Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ............................................, като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 488/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.44,
ал.3 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) и чл.49 от Правилника за прилагане
на Закона за закрила на детето (ППЗЗД).
Административното дело е образувано по жалба на Р.С.Г.
с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес *** обл. Монтана и настоящ адрес ***, подадена против
Заповед №ППЗЗД/Д/ОВ/4/08.10.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” (ДСП) гр. Ловеч и потвърждаващото я Решение
№11-РД04-0484/05.11.2020г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” (РДСП) гр. Ловеч.
В жалбата си Г. излага, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна
поради неправилно определяне на началната дата на отпускане на помощта по ППЗЗД.
Твърди, че многократно е искала тази помощ да й се отпусне от съдебното
решение, но същата частично й е била отпусната през м. юли и едва през м.
октомври е отпусната в полагащия се размер. Излага, че органът неправилно е
тълкувал и приложил чл.53 от ППЗЗД, сочи и съображения във връзка с предходни
нейни заявления за други добавки, постановени по тях откази и обжалвания пред
ДСП. Моли съдът да отмени оспорената заповед и да й присъди разноските в
производството.
В съдебно заседание и в писмено становище оспорващата поддържа
жалбата и иска отмяна на заповедта и потвърждаващото я решение, като излага
доводи по същество за правото й да получи помощта от претендираната дата.
Твърди, че служители на ответника не са й обяснили какви права за получаване на
помощи има и затова заявлението е било подадено по-късно.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт ангажира становище по същество за неоснователност на жалбата и за
правилност и законосъобразност на оспорения акт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Детето Д.Ц. Г. с ЕГН ********** и настоящ адрес ***, е
настанено в семейството на Р.С.Г. (негова баба по майчина линия) с Решение № 98/13.03.2020г.
на Районен съд Ловеч, влязло в сила на 22.05.2020г. (л.37). Настаняването е
извършено, след като спрямо детето е била взета мярка за закрила по чл.26, ал.1
от ЗЗДет „настаняване в семейство на близки и роднини“ за срок от 3 години.
Административното производството пред ДСП Ловеч е
започнало на основание депозирано от оспорващата заявление-декларация вх.№ ППЗЗД/Д-ОВ/4
от 28.09.2020г. (л.30) за отпускане на месечна помощ по чл.49 от ППЗЗД за
детето Д.Ц. Г., настанено за отглеждане при нея на основание цитираното съдебно
решение. Към молбата-декларация Р.Г. е приложила изискуемите документи.
По случая е бил изготвен доклад-предложение (л.29) от
социален работник в ДСП Ловеч, който след като е извършил преценка на
обстоятелствата, е приел, че са налице условията на чл.49, ал.1 от ППЗЗД за
отпускане на месечна помощ. Установено било, че майката няма възможност и
условия за отглеждане на детето, бащата е неизвестен, в жилището на бабата Р.Г.
е осигурена благоприятна среда за развитие на детето, последното редовно
посещава учебни занятия, има личен лекар, който е извършил необходимите
профилактични прегледи и имунизации. Жалбоподателката обаче среща затруднения в
отглеждането, тъй като доходите й от пенсията не са достатъчни за пълноценно
задоволяване потребностите на детето. В доклада било посочено, че доходите на
семейството се формират от месечната пенсия на Р.Г. в размер на 334,81 лв.,
месечна помощ за детето по чл.7, ал.2 от ЗСПД в размер на 40 лв. и по чл.9 от
ППЗСП в размер на 70 лв. (получена през м. август за месеците юни и юли – по 35
лв. за всеки месец). Направен бил извод, че средно месечният доход на
семейството е в размер на 222,40 лв., който е по-нисък от 5-кратния размер на
гарантирания минимален доход (ГМД) 375 лв., и семейството отговаря на условията
на чл.49 от ППЗЗД.
В резултат на горните установявания и изводи, социалният
работник направил предложение да се отпусне месечна помощ за детето Д.Ц. Г. в
размер на 152,50 лв., за покриване на ежедневните разходи за храна, облекло, разходи
за отопление, транспортни разходи, джобни пари, телефонни разговори, училищни
разходи и други според потребностите на детето. Размерът на помощта бил
определен по реда на чл.49, ал.2, т.2 от ППЗЗД, като от 262,50 лв. (3,5
кратният размер на ГМД) били извадени получените доходи на детето за м. август
от 110,00 лв. (40 лв. по чл.7, ал.2 от ЗСПД и 70 лв. по чл.9 от ППЗСП).
На същата дата, на която бил изготвен
докладът-предложение – 08.10.2020г., била издадена и оспорената в настоящото
производство заповед на Директора на ДСП Ловеч (л.28), с която на Р.С.Г. била отпусната
месечна помощ по чл.49 от ППЗЗД в размер на 152,50 лв., считано от 01.09.2020г.,
за детето Д.Ц. Г. с ЕГН **********, настанено за отглеждане в семейството на
роднини и близки – бабата по майчина линия.
Заповедта била оспорена от Г. по административен ред
пред Директора на РДСП Ловеч (л.24) с искане същата да бъде преразгледана и
помощта да бъде отпусната от датата на съдебното решение за настаняване на
детето в семейството й, тъй като от служителките не й било обяснено за правото
на тази помощ. Горестоящият административен орган с Решение №11-РД04-0484/05.11.2020г.
(л.5) оставил жалбата без уважение. Мотивите на органа са, че
заявлението-декларация за отпускане на помощта е подадено на 28.09.2020г. и тъй
като молителката е отговаряла на условията, помощта е отпусната от първо число
на същия месец, а именно от 01.09.2020г. Размерът на помощта е определен
съобразно действащата нормативна уредба – чл.49, ал.2, т.2 от ППЗЗД, поради
което заповедта е правилна и законосъобразна. По възражението за липса на
консултиране органът е изложил, че г-жа Г. е била консултирана относно
действащата нормативна уредба и правото на социално подпомагане, разпоредбите и
правата й по Семейния кодекс и възможността за ползване на социални услуги, за
което последната се е подписала в протокол от 22.01.2020г., поради което тези
твърдения са неоснователни.
От ответника са представени още по делото всички
предходни заявления за подпомагане, подавани от Р.С.Г.. От преписката се установява,
че оспорващата е подала на 14.02.2020г. в ДСП Ловеч заявление-декларация по
чл.7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), като със Заповед №
ЗСПД/Д-ОВ/452 от 25.02.2020г. на бабата е била отпусната месечна помощ за
настаненото дете Д.Ц. Г. по чл.7, ал.2 от ЗСПД в размер на 40 лв., считано от
01.02.2020г. (л.69-71).
Р.Г. е подала на 23.06.2020г. в ДСП Ловеч и заявление-декларация
по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП),
като със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/379 от 08.07.2020г. първоначално й е било отказано
отпускането на помощта. След обжалване по административен ред и отмяна на
заповедта от горестоящия орган, със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/379 от 07.08.2020г. на
Директора на ДСП Ловеч на оспорващата е била отпусната месечна социална помощ
за допълване на доходите за настанено дете по чл.9 от ППЗСП в размер на 35 лв.,
считано от 01.06.2020г. (л.43-61).
На 14.09.2020г. оспорващата е подала в ДСП Ловеч
заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, като със
Заповед № ЗСП/Д-ОВ/3118 от 05.10.2020г. на бабата е била отпусната целева помощ
за отопление с твърдо гориво за настаненото дете Д.Ц. Г. в размер на 495,80
лв., за отоплителен сезон 2020/2021 (л.63-68).
След издаване на оспорената заповед и на
потвърждаващото я решение, със Заповед № ППЗЗД/Д-ОВ/4 от 09.11.2020г. на
Директора на ДСП Ловеч (л.18) месечната помощ по чл.49 от ППЗЗД, отпусната на Р.Г.,
е била увеличена на 187,50 лв., считано от 01.10.2020г., поради промяна на
реално получените доходи през предходния месец.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (решението
на Директора на РДСП Ловеч е издадено на 05.11.2020г., като по делото няма
доказателства за датата на получаване на решението от Г., а жалбата е подадена
в срок на 18.11.2020г., видно от пощенското клеймо върху плика). Оспорената
заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и
законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт, преминала е и
административен контрол. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че към датата на подаване
на заявлението-декларация по чл.49 от ППЗЗД Р.Г. *** на настоящ адрес, който се
явява и адреса на настаненото при нея за отглеждане дете. Също безспорно е
между страните обстоятелството, че К.К. при издаване на процесната заповед е заемала
длъжността Директор на ДСП Ловеч (л.77), на когото съгласно чл.44, ал.3 от
ЗЗДет са предоставени правомощия за произнасяне по искания за отпускане на
помощите по ал.2 на същата разпоредба. Поради изложеното съдът намира, че
заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и със
съдържанието по приложение № 9 към ППЗЗД, подписана е от нейния издател. При
издаването й съдът не установи допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, такива не се и твърдят в жалбата. По
подаденото заявление-декларация е изготвен социален доклад, заповедта е издадена
при пълнота на доказателствата, събрани в хода на административното
производство, и след извършена преценка на визираните в чл.49 от ППЗЗД
обстоятелства.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото
доказателства намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Правото за отпускане на помощта и размерът на
отпуснатата месечна помощ не се оспорва от страните. Единственият спорен въпрос
в настоящото производство е от коя дата следва да бъде отпусната тази помощ –
от първо число на месеца на подаването на заявлението-декларация, както е
процедирал административния орган, или от датата на съдебното решение за
настаняване на детето, както претендира оспорващата.
По силата на чл.44, ал.2 от ЗЗДет Дирекциите „Социално
подпомагане“ към АСП предоставят финансови помощи при условията и по реда,
уредени в ППЗЗД. Нормата на чл.44, ал.4 от ЗЗДет определя, че помощите се
предоставят в пари и са еднократни и месечни. Предпоставките за отпускане на
месечната помощ са регламентирани в чл.49, ал.1 от ППЗЗД. Целевият характер на
помощите е дефиниран в чл.44, ал.6 от ЗЗДет – помощите са предназначени за
подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на
детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства.
В случая за детето е отпусната месечна помощ по чл.49,
ал.1 от ППЗЗД, чиято цел е подпомагане на оспорващата за неговото отглеждане в
хипотезата на предприета мярка на закрила по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет. Съгласно
чл.49, ал.2 от ППЗЗД месечната помощ за деца, настанени за отглеждане при
роднини, се определя по предложение на социалния работник, помощта се отпуска с
акт на директора на ДСП и размерът на тази помощ се диференцира съобразно
възрастта на детето. При издаване на оспорената заповед е съобразено, че
средният месечен доход на семейството е по-нисък от 5-кратния размер на ГМД,
детето през учебната 2020/2021г. е в седми клас, на 12 години е и съгласно т.2
от цитираната норма максимално допустимият от закона размер на помощта е 262,50
лева месечно (до 3,5-кратния размер на ГМД). В рамките на този размер
административният орган трябва да прецени нуждите на детето. Въпросът със
законосъобразното определяне на размера е свързан с предназначението на помощта,
посочено в ал.6 на чл.44 от ЗЗДет – да се осигури подкрепа на детето, когато е
отглеждано от роднини. Такова разбиране кореспондира и с целта на закона – чл.1,
ал.2 от ЗЗДет. При съобразяване на всички конкретни за случая обстоятелства,
административният орган правилно е определил размера на предоставената помощ,
като от максимално полагащата се сума е извадил получените през предходния
месец помощи по чл.7 от ЗСПД и по чл.9 от ППЗСП (доходи по смисъла на §1, т.10
от ДР на ППЗЗД), а и както бе изложено, този размер не се оспорва от Г..
Основният спорен въпрос в настоящото производство за
началната дата на отпускане на помощта е разрешен от законодателя в чл.54, ал.1
от ППЗЗД – месечните помощи, които се изплащат от дирекция „Социално
подпомагане“, се отпускат от първо число на месеца на подаването на
заявлението-декларация и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ
месеца, за който се отпуска помощта. При тази законова регламентация правилно
помощта по чл.49 от ППЗЗД е отпусната на Г. от 01.09.2020г., след като
заявлението е подадено от нея на 28.09.2020г. Няма никакво правно основание
тази помощ да бъде отпусната от датата на съдебното решение, респективно от
влизането му в сила, както неоснователно претендира оспорващата, след като правопораждащото
обстоятелство е подаването на заявление-декларация, т.е. упражняването на
признатото от закона право. Именно датата на упражняването на това право е
релевантна за определяне на месеца, от който следва да се отпусне помощта по
чл.49 от ППЗЗД, и в случая законосъобразно тя е отпусната от 01.09.2020г.
Неоснователни и недоказани са възраженията в жалбата и
в хода по същество, че от служителите на ДСП Ловеч не е било разяснено на
оспорващата правото да получава помощи за настаненото дете, и затова тя е
подала заявлението на по-късен етап.
На 22.01.2020г. е била извършена съвместна проверка по
постановление на РП Ловеч на адреса на оспорващата и детето. От служителите на
ДСП Ловеч е бил съставен протокол от същата дата (л.39) за установените при
проверката обстоятелства. В протокола е отразено, че Г. е била информирана и консултирана
относно действащата нормативна уредба и правото на социално подпомагане,
разпоредбите и правата й по Семейния кодекс и възможността за ползване на
социални услуги, за което последната се е подписала. Отразено е още, че Г. е
заявила, че към момента няма необходимост детето да ползва социални услуги, но
при възникване на необходимост ще се обърнат към ДСП Ловеч. Оспорващата не е
представила по делото никакви доказателства, че е искала консултации от
служители на ДСП и такива са й били отказани, не е представила и нейни писмени
заявления или питания до ДСП, на които да не е било отговаряно.
Доказателство в подкрепа на факта, че оспорващата е
била наясно с правата си за получаване на помощи и подпомагане, са и
документите, съдържащи се в административната преписка. От тях е видно, че Р.Г.
е подала на 14.02.2020г. в ДСП Ловеч заявление-декларация по чл.7 от ЗСПД, по
което й е била отпусната месечна помощ; подала е на 23.06.2020г. в ДСП Ловеч
заявление-декларация по чл.9 от ППЗСП, по което й е била отпусната месечна
социална помощ; подала е на 14.09.2020г. в ДСП Ловеч заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление, и тази помощ също й е била отпусната.
Следователно оспорващата се е възползвала изцяло от правата си за получаване на
съответните помощи за отглеждане на настаненото при нея дете, поисканите помощи
са й били отпуснати, и твърденията за липса на консултиране и че не е била
наясно какви права има за получаване на помощи, са най-малкото неоснователни и
недоказани.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Г. с ЕГН ********** и настоящ
адрес ***, подадена против Заповед №ППЗЗД/Д-ОВ/4/08.10.2020г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Ловеч, потвърдена с Решение
№11-РД04-0484/05.11.2020г. на Директора на РДСП Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: