РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Карлово, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200343 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 155/11.06.2021 г. на Директора на РДГ-
Пловдив, на И. Г. В., ЕГН **********, от с. А., общ. П.б., ул. „С.“ №** е
наложено административно наказание на основание чл.266 ал.1 вр. чл.108
ал.1 т.1 от Закона за горите /ЗГ/- глоба в размер на 150 лв. и на основание
чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата предмета на нарушението-
0,40 куб.м. дърва за огрев от дървесен вид акация, както и 1 брой моторен
трион марка „Щил 023“, за нарушение на чл.266 ал.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя
В., който чрез упълномощен процесуален представител го обжалва. Излага
доводи за незаконосъобразността му, изразяващи се в допуснати процесуални
нарушения, касаещи задължителните му елементи. Твърди, че при определяне
на наказанието му не е съобразена тежестта на нарушението, съгл. чл.27 от
ЗАНН. Иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
1
от пълномощника си адв. Ш., който по същество излага становище, че не
оспорва фактическата обстановка, описана в атакуваното наказателно
постановление, както и факта на извършеното нарушение, но оспорва
отнемането на моторен трион „Щил 023“, тъй като същият не бил собственост
на нарушителя.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява първо по делото съдебно заседание от юрк. И.- упълномощена,
която оспорва жалбата и прави доказателствени искания.. По същество на
делото е депозирано писмено становище от наказващия орган, в което се
счита процесната жалба за неоснователна, вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение за доказано да е осъществено, а извършителя
правилно санкциониран. Иска се от съда да остави в сила оспорваното
наказателно постановление.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
намери, че процесната жалба е подадена от легитимен правен субект, имащ
правен интерес да обжалва процесното наказателно постановление и в
законоустановения срок, поради което същата се пявява допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните
съображения:
На 15.04.2021 г. старши лесничей при ТПДГС- Карлово, участък К.- св.
А. и помощник- лесничей при ТПДГС- Карлово, участък К.- св. Б. получили
сигнал за сеч в държавна горска територия, стопанисвана от ТП ДГС-
Карлово и находяща се в землището на гр. К., отдел 482, подотдел „Г1“.
Двамата служители се отзовали на сигнала и пристигайки в описаната
местност заварили жалбоподателя В., който излизал от местността с каруца,
натоварена с 0,40 куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „акация“. В
каруцата бил установен и моторен трион „Щил 023“. Служителите на ТПДГС
установили самоличността на жалбоподателя и го запитали, дали притежава
разрешение да сече в този отдел дърва. На така зададения му въпрос В.
отговорил, че не притежава такова. Завел и показал на проверяващите
мястото, от което отсякъл превозваните дърва.
На място бил извикан св. Ч., за да състави съобразно правомощията си
АУАН, с който приел, че жалбоподателят В. е осъществил нарушение на
2
чл.266 ал.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ, тъй като на 15.04.2021 г., в 08,30 часа, в
землището на гр. К., общ. К., отдел 482, подотдел „Г1“, държавна горска
територия, територия на ТПДГС- Карлово извършил сеч на два броя дървета
от дървесен вид „акация“ с диаметър на пъна 16 см. и 18 см., равняващи се на
0,40 пр. куб. м. дърва за огрев без писмено позволително за сеч.
Така съставения акт бил подписан от жалбоподателя без възражения,
като същия собственоръчно вписал обяснения, че отсякъл дървата, тъй като
искал да помогне на леля си, че нямала дърва.
Въз основа на така съставения АУАН, на 11.06.2021 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на извършителя, на жалбоподателя В.
било наложено административно наказание на основание чл.266 ал.1 вр.
чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ- глоба в размер на 150 лв. и на основание чл.273 ал.1 от
ЗГ били отнети в полза на държавата предмета на нарушението- 0,40 куб.м.
дърва за огрев от дървесен вид акация, както и 1 брой моторен трион марка
„Щил 023“, за нарушението на чл.266 ал.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
22.06.2021 г., а жалбата срещу него депозирана на 28.06.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните
по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите
Ч. като актосъставител, А. и Б. като очевидци на нарушението и свидетели по
акта, както и доведения по почин на жалбоподателя свидетел Ч. събраните и
прочетени по делото писмени доказателства- наказателно постановление №
155/11.06.2021 г., известие за доставянето му, констативен протокол №
012161/15.04.2021 г., АУАН серия ЮЦДП № 15002105/15.04.2021 г., разписка
№ 007877 за отговорно пазене на вещи, три броя доклади, 2 бр. справки от
ТПДГС, копие от горска карта, постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на РП- Пловдив, ТО- Карлово от 21.05.2021 г.,
заповед № РД 49-199/16.09.2011 г.
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Извършвайки преценка на законосъобразността съдът намира, че актът
3
за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми
от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от
ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно,
обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата около
неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване
на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата
санкционна норма, размерът на наложената глоба. Индивидуализиран е
нарушителят.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват извършеното
нарушение. Налице са показанията на свидетелите Ч., Б. и А., очевидци на
нарушението, които категорично и безспорно установяват факта, че
жалбоподателят е отсякъл от територия, представляваща държавен горски
фонд, 0,40 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „акация“ без писмено
позволително за сеч.
Безспорно доказаната деятелност на жалбоподателя е съотнесена
правилно към приложената в случая като нарушена правна и санкционна
норма. Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ „Сечите се провеждат
въз основа на писмено позволително по образец, издадено от директора на
съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или
оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование- за
горските територии- държавна собственост, както и за такива, предоставени
за управление въз основа на договор“. От друга страна, разпоредбата на
чл.266 ал.1 от ЗГ регламентира налагането на наказание глоба от 50 до 3000
лв., ако не подлежи на по- тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва
или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. При това
положение, съдът намира, че и наложеното по вид и размер наказание се
явява съответно на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Наложеното наказание
глоба е ориентирано към минималния, визиран в закона размер при отчитане
на тежестта на нарушението, която предвид правнозащитените отношения се
явява немалка, но и личността на извършителя, за когото няма данни за други
наказания за неспазване на ЗГ, както и направеното от него признание при
4
установяване мястото, от което е отсякъл дървата.
Съдът намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.273 ал.1 от
ЗГ е отнет в полза на Държавата предмета на нарушението- 0,40 пр.куб.м.
дърва за огрев от дървесен вид „акация“.
Що се касае до отнемането на вещи, послужили за извършване на
нарушението, то следва да се подчертае, че в случая то, макар и уредено в
раздела за санкции в ЗАНН, не съставлява санкция, а е мярка, която се
предприема основно с цел да се възпрепятства деецът да извърши и занапред
нарушения от този вид. Санкциите са изброени в разпоредбата на чл.13 от
този законов нормативен акт, а съгласно чл.20 от същия „наред“ с тези
санкции административно- наказващият орган постановява и отнемане на
вещи в посочени в правната норма случаи. Т.е. отнемането на вещи се
осъществява паралелно с налагането на наказание, но не го замества и не
съставлява такова. То наподобява принудителна административна мярка в по-
голяма степен, поради особената цел, която преследва, а тя е не наказване на
дееца, а отнемане на същия на възможност да извършва занапред други
нарушения, да държи вещи, чието притежание е забранено, както и
придобитите от нарушението вещи. При всички случаи обаче, действията по
чл.20 от ЗАНН съставляват държавна принуда. Като вид принудителна мярка
те следва да съответстват на основния принцип, на който следва да се
подчиняват и всички административни актове, предвиждащи налагане на
държавна принуда- принципът на съразмерността, закрепен изрично в
разпоредбата на чл.6 от АПК. На този принцип следва да съответстват всички
видове държавна принуда- и санкциите, и принудителните административни
мерки, т.к. всяка мярка може и следва да бъде реализирана в границите на
необходимия и полезен ефект. В противен случай, когато тези граници бъдат
надхвърлени, тя се явява една необоснована държавна репресия, каквато
правото не толерира. Поради тази причина и законодателят е предвидил
наказателните и административно- наказателни санкции да се налагат само и
доколкото това е необходимо за осъществяване основните им функции, като
за маловажни деяния такива изобщо не следва да се налагат. По същия начин
е заложена и идеята за отнемането на вещи в полза на държавата, послужили
за извършване на нарушението, което следва да се случва само когато и
доколкото е целесъобразно и съответства на функцията на тази мярка. Един
от основните елементи за установяване наличието на това съответствие е
5
стойността на отнетата вещ /чл.20 ал.4 от ЗАНН/.
Според разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите- предмет на нарушението, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им. В случая нито актосъставителят, нито административно-
наказващият орган са изследвали въпроса и са отразили в издадените от тях
актове чия собственост са въпросните вещи, за да установят това условие,
при наличието на което мярката се явява неприложима. Дори само поради
това обстоятелство налагането на мярката е незаконосъобразно, т.к. според
чл.20 ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАНН отнемане на вещи, собственост на
нарушителя, послужили за извършване на нарушението, не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго. Когато собствеността на тези вещи е неустановена, то не
може да се прецени и обсъди дали тази разпоредба следва да се приложи, а и
не може да се установи дали собственикът на вещите не е знаел или се е
противопоставил на ползването им.
Липсата на установени стойности на отнетите вещи и стойността на
предмета на нарушението /незаконно отсечения дървен материал/ е съществен
порок на наказателното постановление, т.к. тя води до невъзможност да се
прецени дали е възможно приложението на чл.20 ал.4 от ЗАНН, т.к.
стойността на предмета на деянието е съществен елемент при определяне
характера и тежестта му, спрямо които се съизмерява стойността на отнетите
вещи, послужили на дееца. Тази липса се явява основание за отмяна на
наказателното постановление в съответната част.
Разпоредбата на чл.20 ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАНН е приложима при
всички случаи на отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за
извършване на административно нарушение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго: „Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго“. Принципът е, че не следва да се предприема такова
отнемане на вещи, освен ако специална законова разпоредба не предвижда
6
изрично, че те следва да се отнемат, въпреки същественото разминаване
между стойността им и характера и тежестта на деянието. Такава позиция и
такова тълкуване е не само в съответствие със закона, но и в съответствие с
житейската логика- не може да се отнеме, напр., моторен трион затова, че с
него са отсечени 0,40 пр.куб.м. дървен материал. По този начин съществено
би бил нарушен принципът за съответствие на държавната принуда с
основанието за налагането й и нуждата от такава в съответния вид и размер.
ЗГ не изключва изрично приложението на тази обща разпоредба, поради
което общият принцип за съответствието на мярката и нарушението е
приложим на това общо основание. Характерът на конфискацията
предопределя възможността и задължението на административно-
наказващият орган и съда да правят съпоставка между нейната тежест и тази,
на нарушението, за което тя се налага.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 155/11.06.2021 г. на
Директора на РДГ- Пловдив, в частта му, с която на И. Г. В., ЕГН **********,
от с. А., общ. П.б., ул. „С.“ №** е наложено административно наказание на
основание чл.266 ал.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ- глоба в размер на 150 лв. и на
основание чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата предмета на
нарушението- 0,40 куб.м. дърва за огрев от дървесен вид акация, за
нарушение на чл.266 ал.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 155/11.06.2021 г. на
Директора на РДГ- Пловдив, в частта му, с която е отнет в полза на
Държавата 1 брой моторен трион марка „Щил 023“, за нарушение на чл.266
ал.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от ЗГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7