МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 865 / 2013 год. на
Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенска районна прокуратура е обвинила подс. М.К.Д., с ЕГН: **********
в това, че на
26.08.2011г., в гр.Русе отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка
“Нокия”, модел “Х2 00”, с фабр.№ 356236042507103, ведно с 1 бр. СИМ карта,
всичко на обща стойност 180 лв., от владението на Д.Д.Л. ***,
без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено в
съда.
Съдът конституира по делото като граждански ищец Н.Д.Д. и прие за съвместно разглеждане
иска й срещу подсъдимия за 320 лева, претендирано обезщетение за нанесени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от деня на деликта.
Подсъдимият не се признава за виновен, възползва се от
правото си да не дава обяснения по делото и заедно със защитниците си моли съда
да го оправдае по повдигнатото срещу него обвинение.
Районният съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. М.К.Д. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, работи, с ЕГН: **********. От 2007 год. подс.Д. работи
като шофьор на автобус в “Юнион Ивкони” ООД. На 24.08.2011 год., св.Д.Д.Л. ***
пътувала с автобус с рег.№ СА 40 25 КХ на “Юнион Ивкони” ООД, който подсъдимият
управлявал. В дамската й чанта се намирал мобилен телефон марка “Нокия”, модел
“Х2 00”, с фабричен номер 356236042507103, който бил собственост на майка й Н.Д.Д..
През различни периоди от време тя провеждала от него телефонни разговори, след
което отново го връщала в чантата си. На автогара “Подуене” в гр.София, св.Л.
сляза от автобуса и се отправила към близката автобусна спирка. В рамките на около
пет минути установила, че мобилния й телефон не бил в дамската й чанта, където
го била поставила. По тази причина се върнала на автогарата и отишла до
представителството на транспортната фирма и информирала диспечера, че вероятно е
загубила телефона си в автобуса им. Помолила да се обадят на шофьора за да
провери дали телефона е там. Последната се свързала с подс.Д. и предоставила
възможност на св.Л. да говори с него по телефон. Тя му обяснила за случилото
се, при което подс.Д. отговорил, че е извън автобуса, тъй като го е паркирал в
гаража, но ще се върне за да провери дали телефона е вътре. След известен
период от време, чрез телефона на диспечерката той обяснил на св.Л., че не е намерил
въпросния телефон. Тъй като телефона не бил намерен свид.Л. си тръгнала.
На 26.08.2011 год. при извършен курс по маршрута гр.София -
гр.Русе, по време на престоя на автогарата в Русе подсъдимият намерил в
автобуса мобилния телефон и го взел със себе си. Около два месеца след това поставил
в него СИМ карта с телефонен номер 087 7 402 501 на мобилен оператор “Виваком”.
Тази карта била издадена и регистрирана на името на св.В.М. *** и която той
ползвал.
Тъй като Н.Д. подала молба до органите на МВР, да установят
и върнат телефона й, били проведени оперативно - издирвателни мероприятия. В резултат на това било установено, че
телефонът бил ползван от подсъдимия. При проведената с него беседа от свид. Л.С.С.,
подсъдимият обяснил, че е намерил телефона в автобуса, по време на престоя му в
Автогара – Русе, но впоследствие същия се счупил и той го изхвърлил.
Тази фактическа обстановка
съдът приема въз основа на показанията на свидетелите Н.Д.Д., Д.Д.Л., В.Г.М., Л.С.С. и М. Г.Д., заверено за вярност копие
от допълнително споразумение по програма “Заедно” към договор за мобилни /
фиксирани услуги от 02.04.2011 г. ( лист 42-43 от папка II ), справка от мобилния
оператор “Виваком” ( на лист 47-49 от папка I ), заключението
на СЦИ експертиза, копия от документи отнасящи се трудовото правоотношение на
подсъдимия с “Юнион
Ивкони” ООД, документи относно
гражданското състояние на подсъдимия и характеристични такива, свидетелство за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
От
всички тях се установява извършеното деяние и участието на подсъдимия в него,
характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и всички други
обстоятелства имащи значение за отговорността на подсъдимия.
От
показанията на Н.Д.Д. се установява, че е собственик на мобилен телефон марка
“Нокия”, модел “Х2 00”, с фабр.№ 356236042507103, ведно с 1 бр. СИМ карта. Този
телефон предоставила за ползване на дъщеря си Д.Д.Л.. От показанията на
последната е видно, че на 24.08.2011 год. по време на пътуването си с автобус с рег.№ СА 40 25 КХ
на “Юнион Ивкони” ООД е провела телефонни разговори от него, след което го
поставила в джоб на дамската си чанта, а впоследствие след като е слязла от
автобуса е установила липсата му, потърсила съдействие от диспечера за да се
свърже с подсъдимия и да провери дали
телефонът не е паднал в автобуса, от своя страна подсъдимият го потърсил, но не
го открил. От справката на мобилен оператор “Виваком” се установява, че на 01.11.2011
г., чрез телефона и СИМ карта с мобилен номер 087 7 402 501, регистрирана
на свид.В.М., е проведен разговор. Свид.М. твърди, че тази карта е подарила на
подсъдимия. По тази причина свид. Л.С.С. като полицейски служител провел разговор с него. Видно от
показанията му, подсъдимият признал, че е намерил телефона в управлявания от
него автобус по време на престоя на автогарата в Русе. Този телефон не бил
върнат, тъй като се повредил и бил изхвърлен. Това обстоятелство се установява
и от показанията на свид.М. Г.Д.. От изготвената СЦИЕ се установява, че
стойността на инкриминираната вещ възлиза на 180 лв. Видно от допълнителното
споразумение по програма “Заедно” към договор за мобилни / фиксирани услуги от
02.04.2011 г. , мобилен телефон “Нокия”, модел “Х2 00”, с фабр.№
356236042507103, е собственост на свид.Н.Д.. От справката на мобилния оператор “Виваком” е
видно, че на 01.11.2011 г., чрез СИМ карта с телеф. номер 087 7 402 501,
регистрирана на свид.В.М., бил проведен разговор от горепосочения мобилен
телефон. От справката за съдимост на подсъдимия се установява факта на едно
осъждане в миналото, чийто последици за заличени поради настъпила реабилитация.
Според документите относно
гражданското и трудовото състояние на подсъдимия се установява, че същият е
женен, с две деца и че работи като шофьор в “Юнион Ивкони” ООД. От характеристични справки се установяват добри
характеристични данни за подсъдимия.
Съдът
ги кредитира, тъй като всички те са последователни, логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и допринасят за правилното изясняване на всички
обстоятелства свързани с предмета на доказване.
Доказателствата разгледани
поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият М.Д. е пълнолетен и
вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК
може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
От обективна срана на 26.08.2011г., в
гр.Русе, подсъдимият намерил чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка
“Нокия”, модел “Х2 00”, с фабр.№ 356236042507103, ведно с 1 бр. СИМ карта,
всичко на обща стойност 180 лв., собственост на Н.Д.Д. *** и в продължение на
една седмица не съобщил за тях на собственика им, на властта или на този, който
ги е загубил.
От субективна страна Д. е действал при пряк умисъл.
Съзнавал е противоправния характер на извършеното от него деяние и е целял
настъпването на неговите общественоопасни последици. Съзнавал, че намерените от
него вещи са чужди, взел ги е и в продължение на една седмица не съобщил за тях
на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил.
В случая не е налице кражба по чл.194, ал.1 от НК, тъй като
инкриминираните вещи не са били забравени от свид.Л. в автобуса, който
подсъдимият управлявал, а са били загубени. Това е така, защото тя не е знаела
къде се намират и поради това е била лишена от владението си върху тях. От
нейна страна е било налице само едно предположение, че е възможно да са в
автобуса. Липсата на един от елементите на обективния състав на престъплението
кражба, а именно отнемане на владението на вещта, прави деянието несъставомерно
по чл.194, ал.1 от НК. То следва да се квалифицира като престъпление по чл.207
от НК. За да е налице престъплението кражба е необходимо тези вещи да са се
намирали под владението на свид.Л.. Такова би било налице, ако вещите бяха
забравени в автобуса, защото в този случай тя не е прекъснала владението си,
тъй като не е лишена от възможността да упражнява фактическа власт върху тях.
Ето защо съдът намира, че в случая подсъдимият следва да бъде оправдан на
основание чл.304 от НПК по обвинението на РРП в престъпление по чл.194, ал.1 от НК и да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.207, ал.1
от НК, за което да му се наложи наказание.
При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази със смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно направеното признание още в хода на извършената полицейска проверка пред
свид.С., наличието на трудови навици, семейното му положение и грижите, които полага
за отглеждането на две деца, както и ниската стойност на инкриминираните вещи.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете факта на минало
осъждане за престъпления от общ характер, като се съобрази и с настъпилата по
тях реабилитация по право.
Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко,
поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни, нито пък изключителни по своя
характер. Същите мотивират единствено съдът да приеме, че следва да се наложи
наказание глоба в рамките на предвидения от закона размер. При така изложеното
и на основание чл.207, ал.1 от НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК съдът определи на
подс.Д. наказание ГЛОБА в размер на 200 лева. Така определеното наказание би
постигнало целите да се предупреди и превъзпита подс.Д. към спазване на
установения правен ред и в бъдеще да се съобразява с установените в държавата
правила за поведение, както и че ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Предявеният по делото
граждански иск от Н.Д.Д. е
допустим, своевременно предявен от лице, което е от кръга на правоимащите
обезщетение за нанесени имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена
връзка с извършеното от подсъдимия престъпление.
Съдът призна подсъдимия Д.
за виновен по повдигнатото обвинение. Вещите
намерени от него, на стойност 180 лева, са собственост на Н.Д.Д.. В продължение
на една седмица не съобщил за тях на собственика им, на властта или на този,
който ги е загубил и към момента не са възстановени. Поради това съдът
намира, че следва да осъди подс.Д. да заплати обезщетение на гражданския ищец Д.
за причинените й с престъплението имуществени вреди в размер на 180 лева, ведно
със законната лихва от деня на деликта – 26.08.2011 г., до окончателното й
изплащане. Предявения от Н.Д.Д. граждански
иск в останалата му част – обезщетение за имуществени вреди за размера над 180
лв. до 320 лв., както и претендираната законната лихва за периода от 24.08.2011
г. – 25.08.2011 г., включително, следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото подсъдимия
М.К.Д., следва да заплати в полза на държавата сумата от 40 лв. представляваща
направените разноски на досъдебното производство, а по сметка на РРС сумата от
198 лв., представляваща направените на съдебното производство разноски и
държавна такса 50 лева върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: