№ 37
гр. Русе, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20234501000008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа Инвестиционна банка“
АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, чрез юрисконусулт Е. Е. против
Решение № 1411/11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1814 по описа за 2022
г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен като неоснователен предявения
от дружеството иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
установено вземането му срещу К. К. Н., ЕГН:********** от гр.Русе за
сумите: 999,00 лв, представляваща просрочена главница по договор за кредит
от 23.12.2019 г.; 164,79 лв.- непогасена възнаградителна лихва по т.8 от
договора за периода 20.01.2020 г. – 20.12.2021 г.; 1,91 лв.- обезщетение за
забава за просрочени плащания по т.15 от договора за периода 20.01.2020 г. –
12.03.2020 г.; 3,12 лв. - договорна лихва по т.8 от договора за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 239,29 лв. - обезщетение за забава на
просрочени плащания, начислено по т.15 от договора за периода 14.05.2020 г.
1
– 11.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението – 12.01.2022 г., до окончателното плащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, по ч.гр.
дело № 140/2022 г. по описа на РРС, както и направените по делото разноски.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли същото да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените претенции. Счита, че към момента на сключване на процесния
договор за кредит лицето не е било поставено под запрещение и само
хипотетично не е било в състояние да разбира действията си. Навежда
доводи за това, че към 23.12.2020 г. К. К. Н. е можел да разбира и ръководи
действията си и сключения между него и банката Договор № 012 LD-R-
008466/23.12.2019 г. за потребителски кредит валидно го задължава да
изпълни задължението си и да заплати на банката дължимите от него суми.
Въззиваемата страна по жалбата К. К. Н. чрез процесуален
представител адв. И. Д. – АК гр. Русе счита същата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции.
За да отхвърли ищцовите претенции против К. К. Н. за 999,00 лв,
представляваща просрочена главница по договор за кредит от 23.12.2019 г.;
164,79 лв.- непогасена възнаградителна лихва по т.8 от договора за периода
20.01.2020 г. – 20.12.2021 г.; 1,91 лв.- обезщетение за забава за просрочени
2
плащания по т.15 от договора за периода 20.01.2020 г. – 12.03.2020 г.; 3,12 лв.
- договорна лихва по т.8 от договора за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и
239,29 лв. - обезщетение за забава на просрочени плащания, начислено по
т.15 от договора за периода 14.05.2020 г. – 11.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 12.01.2022
г., до окончателното плащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК, по ч.гр. дело № 140/2022 г. по описа на РРС,
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 31 ЗЗД
и сключеният Договор № 012 LD-R-008466/23.12.2019 г. за потребителски
кредит, от който произтичат претенциите е унищожаем, поради което
ответникът К. К. Н. не дължи изпълнение. Видно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства кредитополучателят Н. макар и пълнолетен, е
с интелектуално ниво на развитие, съответстващо на 7-8 годишна възраст, тъй
като при него е засегнат волевият момент на личността, в резултат на което
той не може да осъзнава и оценява последствията от действията си. Също
така е силно податлив на влияние от недобросъвестни лица и именно под
такова влияние е сключил процесния и други договори за кредит и към
мобилни оператори. С влязло в сила решение № 256 от 15.07.2020 г.,
постановено по гр.дело № 118/2020 г. по описа на РОС Н. е поставен под
ограничено запрещение и му е назначен попечител.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищеца,
така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях
относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа
обстановка е приложил относимите материалноправни норми.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените
във въззивната жалба възражения относно психичното състояние на същия
към момента но подписването на договора за кредит и за това, че няма
категоричност, че към този момент той да е бил с ограничена възможност да
разбира и ръководи действията си. Действително поставянето му под
ограничено запрещение и назначаването му на попечител с решение № 256
от 15.07.2020 г., постановено по гр.дело № 118/2020 г. по описа на РОС е
станало 6-7 месеца след сключването на договора за кредит, но всички
събрани доказателства водят до извод, че това състояние на умствена
3
изостаналост е било трайно във времето и не е настъпило в рамките на
периода след поемане на задължението към банката.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като
съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
В тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната
страна разноски, които се претендират на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Справка
по чл. 80 ГПК няма представена.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1411/11.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 1814 по описа за 2022 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна банка“ АД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 111 П да заплати на адв. И. Д. – АК гр. Русе разноски в размер на
200,00 лв за оказана правна помощ по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на К. К. Н., ЕГН: ********** от гр. Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5