Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 684
29.10.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 657 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Отдел Митническо разузнаване и разследване „Южна морска“ към Агенция
„Митници“, подадена чрез процесуален представител, против Решение №83 от 16.06.2020
г., постановено по АНД №159 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020 г.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд e неправилно и незаконосъобразно. Не били основателни
изводите на въззивния съд, че в хода на административно-наказателното
производство били допуснати съществени нарушения както на процесуалните
правила, така и при приложението на материалния закон. Акт за установяване на
административно нарушение №2015 от 31.07.2019г. и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление №3078/2019 от 21.01.2020г. съдържали достатъчно
описание на фактическите обстоятелства относно извършеното от С.К.А. нарушение.
Изрично било записано в АУАН, както и в процесното НП, а било установено и с
гласни доказателства, че малко след започване на проверката и откриване на
първия вид недекларирани стоки в автомобила му, А. бил „уведомен, че ще му
бъдат съставени актове за митническо нарушение и e бил помолен да си
приготви паспорта и талона на автомобила“. При коетo вместо да направи това, А.
самоволно напуснал мястото на извършване на проверката, възползвайки се от
факта, че свидетелят В. проверявал огромното количество контрабандирани от него
стоки. С деянието си – бездействието относно предоставяне на изисканите от него
документи и действието по напускане на мястото на извършване на проверката, А.
затруднил извършването и създал пречки за довършването на проверката и
установяването на извършените от него нарушения. Поради което именно се
наложило за целите на административно-наказателното производство самоличността
му да бъде установявана чрез извършена справка в системата за граничен контрол
на Гранична полиция, както и АУАН №2015 от 31.07.2019г. да бъде съставен в
негово отсъствие. И макар и в АУАН, и в НП да бил посочен вежливия термин, че
лицето е било „помолено“, то характерът на тази „молба“ бил всъщност на
разпореждане на надлежен митнически орган във връзка с изпълнение на служебните
му задължения, поради което достатъчно ясно и непротиворечиво било установено,
че напускайки самоволно мястото на проверката А. се противопоставил и не
изпълнил разпореждането на митническия служител С. Т. В. да му предостави
личните си документи и този на управлявания от него автомобил. Фактът, че все
пак митническата проверка била довършена и за извършените от А. нарушения му
били съставени съответните пет акта за установяване на административни
нарушения, се дължал единствено и само на добросъвестното и стриктно изпълнение
на служебните задължения на митническите служители – свидетели по делото и на
положените от тяхна страна усилия за установяване на самоличността на
нарушителя. Както било установено по делото с приетите писмени доказателства, А.
не преминавал за пръв път през границата на страната през ГКПП Капитан
Андреево, влизайки от трета страна – Република Турция. Напротив, за един
сравнително кратък период през първите седем месеца на 2019г. същият имал общо
49 излизания към и съответните им влизания от Република Турция. Поради което
можело да се предположи с основание, че същият бил запознат с начина на
извършване на митнически контрол върху преминаващите през границата на страната
лица, превозни средства и стоки, както и със задължението си при извършването
на този контрол да съдейства на митническите служители, като им предоставя
необходимите за целите на контрола документи. С неизчакването на довършването
на проверката и непредоставянето на документ за самоличност и документ за
управлявания автомобил А. се противопоставил на правилата и начина на
извършване на митническия контрол, като затруднил митническите служители при
извършването на служебните им задължения. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП №3078/2019
от 21.01.2020г. на И. Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне
в сила на решението на Районен съд – Свиленград като законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №83
от 16.06.2020 г., постановено по АНД №159/2020 г., Районен съд – Свиленград е отменил
Наказателно постановление №3078/2019 от 21.01.2020г., издадено от И. Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, с което
на С.К.А., на основание чл.238, ал.2, във връзка с чл.238, ал.1 във връзка с
чл.235 ал.1 от Закон за митниците, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. и е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на С.К.А. сумата в
размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
За да отмени наказателното
постановление, съдът е обсъдил съставения АУАН и издаденото НП и е констатирал
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че АУАН е
съставен в противоречие с чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, регламентиращи неговото минимално
съдържание и реквизити, посочените два от които липсвали. Посочил, че идентични
недостатъци били налице и в обстоятелствената част на НП, което било издадено
при несъблюдаване на процесуалните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото АНО възпроизвел дословно фактическото описание на нарушението,
съдържащо се в АУАН, пренасяйки и в своя
акт същата непълнота в констатациите и формулировката на деянието. Мотивирал е
подробно съображенията си в тази насока и е направил извод, че е опорочено
цялото производство по ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което обжалвания санкционен акт – НП, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразен от процесуално правна страна. За изчерпателност
е посочил, че са налице съображения и за неправилност на НП, във връзка с
приложението на материалния закон. Това било така, защото от събраните в
производството доказателства не можело да се направят категорични и безспорни
изводи за осъществяване на съставомерно от обективна страна нарушение по чл.238
ал.2 от ЗМ.
Касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно. Същото е постановено при подробно и коректно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, че така направеното в АУАН, съответно в НП
описание на нарушението не е достатъчно да изпълни изискванията на чл.42, т.4 , респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа конкретно
посочени действия или бездействия, които могат да бъдат подведени под
хипотезата на чл.238, ал.2 от ЗМ. Съгласно
разпоредбата на
чл.238, ал.1 от ЗМ, всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки
под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено
друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл.235, ал.1. В чл.238, ал.2 от ЗМ е посочено, че със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при
изпълнението на служебните им задължения. От обективна страна
административното нарушение по тази норма изисква нарушителят да се
противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им
задължения, а описаното в случая в
АУАН, съответно в НП
поведение няма характер на противопоставяне на митническите органи. Споделя се извода
на районния съд, че фактически обстоятелства за
отправено към С.К.А. разпореждане от митническите
служители не се установява, съответно описаното в НП негово поведение по
напускане на митническа проверка не обективира поведение на противопоставяне на
митническите органи.
Следва да се отбележи, че настоящата инстанция изцяло споделя изложените в проверяваното решение
мотиви на районния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към същите.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 83/16.06.2020г.,
постановено по АНД №159/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.