О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
638
гр.Пловдив, 28. 04. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина
Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 298 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.417 и
чл.418 ал.4 от ГПК във вр. с чл.36 и сл. от ЗЗД .
Постъпила е частна жалба
от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез
юрк. П.Ф. – С., съдебен адрес-***, против Разпореждане № 1249/23.12.2019г. на Районен съд
–Първомай, I с.,
по ч.гр.д.№ 509/2019г., с което е оставено без уважение искането за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.З.Щ., ЕГН – **********,***,
за вземане, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 29.03.2017г. Моли да бъде отменено изцяло
и вместо това да се постанови друго, с което да се върне делото на Районен съд
– Първомай за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд –
Първомай от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с посочени законните
представители ***** – В. М. С. и Д. Н. Н., чрез ****. Ф., за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.З.Щ. за вземане, произтичащо от
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 29.03.2017г.
С Разпореждане № 939/27.09.2019 г. Заявлението е оставено без
движение в съответствие, тъй като не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл.
128, т. 1 от ГПК, тъй като съгласно данните от Търговския регистър,
считано от 01.04.2019 г. Д. Н. Н. не фигурира сред законните представители на
Банката; по представеното за юрисконсулта
Пълномощно рег. № 13710 и рег. № 13711 от 02.12.2010
г. на Нотариус № 042 с район на действие
Районен съд - София единият от упълномощителите също е Д.
Н. Н., която към датата на нотариалната заверка може да представлява „Банка ДСК” ЕАД, но в Заявлението към датата на подаването му
липсва потвърждаване на представителната власт на пълномощника; приложеното към
Заявлението извлечение от счетоводните книги
от 26.09.2019
г. е изготвено и подписано от **********
И. С. И. по силата на пълномощно, издадено
от Д. Н. Н. и М. Д.
П.-К. в качеството им на *******, но към посочената дата и М. Д. П.-К. не фигурира сред законните представители
на Банката, считано от 01.04.2019 г. според
Търговския регистър. Разпореждането е било връчено на заявителя по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК на 25.10.2019
г. с указания за изправяне на посочените нередовности в
3-дневен срок от съобщението. С Молба вх. № 6888/28.10.2019 г. юрисконсулт
П.П.Ф.-С. е посочила доводи за
надлежна представителна власт, но не са изпълнени дадените указания, поради
което и Районният съд е отхвърлил с атакуваното разпореждане заявлението по
чл.417 от ГПК.
С частната жалба на
„Банка ДСК“ ЕАД се поддържа, че Районният съд неправилно е приел въз основа на
данните от Търговския регистър, че липсва потвърждаване на представителна власт
към датата на подаване на заявлението за единия от упълномощителите по
приложеното пълномощно с рег.№ № 13710 и 13711 от 2010г., тъй като Д. Н. не фигурира сред законните
представители на БДСК. Също така неправилно е приел, че липсва потвърждаване на
представителна власт към датата на подаване на заявлението и по отношение на
пълномощното за И. И. - *****, който е подписал извлечението от сметка. По-
конкретно към датата на извлечението Д. Н. Н. и М. П. – К. не фигурират в ТР като законни представители
на БДСК, считано от 01.04.2019г. Дружеството поддържа, че съгл. 36 от ЗЗД,
както и съгласно константната съдебната практика, веднъж предоставена представителната
власт я има до момента на нейното прекратяване. Позовава се на чл.41 от ЗЗД
относно случаите на прекратяване на представителната власт и чл.42 от ЗЗД
относно хипотезата на потвърждаване на договор, сключен без представителна
власт.
ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Видно е от печата на Заявлението по чл.417 от ГПК, че същото е депозирано на дата 26.09.2019г. От приложените 2 бр.
Пълномощни към делото се установява, че към тази дата упълномощителите Д. Н. Н. /по пълномощно
с рег.№ 13710 и с рег. № 13711 от 02.12.2010г./
и М. П. – К. /по пълномощно с рег.№ 3583 от 23.03.2017г./ не са
представляващи лица на дружеството. При положение, че съгласно направените справки
от Търговския регистър за „Банка ДСК“ ЕАД /приложени както към ч.гр.д.№
509/2019г., така и пред въззивна инстанция/ се чете, съответно в т.12 – „Начин
на представляване – всеки двама измежду Главния изпълнителен директор,
Изпълнителните директори и Прокуристи“, се налага извод, че представителството
е валидно само при подписали го двама представляващи лица, които заемат тези
длъжности с мандат, който не е изтекъл в указаните записани срокове на
действие. В конкретния случай, в представените две пълномощни, двама от
упълномощителите вече са били заличени от Търговски регистър и не могат да
упражняват изначално валидна представителна власт на „Банка ДСК“ ЕАД, поради
което и не е налице надлежно процесуално представителство. Без уважение следва
да се остави възражението на дружеството за приложимост на правилото, че веднъж предоставена представителната власт
я има до момента на нейното прекратяване. Това не е така, тъй като тази
хипотеза е относима само към валидно учредено представителство от страна на упълномощителите.
Не са приложими и останалите визирани хипотези по чл.41 /прекратяване на
представителната власт/ и чл.42 от ЗЗД /потвърждаване на договор, сключен без
представителна власт/, доколкото, както стана ясно, налице е изначална липса на
представителна власт и по двете пълномощни и указанието за изправяне на тези
нередовности не са били изпълнени в указания тридневен срок, като на
дружеството е било съобщено, че при неизпълнение Заявлението ще бъде оставено
без уважение, което и е станало след изтичане на дадения срок.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава
Разпореждане
№ 1249/23.12.2019г. на Районен съд – Първомай, I с., по ч.гр.д.№
509/2019г.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове
: