Р Е
Ш Е Н
И Е № 2337
гр.
Пловдив, 16.12..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и деветнадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря
Магдалена Койчева, като разгледа АНД № 3443/2019 год. по описа на ПРС, VІІІ
наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16-002393/09.05.2019 год. издадено от Д. на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с
което на „ВИК 04“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Родопи“ № 18, представлявано от У. И. В. К. , на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на разпоредбите на чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „ВИК 04“ ЕООД в жалбата
си навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП и
моли Съда да отмени същото. Редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”
Пловдив – редовно призована се представлява от нач. отдел Каймакамова, която
излага становище за безспорно доказано нарушение и пледира обжалваното НП да
бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е частично
основателна.
На 18.03.2019г.
на У. на „ВИК 04" ЕООД била връчена
призовка по чл.45, ал.1 от АПК с изх.№1908600, с която били изискани документи,
удостоверяващи изпълнението на предписания, дадени в протокол с изх. №
1842530/31.01.2019г. От представените документи в Дирекция „Инспекция по
труда" Пловдив на 22.03.2019г. във връзка с връчената призовка и от
дадените писмени обяснения на 19.04.2019г. от У. на дружесгвото проверяващите органи, сред
които и св. В.П.Б. било установено, че от страна на дружеството-работодател
„ВИК 04" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Родопи" № 18, в срок до 01.03.2019г., както и до момента на сьставяне на
АУАН на 19.04.2019г., не било изпълнено даденото задължително за изпълнение
предписание под т.5 от протокол за извършена проверка с изх. №
1842530/31.01.2019г., а именно в частта: „Работодателят да изплати трудовите възнаграждения
за положения през периода 01.08.2018 г. - 31.10.2018 г. труд на работниците, с
които са прекратени трудовите правоотношения, в размер на чиста сума за
получаване както следва: на Ж. М. У. за
периода от 08.08.2018 г. до 31.10.2018 г. - 2031.09 лв.; на П. Х. Т. за периода месец август - октомври 2018 г.
-955.92 лв.; на С. П. Т. за периода
месец август - октомври 2018 г. -1565.45 лв.; на А. М. И. за периода месец август - октомври 2018 г. -
1967.84 лв.; на А. К. К. за периода
месец август - октомври 2018 г. - 1276.18 лв.; на В. С. В. за периода месец август - октомври 2018 г. - 1949.81 лв.; на Д. Х. Щ. за периода месец септември - октомври 2018 г.
- 1212.74 лв.; на Е. Н. Б. за месец
септември 2018 г. - 172.44 лв; на З. С. Х. за периода месец август - септември 2018 г. -
1551.95 лв.; на Й. М. М. за месец август
2018 г. - 371.73 лв.; на Х. И. Б. за
периода месец август - септември 2018 г. - 1173.48 лв.; на Х. К. Х. за периода месец август - октомври 2018 г. -
1372.90 лв., в изпълнение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
При проверката са били
представени ведомости, доказващи
изплатени трудови възнаграждения единствено на М. Л. К. в размер на 229.42 лв. за периода месец
септември - октомври 2018 г.
Въз основа на
горните констатации, св.Б. съставила АУАН № 16-002393/19.04.2019 г. срещу „ВИК
04" ЕООД за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил връчен на
У. на дружеството, който в графа
възражения посочил, че действително не са били изплатени трудовите
възнаграждения на работницити посочени в АУАН, тъй като„ВИК 04" ЕООД не е
получило заплащане от свой възложител. Със същия смисъл от дружеството –
жалбоподател били подадани и писмени възражение, които обаче били счетени за
неоснователни от административнонаказващия орган, като въз основа на така
съставения акт били издадано и обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание актосъставителят Б. поддържа изцяло съставения от нея акт. В
допълнение тя разяснява, че на 22.03.2019г. от страна на У. на дружеството в Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив във
връзка с връчената призовка са били представени ведомости за заплати, в които е
нямало приложени подписи от страна на работниците, за които с протокол от
предходната проверка 31.01.2019г. било дадено предписание на работодателя да
бъдат изплатени договорените трудови възнаграждения на посочените работници,
като конкретно са били посочени работниците в протокола и размера на сумата за
получаване. Документи, обаче, за изплатени възнаграждения били представени единствено
само за едно лице - М. К. . За другите е нямало изплатени възнаграждения, като
не били представени други документи освен ведомостта за заплати, от която било
видно, че нямало положени подписи на лицата. Св. Б. заявява, че дори в дадено
обяснение от страна на У. на дружеството
на 19.04.2019г., той признал, че не са били изплатени трудовите възнаграждения
с изключение на М. К. . Актосъставителят потвърждава, че към момента на
съставяне на акта не били представени документи за изплатени суми.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св. Б., които намира за логични,
последователни, достоверни и съответстващи на събраните по делото писмените
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено извършеното
от страна на жалбоподателя „ВИК 04" ЕООД, в качеството на работодател,
нарушение, изразило се в неизпълнение задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, дадено с протокол изх.№
ПР1842530/31.01.2019 г., за който срокът за изпълнение бил до 01.03.2019 г.
Категорично се установява и от показанията на актосъставителя, и от приложените
писмени доказателства, че към тази дата работодателят не е изплатил уговорените
трудови възнаграждения за положения през периода 01.08.018г. – 31.10.2018г.
труд на работниците, с които са прекратени трудовите правоотношения, в размер
на чиста сума за получаване както следва: на Ж. М. У. за периода от 08.08.2018 г. до 31.10.2018 г. -
2031.09 лв.; на П. Х. Т. за периода
месец август - октомври 2018 г. -955.92 лв.; на С. П. Т. за периода месец август - октомври 2018 г.
-1565.45 лв.; на А. М. И. за периода
месец август - октомври 2018 г. - 1967.84 лв.; на А. К. К. за периода месец август - октомври 2018 г. -
1276.18 лв.; на В. С. В. за периода
месец август - октомври 2018 г. -
1949.81 лв.; на Д. Х. Щ. за периода месец септември - октомври 2018 г.
- 1212.74 лв.; на Е. Н. Б. за месец
септември 2018 г. - 172.44 лв; на З. С. Х. за периода месец август - септември 2018 г. -
1551.95 лв.; на Й. М. М. за месец август
2018 г. - 371.73 лв.; на Х. И. Б. за
периода месец август - септември 2018 г. - 1173.48 лв.; на Х. К. Х. за периода месец август - октомври 2018 г. -
1372.90 лв, каквото задължително предписание е било дадено в т.5 от протокол
изх.№ ПР1842530/31.01.2019 за извършена проверка. В случая не са представени
писмени доказателства както към момента на приключване на проверката в Дирекция
„Инспекция по труда" - Пловдив, така и до приключване на съдебното
следствие по настоящото дело, от които да е видно, че на посочените в
процесното предписание лица са били изплатени трудовите възнаграждения за
положения през периода 01.08.2018 – 31.10.2018г. труд от последните. Следва да се
посочи, че фактът за неизпълнение на предписанието от страна на
дружеството-жалбоподател не се оспорва от последното, доколкото възраженията му
се изразяват единствено в това, че „не е получило заплащане от възложителя си”.
В тази връзка
не се споделят възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
за неизпълнение на едни и същи предписания неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя като са издадени шест
наказателни постановление, а следвало цялостното поведение да се подведе за
едно нарушение. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. Следователно в хипотезата на т.нар. реална съвкупност от
административни нарушения законодателят предвижда за всяко от тях да бъде
наложено отделно наказание, а така наложените наказания да бъдат и отделно
изтърпени. Видно от приложените към жалбата копия от НП с последните
дружеството-жалбоподател е било наказано за неизпълнение на предписания под №
7, № 3, № 6, № 8 и № 9 от Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1842530/31.01.2019
докато с процесното НП дружеството е санкционирано за неизпълнение на
предписание № 5 от същия протокол. Независимо, че тези предписания са дадени с
един и същ протокол за извършена проверка, се касае за неизпълнение на отделни
предписания, поради което и не е налице нарушение на принципа "non bis in
idem".
За така
извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 КТ определяне на имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е
определил санкцията на дружеството-жалбоподател в размер на 10 000 лева.
Действително с протокол изх.№ ПР1842530/31.01.2019 г. са били констатирани извършени
от дружеството и други идентични административни нарушения, за които има и
приложени по делото наказателни постановления, но те не могат да се отчитат
като извършени от дружеството-жалбоподател преди съответните наказателни
постановления да са влезли в сила. По делото не са представени доказателства
дали и кога същите са влезли в сила, поради което и не следва да се отчитат
като отегчаващо отговорността обстоятелство. С оглед на изложеното, но като
взема предвид установеното неплащане на трудови възнаграждения за три месеца и
то на 12 работника, за които няма данни да са получили възнагражденията си и до
приключване на съдебното следствие по настоящото дело, то при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че имуществена санкция
в размер на 5000 лева, се явява справедлива и отговаряща на обществената
опасност на допуснатото нарушение, поради което и наложената санкция следва да
бъде изменена, като бъде намалена до този размер.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 415в от КТ, тъй като сочената норма касае нарушение, което може да бъде
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и в
резултат на което не са настъпили вредни последици за работници и служители.
Фактологията на събитията обаче категорично сочи, че нито нарушението е било
отстранено веднага след установяването му, нито към датата на съставяне на акта,
нито в хода на настоящото производство, от което неминуемо са настъпили и
вредни последици за конретните работници. Гореизложените изводи, според съда
препятстват възможността настоящият случай да бъде определен като маловажен.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон.
В посочения смисъл следва да бъде
изменено процесното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
16-002393/09.05.2019 год. издадено от Д. на Дирекция „ Инспекция по труда” гр.Пловдив,
с което на „ВИК 04“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Родопи“ № 18, представлявано от У. И. В. К. , на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева за нарушение на разпоредбите на чл.415, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 5000 /пет хиляди/
лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК