РЕШЕНИЕ
№ 1365
гр. Велико Търново, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101772 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р.
К. Ч., чрез адв. Св. И. - ВТАК, срещу "Поликомерс 82" ЕООД - град Велико Търново
кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от
Кодекса на труда. В исковата си молба процесуалният представител на ищците по
делото развива съображения, че са наследници по закон на К. М. Ч., който е работел
при ответника на длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“.
Твърди, че на 26.10.2020 година на път III – 702 между с. Духовец и с. Пристое при
изпълнение на трудовата си функция наследодателят им е управлявал товарен
автомобил „МАН“ с рег. № ВТ 8012 КВ с полуремарке и е претърпял ПТП, в резултат
на което е получил множество травматични увреждания. Ищците допълват, че въпреки
проведеното оперативно лечение в болницата в град Шумен, същият е починал на
31.10.2020 година, поради което образуваното ДП № 275/2020г. за разследване на
пътния инцидент било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4
НПК. Посочва, че с разпореждане от 22.12.2020 година на ТП на НОИ Велико Търново
ПТП от 26.10.2020 година било обявено за трудова злополука след подадена
декларация от работодателя – ответник. Твърди, че в резултат на настъпилата смърт на
техния близък ищците са претърпели неимуществени вреди. Навежда доводи, че всеки
от тях е имал изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
1
преживели изключителен шок от случилото се, а впоследствие продължителни болки и
страдания от загубата му. Уточнява, че първата ищца е негова съпруга и че са били
семейство от повече от тридесет години, поради което смъртта му й е нанесла трайна
психологическа травма, негативни емоции, болки и страдания с голям интензитет.
Посочва, че другите двама ищци са негови деца, които макар и пълнолетни, са
поддържали ежедневни контакти с баща си, поради което внезапната му смърт е
довела до психологическа травма и продължително разстройство от загубата му. По
изложените съображения смята, че са налице всички елементи от фактическия състав
на трудовата злополука по чл. 200 КТ, поради което е направено иска ответникът да
бъде осъден да заплати на всеки от тях по 100 000.00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на процесната трудова злополука, при която е
загинал техния наследодател, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 26.10.2020
година. Направено е искане да бъдат присъдени направените от тях разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответното дружество признава, че наследодателят на ищците е бил
негов работник, като е изпълнявал длъжността „шофьор на тир“, както и че същият е
загинал при ПТП на 26.10.2020 година, което е прието за трудова злополука по чл. 55
ал. 1 КСО с разпореждане на ТП на НОИ град Велико Търново. Твърди, че е
инструктирал надлежно наследодателя на ищците във връзка с всички условия за
безопасност и здраве при работа, включително и пътна безопасност. Ответникът
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради допусната от
работника груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В тази връзка сочи, че в
хода на разследването на ПТП е установено, че то е настъпило, поради допуснато от
наследодателя на ищците нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като
не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, както и че при
управлението му не се е съобразил с атмосферните условия, пътната обстановка и
състоянието на пътя. Отделно от това навежда доводи, че наследодателят на ищците е
бил без поставен предпазен колан, поради което при удара е изпаднал през предното
панорамно стъкло, което е допринесло за настъпване на травматичните увреждания в
областта на гръдния кош, белите дробове и черепа. Посочва, че определеното
обезщетение следва да бъде намалено с евентуално получено такова от застрахователя
по застраховка „трудова злополука“, както и че ищците разполагат с възможността да
претендират обезщетение и/или пенсия общественото осигуряване. Оспорва
претенциите по размер, като прекомерни и несъответстващи на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, респективно - за частичното им
уважаване, при съобразяване на принципа за справедливост. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото.
2
С определение № 1382 от 26.08.2022 година на съда по делото е конституирано
в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника "Дженерали
Застраховане" АД - град София. Процесуалният представител на дружеството развива
съображения, че за ответното дружество не е налице правен интерес от привличането
на застрахователя като трето лице – помагач. Отделно от това оспорва изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер. Развива съображения, че е
налице изключителен принос от страна на пострадалото лице за настъпване на
вредоносния за него резултат. Отделно от това навежда доводи, че предявените искове
са завишени по размер. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между К. М. Ч. и ответното дружество е
съществувало валидно трудово правоотношение, като към 26.10.2020 година
последният е заемал длъжността "Шофьор товарен автомобил" по сключен Трудов
договор № 50 от 03.04.2015 година /л. 42 от делото/.
От приложените по делото Застрахователна полица "Трудова злополука-
комбинирана" № 0116200540000157 от 01.04.2020 година, ведно с ОУ, Списък на
застрахованите лица при "Поликомерс 82" ЕООД и Добавъци №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9
от 24.04.2020 година, съответно – 02.07.2020 година, 29.07.2020 година, 26.08.2020
година, 09.09.2020 година, 10.11.2020 година, 24.11.2020 година и 19.03.2021 година
/л. 73-83/ се установява, че ответното дружество е сключило с "Джненерали
Застраховане" АД задължителна застраховка "Трудова злополука", със срок на същата
от 02.04.2020 година до 02.04.2021 година за работниците и служителите в
дружеството, подлежащи на задължително застраховане за риск "Трудова злополука",
какъвто е и К. Ч..
Въз основа на подадена от "Поликомерс 82" ЕООД - град Велико Търново
Декларация за трудова злополука, вх. № Ц5101-04-53 от 02.11.2020 година на ТП на
НОИ /л. 55 от делото/ е извършено разследване, за което по делото е приложен
Протокол № Ц5103-04-11 от 14.12.2020 година за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 26.10.2020 година /л. 57-58/. С Разпореждане №
Ц5104-04-61 от 22.12.2020 година на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 30/ на основание
чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука, станала с К. М. Ч. на 26.10.2022 година е
приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Не е спорно по делото, а и от приложените медицински документи /л. 11-28/,
се установява, че въпреки предприетото лечение в „МБАЛ Шумен“ АД на 30.10.2020
година К. М. Ч. е починал вследствие на „Респираторен дистрес синдром. Хемо-
пневмоторакс двустранно. Състояние след ИБВ. Тежка гръдна травма. ПТП – травма в
3
автомобила.“
От приложените по делото заверени копия на Препис-извлечение от акт за
смърт от 02.11.2020 година на Община Шумен; Удостоверение за наследници, изх. №
0-М-487#1 от 23.02.2022 година на Община Лясковец /л. 6 и 29/ се установява, че Т. Р.
Ч. е съпруга на К. М. Ч., а М. К. Ч. и Р. К. Ч. са негови деца.
По делото са приложени материалите по ДП № 275 ЗМ-291/2020 по описа на
РУ – град Исперих, включително Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 17.03.2022 година на Окръжна прокуратура - Разград /л. 7-10/, от
което се установява, че на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК е
прекратено производството по ДП № 275 ЗМ-291/2020 по описа на РУ – град Исперих.
В съдебно заседание на 24.10.2022 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. Д Н. заявява, че познава Т. от 1987 година и до ден днешен, тъй като са
били колежки в „Аркус“ и от тогава са приятелки. Заявява, че за смъртта на К.
разбрала от Фейсбук, звъннала й и тя й разказала. Посочва, че била на погребението и
мъката й е тежка, голяма загуба за нея. Били приятелски семейства и знае, че той й
липсва. Когато се видят винаги говори за него, че го няма и че й липсва. Заявява, че Т.
се затворила в себе си след смъртта на съпруга си и се страхува. Посочва, че децата им
били близки с баща си. Живели заедно в град Лясковец, а сега децата им са се
оженили. Мисли, че М. е живее в това жилище със семейството си, а Р. живее в
Търново от над 10 години, откакто се омъжила.
Свидетелят Б. С. Б. посочва, че познава М. от 33 години и са най-големи
приятели. Заявява, че за кончината на баща му разбрал от пост във Фейсбук, докато
работел в Германия и му се обадил. М. бил тъжен и разочарован. Посочва, че те
постоянно поддържали връзка по телефона, били близки и когато пътували, се чували
постоянно, тъй като и двамата били шофьори. Заявява, че живеели заедно в гр.
Лясковец. Посочва, че М. се променил след смъртта на баща си и вече не е същият
весел човек, който бил. Преди като се видели с него, си говорели весели неща, а сега се
оплаква, че на неговата глава се струпват нещата, които е вършел баща му.
Свидетелят Б. Г. Ц. заявява, че живее с Р. в гр. Велико Търново и са сгодени от
4 години. Посочва, че с баща си били в близки отношения. Постоянно се чували, а в
месеца по 2 пъти си ходели при тях през събота и неделя. Заявява, че за инцидента
разбрали на деня - 26.10.2020г. Той бил приет в болница, но нямали никакъв достъп до
него заради коронавируса. Бил в интензивно отделение и пращали техен приятел от
Шумен, ако може да разбере нещо, а майка й поддържала връзка с доктора. Посочва, че
Р. разговаряла с него, като той казал, че нещата са добре горе-долу и да не се
притесняват. Заявява, че всичко това се отразило доста зле на Р.. Чувства се зле и в
момента, като до ден днешен е трагедия за нея. Посочва, че малко или много тя се
променила. Променила се в характера, напълняла рязко, станала страшно предпазлива.
4
Дори хапчета вземала за успокоение. Заявява, че много й е трудно и при всеки един
спомен за баща й, а като се съберат, мъката е в дома им. Посочва, че майка й също
тежко го преживявала и й е много трудно. Той бил глава на семейството и били
сплотено семейство - чували се често. Брат й и той зле го преживял и бил също в доста
тежко състояние.
Свидетелят Г. Й. Г. посочва, че е баща на управителя на ответника. Заявява, че
им се обадили, че камионът е катастрофирал и по-късно отишли със сина си на място.
Камионът се бил отбил от пътя вляво, повалил е 2, 3 дървета и се е спрял. Посочва, че
полицаите казали, че К. е изхвръкнал от дясната страна на камиона, като той не видял
спирачен път и дири. Заявява, че в самия ден на инцидента те никого не потърсили, а
К. му се обадил на него в деня на произшествието и го попитал как е камионът. Казал
му, че не е много добре и ще има да тегли. Посочва, че на следващия ден говорил с
жена му, и й казал, че ако имат нужда от помощ или да отидат да го видят, да се обади.
На следващия ден жена му се обадила и казала, че няма да ги пуснат и няма да има
свиждане. Заявява, че една седмица след като починал, синът на К. – М. е отишъл във
фирмата и е казал на сина му: „каквото е станало, станало, но дай да видим какви пари
ще ми дадеш, за да не те съдим“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността по чл. 200 и следващите от Кодекса на труда е уредена като
самостоятелен и отделен вид гражданска отговорност, като за неуредените в КТ
въпроси се прилагат субсидиарно правилата на гражданската деликтна отговорност,
предвидени в чл. 45-54 ЗЗД. Въпреки това, отговорността е договорна, доколкото
същата произхожда от трудова-правната връзка и се различава съществено от
деликтната отговорност. Легално определение на понятието "трудова злополука" се
съдържа в разпоредбата на чл. 55 КСО, съгласно която трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Ищците по дело са материално легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен
близък при трудова злополука. Практиката на ВКС в тази насока е безпротиворечива
/Решение № 115/2018г. по гр.д. № 4455/2017г. III г.о. на ВКС; Решение № 499 от
09.01.2012г. по гр.д. № 1577/2010г. ІV г.о. на ВКС, Решение № 140 от 24.07.2013г. по
гр.д. № 1328/2012г. III г.о на ВКС и др./. Приема се, че обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
5
починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими
в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия в т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд на Република
България е прието, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане,
кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. Предвид изложеното следва да се приеме, че претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ
не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от
смъртта на пострадал при трудова злополука. В този смисъл е и Определение № 610 от
13.07.2020 година по гр. дело № 4418/2019г. на III г.о. на ВКС.
В случая по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към 26.10.2020 година между ответното дружество и К. М.
Ч. е съществувало валидно трудово правоотношение, като по време, при управление на
товарен автомобил седлови влекач „МАН“, с рег. № ВТ8012КВ, с полуремарке,
собственост на ответното дружество, претърпял пътно-транспортно произшествие -
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от Разпореждане № Ц5104-
04-61 от 22.12.2020 година, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, злополуката станала с К.
М. Ч. на 26.10.2020 година е приета за трудова, като същата е настъпила докато
извършвал превоз на товари до клиенти на дружеството, с товарен автомобил МАН,
тип гондола и около 13.50 часа между село Духовец и село Белинци, община Исперих,
товарният автомобил напуснал пътното платно в ляво и се преобърнал, като шофьорът
получава тежки травматични увреждания, множество фрактури и травми по цялото
тяло. Откаран е за лечение в МБАЛ – Шумен АД, където умира на 30.10.2020 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. В константната практика на ВКС, в това число в решение
№ 252 от 30.09.2016 година по гр.д. № 1364 от 2016 година на IV г.о. на ВКС и
останалите цитирани в него решения, се приема, че при трудова злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност /Решение № 178 от 02.01.2019 година по гр.д. №
4579/2017 година на III г.о. на ВКС/. Когато при трудовата злополука има
съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/,
6
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се
определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече
едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е
неговото участие в обезщетяването й.
С отговора на исковата молба ответното дружество изрично се позовава на
наличието на груба небрежност от страна на К. Ч., която е довела до трудовата
злополука. За обосноваване на същата процесуалният представител на ответника се е
позовал на постановлението за прекратяване на наказателното производство и на
свидетелските показания на полицейските инспектори Ж. К. и С. М.. В тази връзка с
Определение № 1382 от 26.08.2022 година на съда по делото, на основание чл. 146, ал.
5 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните в процеса, като
изрично е указал на ответното дружество, че в негова тежест, в условията на пълно и
главно доказване е да установи „твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат
поради допусната груба небрежност, с оглед нарушаване на правилата за движение по
пътищата“, като изрично е указано на страната, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество не доказа пълно и
главно, че К. М. Ч. е допуснал груба небрежност, респективно - наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от последния. Въпреки изричните указания на
съда, че страната не сочи доказателства за това свое възражение, не са ангажирани
каквито и да е доказателства, съответно – не са направени доказателствени искания.
Следва да се има предвид, че в гражданското производство всички наведени от
страните факти и обстоятелства следва да бъдат установени с допустимите
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в
процеса, като тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо
дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното,
респективно - наказателното производство. В този смисъл е константната съдебна
практика, например Решение № 7 от 09.03.2022 година по гр. д. № 2000/2021 година
на III г.о. на ВКС, Решение № 94 от 05.11.2020 година по т.д. № 2009/2019 година на II
т.о. на ВКС, Решение № 43 от 16.04.2009 година по т.д. 648/2008 година на II т.о. на
ВКС, Решение № 66 от 22.06.2018 година по гр.д. № 3149/2017 година на I г.о. на ВКС
и много други. Прието е, че макар актовете на прокуратурата да са официални
документи по смисъла на чл. 143 ГПК /отм./ - чл. 179 от сега действащия ГПК, тези
актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват
7
мнението на съответния орган относно наличието или липсата на предпоставки за
наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и съгласно
императивната норма на чл. 222 ГПК /отм./ - чл. 300 от сега действащия ГПК, такава
сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца“. Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава
на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно
производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на
разследващите органи и др. В Решение № 66 от 22.06.2018 година по гр.д. № 3149/2017
година на I г.о. ВКС изрично приема, че „Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК задължава
съда да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на
относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред.
Няма съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани "пред и от оня съд,
който ще решава делото". Само след цялостната им преценка, поотделно и в
съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в
гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за
недоказани.“ В този смисъл, при разрешаването на въпроса за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от работника, съдът не е обвързан от
констатациите, съдържащите се в постановлението за прекратяване на наказателното
производство и не може да приеме за доказано същото само въз основа на
прокурорския акт, респективно – на доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, включително авто-техническата експертиза и свидетелските показания.
С оглед принципа за непосредственост, съдът може да ползва тези доказателства,
включително показания, само като индиция, че някое лице е възприело обстоятелства
от значение за делото и поради това да го допусне като свидетел. Показания,
обективирани в протоколи, съставени от друг орган, съдът не може да ползва като
източник на доказателства /в този смисъл например Решение № 568 от 19.12.2012 по
гр.д. № 1293/2012 година на IV г.о. на ВКС/. В допълнение следва да бъде посочено, че
наличието на съпричиняване не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той лично обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011 година по т. д. № 286/2011 година на I т. о. на
ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година по т. д. № 596/2012 година, Решение № 99 от
8.10.2013 година по т. д. № 44/2012 година на II т. о. ВКС/. Дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. В този смисъл и доколкото ответното
дружество не ангажира каквито и да е други доказателства, респективно – не направи
8
искания за събиране на други доказателства, въпреки изричните указания на съда по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът приема за недоказано възражението, направено с
отговора на исковата молба за съпричиняване на вредоносния резултат от работника,
чрез допусната от него груба небрежност.
Неминуемо смъртта на К. М. Ч., вследствие на трудовата злополука, е
причинила на Т. Р. Ч. – негова съпруга и на М. К. Ч. и Р. М. Ч. – негови деца,
неимуществени вреди. Той бил главата на семейството и всички преживели много
тежко инцидента. Към датата на инцидента двамата със съпругата си са били женени
от повече от 30 година, като от показанията на разпитаните по делото свидетели
безспорно се установява, че са били сплотено семейство, че двамата са разчитали един
на друг и след смъртта на съпруга си, Т. Ч. много се променила. Затворила се в себе си
и много се страхувала. Когато говорела за него, казвала че й липсва и че мъката й е
голяма. Децата му също се променили и въпреки, че имат техни семейства, смъртта му
се отразила негативно и на двамата. Р. била много привързана към баща си, чували се
често и заедно със семейството си посещавали родителите й два пъти месечно. Същата
малко или много се променила след инцидента. Напълняла рязко, станала по-
затворена, по-предпазлива, дори се наложило да приема лекарства за успокоение, а
всеки спомен за баща й бил болезнен за нея. М. Ч. също се променил след смъртта на
баща си и много тежко понесъл загубата му. Преди смъртта му, когато се видел с
приятели, си говорели весели неща, а след това не. Двамата били много близки и се
чували постоянно, дори когато пътували, тъй като и двамата били шофьори. Същият
осъзнал и бил притеснен, че той е бил главата на семейството и за всички негови
отговорности, сега той трябва да се грижи. Претърпените от Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. М. Ч.
неимуществени вреди от смъртта на К. Ч., вследствие на трудовата злополука
подлежат на обезщетяване по реда на чл. 200, ал. 1 КТ от работодателя му. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи от преценката на
обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на получаването му,
интензитет и продължителност на негативните преживявания, трайни последици,
възраст и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При преценката,
съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е засегната, начинът,
по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали
върху нея. Освен това следва да бъдат съобразени фактите и обстоятелствата,
относими към установяване на връзката между починалия и претендиращия
обезщетение, както и относно преживяването на тази загуба от последния. От
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи силната емоционална
връзка между К.Ч. и съпругата му, съответно – децата му, който били сплотено
семейство, а починалият е бил глава на семейството, въпреки че децата му вече са
големи и имат собствени семейства. Същият очевидно е бил в трудоспособна възраст и
9
е бил опора за всички, и смъртта му се е отразила негативно на най-близките му хора,
като мъката им, с която продължават да се борят, едва ли ще отмине. Макар и
обезщетението да се определя по справедливост за всеки конкретен случай съобразно
фактите и обстоятелствата по делото, следва да бъде съобразена и съдебна практика
относно размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за
неимуществени вреди на съпруг и деца в резултат от смъртта на техния близък. При
всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на деликта 26.10.2020 година, съдът намира, че определеното обезщетение
за неимуществени вреди на Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. следва да бъде в размер на по
100 000.00 лева за всеки един от тях. Определянето на по-малък размер от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
Следва да се има предвид, че работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200,
ал. 1 КТ, изпада в забава от момента на настъпване на увреждането, съгласно
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а не след покана – Решение № 441 от 08.07.2010 година
по гр.д. № 682/2009година на ІV г.о. на ВКС. В случая по делото предвид
основателността на главния иск, работодателят дължи на ищците и законна лихва от
датата на трудовата злополука – 26.10.2020 година до окончателното изплащане на
задължението.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявените по
делото от Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. субективно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ са основателни и доказани за сумата в размер на 100 00.00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претъпени от тях неимуществени
вреди от смъртта на съпруга на Т. Ч., респективно – баща на М. и Р. Ч.и, К. М. Ч.,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.10.2020 година, поради което и като
такива следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на трудовата злополука – 26.10.2020 година до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото претенциите на Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. за
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явяват основателни. Предвид
основателността на предявените от тях искове и с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответното дружество следа да заплати на процесуалния представител
на ищците сумата в размер на по 3 530.00 лева за всеки един от тях. На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд - Велико Търново дължимата за производството държавна такса в размер
на 12 000.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПОЛИКОМЕРС 82" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, кв. Чолаковци, промишлена зона "Дълга лъка", с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Ч. от *, с ЕГН **********, СУМАТА в
размер на 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 200,
ал. 1 КТ за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
съпруга й К. М. Ч., вследствие на трудова злополука, станала на 26.10.2020 година,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.10.2020 година до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ПОЛИКОМЕРС 82" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, кв. Чолаковци, промишлена зона "Дълга лъка", с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Ч. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в
размер на 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 200,
ал. 1 КТ за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
баща му К. М. Ч., вследствие на трудова злополука, станала на 26.10.2020 година,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.10.2020 година до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ПОЛИКОМЕРС 82" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, кв. Чолаковци, промишлена зона "Дълга лъка", с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Ч. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в
размер на 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 200,
ал. 1 КТ за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
баща й К. М. Ч., вследствие на трудова злополука, станала на 26.10.2020 година, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 26.10.2020 година до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ПОЛИКОМЕРС 82" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, кв. Чолаковци, промишлена зона "Дълга лъка", с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. И. - ВТАК СУМАТА в размер на
10 590.00 лева /десет хиляди петстотин и деветдесет лева /, представляваща
възнаграждение за осъществяваното в полза на Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р. К. Ч. безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА "ПОЛИКОМЕРС 82" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, кв. Чолаковци, промишлена зона "Дълга лъка", с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА
в размер на 12 000.00 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща ДТ за
производството по делото.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето
11
лице-помагач "Дженерали Застраховане" АД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. "Княз Дондуков" № 68, с ЕИК *********.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12