№ 15548
гр. С., 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110161169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявен от И. И. Г. против ***
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл.
221, ал. 2 КТ вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, както следва:
1. за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед №
ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ поради налагане на наказание „уволнение“;
2. възстановяване на предишната работа - „старши специалист“ в СлВП - С., *** С.,
Главна дирекция „регистри“ в АВ;
3. за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението – от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., в размер на 6 660 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата
молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането;
4. за заплащане на трудово възнаграждение за м. 09.2022 г. в размер на 1 640 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата
молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането, което е удържано на
ищцата от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, със заповед №
**** г., издадена във връзка със Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп.
Директор на АВ;
5. за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
неуточнена година от 10 дни в размер на 780,95 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от завеждане исковата молба в съда – 11.11.2022 г., до
погасяване на вземането;
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор с ответника за неопределено
време е назначена на длъжност „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна
дирекция „регистри“ в АВ, като е постъпила на работа.
1
Сочи, че на 14.09.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп.
Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която й е наложено на
наказание „уволнение“. Също така със заповед № **** г. на ищцата е удържано от
работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното уволнение.
Ищцата оспорва така наложеното наказание „уволнение“ за това, че на
05.08.2022 г. е извършила подмяна на заявления за вписвания по чл. 47 от Правилника,
които заявления са: входирани от друг служител М.В. във вх. регистър с вх. № *** и №
***; предадени са на съдебен деловодител на съдиите по вписванията; поставен е
върху тях печат за разпределение на съдия по вписванията; преди да се докладват на
съдията ищцата като „старши специалист“ ги е взела от съдебния деловодител Д.Т. с
мотив, че следва да се добавят документи и да се свържат с невходирани заявления за
същите имоти; след получаване на входираните заявления ищцата ги е подменила с
такива с различно съдържание, а старите скъсала и изхвърлила в коша, като били
намерени там. Ищцата оспорва тези факти, изложени в заповедта за уволнение.
Сочи, че заповедта е немотивирана – не е посочено конкретно с какви действия и
бездействия ищцата е извършила нарушение; налице е неяснота какъв е редът на
входиране на заявления и в тази връзка заповедта е немотивирана; в нея не са посочени
и кои трудови задължения не са изпълнени или нарушени; не са обсъдени обясненията,
дадени от служителя – ищец. Излага, че не е съставен и действал дисциплинарен съвет.
По същество оспорва да е извършена подмяна на заявления. Сочи, че както е
посочено в обяснения та й/ДЗ вх. № 92-05-306/11.08.2022 г./, то тя е узнала, че са
входирани 4 бр. заявления, по две за един имот, но по грешка служителят на
регистратура е придал само два вх. номера. Поради това взела решение преди да се
докладват на съдията да приложи невходираното заявление за същия имот към
заявлението с дублирания номер, на което от своя страна да се сложи нов вх. номер.
Сочи, че заявлението с дублирания номер останало към преписката. Обосновава се, че
нарушението дори да се приеме, че е извършено, не е толкова тежко, че да обуславя
ней-тежкото дисциплинарно наказание. Оспорва да е действала умишлено или при
условията на небрежност.
Относно времето, в което е останала без работа поради уволнението – от
14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., уточнява с молба от 19.12.2022 г., че в периода
15.09.2022 г. – 21.11.2022 г. е работила по трудово правоотношение с „****“, като
получаваното месечно възнаграждение от този нов работодател е било в размер на
1600 лв., а БТВ за последния пълно отработен месец преди уволнението от АВ е за м.
08.2022 г. и е в размер на 1640 лв. БТВ за м. 08.2022 г. е изплатено /молба от 30.11.2022
г./. По този начин на осн. чл. 225, ал. 1 КТ претендира за периода 15.09.2022 г. –
21.11.2022 г. сумата от 100 лв. /разлика между двете възнаграждения/, а за периода
22.11.2022 г. - 14.03.2023 г. сумата от 6 560 лв. или общо 6 660 лв.
Въпреки двукратно дадената й възможност не обосновава за кои години е
останал неоползотворен платен годишен отпуск, за което за последен път се дават
2
указания по чл. 129, ал. 2 ГПК с настоящото.
Също така със заповед № **** г. на ищцата е удържано от работодателя на осн.
чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието поради дисциплинарното уволнение. Поради
незаконосъобразността на уволнението претендира връщането на тази сума от 1640 лв.
/ молба от 30.11.2022 г. и от 19.12.2022 г./.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор /22.01.2023 г.е
неделя, а отговорът е входиран в първия присъствен ден – понеделник, 23.01.2023 г. /.
Не спори ищцата да е била страна по трудов договор за неопределен срок на
длъжност „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ,
като е постъпила на работа.
Оспорва обаче исковете. Излага, че ищцата е била наета на длъжност „старши
специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ, като част от
трудовите й задължения е било да издава удостоверения и справки за вписвания,
заличавания и отбелязвани в имотния регистър. Не влизало в задълженията на ищцата
да проверява надлежността и броя на входираните заявления.
Поддържа следната фактическа обстановка относно дисциплинарното
нарушение. На 05.08.2022 г. на гише на регистратура № 40 в СлВП С. бил на работа
служителят М.В., който входирал при четири подадени заявления /два комплекта за
четири имота, като два по два имотите са свързани/ две преписки само с два вх. номера
по грешка. Входящите номера са № *** и № ***/05.08.2022 г. Ищцата, както сама
сочела в обясненията, имала данни и информация за входираните заявления, понеже
били на познат, който я помолил да ги следи. Ищцата установила грешката при
входирането. По това време двете преписки с вх. номера са № *** и № ***/05.08.2022
г. били вече предадени на съдебен деловодител на съдиите по вписванията; бил е
поставен върху тях печат за разпределение на съдия по вписванията, но не са били
докладвани на съдията. Ищцата като „старши специалист“ убедила съдебния
деловодител Д.Т. да ги вземе с мотив, че следва да се добавят документи и да се
свържат с невходирани заявления за същите имоти. След получаване на входираните
заявления на ръка според ответника ищцата ги е подменила с такива с различно
съдържание, а старите скъсала и хвърлила в коша. Възстановени са скъсаните
заявления. Ответникът твърди, че съдебният деловодител Д.Т. е възприела скъсаните
заявления в коша и след това й били донесени заявления с вх. номера са № *** и №
***/05.08.2022 г., но с различно съдържание от първоначалните. Били създадени
съответните докладни записки и сигнали и било наложено наказание „уволнение“.
Ответникът излага, че в заповедта са посочени относимите разпоредби – раздел
пети, т. 3,9 от Правилника за вътрешния трудов ред, чл. 38, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от
ПОРСВАВСВРС. Обосновава налагането на ней-тежкото дисциплинарно наказание с
това, че: ищцата е действала съзнателно, нарушила е основни трудови задължения,
застрашила е сигурността на документооборота, разстроила е дейността на съдиите и
служителите, влизала е в кабинета на съдиите и е взела документи след входиране и
поставен печат за разпределение, мотивира се с близки отношения със заявителя.
Поддържа, че е подменено съдържанието на първоначалните заявления, като същите
вх. номера са поставени на нови заявления с различно съдържание.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ сочи, че ответникът като работодател е
3
заплатил всички дължими обезщетения на ищцата и не отговаря за обезщетенията,
дължими от последващия й работодател.
Сочи, че правилно е удържал суми по чл. 221, ал. 2 КТ.
По така предявените искове страните не спорят, че ищецът по силата на
трудов договор с ответника за неопределено време е назначена на длъжност „старши
специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ, като е постъпила
на работа; че трудовото правоотношение е прекратено именно с процесната заповед на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение - че на 14.09.2022 г. й е връчена
Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, с която й е наложено на наказание „уволнение“; че към момента на
устните състезания е налице трудово правоотношение, което би съществувало, ако
ищецът не беше уволнен с процесната заповед; че със заповед № **** г. на ищцата е
удържано от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение от 1640 лв. за срока на предизвестието поради
дисциплинарното уволнение; че размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълно отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено
правоотношението /м. 08.2022 г./, е от 1640 лв.; че в периода 15.09.2022 г. – 21.11.2022
г. ищцата е работила по трудово правоотношение с „****“, като получаваното месечно
възнаграждение от този нов работодател е било в размер на 1 600 лв.
По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че: именно вследствие на
прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без
работа за сочения период; че в периода 22.11.2022 г. - 14.03.2023 г. не е работила по
трудово правоотношение; останалите си твърдения.
По исковете в тежест на ответника е да докаже: че уволнението е законно -
ищецът е извършил сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е
изискал обяснения от работника или го е изслушал или е налице хипотеза, в която
обясненията не са били изслушани/дадени по вина на работника/служителя;
наказанието на наложено в законоустановените срокове; че така наложеното наказание
отговоря на тежестта на допуснатото от ищеца нарушение; останалите си твърдения и
възражения.
По линията на насрещното доказване в тежест на ответника е да докаже, че
ищецът е работил в сочения период след прекратяване на трудовото правоотношение.
По петия иск в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото
правоотношение с процесната заповед; наличие на полагаем и неизползван към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск в твърдения от
ищеца размер. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Към отговора за съда е приложено заверено два пъти писмено доказателство №8,
без доказателство № 9; а към отговора за ответника е приложено писмено
доказателство № 8, както и № 9. Следва да бъдат дадени указания на ответника да
приложи за съда, заверено, доказателство № 9.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА делото за 12.06.2023 г. /понеделник/ от 15,10 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ и указва на ищеца относно
петия иск /за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
неуточнена година от 10 дни в размер на 780,95 лв./ да уточни в едноседмичен срок от
получаване на настоящото с молба с препис за ответника следните обстоятелства: за
коя година са останали неоползотворени 10 дни платен годишен отпуск, дали е такъв
преди 14.09.2022 г. или след тази дата; претендира ли обезщетение по този ред за
период за след уволнението. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба в
тази част може да бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
без следните доказателства към отговора – под № 9, а именно правилник за
вътрешния трудов ред при АВ, утвърден със заповед № РД-01 – *** г.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 101 ГПК, че е пропуснал да приложи по
делото доказателство № 9 - правилник за вътрешния трудов ред при АВ, утвърден със
заповед № РД-01 – *** г. Същото следва да е заверено.
По искането за ССчЕ /л. 22/ съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да
уточни кои документи желае да бъдат изискани от ответника допълнително.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника, а именно М.В.В..
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на призоваване от ответника, а именно Д.Т. Т.. ОПРЕДЕЛЯ
депозит от 20 лв., вносим от ответника в 1-седмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ищеца, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
5
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6