Определение по дело №298/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 638
Дата: 28 април 2020 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20205300500298
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 638

 

                               гр.Пловдив, 28. 04. 2020 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с.,  в закритото заседание на двадесет и осми април  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател : Светлана Изева   

                           Членове : Радостина Стефанова    

                                                                Зорница Тухчиева

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

Възз.ч.гр.д. №  298 /2020г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274 във вр. с чл.417 и чл.418 ал.4 от ГПК във вр. с чл.36 и сл. от ЗЗД .

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез  юрк. П.Ф. – С., съдебен адрес-***, против  Разпореждане № 1249/23.12.2019г. на Районен съд –Първомай, I с., по ч.гр.д.№ 509/2019г., с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.З.Щ., ЕГН – **********,***, за вземане, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.03.2017г. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се върне делото на Районен съд – Първомай за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

ПдОС – V  възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.

Пред Районен съд – Първомай  от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с посочени законните представители ***** – В. М. С. и Д. Н. Н., чрез ****. Ф., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.З.Щ. за вземане, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.03.2017г.

С Разпореждане № 939/27.09.2019 г. Заявлението е оставено без движение в съответствие, тъй като не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 128, т. 1 от ГПК, тъй като съгласно данните от Търговския регистър, считано от 01.04.2019 г. Д. Н. Н. не фигурира сред законните представители на Банката; по представеното за юрисконсулта Пълномощно рег. № 13710 и рег. № 13711 от 02.12.2010 г. на Нотариус № 042 с район на действие Районен съд - София единият от упълномощителите също е Д. Н. Н., която към датата на нотариалната заверка може да представлява „Банка ДСКЕАД, но в Заявлението към датата на подаването му липсва потвърждаване на представителната власт на пълномощника; приложеното към Заявлението извлечение от счетоводните книги  от  26.09.2019 г. е изготвено и подписано от ********** И. С. И. по силата на пълномощно, издадено от Д. Н. Н. и М. Д. П.-К. в качеството им на *******, но към посочената дата и М. Д. П.-К. не фигурира сред законните представители на Банката, считано от 01.04.2019 г. според Търговския регистър. Разпореждането е било връчено на заявителя по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК на 25.10.2019 г. с указания за изправяне на посочените нередовности в 3-дневен срок от съобщението. С Молба вх. № 6888/28.10.2019 г. юрисконсулт П.П.Ф.-С. е посочила доводи за надлежна представителна власт, но не са изпълнени дадените указания, поради което и Районният съд е отхвърлил с атакуваното разпореждане заявлението по чл.417 от ГПК.

С частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД се поддържа, че Районният съд неправилно е приел въз основа на данните от Търговския регистър, че липсва потвърждаване на представителна власт към датата на подаване на заявлението за единия от упълномощителите по приложеното пълномощно с рег.№ № 13710 и 13711 от 2010г., тъй като  Д. Н. не фигурира сред законните представители на БДСК. Също така неправилно е приел, че липсва потвърждаване на представителна власт към датата на подаване на заявлението и по отношение на пълномощното за И. И. - *****, който е подписал извлечението от сметка. По- конкретно към датата на извлечението Д. Н. Н. и М. П. – К.  не фигурират в ТР като законни представители на БДСК, считано от 01.04.2019г. Дружеството поддържа, че съгл. 36 от ЗЗД, както и съгласно константната съдебната практика, веднъж предоставена представителната власт я има до момента на нейното прекратяване. Позовава се на чл.41 от ЗЗД относно случаите на прекратяване на представителната власт и чл.42 от ЗЗД относно хипотезата на потвърждаване на договор, сключен без представителна власт.

ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Видно е от печата на Заявлението по чл.417 от ГПК, че същото е депозирано на дата 26.09.2019г. От приложените 2 бр. Пълномощни към делото се установява, че към тази дата упълномощителите Д. Н. Н. /по пълномощно с рег.№ 13710 и с рег. № 13711 от 02.12.2010г./  и М. П. – К. /по пълномощно с рег.№ 3583 от 23.03.2017г./ не са представляващи лица на дружеството. При положение, че съгласно направените справки от Търговския регистър за „Банка ДСК“ ЕАД /приложени както към ч.гр.д.№ 509/2019г., така и пред въззивна инстанция/ се чете, съответно в т.12 – „Начин на представляване – всеки двама измежду Главния изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи“, се налага извод, че представителството е валидно само при подписали го двама представляващи лица, които заемат тези длъжности с мандат, който не е изтекъл в указаните записани срокове на действие. В конкретния случай, в представените две пълномощни, двама от упълномощителите вече са били заличени от Търговски регистър и не могат да упражняват изначално валидна представителна власт на „Банка ДСК“ ЕАД, поради което и не е налице надлежно процесуално представителство. Без уважение следва да се остави възражението на дружеството за приложимост на правилото,  че веднъж предоставена представителната власт я има до момента на нейното прекратяване. Това не е така, тъй като тази хипотеза е относима само към валидно учредено представителство от страна на упълномощителите. Не са приложими и останалите визирани хипотези по чл.41 /прекратяване на представителната власт/ и чл.42 от ЗЗД /потвърждаване на договор, сключен без представителна власт/, доколкото, както стана ясно, налице е изначална липса на представителна власт и по двете пълномощни и указанието за изправяне на тези нередовности не са били изпълнени в указания тридневен срок, като на дружеството е било съобщено, че при неизпълнение Заявлението ще бъде оставено без уважение, което и е станало след изтичане на дадения  срок.

Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О П  Р Е Д  Е Л И:

 

Потвърждава  Разпореждане № 1249/23.12.2019г. на Районен съд – Първомай, I с., по ч.гр.д.№ 509/2019г.

 

         Определението  е  окончателно.

 

                             Председател  :

                               

                                     Членове :