№ 28452
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110107079 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А.Б.Б. срещу Н. Н. Ч. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3097.88 лева,
представляваща сбор от:
- 1000.00 лева - главница по договор за Договор за потребителски кредит № 1039204 от
06.03.2018г., сключен с „К.“ ЕАД, вземанията по който са платени от поръчителя „А.Т.“
ЕООД, който встъпвайки в правата на кредитора, е прехвърлил вземанията по договора за
кредит на заявителя съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането;
- 216.15 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 1039204 от 06.03.2018г. за периода от 06.03.2018г. до 10.04.2019г.;
- 597.56 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит
№ 1039204 от 06.03.2018г. за периода 06.03.2018г.-02.02.2024г.;
- 839.41 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
1039204 от 06.03.2018г., сключен с „К.“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 от Договор за
предоставяне на поръчителство от 06.03.2018г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 444.76 лева – мораторна лихва върху това вземане за периода 06.03.2018г.-02.02.2024г.
Съдът намира, че по отношение на търсеното възнаграждение за поръчителство и
мораторна лихва върху нея като акцесорна претенция заявлението следва да се отхвърли по
следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и
ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими –
аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „К.“ ЕАД и Н. Н. Ч. договор за заем има характер на потребителски
договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
1
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Възнаграждението за поръчителство в случая има характер на неустойка и е със
санкционен характер, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислено по този начин,
възнаграждението по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения. С него рискът от оценката на
кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е
недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да
извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна
информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези
мотиви, съдът намира уговорката за възнаграждение за поръчителство за противоречаща на
добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което
отхвърля заявлението в тази част.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 1284.17
лева при претендиран сбор от 3097.88 лева), както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в общ размер на 1813.71 лева и за съответната част за разноските в размер
на 36.27 лева държавна такса и 29.27 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 38767 от 07.02.2024г. на „А.Б.Б. срещу Н. Н. Ч. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
839.41 лева – възнаграждение по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1039204
от 06.03.2018г., сключен с „К.“ ЕАД, във връзка с чл. 1.2 от Договор за предоставяне на
поръчителство от 06.03.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, и за 444.76 лева – мораторна лихва върху това
вземане за периода 06.03.2018г.-02.02.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2