Определение по дело №579/2022 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  663 /  26.4.2022г.

 

         Административен съд Пловдив, І състав, в закрито заседание на  двадесет и шести април, две хиляди двадесет и втора година, в състав                                                                 СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 579, по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:

Производството е образувано по жалба на А.Ф.М., с адрес ***, чрез пълномощник адвокат Р.У., с посочен съдебен адрес ***, против Заповед № 3РИ – 659/16.12.2021г. на Кмета на Район Източен при Община Пловдив, с която е разпоредено премахване на метален павилион № 16, поставен върху имот с идентификатор 56784.554.503 по КККР на гр. Пловдив – публична общинска собственост.

В изпълнение на съдебни разпореждания № 1563/04.03.2022г., № 1905/17.03.2022г. и удължаване на два пъти на срока за изпълнението им, са представени от жалбоподателя доказателства за обосноваване на правен интерес.

От част от представените такива, се установява, че жалбоподателят е сключил договор за охрана на обект с ДАИКС ООД за обект магазин на ул. „Калина“ № 19. Жалбоподателят представя и копие на Декларация по чл.43 ЗОДФЛ /отм./ до данъчна служба Изток под № 320/27.03.1998г. за извършвана към 1998г. търговска дейност от него, като регистриран ЕТ ЮВЕ - А.М.(заличен към настоящ момент) с решение на ПОС № 1523/12.03.1997г., като в същата е посочено, че притежава два павилиона, поставени на ул. „Баку4 № 19 – сега ул. „Калина“ № 19, за един от който твърди, че е процесната заповед. С оглед на посочените доказателства, съдът приема, че е налице правен интерес от оспорване, тъй като жалбоподателят фактически владее павилиона(собственик на движимата вещ павилион), предмет на заповедта.

От преписката се установи, че с Констативен протокол от 22.02.2022г. е документирано от служители на район Източен – поставяне чрез залепване на заповеди, сред които оспорената, на обекти на ул. „Правда“ и на ул. „Калина“ в гр. Пловдив, както и на таблото и на сайта на района. Жалбата е подадена на 01.03.2022г. и е подадена в преклузивния 14-дневен срок.

С жалбата е направено особено искане по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

След преценка на жалбата, доводите в нея и на доказателствата по делото, съдът счита искането за спиране на предварително изпълнение на административния акт по силата на чл. 217, ал.1, т. 11 от ЗУТ за допустимо. Налице е подадена в срок жалба срещу Заповед № 3РИ – 659/16.12.2021г. на Кмета на Район Източен при Община Пловдив.

Разгледано по същество искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения акт е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С процесната заповед на основание чл. 57 а, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от ЗУТ е наредено преместваем обект „Метален павилион, определен под № 16“ , с приблизителни размери 3м х 2 м, поставен върху имот - публична общинска собственост с идентификатор 56784.554.503 по КККР на гр. Пловдив, да се премахне. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ подадената жалба не спира изпълнението на заповедта за премахване по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на самия закон, което сочи, че законодателят презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта се налага с цел да се осигури животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта да е основателно.

С жалбата е посочено, че изпълнението на акта го засяга, тъй като е ползвател и собственик и като такъв е заплащал такси за тротоарно право години наред.

Законодателят е оценил заповедите по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 от ЗУТ с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповеди е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. В конкретната хипотеза жалбоподателят не навежда факти относно вреди от предварителното изпълнение. Тук следва да се прави разграничение между изпълнение на заповедта и предварително изпълнение на същата. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение.

Изтъкнати са като вреди лични причини - заплащане на такси за тротоарно право. Вероятност от настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от изпълнението на заповедта, не е доказана. На обществен интерес, защитаван от чл. 217, ал. 1, т.11 от ЗУТ, жалбоподателят не е противопоставил и не е доказал свой застрашен или накърнен личен интерес, който да е от същата степен на важност и поради това да е противопоставим.

Искането за спиране на предварителното й изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Административен съд Пловдив, І състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Ф.М., с адрес ***, за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед № 3РИ – 659/16.12.2021г. на Кмета на Район Източен при Община Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

СЪДИЯ: