Определение по дело №758/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по искова молба на "П. б. (Б.)" АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Т. А." № *, представлявано от П. С. С., М. Д. П., Р. В. Т., Е. Х. Ц. - всеки от двама съвместно, чрез адвокат А. К. Б.-Д., със съдебен адрес за призоваване: [населено място], ул. „И. Д." № *, ет. *, ап. * насочена против М. М. Р. – ЕГН [ЕГН] и Р. Г. В., ЕГН: [ЕГН], и двамата от гр С., ул. „С." No. *, вх. *, ет. *, ап. *.

Сочи се в исковата молба, че на 22.10.2009 г. в [населено място] между "П. б. (Б.)" АД и [фирма] бил сключен Договор за прокредит динамо No. */22.10.2009 г., с който на длъжника е предоставен инвестиционен кредит в размер на 32 000 евро.

Договорът за кредит бил подписан и от М. М. Р. - В., ЕГН: [ЕГН] и Р. Г. В., ЕГН: [ЕГН], в качеството им на солидарни длъжници.

Дължимата възнаградителна лихва била в размер на шестмесечния E.+9.00 % пункта надбавка, а кредитът тряБвало да се погасява на 260 месечни вноски, съгласно погасителен план. Според чл. 5 от Договора за обезпечаване на вземането на б.ата кредитополучателят учредил особен залог върху машини, подробно описани в чл. 5, т. 1-6 от Договора за кредит.

Поддържа се, че на 22.07.2010 г. бил подписан Анекс 1 към Договор за прокредит динамо No. */22.10.2009 г., по силата на който бил променен размерът на погасителната вноска и крайният срок за погасяване на кредита, като бил подписан и нов погасителен план.

С оглед преустановяване на погасяванията и неплащане на вноски, дължими 09.06.2011, 09.07.2011, 09.08.2011, 09.09.2011, 09.10.2011 г. и на основание чл. 6 от Договора във връзка с чл.35 и 36 от Общите условия на кредитиране кредитният съвет на [фирма], б.ата обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.10.2011 г.

Според посочения текст б.ата има право да обяви вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми и без да уведомява длъжниците, ако кредитополучателят не е погасил на падежа, която и да е погасителна вноска.

Въпреки това, на длъжниците били изпратени уведомления за настъпилата предсрочна изискуемост.

След посоченото неизпълнение от страна на длъжниците [фирма] депозирана заявление с правно основание чл. 417, ал. 2 от ГПК, с което е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на [фирма].

Неизплатените изискуеми задължения към [фирма] към датата на подаване на заявлението били, както следва: 1/ Главница: 29 137.50 евро, представляващи левовата равностойност на 56 987.99 лева; 2/ Наказателна лихва: 11 433.08 евро, представляващи левовата равностойност на 22 361.16 лева; 3/ Просрочена лихва: 1 568.74 евро, представляващи левовата равностойност на 3 068.19 лева; 4/ Такси: 147.98 евро, представляващи левовата равностойност на 289.42 лева или общо 42 287.30 евро, представляващи левовата равностойност на 82 706.77 лева.

По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. 1565/2012 г. по описа на Районен съд - Сандански, като искането било уважено и били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист срещу длъжниците.

След издаването на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по молба на [фирма] било образувано изпълнително дело 1940/2012 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., per. 796, с район на действие - ОС Благоевград.

На 30.07.2013 г. и на 18.09.2013 г. б.ата ищец била уведомена за подадени от длъжниците възражения срещу Заповедта за изпълнение, като с разпореждане на Районен съд - Сандански е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Предвид подаденото възражение и липсата на доброволно изпълнение за б.ата ищец бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към момента на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответниците М. М. Р. – В. и Р. Г. В. дължат на "П. б. (Б.)" АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Т. А." № *, представлявано от П. С. С., М. Д. П., Р. В. Т., Е. Х. Ц. - всеки от двама съвместно, сумите, както следва: 1/ Главница: 29 137.50 евро, представляващи левовата равностойност на 56 987.99 лева; 2/ Наказателна лихва: 11 433.08 евро, представляващи левовата равностойност на 22 361.16 лева; 3/ Просрочена лихва: 1 568.74 евро, представляващи левовата равностойност на 3 068.19 лева и 4/ Такси: 147.98 евро, представляващи левовата равностойност на 289.42 лева или общо 42 287.30 евро, представляващи левовата равностойност на 82 706.77 лева, дължими по Договор за прокредит динамо No. */22.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението в съда (06.11.2012 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното и исковото производство съдебно - деловодни разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор са постъпили такива от особените представители на двамата ответници.

В тях предявеният иск се оспорва на първо място като недопустим, а алтернативно се поддържа и неоснователността му.

Оспорват се изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, на които се основава искът, изцяло.

Оспорва се качеството на ответницата Р. - В., на солидарен длъжник по договор за прокредит динамо №*/22.10.2009г., сключен между ищеца „П. б. (Б.)" АД,[ЕИК] и третото неучастващо в исковото производство лице [фирма],[ЕИК], т.к. същият бил сключен между посочените две юридически лица, за предоставяне на кредит от страна на б.ата, на длъжника [фирма] и правата и задълженията, договорени между страните възникнали единствено в правната сфера на двете посочени юридически лица.

Действително, в титулната част на договора фигурирало и името на ответницата, която е означена като „солидарен длъжник", но в нито една от последващите клаузи не е указано в какво се състоят нейните задължения по договора и - в този смисъл, от какво произтича качеството й на длъжник по договора. Поддържа се, че за да е налице солидарност между длъжниците (каквато се твърди от ищеца), първо и необходимо условие е да има поне двама длъжници, в чиято правна сфера, по силата на постигнатите договорености, да са възникнали определени правни задължения към кредитора. Само при положение, че има поне двама длъжници, съгласно нормата на чл.121 ЗЗД, може да възникне солидарност между тях, ако такава е уговорена. В случая от съдържанието на договора за б.ов кредит, изводът, който се налага е, че ответницата, полагайки подписа си, се е задължила спрямо кредитора на [фирма] да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Така разгледано, задължението на ответницата обуславяло качеството й не на солидарен длъжник по смисъла на чл.121 и сл ЗЗД, а на поръчител по смисъла на чл.138 и сл. ЗЗД. Този извод се подкрепял и от начина, по който е оформено подписването на договора от ответницата, където след подписа на Р. - В., изрично е отбелязано, че същата безусловно и доброволно се е задължила да отговаря пред б.ата за изпълнение задълженията на кредитополучателя по договора. С. анализ на този текст с нормата на чл.138, ал.1 ЗЗД повече от категорично сочи, че ответницата има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник спрямо кредитора - ищец в настоящото производство: „Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение."

Съобразно изложеното относно качеството на ответницата на поръчител по договора за б.ов кредит се твърди, че не е спазен срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД, за което се прави изрично възражение.

На самостоятелно основание се оспорва съответствието между договор за прокредит динамо №*/22.10.2009г. и приложение №1 към кредитен договор №*/22.10.2009 г.

Оспорват се и твърденията за просрочие. Оспорват се и основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Оспорва се твърдението, че съгласно договора за б.ов кредит, б.ата има право да обяви вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми и без да уведомява длъжниците.

Поддържа се, че наличието на подобна потенциална възможност в общите условия не означава, че тя се пренася автоматично, без да е изрично договорена.

Оспорва се твърдението, че са изпратени на длъжниците уведомления за настъпила предсрочна изискуемост.

Оспорва се, че е взето надлежно решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.к. от представения с исковата молба протокол за предсрочна изискуемост на кредит не става ясно нито кой е компетентният да вземе решението орган, нито е обективирана ясно формирана воля за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, нито става ясно към кой момент е изготвен документът, респективно е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

Оспорва се твърдението, че длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.

Оспорва се верността на извлечението от счетоводни книги към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист досежно ответницата по делото.

Същите възаржения се поддържат и от особения представител на ответника Р. В..

В тях се поддържа, че в случая не били налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по сключения му с ответника договор за прокредит динамо № 102-58-0110/22.10.2009 г. Оспорва се качеството на солидарен длъжник на този ответник и се поддържа, че той имал качеството на поръчител, а не на длъжник. Оспорват се твърденията, че б.ата може без да уведоми длъжниците да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че последните били редовно уведомени за това. Оспорват се вземането по наказателните лихви и такси, както и вземането по размер изцяло. Поддържа се, че при сключване на договора за б.ов кредит б.ата-ищец не е спазила задълженията си по чл. 58 от Закона за кредитните институции, като не е представила на длъжника информация в писмена форма относно: общите разходи по кредита и обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; размерът на лихвения процент за наказателните лихви; метода за изчисляване на лихвите и условията, при които те могат да се променят; допълнителните задължения, свързани с разплащанията. Липсвало надлежно взето решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Представеното извлечение от счетоводните книги не съдържало достатъчно информация за претендираното вземане. То не съдържало данни за движението по погасяването на сключения договор за б.ов кредит и последвалия анекс, данни кои и колко вноски не са погасени от длъжника, за дължимия размер на кредита и непогасения остатък от него, за момента на настъпване на изискуемстта. Липсват доказателства относно редовността на счетоводните записвания. На основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се прави възражение за неспазване на шестмесечния срок за предявяване на иск.

Страните ангажиран писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, като по искане на ищеца е допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза.

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2009 г. в [населено място] между ищцовата б.а, от една страна, и от друга [фирма], като кредитополучател и ответниците М. и Р. В., като «солидарни длъжници», се сключил договор за прокредит динамо № * при условията, посочени в него.

В същия изрично е договорено, че б.ата е предоставила на кредитополучателя сумата от 32 000 евро, срещу задължението на последния да издължи поручения кредит, да заплати лихвите и таксите по него и да изпълни всички условия на договора.

В последния е упоменат и размера на годишния лихвен процент, вкл. размера на дължимата комисионна за обработка и комисионна за текущо управление.

Уговорени са и обезпечения на вземането /чрез учредяване на особен залог на конкретно посочени движими вещи/, като кредитополучателят е издал и запис на заповед в полза на б.ата, авалирана от Р. и М. В..

Посочено е още, че договора е инвестиционен, като се усвоява еднократно, съгласно погасителния план /Приложение № 1/.

В допълнителните условия е уточнено, че страните са се споразумели сумата на кредита да бъде преведена по изрично посочена сметка на «М.» в ищцовата б.а, като с част от него кредитополучателят се задължава предсрочно да погаси задълженията си по друг договор за б.ов кредит - № 102-383776/09.11.2007 г., без такса за предсрочно погасяване.

Уговорено е и с част от кредита кредитополучателя предсрочно да погаси частично и Договор за лизинг № 102/000015, сключен между него и [фирма] в размер на 4 227,02 лева, договор за лизинг № 102/000016, сключен между същите страни в размер на 7 454,57 лв. и договор за лизинг № 102/000021, пак сключен между същите страни, в размер на 14 441,91 лв.

В договора изрично е посочено, че неразделна част от него са Общите условия за кредитиране, тарифата за ФЛ/Юл и общите търговски условия по б.ови операции на [фирма], с които, с полагането на подписите им, кредитополучателя и солидарните длъжници декрарират, че са се запознали и безусловно ги приемат /чл.8.2./.

Следва да се акцентира и върху нормата на чл.83 от договора, според който горните лица са се съгласили, че вкички промени в Общите условия за кредитиране, тарифата за ФЛ/Юл и общите търговски условия по б.ови операции на [фирма] се обявяват от б.ата чрез поставянето им в помещенията, до които клиентите имат достъп и са в сила по отношение на тях от датата на поставянето им.

Договорът е бил подписан от страна на ответниците, в качеството им на солидарни длъжници, за което е направено и изрично изявление.

Като солидарни длъжници същите са подписали и графика за погасяване на кредита /Приложение № 1/, както и анекс № 1/22.07.2010 г. към договора и Приложение № 2 към анекса.

На 31.08.2011 г. с протокол за предспочна изискуемост на кредита, този, отпуснат на [фирма] от ищцовата б.а, е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 14.10.2011 г.

Това е сторено от кредитен съвет, чийто състав обаче не може да бъде безспорно установен, вкл. и длъжността на лицата, които са негови членове.

С изявление от 19.05.2014 г. представляващите б.ата ищец са заявили, че потвърждават действията на служителите си, обявили кретита за предсрочно изискуем.

Уведомителни писма за обявяването на кредита за предсрочно изискуем са били изпратени на кредитополучателя и солидарните длъжници /л.13-л.15 от ч.гр.д.№ 1565/2011 г. на РС Сандански на адресите им, посочени в договора. За држеството кредитополучател на товарителницата за доставяне е отбелязано, че е със сменен адрес към дата 24.09.2012 г., за ответника Р. В. – че е в чужбина, а за ответницата М. В. писмото е прието от майка й А. Р. на 25.09.2012 г.

На 08.11.2012 г. по заявление на б.ата по реда на чл.417 ГПК и попредставено извлечение от сметка срещу «М.» и двамата ответници е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 3247/12.11.2012 г. за вземането, предмет на настоящето производтво, като дължимо солидарно от тримата длъжници.

Срещу заповедта двата ответници са депозирали възаржения по реда на чл.414 ГПК.

Допуснатата и изслушана в хода на настоящето производство съдебно счетоводна експертиза в основното си и допълнително заключение докладва, че кредита в размер на 32 000 евро е бил предоставен на кредотополучателя в случая и усвоен от него, като 93,21% от него са използвани за погашение на други задължения по договори за кредит и лизингови кредити, а само 3,51% са предоставени по сметка на кредитополучателя.

Докладва, че кредитът е бил обслужван до 30.11.2011 г. вкл., като погашението е в размер на 2 862,50 евро, от които 678,48 евро за редовна главница и 2 184,02 евро за просрочена лихва.

Към момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение размерът на остатъчните задължения по кредита, са били, както следва: 1/ 29 137,50 евро главница; 2/ 11 353,91 евро наказателна лихва за периода 30.11.2011 г. до 04.11.2012 г.; 3/ 1 568,78 евро за просрочена лихва за периода 09.06.2011 г. – 13.10.2011 г. вкл. и 4/ 147,98 евро дължима такса за управление. Общият сбор на дължимите суми е 42 208,13 евро.

Вещото лице не е дало категоричен отговор на въпроса дали счетоводството на ищцовата банак е водено редовно и доколко своевременно кредитополучателят е бил уведомяван за извършените счетоводни операции по предоставения кредит. Не е категорично и досежно коректността на записванията в извлечението от счетоводните книги, т.к. в него не се съдържа информация относно началото, измененията и основанията за промените по дебита и кредита на сметката. По отношение на задълженията за лихви – не било посочено на какво основание е изчислен размера им.

В допълнителното си заключение вещото лице сочи, че размерът на задължението на кредитополучателя към датата на предявяването на иска, ако кредитът не се счита за предсрочно изискуем, възмиза на 23 818,82 евро, а на наказателната лихва за периода 30.11.2011 г. – 04.11.2012 г., е 11 557,88 евро.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, т.к. исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422 с.к. от лице – заявителя по заповедното производство, което има правен интерес от установяване съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжниците по заповедното производство, подал в срок възражение по реда на чл.414 ГПК.

С оглед на изложеното съдът намира несъстоятелни наведените доводи от процесуалния представител на ответника Р. В. за недопустимост на заявената претенция, като счита, че последните касаят основателността, а не допустимостта й.

Разгледан по същество същият се явява неоснователен, по следните съображения:

При безсъмнено установеното по-горе съдът намира, че страните по делото са били надлежно обвързани от сключения помежду им договор за прокредит Д. */22.10.2009 г. , по който б.ата ищец е кредитор, а ответниците – солидарни длъжници, заедно с кредитополучателя.

Този извод се налага независимо от възраженията на процесуалните представители на ответниците, че последните са договаряли като поръчители, а не като съдлъжници.

Възражението в горната насока съдът намира несъстоятелно, доколкото клаузите на договара сочат на единствено възможния извод, че ответниците са договаряли по него не като поръчители, а като съдлъжници. Че в това именно качество са договаряли, се сочи изрично както в титулната част, така и в отделните текстове от договора, вкл. и при подписите на ответниците, където отново е акцентирано върху качеството им на съдлъжници, приемащи безусловно и доброволно да отговарят спрямо б.ата за изпълнение задължението на кредитополучателя.

Ето защо и съдът намира, че в случая солидарната отговорност на ответниците, като съдлъжници на кредитополучателя по договора за кредит, е изрично уговорена, поради което и кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от длъжниците.

Поддържаното от процесуалните представители на ответниците становище за качеството на поръчители на последните по договора не може да се сподели.

Договорът за поръчителство е формален /арг. от чл.138, ал.1 ЗЗД/, поради което и когато едно лице договаря в това му качество, последното следва изрично да е посочено в договора, като се уговорят и клаузите за поръчителство, а в случая подобно посочване липсва.

Освен това при поръчителството поръчителят отговаря за чужд дълг, а при уговорената солидарна отговорност, както в случая, всеки един от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер, независимо в чий патримониум е първоначалната престацията.

Съдът намира обаче правнорелевантно второта възражение на процесуалните представители на ответниците, а именно – че в случая б.а кредитор не е изпълнила надлежно задължението си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем, съобразно изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ, предвид следното:

От т.нар. протокол за предсрочна изискуемост на кредита не става ясно кои са лицата, които са взели решение процесния кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем така, както цитираната по-горе норма на чл.60, ал.2 ЗКИ изисква, вкл. имали ли са същите правомощията са сторят това.

Аргумент в насока, че това са били лица, които не са имали такива правомощия е и обстоятелството, че едва след образуване на настоящето дело, с изявление от 19.05.2014 г. представляващите б.ата М. П. и Р. Т. са потвърдили действията, извършени от изрично посочените от тях служители, изразяващи се в обявяване на кредита за предстрочно изискуем.

Направили са и изявление, че е спазена цялата процедура за това.

Съдът обаче не счита, че в случая тази процедура е спазена, именно с оглед обстоятелството, че не са налице безсъмнени доказателства, касаещи на първо място какви са правомощията на лицата, включени в т.нар. кредитен съвет – кога и от кого те са посочени за негови членове, вкл. какви са били правомощията на самия кредитен съвет, съобразно вътрешните правила на б.ата и наясно ли са били с това ответниците, като потребители на б.ова услуга.

В тази насока ищцовата б.а не ангажира никакви доказателства.

Потвърждаването на действията на посочените в прокотола лица от представляващите б.ата е извършено изрично едва след образуване на настоящето дело и направеното изрично оспорване от страна на ответниците, т.е. далеч след образуване на заповедното производство.

А за да се уважи претенцията на б.ата ищец, съобразно задължително датените указанията на касационната инстанция в ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. но ОСГТК, кредиторът следва да е упражнил правото си да направи кредита си предсрочно изискуем и да е обявил на длъжника тази изискуемост, като това право е упражнено преди подаване на заявлението а аиздаване на заповед за незабавно изпълнение и кредиторът е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед данните по делото решаващият състав намира, че в случая б.ата кредитор не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото последното е сторено от лица /кредитен съвет/, за които няма данни да са имали правомощия да го сторят, а изричното потвърждаване на действията им от представляващите б.ата е сторено далеч след образуване на заповедното производство.

Поради споменатият факт и ирелевантно за спора е дали съобщенията заобявяване предсрочната изискуемост на кредита в случая са връчени надлежно на ответниците.

Само за пълнота на изложението съдът намира, че това си задължение б.ата е изпълнила надлежно, доколкото съобщенията са връчени на известния на б.ата адрес на длъжниците и ако последните са го променили /а по делото няма данни в горната насока/, тяхно е било задължението да уведомят б.ата.

На самостоятелно основание и с оглед изрично въведеното възражение от страна на процесуалните представители на ответниците съдът счита, че в случая б.ата ищец не установи по безсъмнен начин и редовното водене на счетоводните си книги по отношение на процесния кредит, респ. - размера на претендираното вземане.

По отношение на този факт изслушаната и кредитира съдебно-счетоводна експертиза установи, че от предоставените от самата б.а ищец данни на същата не може да се установи с категоричност редовното водене на счетоводните й книги.

На вещото лице са били предоставени единствено документите, приложени към заключението, сред които обаче липсват каквито и да е първични счетоводни документи, респ. други, изходящи и от дължниците, а не само от б.ата ищец.

По изложените съображения решаващият съд намира, че заявената при условието на субективно съединяване претенция на б.ата ищец следва да се отхвърли, като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХЪВРЛЯ като НЕСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от «П. б. (Б.)" АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Т. А." № *, представлявано от П. С. С., М. Д. П., Р. В. Т., Е. Х. Ц. - всеки от двама съвместно, чрез адвокат А. К. Б.-Д., със съдебен адрес за призоваване: [населено място], ул. „И. Д." № *, ет. *, ап. * за признаване за установено по отношение на М. М. Р. – ЕГН [ЕГН] и Р. Г. В., ЕГН: [ЕГН], и двамата от гр С., ул. „С." No. *, вх. *, ет. *, ап. *, че всеки от двама съвместно, дължи сулите, както следва: 1/ Главница: 29 137.50 евро, представляващи левовата равностойност на 56 987.99 лева; 2/ Наказателна лихва: 11 433.08 евро, представляващи левовата равностойност на 22 361.16 лева; 3/ Просрочена лихва: 1 568.74 евро, представляващи левовата равностойност на 3 068.19 лева и 4/ Такси: 147.98 евро, представляващи левовата равностойност на 289.42 лева или общо 42 287.30 евро, представляващи левовата равностойност на 82 706.77 лева, дължими по Договор за прокредит динамо No. */22.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението в съда (06.11.2012 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното и исковото производство съдебно - деловодни разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: