Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /15.03.2021 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на първи март две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 93/2020 г. по описа на съда
Произвоството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 срещу А.Д.А., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 99,37 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по договор за мобилни услуги № ********* от 10.05.2017г. за периода от
10.05.2017 г. до 09.08.2017 г. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, 77,45 лв.- неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за периода от
30.08.2017 г. до 10.05.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер от 117,07
лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.05.2017 г. на
устройство марка SONY Xperia XA Black, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за които
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 307/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата
молба и молбата-уточнение към нея: между А.А. и „Т.Б.” ЕАД е сключен договор за
мобилни услуги № ********* от 10.05.2017 г. и лизингов договор от 10.05.2017
г., съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефон номер **********
с месечна така 30,99 лв. и мобилно устройство
марка SONY Xperia XA Black. Лизинговата вещ е с цена 227,07 лв, платима на една
първоначална лизингова вноска в размер на 110 лв и 23 месечни вноски в размер
на 5,09 лв. Сочи се, че ответникът не е
изпълнил своите парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури издадени за
периода м. юни 2017 г. – м. октомври 2017 г., а именно: фактура № ********** от
10.06.2017г., ********** от 10.07.2017 г., ********** от 10.08.2017 г. и
********** от 10.102017 г. В исковата молба се навеждат доводи, че съгласно
сключения между страните договор ответникът дължи неустойка в размер на 77,48
лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, като се сочи, че
дължимата неустойка е в размер на 531,83 лв. Твърди се освен това, че
обявяването на предсрочната изискуемост на дължимите лизингови вноски е уредена
в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като се
претендират лизингови вноски в общ размер на 101,80 лв. Твърди се, че
изискуемостта на вземанията на ищеца е настъпила 15 дни след издаване на
фактурите, като вземанията индивидуализирани в същите не са погасени от
ответника и към момента на подаване на исковата молба. Предвид изложеното се моли да се постанови
решение, с което да се уважи предявените искове. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове
с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца: 99,37 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор
за мобилни услуги № ********* от 10.05.2017г. за периода от 10.05.2017 г. до
09.08.2017 г., 77,45 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги за периода от 30.08.2017 г. до 10.05.2019 г., както и сума в
размер от 117,07 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
10.05.2017 г. на устройство марка SONY Xperia XA Black.
Предявените искове
са процесуално допустими предявени са в законоустановения едномесечен срок по
чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 06.01.2020 г., а исковата молба е
подадена на 03.02.2020 г. (п.кл.), от процесуално легитимирано лице – заявител в
заповедното производство.
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 10.05.2017г. се
установява, че между „Т.Б.“ ЕАД и А.А. е
сключен договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество се
е задължило да предоставя за
срок от 24 месеца описаните в Раздел 5 от договора
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение
в размер на 30,99 лв. Към договора е приложена и ценова
листа.
По делото е приложен и приет като доказателство договор за лизинг от 10.05.2017
г., от който се установява, че между „Т.Б.“ ЕАД
и А.А. е сключен договор за лизинг на устройство, модел Sony Xperia
XA Black, който договор е сключен за срок от 23 месеца, като
всяка месечна лизингова вноска е в размер на 5,09 лв. и първоначална лизингова вноска
в размер на 110,00 лв.
Ищецът
е представил дубликати на четири данъчни
фактури, издадени от него. Към всички фактури фигурира приложение
предоставящо информация за използването на мобилния пакет – използван интернет, броя разговори, съобщения и тяхната
стойност. Всички фактури са на името на А.Д.А..
По делото са приети
като доказателство и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Представената по делото запис на заповед е неотносима към предмета на спора,
доколкото правното основание на предявените искове е неизпълнение на
задълженията по сключен между страните договор за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че процесните фактури са осчетоводени в ищцовото
дружество, като аналитично са отчетени в билинг системата, като в тях са включени
потребени далекосъобщителни услуги и такси на обща стойност 99,37 лв. В своето
заключение вещото лице посочва, че размерът на неустойката за предсрочно
прекратяване на ползвания абонамент съобразно договореното в процесния договор
е в размер на 531,83 лв., която е начислена във фактура от 10.10.2017г., но по
делото се претендира 77,48 лв. – сумата дължима за три месеца, съобразно
договорени с Комисия за защита на потребителите условия. Вещото лице е
уточнило, че стойността на незаплатените лизингови вноски е 117,07 лв. Съдът
възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено,
дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав намира
следното:
По иска за установяване дължимостта на потребени далекосъобщителни услуги и
абонаментни вноски, съдът намира следното:
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването
на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно възникнала облигационна връзки между страните в
производството по сключен договор за мобилни услуги въз основа, на който се претендира процесната сума;
че ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на
задължение за заплащане на абонамента такса и ползвани далекосъобщителни услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
От представения по делото договор за мобилни услуги, сключен между страните
по спора се установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесния
договор от 10.05.2017 г.
Процесният договор сключен между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален,
двустранен, възмезден и
комутативен договор, по силата на които
в момента на сключването му и за двете страни по него
са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл.
286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски
сделки.
Договорите
са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел – предпоследен параграф от общите разпоредби на представения по делото
договор от 10.05.2017г.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “Т.Б.” ЕАД
и А.А. е възникнало действително материално
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилните услуги, посочени в т. 5 от договора за мобилни
услуги от 10. 05.2017г., срещу изпълнение на насрещната престация
от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Съдът намира, че ищецът е доказал претенцията си за заплащане стойността на
предоставените телекомуникационните услуги, отразени в приложените към исковата
молба фактури. В действителност, фактурите не са доказателство за наличието на
задължения. На съда е служебно известно от аналогични дела, че софтуерът на
билинг системата на "Т.Б." ЕАД е на независима трета страна, като се
сертифицира и редовно одитира и практически е невъзможно процесът по съставяне
на фактурите и отразяването в същите на разходването от клиентите на трафични
данни да бъдат манипулирани.
Видно от записаното във фактурите и заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, сумите са начислени за потребени услуги, остойностени
по ценоразпис на мобилния оператор, приложен към сключения договор. В
представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени ползваните от
ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния
оператор и доколкото не се твърди и установява неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, следва
да се приеме, че същите са доставени и той дължи заплащането им в уговорения
между страните срок. В този смисъл, доказана се явява стойността на доставените
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията. Изискуемостта им е
настъпила на датите, отразени във фактурите като краен срок за плащане.
Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и в самата фактура. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав
приема предявения иск за заплащане на абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи.
По
отношение на иска за неустойка съдът намира следното:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят последиците при прекратяване на договора за
мобилни услуги е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
както и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
искове, при които съдът следи служебно за интересите на някой от страните,
какъвто е настоящият случай съдът следи служебно. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора (така и
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСГТК, ВКС). В конкретния случай страните по делото, в процесния договор са уговорили
дължимост на неустойка при прекратяване на договора по вина на клиента- А. в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план до края на срока на договора. Очевидно е, че тази уговорка не отговаря на
изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, при положение че се уговаря
неустойка, която има за база на изчисление стандартни, а не конкретно
договорени с потребителя абонаменти и доколкото не се фиксира период на
прекратяване по време на действието на договора. При това положение, ако
приемем че договорът ще се прекрати в срок максимално кратък до неговото
сключване, то на основание тази клауза доставчикът би се обогатил неоснователно
като от клиента се изиска заплащане на всички дължими абонаментни такси до края
на срока на договора, без да се предостави ползване на услуга, което е в противоречие
с принципа на добросъвестност. Този факт сам по себе си е основание да се
приеме, че принципът на добрите нрави е нарушен, като уговорката за заплащане
на посочената неустойка са в противоречие с него. Един от критериите за
извършване на преценка наличие, респ. липса нарушаване на добрите нрави е
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като в конкретния случай не се установи
наличие на вреди за ищеца в размер на дължимите стандартни абонаментни такси до
края на срока на договора, които са в по-висок размер от конкретно договорените
с потребителя абонаментни такси.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че както бе посочено по-горе,
преценката за нищожност на клаузата за неустойка се прави към момента на
сключване на договора, като с последващо споразумение сключено между ищецът и
Комисия за защита на потребителите не би могла да се санира тази нищожност.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че клаузата за неустойка се явява
действителна, доколкото се претендира само част от уговорената сума в размер на
три месечни вноски, тъй като тази претенция се основава на нищожна клауза и
претендирането на част от уговорения размер също не може да санира тази
нищожност.
Ето защо следва да се приеме, че е неоснователен искът с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, тъй като клаузата за заплащане на неустойка се
явява нищожна, а предявеният иск за установяване нейната дължимост се явява
неоснователен.
По
отношение на иска за заплащане на лизингови вноски, настоящият съдебен състав
намира следното:
От
представения по делото договор за лизингови 10.05.2017 г. сключен между
страните по делото се установява, че между тях съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника вещ - мобилен
апарат индивидуализиран в процесния договор срещу задължение на ответника за
заплащане на 23 месечни лизингови вноски в общ размер на 117,07 лв. платими в
срок до 10.05.2019 г., видно от погасителен план към договор за лизинг. От събраните
по делото доказателства ( договор за лизинг - чл. 4) се установява, че при
сключване на процесния договор на ответника е предадено устройството предмет на
договора – респ. ищецът е изпълнил надлежно задължението си за предаване
на вещта на основание сключения между страните договор за лизинг, поради което за ответника е възникнало
задължение за заплащане на лизинговите вноски, които са с настъпил падеж. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на уговорените лизингови
вноски, които са дължими в общ размер на 117,07 лв. Ето защо тази искова
претенция следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство от
ищеца в размер на 385 лв., от които 25 лв. ДТ и 360 лв.- адвокатско
възнаграждение, като са представени доказателства, че същите са реално сторени
(л. 4-гръб от заповедното производство). Доколкото предявените искове са
частично уважени ( в общ размер от 216,44 лв. от предявения размер – 293,92
лв.), то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 282,31 лв., от които 17,21 лв. – държавна такса и
265,10 лв. – адвокатско възнаграждение.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 705 лв., от които 125
лв.- държавна такса, 360 лв. - адвокатско възнаграждение, 220 лв.- депозит за
вещо лице, като са представени доказателства, че същите са реално сторени (л. 5-гръб
от делото). Доколкото предявените искове са частично уважени ( в общ размер от
216,44 лв. от предявения размер – 293,92 лв.), то в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 513,18 лв., от които 86,08
лв. – държавна такса, 265,10 лв. – адвокатско възнаграждение, 162 лв- депозит
за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, по отношение на А.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, че „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6 е носител на парично вземане в размер на в размер на 99,37 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по договор за мобилни услуги № ********* от 10.05.2017г. сключен между
страните за периода от 10.05.2017 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда -15.04.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 117,07 лв. – незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.05.2017 г. на устройство марка SONY
Xperia XA Black сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението в съда - 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 307/2019
г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от
Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А.Д.А., ЕГН*********, с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, с който се иска да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 77,45 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от
10.05.2017 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда - 15.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 307/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по
реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Д.А., ЕГН**********, адрес: *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в
размер на 282,31
лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 513,18 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: