Р Е Ш
Е Н И Е № 54
Гр. Кюстендил 1.07.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на двадесет и първи май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
При секретаря Мая
Стойнева и с участието на прокурора от КнОП
БОЙКО КАЛФИН, като разгледа докладваното от съдия
Цекова ВАНД № 17
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ
във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия Д.С.,
от Р Северна Македония срещу Решение № 419/12.12.2019 г. на КнРС, постановено
по АНД № 1507/2019 г. по описа на този съд , с което е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.
313 ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание по чл.78 а НК „глоба” в размер на 1000 лв. В жалбата
са релевирани доводи за немотивираност на решението и по тази причина за несъответствието
му на процесуалния
закон, тъй като не са обсъдени защитните доводи за оправдаване на
обвиняемия и недоказаност на деянието.
Моли се за отмяна на осъдителното решение
и оправдаване на обвиняемия. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на І-инстанционното
осъдително решение като правилно и законосъобразно.
КнОС, след
преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.378 ал.5
във вр. с чл. 313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подаден
в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:
С атакуваното решение, постановено
по диференцираната процедура на глава ХХVІІІ НПК, обвиняемия Д.С., роден на
***г. в гр.Кратово, Република Северна Македния, македонец, постоянно
пребиваващ в Република България, със средно образование, неженен, шофьор,
неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 11.03.2019 г. в
гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР, е потвърдил неистина, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България, в нотариално заверена писмена
декларация от 06.03.2019г., която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП се
дава за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – престъпление по
чл.313, ал.1 НК, поради което и на
основание чл.78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000
лева.С решението обвиняемия С. е осъден да
заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на 37, 86 лева
по сметка на ОСлО при ОП – гр.Кюстендил.
Районният съд е установил при условията на
чл.378 ал.3 изречение І-во НПК правилната фактическа обстановка, която се
подкрепя от доказателствата по делото и се споделя от настоящия състав. Безспорно е установено,
че през
На 28.02.2018 г. обвиняемият упълномощил св.Е.С.,
от гр. Кюстендил с надлежно пълномощно да го представлява пред органите на КАТ и
ДАИ, което било нотариално заверено при св. М.М., нотариус.
На
6.03.2019 г. обвиняемият заедно със св.Стойнева отишли в нотариалната кантора
на св. М.. Там пред нотариус М.обвиняемият
подписал декларацията по чл.151 ал.5 и ал.7 ЗДвП/ на л.56 от ДП/, в която е изписан текста:”Декларирам, че съм
установил обичайното си пребиваване в Р България по см.на § 6т.46 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП на следния адрес: гр.Кюстендил, ул.*** № *** вх.*** ет.*** ап.***.” В края на декларацията, преди мястото за полагане на подпис, е
изписан текст, че на декларатора е
известна наказателната отговорност по чл.313 НК за деклариране на неверни
данни. В декларацията е написан още текст, че деклараторът не притежава СУМПС,
издадено от държава-членка на ЕС. Тази декларация била необходима за подаване
на заявление за издаване на СУМПС на обвиняемия в Р България.
На
11.03.2019 г.св.Е.С., като пълномощник на обвиняемия С., подала в сектор „Пътна
полиция”при ОД МВР-Кюстендил заявление при св. М.К., системен администратор в
сектор”ПП”, за издаване на СУМПС на обвиняемия, заедно с подписаната от него
декларация на 6.03.2019 г. по чл.151 ал.5
ЗДвП и документите били входирани с № 1433/11.0.2019 г.
На
26.03.2019 г. обвиняемият сключил трудов договор с ”Терна Транс”ООД –
гр.Кюстендил”, оп ислата на окйто е назначен за шофьор на товарен автомобил.
От съдебна-графическата експертиза от ДП е
установено, че подписът на декларацията по чл.151 ал.5 ЗдВП е положен от
обвиняемия Д.С..
При така установената по непротиворечив
начин фактическа обстановка от доказателствата по делото: показанията на
свидетелите С., М., Н. К., съдебно-графическата експертиза, дакларацията на
л.56 от ДП по чл.151 ал.5 ЗДВП/на л.56 от
ДП/, Трудов договор / на л.67 от ДП/ -
районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и
субективна страна обвиняемият е осъществил фактическия състав на престъплението
по чл.313 ал.1 НК.
КнРС е направил вярната констатация, че от
обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез действие, като е подал декларацията по чл.151 ал.5 ЗДвП,
подписана от него, чрез пълномощника си св.Стойнева, пред орган на власт – структурите
на МВР, сектор „ПП” при ОД МВР – Кюстендил, за удостоверяване истинността на
някое обстоятелство – че е установил обичайното си пребиваване в Р България,
което обстоятелство обаче е невярно. Затова и въззивният съд приема, че с
подадената декларация обв.С. е потвърдил неистина – че е установил обичайното
си пребиваване в Р България. Това е установено както от писмените доказателства
за влизане-излизане от страната на обвиняемия, така и от показанията на
св.Николова. Последната е собственик на апартамента, в който е адресно
регистриран обвиняемият в гр.Кюстендил и тя е заявила, че изобщо не го познава
и че той никога не е живял на нейния адрес – гр.Кюстендил, ул.Осоговска № 21
вх.В ет.3 ап.13, където живеят единствено тя и синът й.
В тази връзка относно обективната
съставомерност на деянието следва да се обсъди още, че съгласно чл.151 ал.5 алт.І-ва ЗДвП СУМПС се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация, по който ред е искал да се снабди със СУМПС в Р България обвиняемият С..
Понятието”обичайно пребиваване” е дефинирано от разпоредбата на §6 т.46 от ДР
на ЗДвП.
"Обичайно пребиваване в Република България" съгласно тази норма е мястото,
където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма
трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки
са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се
смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се
връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена
продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се
смята за смяна на обичайно пребиваване.
Тясна обвързаност по смисъла на горната
разпоредба или лични или трудови връзки с мястото, където обвиняемият е посочил
в декларацията си, че живее – в гр.Кюстендил, на посочения по-горе адрес, не се
установиха да са налице по отношение на обвиняемия С.. За периода 2018-
От субективна страна престъплението
е осъществено при форма на вината пряк умисъл.За субективната страна на едно
престъпбление се съди по обиктивно извършените от подсъдимия действия. В случая
обвиняемият С. е подал документи за придобиване на българско гражанство,
регистрирал се е на горепосочения адрес в гр.Кюстендил за тази цел, в резултат
на което е получил през
При така установената съставомерност на
обвинението Районният съд законосъобразно е приел наличие на хипотезата на
чл.78 а НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и е
приложил този институт, по силата на който е признал обвиняемия за виновен, но
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание”глоба”. Глобата е наложена в минималния законов размер от 1000 лв.,
при превес на смекчаващи обстоятелства и занижена обществена опасност на
деянието и дееца.
Така постановеното решение настоящият състав
намира за правилно и законосъобразно. С горното изложение до известна степен се
даде отрицателен отговор на защитните доводи за оправдаване на обвиняемия
поради субективна несъставомерност на деянието и че декларацията не е подадена
пред орган на власт. Въпреки това в отговор
на възраженията на защитата пред
въззивния съд следва изрично да се посочи и следното:
Опроверган от съдържанието на подписаната
от обвиняемия и подадената от него чрез пълномощник декларация по чл.151 ал.5 ЗДвП, приложена в оригинал на л.56 от ДП,
е защитният довод, че декларацията не съдържала текст за наказателната отговорност
по чл.313 ал.1 НК. Както се посочи и по-горе в настоящото решение, в края на
декларацията, преди мястото за полагане на подпис, е изписан текст, че на декларатора е известна наказателната
отговорност по чл.313 НК за деклариране на неверни данни. В декларацията е
изписан с думи и текста, който се декларира с декларацията – в случая, че
обвиняемият е установил обичайното си пребиваване в Р България по см.на § 6т.46
от допълнителните разпоредби на ЗДвП. А обвиняемият сам е посочил формалния си
постоянен адрес ***. Това налага безспорният извод, че обвиняемият, след като
лично е подписал декларацията с посоченото съдържание, респ.посочения за
обитаван от него адрес в гр.Кюстендил, е бил запознат с нейното съдържание –
както с обстоятелството, което декларира, така и с наказателната отговорност,
която носи за неверни данни в декларацията. Затова няма как да се приеме
довода, че той не е знаел съдържанието на декларацията, респ. на текста по
чл.151 ал.5 ЗДвП и че носи наказателна отговорност за неверно деклариране. Въпреки
липса на изричен образец на тази декларация, както е заявила св.К., тя по
настояване на нотариус М. в достатъчно ясен за декларатора-обвиняем вид е
копирала съдържанието на декларацията на компютъра на нотариус М. и в този
именно ясен и разбираем вид тя е била
предоставена на обвиняемия, който е положил подписа си на нея/ вж л.56 от ДП/. Т.е. подписаната от
обвиняемия декларация е един истински документ, тъй като е подписана от
обвиняемия. Разпоредбата на чл.313 ал.1 НК се интересува не от това кой
технически е изписал текста в една декларация, а кое е лицето, което с подписа
си е удостоверило верността на отразените в декларацията обстоятелства и в тази
насока съдебната практика е константна.
Несъстоятелен е и вторият основен защитен довод - че длъжностното лице, пред което е подадена
декларацията, не е орган на власт по см.на чл.93 т.2 НК, понеже не му били
възложени властнически функции, видно от изисканата от въззивния съд длъжностна
характеристика. Съгласно разп.на чл.93 т.2 изречение последно НК орган на власт
са и служителите при органите на държавна власт, държавно управление и органите
на съдебната власт, които са натоварени с упражняването на властнически
функции. И въззивният съд, както и районният съд, приема, че декларацията е
подадена пред орган на власт – в случая ситемен администратор в сектор”Пътна
полиция” при ОД МВР Кюстендил, защото съгласно
разпоредбата на чл.151 ал.2 ЗДвП СУМПС се издава от органите на МВР. Съгласно чл.151
ал.5 ЗДвП СУМПС се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят
доказателство, че се обучават във висше училище по чл.
17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за
предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в
страната не по-малко от 6 месеца, по окйто ред е искал
да се снабди със СУМПС обвиняемият С..
Структурите на МВР са регламентирани в чл.37
от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ и съгласно чл.37 ал.1 т.2
от този закон областните дирекции са основни структури на МВР. Отдел „Пътна полиция”
е в структурата на МВР – подразделение към ОД на МВР, т.е. е част от
изпълнителната власт, осъществявана от МВР. В този смисъл отдел”Пътна полиция”
към ОД МВР Кюстендил е орган на власт, пред който се подават документите за
издаване на СУМПС, вкл. и декларациите за обстоятелствата по чл.151 ал.5 ЗДвП.
Фактическото подаване и приемане на декларацията може да се осъществи от
технически сътрудник от съответното структурно звено, но е на разпореждане на
съответния началник на сектор”Пътна полиция” към ОД МВР Кюстендил, който е
съответният орган на власт. В процесния случай този технически сътрудник е
системният администратор в група”Регистрация и отчет на пътните превозни
средства, собствениците и водачите им” към отдел”Охранителна полиция” при ОД на
МВР кюстендил – св.Кьосева.
Що се отнася до възражението на защитата
относно доказателствената стойност на удостоверението от сектор”Гранична
полиция” за влизането на обвиняемия в страната, доказателствената стойност на това
удостоверение следва да се преценява при
съпоставянето му с показанията на св.Николова, че изобощ не го опзнава и никога
не е живял на адреса на собствения й апартамент. Обсъдено в съвкупност с това
гласно доказателство съдът счита, че следва да се кредитира като достоверно
посоченото в удостоверението, че за периода от 1.03.2018 г. до 22.03.2019 г.
обв.С. е пребивавал в Р България само за 4 дни. Дори хипотетично да се приеме,
че обвиняемият има повече влизания в страната от регисдтрираните 4 такива, при
положение, че е посочил постоянен адрес *** на адреса на св.Николова и тя
никога не го е виждала на адреса, няма как да се мотивира извод, че посоченото
в декларацията за обичайно пребиваване на обвиняемия в Р България, в частност в
гр.кюстендил ан адреса на св.Н., по
см.на дефиницията на §6 т.46 от ПР на ЗДвП отговаря на истината.
По така изложените съображения доводите в жалбата за незаконосъобразност
на атакуваното решение са неоснователни. Не се установи обжалваното решение да
страда от липса на мотиви и да е налице допуснато в тази насока съществено
процесуално нарушение, както се поддържа в жалбата. Изложените правни
съображения на решаващия съд за съставомерността на деянието са законосъобразни
и са достатъчни като обем, за да може от тях да се провери правилността на
вътрешното съдийско убеждение за постановения съдебен акт. В отговор на
оплакванията в жалбата и на доводите в защитната пледоария тези мотиви се допълниха и разшириха в
настоящото решение. Решението на КнРС е правилно и в частта за разноските
Предвид всичко изложено решението на КнРС следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно и на основание чл.378 ал.5 във вр. с чл. 338 НПК
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 419/12.12.2019 г. на КнРС, постановено по АНД № 1507/2019 г. по
описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: