РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Силистра, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „В.-“ ЕООД, ЕИК обжалва Наказателно постановление №
581824-F597339/ 09.06.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на
НАП, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на 600 / шестстотин / лева за извършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 във вр.с чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118, ал.1 и чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта
и НП.
Ответникът – ТД на НАП- гр.Варна, надлежно уведомен, не се явява представител,
не изпраща проц.представител, не депозира становище по делото.
Актосъставител- А. С. С., редовно призован, явява се лично и депозира своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- Е. В. Б., редовно призована, явява се лично и депозира своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- Н. И. А., редовно призована, явява се лично и депозира своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
1
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Жалбоподателят „В.-“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява законен представител,
вместо него- проц.представител адв.Ваня Маринова при АК- Силистра, упълномощена и
приета от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и
неправилно и излага доводи в тази насока. Алтернативно моли съда да намали наказанието в
неговия законов минимален размер.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка на 22.02.2021г. в търговски обект по смисъла на § 1, т.41
от ДР на ЗДДС- Автомивка Горско, находящ се в гр.С., ул.“Д.“ № , стопанисван от „В-“
ЕООД, ЕИК , представлявано от Г. Д. К., ЕГН ********** било установено, че дружеството
като лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, със стационарен търговски обект,
не е издало фискален бон при извършена контролна покупка, състояща се във вътрешно и
външно измиване и почистване на автомобил марка „Пежо“, модел 307 с рег.№ , на стойност
13,00 лева, заплатена в брой на 22.02.2021г. в 14,05 часа от актосъставителя А. С. С., от
наличното работещо в обекта ЕКАФП модел ЕЛКА HLP-KL, ИН на ФУ № ОТ260021 и ИН
на ФП № 03492851. Същото се потвърдило от изведен КЛЕН отчет / контролна лента за
период / за дата 22.02.2021г. според наказващия орган. Като доказателство за резултатите от
проверката на основание чл.110, ал.4 във вр.с чл.50, ал.1 от ДОПК е бил съставен Протокол
за извършена проверка № 0432927/ 22.02.2021г.
В така издаденият протокол, на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК бил
поканен представляващият търговското дружество или негов упълномощен представител да
се яви на 05.03.2021 г. в 12,30 часа в офис на НАП-Русе, с оглед съставянето на АУАН. В
указаното време и място се явила представляващия дружеството- Г. К., поради което спрямо
същата бил съставен АУАН в нейно присъствие, като веднага и бил връчен препис от
същия. В графата за бележки и възражения, представляващия дружеството е вписала, че
няма такива.
Няма данни по делото, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да са били представени
писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в
него. Наказващият орган е посочил също и че нарушението е извършено за първи път.
Произнесъл се и по въпросите за маловажност на случая, като е приел и декларирал, че при
преценката тежестта на случая са били взети под внимание всички смекчаващи и
утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена
опасност. Дружеството било санкционирано на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС с
2
имуществена санкция в размер на 600 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателят не оспорва визираните в акта и
наказателното постановление фактически констатации, а сочи причините, поради които се е
получило недоразумение, заради което ѝ било съставено обжалваното от нея НП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
тъй като изхожда от процесуално легитимно лице, подадена е в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, а по същество- частично основателна по следните съображения:
АУАН № F597339/ 05.03.2021г. и обжалваното НП № 581824- F597339/ 09.06.2021г.
са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.25, ал.1, т.1 във вр.с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ във вр.с чл.118, ал.1 и
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Предвид направените в жалбата и депозираните в съдебно заседание възражения от
страните в процеса, съда счита следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице. АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на
административнонаказателното производство, които да водят до отмяна на наказателното
постановление на формално основание.
За извършената проверка и направените констатации е бил съставен протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0432927/22.02.2021 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4
във вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, приложен към административнонаказателната преписка.
Както стана ясно от изложеното по-горе на 05.03.2021 г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр.с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин във вр. чл. 118, ал. 1 и чл.185, ал.1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на
управителя на дружеството, като лично му е бил връчен препис от него. При съставяне на
акта са направени обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не са
били депозирани.
Сезиран с преписката административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с
3
което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 600
лева.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в предвидения шестмесечен срок. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството.
От показанията на свидетеля А.С. се установи, че проверката на контролните органи
е започнала с контролната покупка, състояща се във външно и вътрешно измиване и
почистване на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № на стойност 13,00 лева, като за
извършеното плащане не бил издаден фискален бон от наличното фискалното устройство в
търговския обект.
Установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от приложените към
административнонаказателната преписка протокол за извършена проверка, представляващ
официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК във вр. чл. 85 от ЗАНН, копие на ДФО
и фискален бон, опис на паричните средства в касата към започване на проверката.
Съгласно императивната норма на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 4 на чл. 118 от ЗДДС
предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
4
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от
горепосочената наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, какъвто не е настоящият случай.
Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. В проверявания обект е била извършена продажба, заплатена в
брой, за която не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
фискално устройство. Процесната автомивка е търговски обект по смисъла на
дефинитивната норма на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, според която такъв е всяко място,
помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под
навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например:
офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например:
гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство,
от което се извършват продажби. В случая от наличните доказателства по делото и
събраните в хода на съдебното следствие такива е видно, че услугата е била заплатена лично
от актосъставителя- св.А.С. в 14,05 часа, като същия добросъвестно е изчакал да му бъде
издаден фискален бон до 14,25 часа, но същото не се е случило. В тази връзка настоящия
съдебен състав не кредитира изложените обстоятелства от жалбоподателя в жалбата му като
достоверни и ги отхвърли като такива.
На следващо място въпреки твърденията на жалбоподателя, че е заявил на своята
служителка да помоли св.С. да изчака няколко минути, за да му бъде издаден фискален бон,
то същото не се потвърждава от никакви доказателства по делото. Всъщност, точно
обратното- установява се, че въпреки предоставеното време от около 20 минути, на св.С. не
5
е бил издаден задължителния в тези случаи фискален бон, въпреки заплащането от негова
страна лично на извършената услуга. Следва да се има предвид, че описаните действия от
страна на св.С. изцяло покриват хипотезата на "контролна покупка" по смисъла на § 1, т. 6
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, каквато
всъщност е и била тя, поради подадения сигнал, въз основа на който е била издадена заповед
към св.С. да осъществи такава „контролна покупка“. Съгласно легалната дефиниция,
"контролна покупка" е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на
органите на НАП и се документира с протокол за проверка; чрез контролната покупка се
констатира спазването от лицата по чл. 3 изискванията по тази наредба за регистриране на
продажби на стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния случай. Т. е. следва да
е налице една от двете хипотези – покупка, извършена от орган на НАП или покупка,
извършена при кумулативното наличие на две предпоставки – под контрол и под
наблюдение на приходен орган. В конкретния случай "контролна покупка" е покупката на
услугата, която св.С. е извършил за личния автомобил на своя колега и за която не му е бил
издаден документ за извършеното плащане.
От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е
изпълнено задължението за издаване на касова бележка от фискално устройство в
търговския обект за извършената продажба, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид
обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.
Действително, както е изразено в жалбата на жалбоподателя до съда и изразеното от
неговия проц.представител в съдебно заседание, преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007 г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е
налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от
този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения,
е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След
като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в
размерите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството, дали
нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до
неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 13,00 лева да се
вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени
отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив,
деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността
на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо
6
лице при условията на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към
държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и
въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Въпреки, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, в нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидена глоба за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, и имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Наложената санкция е
индивидуализирана в размер над минималния такъв без АНО да изложи мотиви и доводи
защо е възприел този размер като правилен, но според съда е неоснователно завишена, без
изложени мотиви за това. Административнонаказващият орган не е съобразил тежестта на
нарушението, както и обстоятелството, че е извършено за първи път. Според съда
имуществена санкция в размер на предвидения минимум, би съответствала на целите на
административните наказания, поради което наказателното постановление следва да бъде
изменено в тази му част. С оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че
правилно АНО е подвел под административно-наказателна отговорност жалбоподателя
съобразно нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, но неправилно
е определил наказание над минималния размер, и същото следва да бъде редуцирано до
минимален размер, спазвайки принципа, залегнал в нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1
от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. се явява абсолютно неоснователно. Съгласно
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал
изменения акт. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено, като е
изменен само размера на наложената санкция. С оглед изхода на делото /доколкото съдът
приема, че е налице допуснато нарушение, но променя само размера на санкцията/ следва да
не се присъждат никакви разноски на проц.представител на жалбоподателя. Това е така,
доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8. IV. 1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК,
при изменяване на наказателното постановление, съдът осъжда нарушителя да заплати
сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане.
В случая не може да не направи впечатление и явната несъразмерност на
наложеното наказание от 600 лева и направените по делото разноски от страна на
жалбоподателя, които според представения списък от неговия проц.представител възлизат
на 850 лева, а не тази за която указа в хода по същество проц.представител на
жалбоподателя, касателно наложеното наказание и размера на нарушението. В съдебно
заседание от страна проц.представител на жалбоподателя се изложиха доводи за
затрудненото финансово състояние на жалбоподателя, което очевидно не е такова, тъй като
7
видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателя е преценила, че може да си позволи
да заплати 850 лева адвокатски хонорар при неясен изход на делото, вместо да заплати
наложеното наказание от 600 лева. От друга страна е явното несъобразяване от страна на
нейният проц.представител с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението да е 300 лв. По тези обстоятелства настоящия
съдебен състав не счита, че следва да взема отношение, тъй като същите имат по-скоро
морален характер, но са индиция за достоверността на изложените както от страна
жалбоподателя, така и от нейния проц.представител факти и обстоятелства.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Силистра
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказанието в Наказателно постановление № 581824-F597339/
09.06.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП,
издадено въз основа на АУАН № F597339/ 05.03.2021г. с което на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС на „В.-“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление- гр.С., ул.“Д.“ № ,
представлявано от Г. Д.К., ЕГН ********** е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 600 / шестстотин / лева за извършено нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 във вр.с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във вр.с чл.118, ал.1 и
чл.185, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 600
(шестстотин) лева на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Наказателно постановление №
581824-F597339/ 09.06.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в
ЦУ на НАП против „В.-“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление- гр.С., ул.“Д.“ №
, представлявано от Г. Д. К., ЕГН ********** като законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес. представител на жалбоподателя
„В.-.“ ЕООД, ЕИК за присъждане на адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8
9