№ 510
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
Членове:Петър Стоицев
Емил Дечев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Е. Юр. В.
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно административно
наказателно дело № 20251100600813 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С решение от 27.11.2024 г., постановено по НАХД № 14927/2024 г., СРС, НО, 14
състав, е признал обвиняемия С. К. Ж. за виновна в това, че на 20.04.2024 г., около 09,15 часа
в гр. София, пред Централна автогара на бул. „Кн. Мария Луиза“ № 100 без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/
държала високорискови наркотични вещества - MDMA /екстази/ и коноп с общо нетно тегло
3,71 грама, на обща стойност 124,90 /сто двадесет и четири лева и деветдесет стотинки/
лева, разпределени в два обекта като MDMA /екстази/ и конопа са високорискови
наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I, „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, я освободил от
наказателна отговорност и й наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000 /хиляда/ лева
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил обвиняемия да заплати в полза
на СДВР сумата от 111,93 /сто и единадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лева,
включваща направените по делото разноски на досъдебната фаза на процеса, както и 5 /пет/
лева по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2
НПК. Със същото решение СРС е отнел на основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на
държавата предмета на престъплението - веществените доказателства по делото, които след
влизане в сила на решението е постановил да бъдат унищожени.
1
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба, ведно с
допълнение към нея от защитника на обв. С. Ж., в които се излагат аргументи за неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че обвинението не е било доказано по
безспорен начин и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според
защитата СРС не е дал възможност на обвиняемата да се съберат нови доказателства, което е
попречило да се изясни нова фактическа обстановка. Твърди се, че делото е водено
едностранно от първоинстанционния съд, че вещественото доказателство, предадено с
протокол за доброволно предаване, не е приобщено по надлежния процесуален ред, че
физико-химическата справка е с неясна процесуална природа и несъотносима, че не е ясно
какъв обект е изследвала физико-химическата експертиза, че не е спазен 3-дневния срок за
призоваване преди привличане като обвиняем и преди предявяване на досъдебното
производство, което е затруднило организирането на защитата. По-нататък в
допълнителното становище към жалбата се твърди, че е нарушен принципа за
непосредственост в чл.18 НПК, оспорват се част от действията по разследване, тъй като се
твърди, че не са извършвани от компетентен орган. Претендира се, че не е посочен
компетентния съд, пред който може да се обжалва първоинстанционното съдебно решение.
Поради всичко това се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В разпоредително заседание на 23.05.2025 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на обвиняемия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на обвиняемата Ж. –
адв. В., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, по съображенията,
изложения в тях. Счита, че в хода на цялото досъдебно производство са допуснати
множество съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да оправдае обвиняемата.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна,
а решението на първoстепенния съд за правилно и законосъобразно, като моли същото да
бъде потвърдено. Счита, че в хода на съдебно следствие пред СРС е изяснена
непротиворечива фактическа обстановка, от която се установява, че обвиняемата е
осъществила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Твърди, че всички
действия по разследване са извършени съгласно процесуалните изисквания на НПК.
Прокурорът заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Намира наложеното
наказание за справедливо. В тази връзка моли за потвърждаване на решението на
първостепенния съд кат правилно и законосъобразно.
Редовно призована, обвиняемата не се явява в заседанието пред въззивния съд и не
изразява лично становище.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV -ти въззивен състав, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК при внесено предложение на прокурор при СРП за
освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За
да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, установени
в глава XXVIII от НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събрания на
2
досъдебното производство доказателствен материал.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 375 и сл. от
НПК, образувано с внасяне на мотивирано постановление на прокурора. В съответствие с
чл. 378, ал. 3 от НПК районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението, като в хода на съдебното следствие не са установени нови
фактически обстоятелства, обуславящи връщане делото на прокурора. Възприетата от
първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция,
като не са налице основания за промяна във фактическите изводи, нито има основание за
различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Направените от районния
съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал дадени от този
съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция. Установената фактическа
обстановка е следната:
Обвиняемата С. К. Ж., родена на ****г., в град Дряново, с постоянен адрес град
Троян, ул.“****, с адрес за призоваване гр.София, Студентски град, бл.****, българка,
български гражданин, средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН
**********.
Св. Б.А. и св. Д.Г. - полицейски служители при 02 РУ -СДВР били на работа на
20.04.2024 г. в състава на ПП- 53/1, пеши патрул в района на предгаров площад и автогара
„София“, за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. Около 9,15 часа пред Централна автогара на бул.
„Кн. Мария Луиза“ № 100 те спрели за проверка обвиняемата С. К. Ж., която при тяхната
проява видимо се притеснила. Установили самоличността й посредством представена от нея
лична карта. На въпроса има ли в себе си забранени от закона вещества тя признала, че носи
хапчета и марихуана. Показала кутия от цигари, от която извадила 1 бр. полиетиленова
сгъвка, съдържаща растителна маса и 1 бр. полиетиленова сгъвка, съдържаща 4 бр. сини
хапчета. Подсъдимата била транспортирана до сградата на 02 РУ -СДВР, където бил
съставен протокол за доброволно предаване на посочените полиетиленови сгъвки с
растителна маса и 4 бр. хапчета, а св. Д.Г. я задържала на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
Според заключението на физикохимичната експертиза обект № 1 е MDMA /екстази/,
с процентно съдържание на активния компонент MDMA - 13 %, с нетно тегло 1,69 грама;
обект 2 с растителна маса, представляваща коноп с процентно съдържание на наркотичния
компонент тетрахидроканабинол 21 % с нетно тегло 2,02 грама.
Конопа /марихуаната/ и MDMA /екстази/ са вещества, включени в списък 1
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за Контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Съгласно Приложение № 1 към Постановление № 106 от 2 август 2023 г. за
изменение на Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на един грам MDMA
/екстази/, пласиран на улицата, възлиза на 50 лв., а стойността на един грам коноп
/марихуана/ е 20 лв. Общото нетно тегло на двата обекта е 3,71 грама, на обща стойност 124,
90 /сто двадесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лева, както следва: MDMA /екстази/, с
процентно съдържание на активния компонент MDMA 13 % с нетно тегло 1,69 грама на
стойност 84,50 лв. /50 лв. за 1 грам/; растителна маса, представляваща коноп с процентно
съдържание на наркотичния компонент -тетрахидроканабинол 21 % с нетно тегло 2,02 грама
на стойност 40,40 лв. /20 лв. за 1 грам/.
От справката за съдимост на обвиняемото лице се установява фактът, че към момента
на извършване на инкриминираното деяние обвиняемият не е бил осъждан и освобождаван
3
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства
преценени на на основание чл. 378, ал. 2 от НПК/, а именно гласните доказателствени
средства: свидетелски показанията на св. Б.А. и показанията на св. Д.Г.; писмените
доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост, протокол № 443-Х/2024 г. за извършена физикохимична експертиза, експертна
справка № 1531-Х/2024 г. и всички останали доказателства и доказателствени средства.
Правилно районният съд се е доверил на свидетелските показания на св. Б.А. и
показанията на св. Д.Г., дадени в досъдебната фаза, относно това какво в действителност се
е случило на инкриминираната дата и каква фактическа обстановка да се опише. Същите се
явяват правдоподобни, непротиворечиви, логични и съответстващи на останалия събран
доказателствен материал.
Въззивният съд също като първоинстанционния кредитира писмените доказателства
и доказателствени средства, тъй като те са непротиворечиви помежду си и спрямо събраните
гласни доказателствени средства и взаимно се подкрепят. От справката за съдимост се
установява чистото съдебно минало на обвиняемата С. Ж..
И настоящият съд кредитира заключението на извършената физикохимична
експертиза, което оцени като обективно, даващо отговор на поставените въпроси и
изготвено от вещи лица със специални знанията в съответните области на науката.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите
е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани
нови доказателства във връзка с инкриминирания случай, на база на които да се установят
други различни обстоятелства и по-точно обстоятелства, които да са в противоречие с тези
възприети от първата инстанция. Настоящият съд подкрепя анализа на доказателствата
направен от СРС, който е съобразен с правилата на формалната логика.
Относно възраженията на защитата, изтъкнати във въззивната жалба: Твърди се, че
обвинението не е било доказано по безспорен начин и са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Според защитата СРС не е дал възможност на обвиняемата да се
съберат нови доказателства, което е попречило да се изясни нова фактическа обстановка.
Въззивният съд отхвърля като неоснователно това твърдение. Всъщност защитата е искала
не събиране на нови доказателства, а нов разпит на двамата свидетели и на вещите лица,
които вече са били разпитани в досъдебното производство и дали своите експертни
заключения преди внасяне на делото в първоинстанционния съд. Въззивният съдебен състав
напомня, че разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК позволява първоинстанционния съд да ползва
директно протоколите за разпит на обвиняеми и свидетели и заключенията на вещите лица,
без да е задължително техния повторен разпит в съдебната фаза на производството по глава
28 от НПК. Липсва сериозна аргументация от страна на защитата както пред СРС, така и
пред СГС, защо е искан този нов разпит на свидетели и вещи лица. Не са налице
процесуални нарушения в действията по разследване на досъдебната фаза, които да правят
съответните протоколи за разпити негодни доказателствени средства или пък биха наложили
изготвянето на нови повторни експертизи.
Не може да бъде споделено и твърдението на защитата се, че делото е водено
едностранно от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е дал възможност на
обвиняемата и защитата й да вземат лично участие в съдебната фаза, да изразят становище в
хода на съдебните прения относно фактическата обстановка, събраните доказателства и дали
обвинението е било доказано от правна страна. При мотивирането на присъдата СРС е
обсъдил всички доказателства по делото. Не са налице основания да се приеме, че
4
наказателното производство е водено в нарушение на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК. Взети
са всички мерки за разкриване на обективната истина и решението на контролирания съд е
взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
Не отговаря на истината следващото възражение на защитата, че вещественото
доказателство, предадено с протокол за доброволно предаване, не е приобщено по
надлежния процесуален ред. За разлика от други протоколи, като тези за разпит на обвиняем
или свидетел, за оглед, освидетелстване, претърсване, обиск и изземване, или за
разпознаване, за чието изготвяне има предвидена процедура в НПК и определена
последователност на действията, които следва да се извършат и необходимите реквизити за
съответния документ, относно протокола за доброволно предаване липсва такава
процесуална уредба. Същият следва да се разглежда по своята природа като писмено
доказателство, а не писмено доказателствено средство. Досъдебното производство е
започнато на основание чл.356, ал.2, вр.чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по
разследването – разпит на свидетел Б.А. - старши полицай при 2 РУ-СДВР. Именно този
полицейски служител е изготвил и Протокол за доброволно предаване от същата дата, на
която е започнато досъдебното производство. С този именно протокол /на лист 23/ са
приобщени предадените доброволно от обвиняемата 1 брой полиетиленова сгъвка,
съдържаща растителна маса, и 1 брой полиетиленова сгъвка, съдържаща 4 броя сини
хапчета, за които по-късно се установява от физико-химическата експертиза, че
представляват съответно коноп и екстази /MDMA/.
Въззивният съд не споделя и възражението на защитата, че била неясна
процесуалната природа на физико-химическата справка. Напротив, в съдебната практика
няма спор, че тази справка има характера на писмено доказателство, изготвено от експерт.
Не може да се приеме за основателно и твърдението на защитата, че не е ясно какъв
обект е изследвала физико-химическата експертиза. Действително в протокола за
доброволно предаване е записано, че единият обект представлява 1 брой полиетиленова
сгъвка, съдържаща 4 броя сини хапчета. В експертната справка те са записани като обект
№1 – 4 броя таблетки еднакви по вид и цвят, установени в черна полиетиленова свивка.
Накрая в протокола на физикохимическата експертиза обект №1 е описан като 4 броя сиви
таблетки с неправилна форма, установени в полиетиленово пликче с №1. При положение,
че няма разлики в номерацията на восъчните печати и номера на етикета на обект №1 в
справката и експертизата, както и в теглото му и вида наркотично вещество, разликата в
цвета може да се обясни логично със съседните места на бутоните на буквите „Н“ и „В“ от
клавиатурата.
Настоящият съдебен състав отхвърля като неоснователни и твърденията на защитата
за допуснати съществени процесуални нарушения, поради това че не е спазен 3-дневния
срок за призоваване преди привличане като обвиняем и преди предявяване на досъдебното
производство, което е затруднило организирането на защитата на обвиняемата. Нито едно от
тези нарушения не попада в изброените в чл.249, ал.4, т.1 от НПК или в Тълкувателно
решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС съществени нарушения на процесуалните правила.
Няма нарушение на принципа за непосредственост в чл.18 НПК.
Действията по разследване са извършени от компетентен орган – разследващ
полицай от 2 РУ-СДВР и от родово и местно компетентен наблюдаващ прокурор от СРП.
Видно от обжалваното първоинстанционно решение, не отговаря на истината
претенцията, че не е посочен компетентния съд, пред който може да се обжалва съдебното
решение на СРС.
С оглед изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че след
като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на
5
чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или
замествано.
Правилно първостепенният съд е приел, че с оглед на установената по делото
фактическа обстановка от правна страна обвиняемата С. К. Ж. е осъществила състава на
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т.1, пр. 1 от НК, тъй като на 20.04.2024 г.,
около 9,15 часа в гр. София, пред Централна автогара на бул. „Кн. Мария Луиза“ № 100, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотични вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, държала високорискови наркотични вещества - MDMA /екстази/ и коноп с общо
нетно тегло 3,71 грама, на обща стойност 124,90 /сто двадесет и четири лева и деветдесет
стотинки/ лева, разпределени по обекти, както следва: Обект № 1 - MDMA /екстази/ с
процентно съдържание на активния компонент MDMA 13 % с нетно тегло 1,69 грама на
стойност 84,50 лв. /50 лв. за 1 грам/; Обект 2 - растителна маса, представляваща коноп с
процентно съдържание на наркотичния компонент - тетрахидроканабинол 21 % с нетно
тегло 2,02 грама на стойност 40,40 лв. /20 лв. за 1 грам/, като MDMA /екстази/ и конопът са
високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък 1, „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Правилен е извода на СРС, че по делото са доказани всички признаци от обективна
и субективна страна на престъпния състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Установи се, че обвиняемата е осъществила една от формите на изпълнителното деяние,
визирана в състава на чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно - държала, без надлежно разрешително
по ЗКНВП, високорисково наркотично вещество. Въззивният съд също счита, че
съставомерността на деянието по привилегирования състав на чл. 354а, ал.5 от НК се
обуславя от незначителното количество на инкриминираната вещ /3,71 грама/ и ниската
стойност на наркотичното вещество /124,90 лева/. Обвиняемата е с чисто съдебно минало и
същата е с добри характеристични данни - студентка в първи курс в УНСС.
От субективна страна деянието е осъществено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Обвиняемата е съзнавала всички обективни характеристики от състава на
престъплението, неговия общественоопасен характер, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
При формирания извод за виновността на обвиняемата в извършване на
инкриминираното деяние, въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд и
по отношение приложението на чл. 78, ал. 1 от НК спрямо обвиняемия и
индивидуализацията на административното наказание. С оглед чистото съдебно минало на
обвиняемия, предвиденото наказание за престъплението и липсата на осъждания или
предходни приложения на чл. 78а, ал. 1 от НК същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
Въззивният съд не споделя преценката на районния съд, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът, че обвиняемият е неосъждан, тъй
като това обстоятелство вече е използвано, за да се приложи чл. 78А от НК. От друга страна
правилна е преценката за липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Независимо от горното извършвайки собствен анализ на релевантните за
индивидуализация на отговорността на обв. Ж. обстоятелства, настоящият съдебен състав,
намира че наложеното от контролираната инстанция административното наказание „глоба“ в
минимален размер от 1000 лева е правилно индивидуализирано.
Законосъобразно са изчислени и извършените в наказателното производство
разноски и с оглед изхода на делото обосновано са поставени в тежест на обвиняемия на
осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
6
Правилно първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата н аосн.чл.354а,
ал.6 НК наркотичното вещество и е постановил след влизане в сила на решението да се
унищожат.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което
и с оглед на посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК във връзка с чл. 338
от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.11.2024 г. по НАХД №14927/2024г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 14 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7