№ 1764
гр. Русе, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520104635 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „*********“ ЕООД, гр. Русе, чрез процесуалния си
представител адв. В. Х., твърди, че между дружеството и П. И. М. бил
сключен договор за предоставяне на паричен заем, обективиран в Заложен
билет № ******* от ******** г., ведно с Разходен касов ордер №
*****/******** г., неразделна част от него. За обезпечаване на предоставения
паричен заем, заемателят по договора предоставил като залог на заемодателя,
своя движима вещ - мобилен телефон Iphone 14 pro max 256 GB. Твърди, че
със сключването на договора за заем във формата на заложен билет,
заемателят се е съгласил с условията по залога в т.ч. и с размер на сумата,
която е получил.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил
дължимите суми по заема, поради което дружеството депозирало заявление по
чл. 410 ГПК срещу него, било образувано ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС
Русе и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за
следните суми: 500 лв. - главница, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението и държавна такса в размер на
25 лв. Издадената заповед била връчена на длъжника П. И. М., който е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, в резултат на което ищецът
предявил настоящия установителен иск.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че П. И. М. дължи на „*********“ ЕООД, гр.
Русе, следните суми: 500 лв. - главница, ведно със законната лихва от
28.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и държавната
1
такса по заповедното производство в размер на 25 лв. Претендира и
разноските, направени в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за заем, обективиран в
заложен билет № ******* от ******** г. и Разходен касов ордер №
*****/******** г., неразделна част от него, удостоверяващи предоставянето в
заем на ответника сумата от 500 лв., която същият следвало да върне в срок от
30 дни. Не се оспорва и факта, че като залог по договора ответникът е
предоставил движима вещ – мобилен телефон Iphone 14 pro max 256 GB. С
декларация по чл. 14, ал. 3 Наредбата за дейността на заложните къщи,
ответникът е декларирал, че е собственик на оставената в залог вещ.
Няма твърдения и доказателства предоставената от ищцовото дружество
в заем сума на ответника да е върната.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д. №
****** г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед №
********* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
дължими суми по процесния договор, а именно: 500 лева (петстотин лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г.
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева
(двадесет и пет лева). Заповедта е редовно връчена на длъжника, който в срок
е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед на което съдът по заповедното
производство е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество установителният иск е основателен.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдените в исковата молба облигационни
правоотношения между страните по договор за заем, сключен по реда на
Наредбата за дейността на заложните къщи, размерът на предоставените в
заем парични средства, срокът на договорите и обезпечението, което е дадено.
Съгласно НДЗК, след изтичането на срока за връщане на взетата сума – в
случая до 21.03.2024 г, ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено,
заложната къща задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на
този срок съхранява вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането
на този седмодневен срок заложната къща може сама да продаде заложената
2
вещ, ако заложната и цена е под 5 000 лв. и да се удовлетвори предпочтително
̀
от цената и. В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата изрично е
̀
предвидено, че заложният кредитор не може да придобие собственост върху
заложените вещи, независимо от това каква е тяхната стойност. Продажбата на
заложената вещ обаче е само една от възможностите на кредитора да
удовлетвори вземането си по договора. Неосъществяването на продажба на
заложената вещ не лишава заложния кредитор от правото да претендира
изплащане на предоставената в заем сума, заедно с уговорената договорна
лихва. Поради това неоснователно се явява възражението на ответника в
обратния смисъл.
В съдебно заседание ответникът заявява, че иска да заведе искове по чл.
25 и чл. 27 от Наредба за дейността на заложните къщи (НДЗК). Тези искания
са неясни и нередовни – не са в изискуемата писмена форма, направени са
след изтичане на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК и настъпване на
указаните в чл. 133 ГПК неблагоприятни последици, указани на ответника с
Разпореждане № 8123/19.09.2024 г., получено лично от него, с което е загубил
възможността да извърши предвидените в чл. 131 ГПК процесуални действия
в по-късен момент, затова не следва да бъдат обсъждани. Това не е пречка
ответникът да предяви иск в самостоятелно производство ако счита, че
заложната къща е продала вещта, каквито данни по настоящото дело няма.
По изложените съображения, след като е доказано наличието на
сключен договор за заем между страните и предоставянето на посочената по-
горе сума на ответника, не са налице доказателства за заплащане на това
задължение или за продажбата на заложената вещ, то предявеният иск като
непроизтичащ от неравноправни или недействителни клаузи (доколкото за
такива съдът извършва служебно проверка), следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство, които възлизат на 25.00 лв. държавна такса по установителния
иск, 25.00 лв. държавна такса по заповедното производство и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. М., ЕГН **********, от гр.
Русе, *********, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от управителя
Ц.С.С., сумата от 500 лева, представляваща главница за предоставен паричен
заем със Заложен билет № ******* от ******** г. и Разходен касов ордер №
*****/******** г., неразделна част от него, ведно със законна лихва, считано
от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № **** от ******** г. по ч.гр.д. № ****** г. по
описа на РС-Русе.
3
ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН **********, от гр. Русе, ********* да заплати
на „*********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Русе, **********, представлявано от управителя Ц.С.С., сумата от 25 лв. –
разноски по ч.гр.д. № ****** г. по описа на РС-Русе, както и сумата от 425 лв.
– разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4