Р
Е Ш Е Н И Е №260349
гр. Русе, 03.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
Русенският
районен съд, II-ри граждански
състав
в публично заседание на 29-ти октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2636 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен
установителен иск по чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество „Профи Кредит
България“ ЕООД-гр.София твърди, че на 26.10.2018 г. сключило с ответницата Ю.А.М.
договор за потребителски кредит № ********** от с.д., по силата на който й
предоставил в заем сумата от 5000,00 лв. срещу уговорена възнаградителна лихва
от 41,17 % годишно и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,89 %. От своя
страна кредитополучателят поел задължението да върне предоставената в заем
сума, ведно с възнаградителната лихва, на 36 равни месечни погасителни вноски,
всяка от по 243,98 лв., или общо 8783,28 лв. Сочи, че на същата дата ответницата
подписала и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на което се задължил да заплати възнаграждение на ищеца в размер на общо
5850,72 лв., разсрочено на месечни вноски от по 162,52 лв., включени в
погасителните вноски по договора за кредит. Ищецът поддържа, че ответницата не
е заплатила нито една погасителна вноска по кредита. Твърди, че за общия размер
на неплатената сума по договора, включващ главница, възнаградителна лихва,
лихва за забава и възнаграждение по споразумението за предоставяне на пакета от
допълнителни услуги, се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1223/2020 г. по описа на РРС, срещу която длъжникът
възразил в срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите по ЗИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Ю.А.М. не представя в срок отговор на ИМ.
В писмено становище от 29.10.2020г. оспорва иска, претендира разноски.
От
фактическа и правна страна:
С влязло в сила определение от 20.07.2020г.,
производството по делото в частта му, с която се претендира да се признае за
установено, че Ю.А.М. *** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София сумите
от 5000.00 лв.-главница, ведно със законната лихва от 02.03.2020г. до
окончателното плащане, 1510.07 лв.-договорна лихва за периода
15.12.2018г.-28.08.2019г. и 243.02 лв.-лихва за забава за периода
16.12.2018г.-28.08.2019г. по Договор за потребителски кредит, за които суми е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1223/2020г. по описа на РРС е прекратено
на осн.чл.130 ГПК. В настоящето производство се разглежда дължимостта на сумата
от 5850,72 лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Константна е практиката на Съда на ЕС,
според която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и
чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит препраща към чл.143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи
служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за
потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по
общите разходи по кредита /вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК/,
или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му
и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието
на дължимото поведение от страна на кредитора без съдът да кредитира
безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи: “Профи
Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на
кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в
споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че
те касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен
акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира
отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона –
чл.10а, ал.2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на
споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща
възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е
обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146,
ал.1 ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от 5850,72
лв., представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не
се дължи от ответницата и искът за нея се явява неоснователен.
С оглед изхода от спора и предвид
разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК
разноските по настоящето дело са в тежест на ищеца, който следва да заплати на
ответницата сумата от 300,00 лв.-заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение
на Ю.А.М., ЕГН:********** ***, че дължи на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от С. Н. Н. и И. Х. Г. присъдената със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №540/05.03.2020г. по ч.гр.д. № 1223/2020 г. по описа на РРС сума в размер на 5850,72 лв.- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от С. Н. Н. и И. Х. Г да заплати на Ю.А.М., ЕГН:********** ***
сумата в размер на 300,00 лв. – разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: