РЕШЕНИЕ
№ 3830
Стара Загора, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | МИХАИЛ РУСЕВ |
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20247240700657 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалби на Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, представлявано от И. П. и М. А. и по пълномощно от А. К., на Асоциацията на парковете в България, представлявана от управителя С. А. А. и на С. П. Н. от гр. Гълъбово против Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год. от 12.06.2024 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за частично изменение на ОУП на Община Гълъбово за посочените в решението имоти.
Жалбоподателите считат, че при издаване на оспореното Решение № СЗ-42-ЕО/2024 год. на Директора на РИОСВ - Стара Загора са нарушени разпоредбите на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), както и изискванията в чл. 7 и чл. 35 от АПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение не е отчетено въздействието на изменението на ОУП върху защитени зони, намиращи се в непосредствена близост, както и че не е отчетено въздействието на съпътстващата инфраструктура, осигуряваща достъп до процесните имоти, като пътища, водоснабдяване и канализация, необходими за функционирането на зоната. Също така, се релевират оплаквания, че възложителят не е посочил целта на изменението на ОУП, а именно изграждане на ТЕЦ, ползваща сертифицирано гориво от твърди битови отпадъци /RDF/ за основно гориво и съпътстваща инфраструктура, както и оплаквания за краткия срок, който е даден на обществеността да се запознае с процедираното изменение на ОУП, доколкото информацията е публикувана на интернет-страницата на РИОСВ - Стара Загора на 03.06.2024 год., а процесното решение е издадено на 12.06.2024 год. Искат от съда да се отмени обжалваното решение, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
В представените писмени бележки от страна на сдружението „За земята – достъп до правосъдие“, се излагат допълнително аргументи за основателност на жалбата. Не било отразено в подаденото искане за преценка от необходимостта от екологична оценка, че за пет от имотите, предназначението са промяна за да бъде изградено инсенератор за изгаряне на PDF гориво и съпътстваща инфраструктура. Това ставало ясно от Решение №31 на общинския съвет Гълъбово, прието с протокол №6/25.01.2024 год. Твърди, че като не е посочено това в информацията, съпътстваща подаденото искане за преценка, е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като искането не отговаряло на законовите изисквания. Това инвестиционно намерение попада в обхвата на приложение №1 към чл.92, т.1 и приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС. Невярно било също така твърдението в информацията към искането, че в близост до процесните имоти не се извършват производствени дейности, чийто характер да води до замърсяване на въздуха в района. Изложени са също така аргументи за постановяването на решението в противоречие с материалния закон /Наредбата за ОС/ както и при неизяснена фактическа обстановка.
Ответника по делото Директора на РИОСВ – Стара Загора, се представлява от юрисконсулт С. П. – С. и главен експерт М. П. /служител с юридическо образование/, които изразяват становище за неоснователност на жалбите. Представено и писмено становище по съществото на спора.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Процедурата по реда на глава Шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за горецитирания план е стартирала с уведомление за изготвяне на план/програма по Приложение №3 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ЕО, постъпило в РИОСВ - Стара Загора с вх. № КОС-01-2526/16.04.2024 год.
С писмо с изх. №КОС-01–2526(1)/24.04.2024 год. на РИОСВ - Стара Загора възложителят е уведомен за необходимостта да представи допълнителни документи, както и че конкретният ОУП подлежи на процедура по преценяване необходимостта от извършване на ЕО и на процедура по ОС с предмета и целите на опазване на защитените зони, като съгласно чл.31, ал.4 от ЗБР процедурата по ОС се извършва чрез процедурата по ЕО. В тази връзка в РИОСВ – Стара Загора е постъпило искане от възложителя с вх. №КОС-01-2526(2)/29.05.2024 год. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на проекта за изменение на ОУП на община Гълъбово.
След получаване на горното искане, на основание чл.13, ал.1, т.2 от Наредбата за ЕО, директорът на РИОСВ-Ст. Загора (с писмо с изх. № КОС-01-2526(3)/04.06.2024 год.) е поискал становище по същото от директора на РЗИ -Стара Загора относно степента на въздействие и риска за човешкото здраве в резултат на прилагането на плана.
В отговор, с писмо с изх. №10-41-2/05.06.2024 год., директорът на РЗИ -Стара Загора констатира, след запознаване с получената документация, че имотите предмет на промяна на предназначението не попадат в границите на санитарно-охранителни зони около водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води, както и че бъдещите намерения са за извършване на безопасни производствени дейности, които няма да бъдат свързани с използването на опасни вещества. В заключение, директорът на РЗИ - Стара Загора информира, че Експертният съвет по здравно-техническа експертиза при РЗИ - Стара Загора дава становище, че представената информация съдържа достатъчно факти, данни и проучвания и направените въз основа на тях изводи, анализи и заключения, относно наличието и степента на здравен риск, са обосновани и в достатъчен обем.
Видно от становището на главен експерт от направление „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“ при РИОСВ - Стара Загора, предвид характера, местоположението и начина на реализиране на инвестиционното предложение не би попречило или увредило приоритетни местообитания и видове, предмет на опазване на защитените зони от мрежата Натура 2000.
Производството е приключило с постановяване на Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год., с което е решено да не се извършва ЕО и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за частично изменение на ОУП на Община Гълъбово в частта на посочените поземлени имоти, който няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони.
Решението е поставено на таблото за обяви и на интернет страницата на инспекцията в същия ден от издаването му, видно от Протокол №21/12.06.2024 год. на РИОСВ - Стара Загора.
Административно дело №615/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на П. К. К. от гр. Стара Загора с вх.№КОС-01-2526/20/23.07.2024 год. против Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год. от 12.06.2024 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора. С разпореждане №2453/29.07.2024 год., съдът е задължил Министъра на околната среда и водите, ако не се е произнесъл по подадените до него жалби, на основание чл.129, ал.1 от АПК, да ги изпрати като преписка за съвместно разглеждане с подадената до съда жалба. С писмо от 09.08.2024 год., министъра уведомява, че не се е произнесъл по постъпилите при него жалби и изпраща същите като преписка за разглеждане от съда. В последствие делото е прекратено с определение №2603/13.08.2024 год., влязло в законна сила на 22.08.2024 год., а с разпореждане №2680/02.09.2024 год., постановено по настоящето дело, същото е изискано и приложено по делото.
Жалбата на Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, представлявано от И. П. и М. А. и по пълномощно от А. К., по която е образувано адм. дело №657/2024 год. е депозирана в РИОСВ Стара Загора на 06.08.2024 год.
Въз основа на гореизложеното съдът, намира, че жалбите са подадени в законово установения срок, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
С оспореното Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год. от 12.06.2024 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора на основание чл.81, ал.1, т.1, чл.85, ал.4 от ЗООС, въз основа на представено писмено искане по чл.8а, ал.1 и 2 от възложителя и чл.14, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, чл.31, ал.1 и 4 от Закона за биологичното разнообразие; чл. 4, чл. 37, ал.1 – ал.4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, е решено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за частично изменение на ОУП на Община Гълъбово за посочените имоти с идентификатори в землището на с. Обручище и гр. гълъбово, който няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони.
Административният орган е изложил подробни мотиви в тази насока, систематизирайки същите в шест основни точки.
Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка на планове и програми е регламентирана в чл.85 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, а тази по изготвяне на оценка за съвместимост на плана или програмата с предмета и целите на опазване на защитените зони е уредена в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като последният нормативен акт препраща към процедурата в ЗООС и първата наредба в случаите, когато следва да се извърши както оценка за съвместимост, така и екологична оценка (чл. 35 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони). Съгласно цитираните нормативни актове производството пред компетентния орган започва с подаване на искане за извършване на екологична оценка от възложителя на плана или програмата (чл. 8 Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми). Сезираният орган преценява необходимостта от такава оценка и определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и човешкото здраве въз основа на представената от възложителя информация по чл. 8, ал.2 от Наредбата, критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС и становищата по чл. 13 от наредбата (чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и се произнася с решение, с което може да прецени, че такава оценка не следва да се извършва или с акт, с който да постанови, че такава оценка следва да се извърши като постави съответни изисквания (чл. 14, ал. 4 от Наредбата). В последната хипотеза процедурата продължава с изготвяне на доклад, провеждане на консултации (чл. 16 и сл. наредбата) и приключва с издаването на становище по екологична оценка, с което компетентният орган съгласува или не съгласува плана или програмата - чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата).
Така постановеното решение е издадено от компетентен административен орган, с необходимото законово съдържание, притежава всички законови реквизити и е подробно мотивирано.
