
живот е бил вече разбит, преди да бъде привлечен като обвиняем. Той сам е решил
да напусне работата си, посъветван от колеги, и няма данни да е бил освободен
заради повдигнатото му обвинение, а и много скоро след напускането на работа е
намерил нова такава. Приятелският му кръг и контакти са били съхранени.
Претърпените негативни преживявания са били краткотрайни, не са придобили
болестно естество и са към датата на настоящото производство изцяло преодолени.
Икономическата обстановка в страната
за времето от ноември 2017г., когато му е било повдигнато обвинение, до датата
на приключване на устните състезания по делото, не е претърпяла сериозни
промени, които да изискват определяне на обезщетението в по-висок размер, тъй
че да може да компенсира адекватно претърпените междувременно от него
неимуществени вреди.
Затова, и като съобрази, че освен да е необходимо
да бъде адекватно за пълна обезвреда на пострадалия, следващото му се
обезщетение не трябва да води до неоснователното му обогатяване, съдът счете,
че сумата от 2000лв. е справедлив в случая размер на обезщетението, което се
следва на ищеца за претърпените от него вследствие на незаконните действия на правозащитния
орган вреди.
Във връзка с възражението на ответника за
намаляване на определеното като справедливо за случая обезщетение на основание
чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, съдът намери, че ищецът виновно е допринесъл за
претърпените от производството вреди, като съзнателно, за да уплаши тъща си, и
е отправил заканите, станали повод за образуване на наказателното производство
срещу него, вместо да използва законните средства, с които е разполагал, за да
реши възникналите препятствия, създавани от бившата му съжителка и майка
и/семейството и/ по осъществяване режим на лични отношения с детето му. Този
негов принос се определя от съда в размер на 20%, при което обезщетението,
което ответникът му дължи, на основание разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ,
следва да се намали с 400лв.
Обстоятелството, че Д. И. е била конституирана
като граждански ищец и като частен обвинител в наказателното производство,
както и че е подала както въззивна, така и касационна жалби срещу постановената
от първата инстанция присъда и срещу потвърдителното решение на втората
инстанция, е според съда правно ирелевантно за отговорността на ответника, тъй
като: когато вредите са причинени от неколцина, ищецът може да насочи искането
си за обезщетение към кой да е от причинителите и те не могат да му противопоставят
възражението, че има и други отговорни за вредите, които той търпи /чл.122,ал.1
във вр. с чл.53 от ЗЗД/; нейното конституиране в описаните качества не би могло
да се случи, ако ответникът не бе внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца,
който именно е основанието за образуване на съдебната фаза на наказателното
производство, в която Д. И. е взела участие като страна в описаните вече
качества; и първоинстанционната присъда и въззивнот орешение са били обжалвани
не само от Д. И., но и от ***.
При посочените съображения, съдът намери, че искът
следва да се уважи до размер от 1600лв., а за разликата до претендираните
30000лв. да се отхвърли, като на ищеца се присъди и законна лихва върху
посочената главница от 11.11.19г. до окончателното и плащане.
В частта
за разноските.
Присъждане на разноски претендира само ищецът и
такива, с частично уважаване на иска, му се следват съгласно чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, до размер на внесената за производството държавна такса, и за
възнаграждение за адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска.
Ищецът сочи със становището си /писмената си защита/, че претендира
разноски по списъка по чл.80 от ГПК, какъвто не е представил в процеса, а с
исковата молба, както вече се описа, моли и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
Ищецът е установил в процеса направата на разноски
от 10лв.- внесена държавна такса за производството /л.33/, които следва да му
се присъдят.
Ищецът е бил представляван в процеса от адвокат, но
липсват в делото каквито и данни при какви условия е осъществено това
представителство, както ответникът е изтъкнал с отговора си, дори чрез простото
посочване, че е представляван безплатно и във връзка с коя хипотеза на чл.38,ал.1 от ЗА е
станало това, и сочената непълнота и неяснота не е претърпяла никаква промяна и
след изричното възражение на ответника с отговора на исковата молба в тази
връзка.
Затова, макар в случая страната да има право на
разноски за адвокат, съдът намира, че не са налице предпоставките на ЗА, при
които би могъл да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в полза
на един от адвокатите, който е бил упълномощен да представлява ищеца в процеса.
В хода на процеса са направени и разноски от 274.50лв.
за заплащане от бюджета на съда, съгласно разпоредбата на чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ, възнаграждение
на вещото лице по допуснатата съдебно-психологическа експертиза /виж
определението в з.з. на л.40-л.41 и определение в с.з. от 10.03.20г. на
л.67гръб/, които, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, следва да се поставят също
в тежест на ответника.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда Прокуратурата на РБ, с адрес:
гр.София, бул. „Витоша“ №2, да
заплати на Н.Д.Б.,
ЕГН **********,****,
адв.Б.З., по сметка ***, на която ищецът
е титуляр, сумата от сумата от 1600-хиляда и шестстотин лева, като обезщетение
за неимуществените вреди притеснения и страх, поради воденото срещу него производство,
които е претърпял вследствие на повдигнато му от ответника обвинение в
извършване на престъпление по чл.144,ал.3 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила на 11.11.19г. присъда по НОХД №193/2017г. на ***, ведно със законната лихва
върху тази сума от 11.11.19г. до окончателното и плащане, както и сумата от
10-десет лева- заплатена за производството държавна такса, и отхвърля иска му за разликата до претендираните като обезщетение
по същия повод 30000лв., както и за твърдените като претърпени поради
неоснователно повдигнатото му обвинение неимуществени вреди, изразили се в: значителен
психически и емоционален стрес; изпитвани болки, страдания и притеснения от
това, че е третиран като престъпник; изпитван страх от евентуална осъдителна
присъда и наказанието до 6 години лишаване от свобода, което можело да му бъде
наложено; засягане на доброто му име в обществото и достойнството му, загубване
доверието на хората и близките, които виждали в негово лице единствено фигурата
на престъпник; тежка депресия, защото не виждал как отново хората ще го приемат
като нормален и равен на тях човек; нарушена репутация и злепоставяне и
уронване на авторитета му пред обществото; затваряне в себе си и ограничаване
до минимум на социалните му контакти; състояние на потиснатост, тревожност и
депресивност и непоправими последици върху психиката му, които не са отзвучали
към датата на исковата молба; освобождаване от военна служба поради качеството
му на обвиняем; изключително неблагоприятно въздействие върху психиката и
самочувствието му, като зачита възражението на ответника по чл.52 от ЗЗД и определя като
справедлив размер на обезщетението сумата от 2000лв., а при зачитане на
възражението на ответника по чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, намалява справедливия размер с
400лв., поради виновно съпричиняване на вредите от ищеца, при принос от 20%, като оставя без уважение искането на
Прокуратурата на РБ за пълното и освобождаване от отговорност в случая, на
основание чл.5,ал.1 от ЗОДОВ.
Оставя
без уважение искането на Н.Д.Б., ЕГН **********,****, адв.Б.З., за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Осъжда на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
РБ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата
от 274.50- двеста седемдесет и четири лева и петдесет стотинки, съставляваща
заплатено от бюджета на съда на основание чл.9а,ал.2 от ЗОДОВ възнаграждение за
вещо лице по допусната на ищеца в производството съдебно- психологическа
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: