№ 3158
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110117946 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Припек, общ. Аксаково, обл. Варна, срещу ЗАД
„Далл:Богг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, с която е предявен иск по чл.405
от КЗ за заплащане на сумата от 24950 лева /след допуснато изменение в
размера/, като частична претенция от цялата в размер на 52000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № BG
0201 19 *********/29.01.2019г. с валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „***********” с ДК
№ ******, изразяващи се в увреждане на цилиндров блок (комплект с глави)
и 12 броя бутала, настъпили вследствие на застрахователно събитие от
23.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства“ (каско), клауза „Пълно каско“ със застрахователна полица № BG
0201 19 *********/29.01.2019г. с валидност от 29.01.2019г. до 28.01.2020г за
1
лек автомобил марка „***********” с ДК № ******, собственост на ищеца.
Автомобилът бил застрахован за сумата от 48000 и застрахователната премия
била изцяло платена. На 23.07.2019г. ищецът се движел с автомобила си в гр.
Варна, по ул. „Г.М.“ в посока бул. „Х.С.“. Атмосферните условия се
характеризирали със силен дъжд. След подминаване на Казино В. пътят
правел лек завой наляво. Преди навлизането в същия завой ищецът забелязал,
че има вода на пътното платно и намалил скоростта. Тъй като други
автомобили преминавали, активирал най-висока степен на ниво на
автомобила и започнал преминаване. На мястото нямало пътни знаци,
указващи участък с наводнение. В същото време в обратна посока преминал
микробус с висока скорост, като вдигнал приливна вълна към автомобила на
ищеца. Водата заляла предния капак и автомобилът изгаснал и останал в
средата на водата. Двама пешеходци се притекли на помощ на ищеца и
избутали на ръце автомобила след наводненото място. Обадили са на телефон
112. Ищецът извикал Пътна помощ и специализиран автомобил го
репатрирал. На следващия ден ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото събитие и била регистрирана щета № 0201-001109/2019-01. Бил
направен оглед на автомобила и констатирани наводнени въздушни филтри и
интерколери. На 31.07.2019г. бил направен втори оглед, при който се
установила ниска компресия на 4 и 6 цилиндър, поради което бил разглобен
мотора. На 27.08.2019г. бил извършен трети оглед и се съставил опис
заключение за следните вреди: увредени всички цилиндри и бутала леви и
десни (12 броя), които не подлежат на възстановителна работа;
блок+цилинди+бутала (12 броя) – за подмяна; биели неизмервани за кривина.
На 03.09.2019г. ищецът получил отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение съгласно т.9.14 от Общите условия към договора за застраховка.
Ищецът счита, че клаузата „Пълно каско“ покрива и процесните щети,
доколкото застрахователят носи отговорност за вреди от природни бедствия
като буря, наводнение и пороен дъжд. След направена справка ищецът
установил, че стойността на щетите е в размер на 52000 лева, от които 40000
лева за цилиндров блок и 12000 лева за 12 броя бутала.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се
оспорва сключването на валидна застраховка „каско“. Сочи се, че съгласно
Раздел III, т.9.14 от Общите условия към договора за застраховка
2
застрахователят не покрива щети, причинени от или вследствие на
проникване или засмукване на вода, кал и други вещества в двигателя,
вследствие на несъобразяване на водача с правилата за техническа
експлоатация на МПС или с конкретните пътни, метеорологични или други
условия. В т.15.1 било пояснено, че застрахованото МПС не следва да се
движи по наводнени пътища или територии. Ответникът счита още, че
описаната от ищеца приливна вълна не може да се приравни на природно
бедствие, а представлява предивдима обичайна опасност. В условията на
евентуалност счита, че липсва причинно следствена връзка между описания
индидент и причинените вреди, като същите са настъпили вследствие на
проявила се повреда в резултат на експлоатационни или естествени причини.
Твърди се, че застрахователното събитие е инсценирано. Оспорва се и иска по
размер, като се сочи, че МПС може да бъде се отремонтира на много по-
ниски цени от посочените в исковата молба. В условията на евентуалност се
твърди, че увредите съставляват „тотална щета“, поради което от стойността
на автомобила следва да се приспаднат запазените му части. Твърди се още,
че причина за настъпване на вредите е неподдържаната ул. „Г.М.“ от страна
на Община Варна.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните със застрахователна полица
№ BG 0201 19 ********* от 29.01.2019г. е сключен договор за застраховка
„Каско “ за лек автомобил марка „***********” с ДК № ******, със срок на
действие от 29.01.2019г. до 28.01.2020г. и застрахователна сума от 48000
лева.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства че ищецът на 24.02.2019г. е уведомил застрахователя
за настъпило застрахователно събитие, че при застрахователя е заведена щета
3
№ 0201-001109/2019-01, изготвен е опис-заключение, в който са посочени
щети – увредени всички цилиндри и бутала, като не подлежат на ремонтно
възстановяване и че застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 61,22 лева.
Представени от ответника са общите условия за застраховка на моторни
превозни средства („КАСКО“).
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – А. П.. Съгласно показанията на
свидетеля същият е присъствал на процесния инцидент в края на м.юли 2019г.
Св. П. сочи, че е управлявал автомобила си по ул. „Г.М.“ от Мол Варна, като
се движел зад автомобила на ищеца марка „М.“. Тъй като валяло дъжд,
спазвал отС.ие, движели се с ниска скорост. Достигнали до едно място,
където улицата прави лека чупка и на което се била събрала много вода.
Отсреща преминал бял микробус „М.“ с доста висока скорост и залял
предния автомобил, който спрял, а водачът му включил аварийните светлини.
Тогава св. П. слязъл да помогне и видял, че се е събрала доста вода, намокрил
си краката. Направили опити да запалят колата, но неуспешно. Пешеходци им
помогнали да я избутат и момчето Л. се обадило на пътна помощ. Свидетелят
познавал ищеца от залата, в която тренират, но го познал едва след като
слязъл да му окаже помощ.
По реда на чл.176 от ГПК на ищеца са зададени въпроси, в отговор на
които е дал обяснения, че автомобилът му е закупен като нов внос от
Германия на 6-7 месеца, като всичко му е било изрядно и двигателят му е
функционирал перфектно преди инцидента. Когато е видял наводнения
участък е спрял, като зад него се ъбрала колона от няколко автомобила, някои
свирели, други го изпреварили и той преценил, че може да мине, поради
което вдигнал окачването на автомобила, за да стане максимално висок и
започнал плавно да преминава. Когато колата угаснала и трябвало да слезе
видял, че водата е на 10-15 см под ръба на прага.. Превозното средство, което
образувало приливната вълна било бял микробус, закрит отзад. Когато
микробусът преминал се чувало рев на мотори дори поради високата му
скорост, ищецът се отместил леко вдясно, тъй като се притеснил да не се
ударят. Нямало никакво обозначение на наводнения участък от пътя.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
4
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
уврежданията е следният: автомобилът при движение попада в участък от
пътното платно, залят с вода, и при разминаване с друго превозно средство е
залят от изместената от същото водна маса. Уврежданията, които са
установени при огледа от застрахователя са по механичната част на двигателя
на автомобила и е възможно да са настъпили при попадане на вода в
цилиндрите. Налице е причинно-следствена връзка между процесното
събитие и настъпилите вреди за автомобила, като е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Пазарната стойност на
увредените детайли е в размер на 51347,22 лева. Събитието е настъпило при
движение на автомобила по част от пътната мрежа в гр. Варна. Не са налице
данни за нехарактерно поведение на водача към момента на събитието. Към
датата на застрахователното събитие процесният автомобил „***********“ е
бил на възраст 13 години, 1 месец и 3 дена и не е бил в гаранционен срок на
експлоатация. Средната му пазарна стойност към датата на събитието е в
размер на 61000 лева. Налице е увреждане/надиране на стените на
цилиндрите. Този тип двигатели с алуминиев блок и Силитек покритие не
подлежат на ремонт и възстановяване и е нужна подмяна на двигателя с нов
заедно с прилежащите гарнитури, сегменти на буталата, маслен филтър,
двигателно масло и въздушни филтри. Общата стойност на увредените части,
цената на необходимото време за труд за ремонт на двигателя по средни
пазарни цени, като се ползват данните от поне три сервиза, различни от
официалния сервиз на марката и от алтернативни доставчици на резервни
части, е 5049,22 лева. Възможно е възстановяването на автомобила чрез
закупуване на употребяван двигател, който е нужно да бъде същият модел,
със същите спецификации и характеристики, със същия код и да притежава
документи за произход, като е нужно още да се провери техническото му
съС.ие, да се монтират нови гарнитури и уплътнения, както и да се извърши
техническо обслужване, като се подменят всички работни течности.
Стойността на употребяван двигател 9цилиндров блок) и цената на
необходимото време за труд за подмяната му по средни пазарни цени е в
размер на 15716,25 лева. Налице е „тотална щета“ по отношение на процесния
автомобил.. Детайлите, които е възможно да не са увредени, са в размер на 26
% от пазарната стойност на автомобила, или 15860 лева. Към датата на
5
събитието процесният автомобил е възможно да бъде изкупен за скрап на
цена от 353,97 лева. Установените при извършения оглед увреждания
представляват наранявания на стените на десет от цилиндрите на двигателя.
Експертизата счита, че с оглед уврежданията по цилиндрите е възможно да
има хидравличен удар и изкривени мотовилки /не е възможно да се установи
дали има кривина в мотовилките, тъй като не са били демонтирани от
цилиндровия блок/, но е възможно и да са само вследствие на попадане на
вода в горивната камера и в маслената система. Не е възможно двигателят да
засмуче вода, намираща се под нивото на автомобила. Нужно е водата да
достигне до ниво над долната част на броня предна, откъдето постъпва
въздухът в двигателя. Технически е възможно автомобилът да премине през
спокойна водна маса, достигаща дори до мястото на постъпване на въздуха в
двигателя, над долния край на броня предна, стига автомобилът да не се
движи с висока скорост и двигателят да не работи на високи обороти. Към
датата на застрахователното събитие автомобилът е бил с пробег от около
200000 км, поради което и предвид възрастта на автомобила, ако увредата на
двигателя се дължи на заводски ефект, то същият би се появил доста по-рано
по време на експлоатацията на автомобила. С оглед спецификата на
уврежданията по цилиндрите експертизата счита, че същите с настъпили
вследствие на попадане на вода в тях. Двигателят на процесния автомобил не
е възможно да бъде увреден само при дъжд. Нужно е същият да работи към
момента на увреждането и водната маса да се движи в посока към автомобила
(обратна на посоката му на движение), за да преодолее земното притегляне и
да достигне горната част на двигателя след постъпването й в предна долна
част на автомобила.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е заявява, че
лично е извършило оглед на двигателя, като номерът му съвпада с номера по
талон. Пояснява, че няма данни като точно се е случило събитието, но може
да се случи по начина, посочен от ищеца в исковата молба. Ако процесният
автомобил се е движел плавно, за да настъпят уврежданията преминаващият
отсреща автомобил следва да е бил голям и да се е движел с по-висока
скорост. Ако се мине с висока скорост през наводнения участък и по-силно
натискане на педала на газта, двигателят също може да засмуче вода.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
6
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното
обезщетение/друг правопогасяващ факт или наличие на твърдяното
основание за отказ от изплащане на обезщетение.
Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка
между тях, за настъпване на застрахователното събитие, за наличието на
уведомление от страна на застрахования, както и за отказа на застрахователя
да изплати обезщетение.
На първо място, спорен между страните се явява конкретния механизъм
на настъпване на увреждането, както и причината за същото. Съдът намира за
установено от свидетелските показания, обясненията на ищеца и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че повредите по
процесния автомобил са настъпили след попадането му в наводнен участък от
пътя и засмукване на вода от двигателя на автомобила. Конкретните
увреждания са установени при оглед от представител на застрахователя и са
видни от опис-заключението по щетите, както и от огледа на процесния
двигател от страна на вещото лице. Касае се за увреждания на цилиндровия
блок и буталата на автомобила. Вещото лице е категорично, че увреждането
може да настъпи при попадане на вода в двигателя, като счита, че именно
това е причината за него.
Застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение, като
се е позовал на разпоредбата на чл.Раздел III, т.9.14 от Общите условия на
договора за застраховка, според която клауза застраховката не покрива
увреждания вследствие проникване или засмукване на вода, кал и други
7
вещества в двигателя (хидравличен/воден удар) и/или купето на
застрахованото МПС, както и увреждания по купето на МПС, вследствие
несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа експлоатация
на МПС или с конкретни пътни, метеорологични или други условия. В
отговора на исковата молба се позовава и на раздел V, т.15.1 от Общите
условия, съгласно който водачът на застрахованото МПС е длъжен да спазва
стриктно правилата за ползване и експлоатация на автомобила, като не
допуска движение по наводнени пътища или територии.
Не е спорно, а и се установява от свидетелските показания, че
непосредствено преди настъпване на събитието е валял дъжд и пътната
настилка е била мокра. Съдът кредитира показанията на св. П., доколкото
същите са вътрешнонепротиворечиви и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал – обясненията на ищеца по чл.176 от ГПК и
заключението на съдебно-автотехническа експертиза. Автомобилът на ищеца
се движел по ул. „Г.М.“, а след него се движел със своя автомобил св. П., като
и двамата се движели с ниска скорост. Когато достигнали до участък от пътя
с много вода, отсреща преминал микробус с голяма скорост и залял
автомобила на ищеца, след което той изгаснал. При така описаната
обстановка съдът намира за установено, че ищецът се е движел със скорост
съобразена с пътните условия, а насрещното МПС е преминало през участъка
с много водна бързо и предвид големината си е причинило прилив на вода,
която е заляла автомобила на ищеца. Именно по този начин вещото лице сочи,
че е възможно да настъпи процесното увреждане – при насрещно
преминаване с висока скорост на по-голямо превозно средство, което
причинява необходимото движение на водната маса в посока към автомобила
и създава предпоставки за достигане на водата до горната част на двигателя
след постъпването й в предната долна част. Другата възможност според
вещото лице да бъде засмукана водата от двигателя е при преминаване на
автомобила през наводнения участък с висока скорост и по-силно натискане
на педала на газта (работа на двигателя на високи обороти), каквито данни
няма събрани по делото. От друга страна, не са налице и данни за наводнени
пътища с изключение на конкретния участък с лек завой, до който
автомобилите са достигнали на ул. „Г.М.“. Самият св. П. сочи, че е видял, че
се е насъбрала доста вода едва, когато е слязъл от автомобила. Така или
иначе, както е посочено от вещото лице, при плавно преминаване на
8
автомобила през участъка е било възможно безпрепятствено преминаване,
още повече, че ищецът е вдигнал максимално окачването на автомобила.
Съгласно показанията на св. П. и двата автомобила са се движели с ниска
скорост като инцидентът е настъпил при бързото преминаване на микробуса
отсреща. Следователно при изложената обстановка съдът намира, че ищецът
се е съобразил с възможностите на автомобила си и пътните условия, като
вредоносното събитие е причинено от външен за неговото поведение фактор
и е било непредвидимо. В този смисъл не следва да се прилага изключението
на т.9.14 от Общите условия.
В условията на евентуалност ответникът е възразил, че не е налице
причинно следствена връзка между описания в исковата молба инцидент и
твърдените увреди, като твърди, че двигателят на процесния автомобил не е
увреден от водния удар, а от появил се дефект или от повреда в резултат на
експлоатационни или естествени причини. Предвид изложеното в
заключението на вещото лице, се налага изводът, че възражението е
неоснователно. В експертизата се сочи, че с оглед годините и пробега на
автомобила възможни дефекти на двигателя от подобен характер биха се
проявили на много по-ранен етап. От друга страна, по делото не са налице
никакви данни за повреда в резултат на експлоатацията на автомобила, а
настъпването на водния удар безспорно е установено.
Възражението на ответника за инсценирано застрахователно събитие
категорично са недоказани, доколкото, както се посочи, по несъмнен начин е
установено внезапното настъпване на събитието вследствие на
метеорологичната обстановка и несъобразеното със същата движение на
друго МПС.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че е налице
настъпило застрахователно събитие, от което са произлезли имуществени
вреди за ищеца и за застрахователя е възникнало задължение по силата на
договора за застраховка „каско“ да заплати застрахователно обезщетение.
Следващият спорен въпрос между страните е този за размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
9
деня на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ).
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 от КЗ).
Следователно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. Съдът намира, че в настоящия случай следва
да се съобрази дадената от вещото лице стойност на необходимите части за
възстановяване на автомобила по цена за нови части, още повече че са
изчислявани такива от алтернативни доставчици, а не оригинални.
Използването на двигател втора употреба съобразно посоченото от вещото
лице съдържа множество условности и не съставлява закупуване на вещ със
същото качество. В този смисъл съдът приема, че стойността за
възстановяване на автомобила като се включат резервните части и труда по
средни пазарни цени е в размер на 50493,22 лева. Същевременно се установи
от заключението на САТЕ, че действителната стойност на увредения лек
автомобил „***********“ по средни пазарни цени към датата на ПТП е
61000 лева. С оглед съотношението между цената за възстановяване на
автомобила и действителната му стойност и правилото на чл.390, ал.2 от КЗ в
настоящия случай се касае за тотална щета. Същата разпоредба обаче не
определя размер на обезщетението в случай, че е налице тотална щета и от
нея не следва извода, че се дължи обезщетение в размер на 70 % от
действителната стойност на автомобила. Размерът на обезщетението се
определя съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, както бе посочено по-горе, като същият
следва да е равен на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, а именно стойността на увредения автомобил към
датата на ПТП.
От заключението на САТЕ става ясно, че след претърпяното ПТП
автомобилът би могъл да бъде предаден за скрап срещу цена 353,93 лева,
поради което съдът намира, че от дължимото обезщетение следва да бъде
приспадната същата сума. По отношение на други запазени от автомобила
10
части следва да се има предвид, че не е установено по делото да има такива,
като в САТЕ вещото лице е дало само предположение, че детайлите, които е
възможно да не са увредени са в размер на 15860 лева. При това положение
действителната вреда би била в размер на 60646,07 лева. В настоящия случай
следва да се има предвид още, че както действителната, така и
възстановителната стойност надвишават застрахователната сума по
процесния договор за застраховка от 48000 лева, която съставлява лимита на
отговорност съобразно чл.386, ал.1 от КЗ. Доколкото настоящият иск е
предявен като частичен за сумата от 24950 лева, то същият се явява изцяло
основателен по размер.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
998 лева за платена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 1380
лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл:Богг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на
Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Припек, общ. Аксаково, обл. Варна
сумата от 24950 лева, като частична претенция от цялата в размер на 52000
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица
№ BG 0201 19 *********/29.01.2019г. с валидност от 29.01.2019г. до
28.01.2020г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка
„***********” с ДК № ******, изразяващи се в увреждане на цилиндров блок
(комплект с глави) и 12 броя бутала, настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл:Богг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на
Л. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. Припек, общ. Аксаково, обл. Варна
сумата от 2678 лева, представляваща направени по делото разноски.
11
Решението е постановено при участието на Община Варна в качеството
й на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Далл:Богг: Живот и
Здраве“, конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12