При постановяване на решение по чл. 84 от ЗООС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност - т.е. при предоставена възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена екологична оценка и оценка за съвместимост, като целесъобразността на взетото решение /правилността на преценката/ не подлежи на контрол от съда. Съгласно разпоредбата на чл.169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Следователно, съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл.146 и обхваща проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставена дискреционна власт и спазването на изискванията по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. В случая обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на административния орган възможност да прецени въз основа на фактическо установеното необходимостта от извършването на екологична оценка и оценка за съвместимост, като е спазена нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя информация по чл.8, ал.2, критериите по чл.85, ал.4 ЗООС и становището по чл.13 от наредбата (чл.14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми), законосъобразно е преценено и е направен извод, че не следва да се извършва ОВОС.
За да се прецени дали е необходимо извършването на оценка за въздействие върху околната среда е необходимо административният орган да се съобрази с няколко критерия, които са изчерпателно изброени в закона – чл.85, ал.4 от ЗООС. Недопустимо е тяхното разширяване, независимо за какво става въпрос. В настоящия случай, съдът намира, че обжалваното решение има необходимото минимално съдържание съгласно законовата разпоредба, включително и мотиви относно липсата на необходимост за извършване на екологична оценка и оценка за съвместимост. Имайки предвид становището на РЗИ – гр. Стара Загора /взето по надлежен ред/, че изменението на ОУП няма да доведе до значителни негативни въздействия върху околната среда и възникване на риск за човешкото здраве, административният орган е взел решението да не извършва съответните оценки. Т.е. решението е взето при спазването на законовите изисквания, стриктното съблюдаване на процесуалните правила и съоразно законово определените критерии.
Безспорно е от друга страна, че по отношение на изменението на ОУП на Община Гълъбово, съгласно чл.81, ал.1, т.1 от ЗООС е задължително извършването на екологична оценка, тъй като същата влиза в предметния обхват на законовата разпоредба. Тази разпоредба, обаче не следва да се тълкува, че е задължително извършването на екологичната оценка, стига това изменение на ОУП да засяга посочените в нормата области. Същата следва да се тълкува и систематично с оглед разпоредбата и на чл.85, ал.4 от същия закон. В тази норма се дава възможност на Директора на РИОСВ да преценя необходимостта от извършване на екологична оценка, като при тази си преценка се съобразява с изчерпателно изброените критерии. В този смисъл, законодателят не е предвидил изрично задължение за компетентните органи да извършват екологична оценка за програми, засягащи посочените области. В рамките на тяхната оперативна самостоятелност е решението да се извършва или не такава оценка при съобразяване с законовите критерии. Следва да се има в предвид и, че в случая става въпрос за проект на решение на общинския съвет за изменение на ОУП. В случая не е ясно дали планът ще бъде изменен, както и дали евентуалното инвестиционно предложение ще бъде реализирано от друга страна. Самото изменение на ОУП – промяната на предназначението на процесните имоти, не изисква извършването на екологична оценка. Необходимостта от такава би възникнала при подаване на заявление за реализиране на конкретно инвестиционно предложение. Именно тогава евентуално би могло да се прецени какво въздействие би оказало това инвестиционно намерение върху околната среда, би ли повлияло в зависимост от използваната технология върху биологичното разнообразие и т.н. Именно по тази причина, в т.6 от решението е предвидено условието за действие на това решение, а именно, че всички инвестиционни предложения, за които се изисква процедура по реда на глава шеста от ЗООС и оценка на въздействие с предмета и целите на спазване на защитени зони по реда на ЗБР, да се одобряват по реда на съответния специален закон, само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентните органи по околната среда и при съобразяване с препоръките от извършените оценки, както и с условията в съответния акт.
В контекста на гореизложеното, следва да се има в предвид и следното:
Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба №8 от 14 юни 2001 год. за обема и съдържанието на устройствените планове, с общия устройствен план на община (ОУПО) се определят общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарно-охранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение.
В този смисъл общият устройствен план не разглежда реализацията на конкретните инвестиционни намерения, в поземлените имоти в отделните зони. Подробността на предвижданията в ОУП се свеждат до изясняване на начина на застрояване, устройствената зона, границата на промяна на режима, ограничителната линия на застрояване, етажност и градоустройствени параметри, съобразно бъдещото предназначение на имота. Посочените твърдения са подкрепени от разпоредбите на чл.91.(1) от ЗООС, съгласно който, Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС. Според ал.2 на чл.91 когато за инвестиционно предложение, включено в приложение №1 или №2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл.85, ал.1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста.
В конкретния случай, оспореното решение разглежда единствено процедурата по екологична оценка, касаеща промяна на устройствената зона.
Решение №31 от Протокол №6/25.01.2024 год. на Общински съвет Гълъбово, цитирано в жалбите, е ирелевантно по отношение на оспорваната процедура. Цитираното решение на Общинския съвет дава предварително съгласие за промяна предназначението на земеделски земи за нуждите на изграждане на производствен обект и техническа инфраструктура. С решението дава предварително съгласие за учредяване на срочно, възмездно право на строеж на основание чл.25, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл.62 от Закона на енергетиката. С това решение не се разрешава изменение на ОУП на община Гълъбово, поради което и не е било предмет на проведената процедура и не е разглеждано от административният орган в лицето на Директора на РИОСВ Стара Загора. Процедурата по изменение на ОУП се съдържа в ЗУТ, като в чл.134 са изчерпателно изброени случаите когато е възможно изменението на ОУП. Разпоредбите на чл. 81 от ЗООС, гласят, че процедурата по екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. В тази връзка, за започване на процедурата по екологична оценка на ОУП е необходимо Решение за изработване на проект на общ устройствен план, или решение за изработване на проект за изменение на общ устройствен план. ЗМСМА, вменява на Общинските съвети да приемат решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на Закона за устройство на територията (чл. 21, ал. 1, т.11 от ЗМСМА). Съгласно чл. 8 от наредбата за определяне на приложимата процедура по ЕО възложителят подава до компетентния орган по чл. 4 уведомление по образец съгласно приложение № 3 в един екземпляр на хартиен и електронен носител, като внася задание за изработване на плана/програмата или тяхно изменение в обхват съгласно Закона за устройство на територията /ЗУТ/ или съответния друг специален нормативен или административен акт и/или информация за целите и предвижданията на плана/програмата. „Възложител на план или програма“ е лицето или органът, който е оправомощен да възложи изготвянето на плана, по аргумент на §1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗООС.
Компетентният орган е отчел всички обстоятелства, при неговото произнасяне, както и обстоятелството, че частичното изменението на ОУП, засяга под 0.2% от територията на община Гълъбово, което може да се приеме за незначителна промяна на малка територия. Инвестиционното развитие на територията, след извършването на частичната промяна на ОУП няма да се различава от типичното за района – широко застъпен промишлен енергиен сектор. Член 85, ал. 2 от ЗООС, допуска да не се извършва екологична оценка на планове и програми по чл.85, ал.1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения. Съгласно разпоредбите на ЗООС, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл.90 (чл. 85, ал. 4).
Не е налице и твърдяното в жалбите нарушение на чл.14 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, изискващо произнасяне на РЗИ за частичното изменение на плана, информация за каквото няма посочена в обжалвания административен акт. Видно от представената преписка по Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год., компетентният орган е постановил оспореното решение след получаване на становище от РЗИ гр. Стара Загора с изх. №10-41-2/05.06.2024 год., което обстоятелство е отразено и на страница четвърта от оспореното решение
Действително начина на трайно ползване на посочените имоти, показва, че по-голямата част от имотите са с начин на трайно ползване – нива. В тази категория по начин на трайно ползване попадат 11 имота с НТП „нива“, от общо 17 имота, в обхвата на частичната промяна на ОУП. Площта на имотите с НТП „Нива“, преобладава над останалите начини на трайно ползване. Констатациите, в Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год. са въз основа на представените документи за собственост и актуални данни от КАИС. В допълнение, с решението на Общински съвет град Гълъбово е предоставено съгласие за промяна на предназначението на земи, при спазване на специални закони и на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи и при изпълнено условие, че не е наличен недостиг от земи за нуждите на животновъдството.
Неоснователно в жалбите се твърди, че не е вярно твърдението в оспореното решение, че изменението на ОУП засяга слабо пригодни територии за видове предмет на опазване в Защитена зона Река Овчарица, което категорично не е вярно, съобразно данните получени в резултат на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза 1 и отчетни индивиди от видове предмет на опазване в процесните имоти.“
Съгласно информация от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза 1“ полигоните в обхвата на разглежданите имоти са определени на база индуктивен модел, който разглежда имотите (съгласно начина на трайно ползване на земята) като потенциални местообитания на видове, предмет на опазване в защитената зона. Резултатите от проекта се основават главно на полеви наблюдения, при които на определени терени, са събрани необходимите точки и тракове, на база на които в последствие в ГИС среда са изчертани полигоните с потенциални местообитания на видове. На практика по време на теренните проучвания по проекта през 2012 год., за разглежданите терени не са извършвани картирания, проучвания и/или анализи, с което ефективно заето местообитание на видове не са установявани.
Неоснователно е оплакването, че в обжалваното решение не е отчетено въздействието на съпътстващата инфраструктура, осигуряваща достъп до процесните имоти, като пътища, водоснабдяване и канализация, без които е невъзможно да съществува една производствена зона. Частичното изменение на ОУП не предвижда други промени освен промяната на предназначението. Предвид това твърденията са изцяло неотносими към предмета на частичното изменение на ОУП, предвид неговия предмет. Това е така, защото частичното изменение на ОУП не урежда условия за реализиране на „планове в областта на енергетиката“, нито планове за изграждане на съпътстваща инфраструктура при реализиране на инвестиционен обект.
В решението е поставено условие – т.VI, според което „Инвестиционни предложения, за които се изисква процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на защитени зони по реда на ЗБР, да се одобряват по реда на съответния специален закон, само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване с препоръките от извършените оценки, както и с условията в съответния акт“. С други думи, с процесното решение не се разрешава инвестиционно предложение за изграждане на каквато и да е било централа, както се твърди в жалбите, а се поставя условие евентуално такова инвестиционно намерение и по отношение на което се изисква процедура по ЗООС, да се извърши съответната оценка на степента на въздействие на предложението, с целите на опазване на защитените зони по ЗБР.
Неоснователно е и наведеното оплакване, че в решението не е отчетено въздействието на изменението на ОУП върху защитени зони „Язовир Розов кладенец“, граничеща с процесните имоти и защитена зона „Река Съзлийка“ – разположена на 150 м от процесните имоти. В решението се съдържат такива мотиви.
В жалбите се твърди, че решението е издадено при нарушаване на достъпа до информация на заинтересованите страни и „срок от девет дена крайно недостатъчен за запознаване на обществеността“. Съдът намира, че за внесеното искане за издаване на решение за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка, е налице спазването на процедурата по чл. 13, ал 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Законодателят не е определил конкретен срок за запознаване на обществеността а и с оглед на предмета на решението – проект за изменение на ОУП за част от териториите, съдът намира, че същото е достатъчно. Както и по-горе бе казано, не се касае за конкретно инвестиционно намерение, което да изисква по подробно запознаване със същото. Всъщност не е посочен от друга страна какъв е разумния срок за запознаване на общността, който да е наложен от съдебната практика, или някъде да се съдържат конкретни предпоставки с които да се съобрази органа при запознаването на обществеността.
При този изход на делото разноски на жалбоподателите не следва да се присъдят, а за ответника такива следва да се присъдят в размер на 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП. Що се отнася до разноските на заинтересованите страни, съдът намира, че същите са частично основателни по отношение на Община Гълъбово, докато от „Систек инвест“ООД такива не се претендират. Претендираните разходи от Община Гълъбово са в общ размер на 3 200.00 лв., от които 1 200.00 лв. за процесуално представителство по настоящето дело и 2 000.00 лв. за процесуално представителство в хода на административното оспорване на решението. С оглед на фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същото е основателно в размер от 1 200.00 лв. за сторените разноски в настоящето производство. В АПК не се съдържат разпоредби, които да регламентират присъждането на разноски в провело се административно производство по оспорване на даден индивидуален административен акт, поради което и искането в тази му част е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, представлявано от И. П. и М. А. и по пълномощно от А. К., на Асоциацията на парковете в България, представлявана от управителя С. А. А. и на С. П. Н. от гр. Гълъбово против Решение №СЗ-42-ЕО/2024 год. от 12.06.2024 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за частично изменение на ОУП на Община Гълъбово, като неоснователни.
ОСЪЖДА Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, представлявано от И. П. и М. А., Асоциацията на парковете в България, представлявана от управителя С. А. А. и С. П. Н. от гр. Гълъбово да заплатят на РИОСВ Стара Загора разноски в размер на 150.00 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, представлявано от И. П. и М. А., Асоциацията на парковете в България, представлявана от управителя С. А. А. и С. П. Н. от гр. Гълъбово да заплатят на Община Гълъбово, представлявана от К. Н. Т. разноски в размер на 1 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия: | |