№ 559
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500516 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9753/05.02.2024г. от Р. И. Р.,
ЕГН **********, срещу Решение № 55/05.01.2024 год. по гражданско дело №
13147/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 35 състав, с което съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „***” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, от една страна и ответника Р.
И. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно: сумата в размер на 6315,46
лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена за
периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект с абонатен № ***, с адрес:
*** , с клиентски № ***, за което е издадена фактура №
**********/13.11.2019 г.; сумата в размер 1591,15 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата, за периода от падежа
на фактура № **********/13.11.2019 г. до 16.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
1
Заповед № 3978/30.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 8395/2022 г. по описа на Районен съд[1]гр.Варна-35
състав, на основание чл.422 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за недопустимост и неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение за поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че въззивникът е титуляр на партидата, след като не е собственик на
имота. Собственик на недвижимия имот с административен адрес: *** (за
който е издадена процесната фактура), е съпругата на ответника - С. Г. Р.а.
Имотът не е в режим СИО. Неправилно ВРС приема, че признанието,
направено по друго дело /гр.д. № 19389/2019 год. по описа на ВРС/, може да
се ползва в производството по гражданско дело № 13147/2022г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, както и че мотивите на предходно постановено
между страните Решение № 1463/01.10.2021 год. по в.гр.д. № 1823/2021 год.
по описа на ВОС пораждат СПН между страните в процеса. Сочи още, че е
допуснато от ВРС недопустимо изменение на иска, че след допуснатото
изменение - искът се счита предявен на 28.02.2023 год. /датата на допускане
на изменението/, както и че исковата претенция е погасена поради настъпила
погасителна давност. Не е спазена и процедурата за извършване на корекция.
Извършването на корекции въз основа на скрити регистри противоречи на
правото на ЕС /съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия/.
Въззивникът моли съдът да обезсили първоинстанционното решение и
да се прекрати производството по делото или да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „***“ АД, в който излага становище за допустимост, както
и за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа
се, че съдът правилно е приел, че въззивникът е потребител, а доводите на
същия в обратния смисъл са само защитна стратегия. Корекцията е извършена
надлежно и периодът и стойността на корекцията са извършени правилно.
Сочат, че е спазена и процедурата за извършване на корекция. По
възражението за давност, посочват, че в конкретния случай е приложима 5
2
годишната давност, тъй като вземането не представлява периодичен платеж.
Погасителната давност е била прекъсната с предявяването на отрицателен
установителен иск и след прекъсването е започнала да тече нова давност.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 от ГПК, от „***”
АД срещу Р. И. Р. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следните суми, а именно:
сумата в размер на 6315,46 лв., представляваща главница за незаплатена ел.
енергия, начислена за периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект с
абонатен № ***, с адрес: *** , с клиентски № ***, за което е издадена фактура
№ **********/13.11.2019 г.; сумата в размер 1591,15 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата, за периода от падежа
на фактура № **********/13.11.2019 г. до 16.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 3978/30.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 8395/2022 г. по описа на Районен съд гр.Варна - 35
състав.
Със Заповед № 3978/30.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8395/2022 г. по описа на Районен съд гр.Варна -
35 състав е разпоредено Р. И. Р. да заплати на „***” АД сумата от 6315,46 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена за периода от
21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. по фактура № **********/13.11.2019 г., на
стойност 6315,46лв. с падеж 25.11.20219г. за обект с абонатен № ***, с адрес:
*** , с клиентски № ***, както и сумата от 1591,15 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата, за периода от падежа
на фактура 25.11.20219г. до 16.06.2022 г.
В исковата молба по чл. 422 от ГПК изрично е посочено, че
претендираната сума по фактурата е начислена в резултат на извършена
3
корекция на сметката на потребителя за периода от 21.03.2018г. до
20.03.2019г. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице
нередовност, доколкото не е ясно дали претендираната сума представлява
вземане по корекция или по периодични платежи. Исковата молба обаче
внася яснота по този въпрос, като същата се явява редовна и основанието на
вземането е ясно – извършена корекционна процедура. Уточненията, че се
касае за корекция на сметка, наведени в с.з. от 28.02.2023 г., не са нови, не
представляват въвеждане на ново основание на иска, поради което, макар да е
четено по погрешка от съда определение по чл. 214 от ГПК, не е налице
изменение на иска чрез изменение на основанието му.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени доказателства за наличие на влязло в законна
сила решение по отрицателен установителен иск, предявен Р. И. Р. срещу
"***" АД, а именно: Решение № 1559/23.03.2020г., постановено по гр.д. №
19389/2019г. по описа на 7 с-в при Районен съд - Варна; Решение,
постановено по възз.гр.д. № 1061/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна,
Г.О.; Решение № 60160/14.07.2021г., постановено по гр.д. № 3662/2020г. по
описа на ВКС, III Г.О.; Решение № 1463/01.10.2021г., постановено по
възз.гр.д. № 1823/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, Г.О.; Определение
№ 357/04.05.2022г., постановено по гр.д. № 43/2022г.по описа на ВКС, III Г.О.
Съгласно Решение № 1463/01.10.2021г., постановено по възз.гр.д. №
1823/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, Г.О. , недопуснато до касация
с Определение № 357/04.05.2022г., постановено по гр.д. № 43/2022г.по описа
на ВКС, III Г.О., съдът ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
предявеният от Р. И. Р. с ЕГН ********** срещу „***” АД, ЕИК *** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 6315.46 лева, начислена в резултат на преизчисляване
на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в
***, с кл. № *** и аб. № *** за периода от 21.03.2018г. до 20.03.2019г., за
която сума е издадена фактура № ********** от 13.11.2019г.
4
Налице е сила на пресъдено нещо /СПН/ по спора между страните по
настоящото дело по въпроса за дължимостта на процесната сума от 6315,46
лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена за
периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект с абонатен № ***, с адрес:
*** , с клиентски № ***, за което е издадена фактура №
**********/13.11.2019 г., доколкото именно тя е била предмет на Решение
№ 1463/01.10.2021г., постановено по възз.гр.д. № 1823/2021г. по описа на
Окръжен съд – Варна. Една от основаните и най-важни характеристики на
СПН е непререшаемост на спора, т.е страните не могат да повдигат, а никой
съд или друг орган не може да преразглежда или пререшава такъв спор. С
оглед на това всякакви наведени твърдения за дължимост на вземането и
възражения относно недължимостта му не могат да бъдат осъждани в
настоящото производство. Съдът е длъжен да зачете установителното
действие на СПН и да приеме, че е отречена недължимостта на вземането
/чрез отхвърляне на отрицателния установителен иск за недължимост/, т.е. да
приеме, че вземането е дължимо. В този смисъл недопустими за разглеждане
се явяват всички възражения на въззивника /че въззивникът не е титуляр на
партидата, не е собственик на имота, че не е спазена процедурата за
извършване на корекция, че е налице противоречие на корекционната
процедура с правото на ЕС/, освен възражението на давност. Същите са
преклудирани, доколкото е следвало да бъдат заявени и разгледани в
производството по отрицателния установителен иск.
По възражението за давност:
Доколкото вземането за главницата от 6315.46 лева е по извършена
корекционна процедура, т.е. е дължима еднократно, а не е вземане за цената
на ежемесечната доставка на ел.енергия, т.е. не представлява периодични
платежи, то давността за вземането е петгодишна, съгласно чл. 110 от ЗЗД.
От своя страна вземането за мораторната лихва от 1591.15 лв. попада в
хипотезата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което давността е тригодишна.
Нито един от двата давностни срока не е изтекъл за времето от падежа
на задължението по фактура № **********/13.11.2019 г. - 25.11.20219г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 29.06.2022г.,
от която дата се счита, че е предявен иска по чл. 422 от ГПК, съгласно ал. 1 на
същия член.
5
Отделно от това е налице практика на ВКС, обективирана в Р Е Ш Е Н
И Е № 257/30.04.2020 г., постановено по гражданско дело № 694 по описа за
2019 г. по описа на ВКС, Трето ГО, и Определение № 1933 от 30.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 622/2023 г., III г. о., ГК, съгласно която и когато се отхвърля
отрицателен установителен иск, е налице хипотезата на чл. 116 б. „б“ на ЗЗД,
съгласно която давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
Съгласно ВКС, този извод следва от установеното в правната теория и в
съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за
положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя
страна е инициирала съдебното му разрешаване – страната, която твърди
съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата по
двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за
висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава
една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя
страна отговаря на действителното правно положение. Да се уважи
отрицателният установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли
положителният установителен иск, и обратно (вж. - проф.Ж.Сталев,
„Бълг.ГПП”, 9-то изд., стр.187 и сл.). Разпределението на доказателствената
тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник, която
страната има по делото, а от нейното отношение към спорното право - дали тя
твърди, че то съществува, или го отрича, т.е. каква правна последица страната
претендира като настъпила. Съответно, когато се отхвърля отрицателен
установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което
ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право
белези – правопораждащ факт и съдържание. От това следва, че в
разглеждания случай решението, с което се отхвърля отрицателния иск на
длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност,
установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по
давност и съществува правото на принудително изпълнение (т.е. – съществува
изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно
решение започва да тече нова давност - чл.117, ал.2 ЗЗД.
С оглед на горното от 04.05.2022г. е започнала да тече нова давност за
вземанията, обект на решението, която съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД е винаги
петгодишна.
6
Предвид изложеното съдът намира, че сумата в размер на 6315,46 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия, начислена за периода от
21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. за обект с абонатен № ***, с адрес: *** , с
клиентски № ***, за което е издадена фактура № **********/13.11.2019 г. е
дължима и искът следва да бъде уважен.
С оглед акцесорността на вземането за сумата от 1591.15 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата, за
периода от падежа на фактура 25.11.20219г. до 16.06.2022 г., предвид
уважаването на главния иск и липсата на плащане на процесната сума в
посочения период, то искът за установяване на дължимостта на лихвата за
забава също се явява основателен.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се следват разноски и за
въззивната инстанция. Доколкото „***” АД е представлявана в процеса от
юрисконсулт, то в полза на същата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда служебно в
зависимост от правната и фактическа сложност на делото или в конкретния
случай следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв., на основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1
от ЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/05.01.2024 год. по гражданско дело №
13147/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 35 състав.
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаване на решението чрез Варненски окръжен съд пред Върховен
касационен съд при условията на чл.280 и чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8