№ 179
гр. В., 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110103871 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ч. А. М. срещу Е. К.
кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответницата:
1) сумата от 12 326,09 лв., представляваща сбор от присъдени суми с решение
по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., от които 4027,83 евро
главница, 1031 евро лихва за забава и 218,73 лв. законна лихва, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.12.2022 г., цедирани от М. В. Д. на Е. К. с договор за цесия от
09.12.2022 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа
на ЧСИ З. Х., като погасени чрез прихващане с насрещните му вземания по изп. лист
от 31.08.2021 г., издаден по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В.,
включващи сумата от 18 449,81 евро главница, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от общо 5507,89 лв. за разноски,
за събиране на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Я.;
2) сумата от 2217,35 лв., представляваща съдебни разноски по в.гр.д. №
1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., за събирането на които е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ З. Х., въз основа на изпълнителен лист от
07.03.2023 г., издаден по гр.д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – В., цедирани
от М. В. Д. на Е. К. с договор за цесия, като погасени чрез прихващане с непогасения
остатък от насрещните му вземания по изп. лист от 31.08.2021 г., издаден по т.д. №
1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В., за сумата от 18 449,81 евро главница, ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от
общо 5507,89 лв. за разноски, за събиране на които е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ С. Я..
Твърди се в исковата молба, че с писмо изх.№ 2957/02.02.2023 г. на ЧСИ С. Я.
на ищеца е било съобщено, че по искане на ЧСИ З. Х. е наложен запор върху
вземането му като взискател по изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я. в полза на Е.
К. за сума в размер на 14 389,53 лв. по изп. д. № *** по описа на ЧСИ З. Х.,
образувано на основание изпълнителен лист от 07.12.2022 г по гр.д. 1737/2022 г. на
Окръжен съд – В.. На 23.03.2023 г. ЧСИ С. Я. уведомила ищеца за втори наложен
1
запор върху вземането му с длъжник М. Д. по същото изпълнително дело № ***, в
полза на Е. К. в размер на 2752,05 лв. във връзка с второ изпълнително дело под № ***
на основание изп. лист от 07.03.2023 г. на Районен съд – В. по гр.д. № 19107/2019 г.
Сочи се, че и двете вземания са присъдени по едно и също гражданско дело, по което
страни са Ч. А. М. и М. В. Д.. Първият изпълнителен лист е за присъдени в полза на
М. Д. главница и лихви, вторият изпълнителен лист е за разноски, признати
допълнително на ищцата с Определение № 272 на ВРС. По двата издадени изп. листа
са образувани две отделни изпълнителни дела под №№ *** и *** по описа на ЧСИ З.
Х., като са наложени два последователни запора върху вземането, което ищецът има
срещу М. В. Д., за което е образувал изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я., като
размерът на вземането - главница, лихви и разноски надхвърля 58 000 лв. След
снабдяването си с изпълнителните листи на 07.12.2022 г. за сумата 14 389,53 лв. и на
07.03.2023 г. за сумата 2 217,35 лв. М. В. Д. е прехвърлила с Договори за цесия двете
вземания на украинската гражданка Е. К., което е послужило като основание за
образуване на двете изпълнителни дела при ЧСИ З. Х. с длъжник ищеца и взискател Е.
К., вместо М. В. Д., която е кредитор по изпълнителните листи. Навежда се довод, че
договорите за цесия са фиктивни, по тях не е заплащана цена, сключени са единствено
с цел избягване на прихващане на двете насрещни задължения да размера на по-
малкото от тях, тъй като дългът на М. В. Д. е в пъти по-голям по размер и събраните
до момента суми по изпълнителено дело № *** при ЧСИ С. Я. са по-малко от
половината на дълга. При това взискателят Ч. М. не е получил никаква сума, дори
разноските си по това изпълнително дело, поради непрекъснатите, подавани в
продължение на две години неоснователни жалби срещу действията на ЧСИ С. Я. от
страна на М. Д., включително и жалби срещу разпределението, изготвено от ЧСИ Я.,
което производство все още е висящо пред Апелативен съд. Сочи се, че чрез
извършените действия по прехвърляне с цесия М. Д. ще избегне погасяването на по-
големия си дълг, а същевременно ще получи плащането на присъдените й 14 389,53
лв. и разноски от 2 217,35 лв. от събраните от публичен търг по изпълнително дело №
*** на ЧСИ Я. и неполучени все още от Ч. М. суми. Ищецът счита, че сумите по двете
изпълнителни дела по описа на ЧСИ З. Х. под №№ *** и *** са недължими и двете
производства следва да бъдат прекратени при условията на чл.433 ГПК поради
настъпило погасяване чрез прихващане.
Поддържа се, че с Решение 123/10.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 364/2020
на В. апелативен съд е потвърдено Решение № 357/12.06.2020 г. на ВОС по т.дело №
1750/2018 г с което М. В. Д. е осъдена да плати на Ч. М. сумата 18 449,81 евро ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2018 година до окончателното изплащане и
разноски, съответно в размер: на 3 407,89 лв., в размер на 1600 лв. и още в размер на
500 лв., съгласно изпълнителен лист от 31.08.2021 г., издаден от ВОС. Общо 41 577,27
лв. по осъдителния диспозитив, законната лихва от 30.10.2018 г. до образуване на
изпълнителното дело е в размер на 13 541,79 лв., или 54 445,87 лева към образуването
на делото. Излага се, че до момента М. Д. не е погасявала каквато и да е част от дълга,
предмет на образуваното изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я.. За събиране на
вземането е изнесен на изнесен на публична продан имот на длъжника М. Д. при
продажна цена от 53 157,37 лв., който имот е възложен на С. Д. С. с Постановление от
11.04.2022 г. Сочи се, че купувачът С. Д. С. е зет на длъжника М. Д. и освен купувач на
имота по търга е присъединен взискател с Удостоверение по чл.456 ГПК, изходящо от
ЧСИ С. К. Д., за главница в размер на 20 500 лв. и законна лихва в размер на 1 002,22
лв., разноски и такса по чл.26 ЗЧСИ. Действията на ЧСИ С. Я. по опис, оценка, продан
и търг са обжалвани при всяка процесуална възможност с възражение за
несеквестируемост на ателие 3, предмет на проданта, като всички жалби са
отхвърлени. Оспорено е с иск и вземането на С. Д. С., който по същата схема - чрез
Договор за цесия е купил дълга, който М. Д. е поела с подписването на Запис на
заповед към мъжа, с който живее на съпружески начала и баща на две от децата й - Н.
М.. Последният е прехвърлил с цесия вземането си по Записа на заповед на С. С. и
2
така е образувано делото при ЧСИ С. Д. и е издадено Удостоверение по чл. 456 ГПК,
послужило му за присъединяване като кредитор, включен в разпределението на парите
от публичната продан. Изготвено е Разпределение на основание чл.460 ГПК, две
години след образуването на изпълнителното дело, като с оглед присъединяването на
вземането на С., сумата за разпределение към Ч. М. е само 33 878,37 лв. вместо
получените по търга 52 452,33 лв. Разпределението е обжалвано от М. Д., към момента
е висящо пред В. Апелативен съд и сумите не са разпределени.
Междувременно, на М. Д. е издаден изпълнителен лист за сумата 4 027,83 евро
главница и 1031 евро лихва за забава, които Ч. М. й дължи, съгласно Решение №
1492/24.11.2022 г. по описа на ВОС. Присъдени са допълнително с Определение № 272
разноски в размер на 2 217,35 лв., като законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до
издаването на изпълнителния лист е в размер на 218,73 лв. Така М. Д. и Ч. М. се
явяват едновременно кредитор и длъжник по две насрещни вземания, присъдени
съответно с Решение № 357/12.06.2020 г на ВОС и с Решение 1492/24.11.2022 г на
ВОС. Излага се, че към 30.10.2018 г., датата на образуване на търг. дело № 1750/2018г,
активното вземане е било изискуемо, а пасивното изпълняемо, поради което е
настъпил правният ефект на погасяване на двете задължения до размера на по-малкото
от тях, а именно между 18 449,81 евро и сумата от 4 027,83 евро. Поддържа се, че
вземането на М. В. Д. е погасено, тя не може да прехвърли вече погасеното вземане,
цесията няма предмет и е недействителна, както и че уведомяването на длъжника не е
надлежно извършено.
Ищецът депозирал молба до ЧСИ З. Х. за прекратяване на изпълнителното дело
№ 964/2022 г. поради погасяване на дълга чрез прихващане, изпратена на 02.03.2023 г.
по пощата и получена от ЧСИ З. Х. на 07.03.2023 г., към която било приложено
Уведомлението за прихващане, отправено от Ч. М. към М. Д. и към Е. К.. До този
момент няма произнасяне по молбата за прекратяване, но на 23.03.2023 г. ищецът
получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 964/2022 г. от 16.03.2023 г.,
която по същество обективирала отказа на ЧСИ З. Х. да прекрати производството,
претендирайки плащане на дълга. С Молба вх. № 3874/09.03.2023 г. ищецът уведомил
и ЧСИ С. Я. за извършеното прихващане.
С уточняваща молба от 26.04.2023 г. ищецът пояснява, че активното задължение
в общ размер от 54 445,87 лв. е прихванато с пасивното задължение в размер на
12326,09 лв., за което са образувани двете изпълнителни дела на ЧСИ З. Х. с
извършено на 09.02.2023 г. прихващане, изявлението за което е отправено от ищеца до
ответницата с нотариална заверка на подписа в К. И. от 09.02.2023 г., както и че
предявява исковете срещу взискателя по изпълнителните производства Е. К..
При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. К. е депозирала писмен отговор, в който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с договор
за цесия от 12.12.2022г. М. В. Д. е прехвърлила вземането си от Ч. А. М. на
ответницата, като есията има незабавно действие по отношение на страните и с
нейното сключване титуляр и кредитор на вземането срещу длъжника Ч. А. М. става Е.
К.. За извършеното прехвърляне на вземането ищецът е уведомен, веднъж чрез
неговият пълномощник адвокат Л. Ш.и втори път по адреса не неговото местоживеене
в гр. А., К. И.. Излага се, че по изпълнителното дело на ЧСИ З. Х. са представени
доказателства за извършеното уведомяване на длъжника за извършената цесия,
отделно от това такова уведомяване е извършено и от частният съдебен изпълнител по
делото на представителя на длъжника. Навежда се довод, че в договора за цесия
изрично е отбелязано, че същият служи за разписка по отношение на изплатените по
него суми, т.е. извършеното плащане по него е документирано с подписване на
договора. Твърди се, че по т.д. №1750/2018 г. на ВОС с отговора на исковата молба М.
В. Д. е предявила насрещна искова претенция срещу Ч. А. М., по която е претендирала
правата си за заплащане на присъдените и по-късно с решенията по в.гр.д.
3
№1737/2022г. на ВОС, като вземането й е било налично и към него момент. Поради
разделяне на предявеният насрещен иск от т.д. №1750/2018 г. и изпращането му във В.
районен съд, където е образувано гр.д. №19107/2018г. по описа на 14 с-в на ВРС, двете
дела се развиват с различна скорост, като по този начин ищецът Ч. А. М. се
облагодетелствал, като първи се снабдил с изпълнителен титул срещу М. В. Д., без да
бъде отчетено нейното насрещно вземане и неговото да бъде намалено. Към този
момент ищецът М. можел да направи изявление за прихващане, но не го е направил,
защото така е щял да намали размера на вземането си. Вместо това образувал
изпълнително дело № 672/2021г. по описа на ЧСИ С. Я., по което осъществил
публична продан на жилището на М. В. Д. и участвал в публичната продан като
купувач. В този смисъл ответницата счита, че е налице злоупотреба с права от страна
на ищеца М..
Излага се, че ответницата е придобила вземанията на М. В. Д. въз основа на
възмездни договори за цесия, като към момента на тяхното сключване цедента М. В.
Д. не е получавала изявления за прихващане, т.е. налице е едно изискуемо вземане,
което е годно за прехвърляне. Поддържа се, че ответницата също не е получавала
изявления за прихващане, като счита, че предвид промяната на страните такова
прихващане не може да бъде извършено, тъй като прихващането се извършва само
между страни с насрещни вземания, а след цесията няма насрещни страни с насрещни
вземания, защото ищецът не притежава вземане срещу неговият кредитор Е. К.. Сочи
се, че твърденията на ищеца по заведеното дело за извършено извънсъдебно
прихващане на насрещни задължения, без наличието на писмени доказателства за
направените твърдения за извършено извънсъдебно прихващане, което да е достигнало
до страните, са небосновани. Сочи се, че липсват доказателства изявленията за
извънсъдебно прихващане да са стигнали до неговият кредитор - нито до предходният
кредитор М. Д., нито до новият му кредитор Е. К.. Навежда се, че изявленията за
прихващане са изготвени след като е извършено уведомяването на адвокат Ш. за
извършената цесия и наличието на нов кредитор. В същото време ищецът бил
уведомен чрез неговият адвокат за наличието на съдебни решения, по които е бил
осъден за задължения към М. В., но не е направил изявление за прихващане към
момента на възникване на тези задължения още с отговора на исковата молба по т.д.
№1750/2018г. на ВОС или след тяхната изискуемост на тези задължение след
решенията по в.гр.д. №1737/22г. на ВОС, т.е. не е упражнил добросъвестно правата си
като кредитор, а единствената цел е била да получи изцяло всички суми по
извършената публична продан на жилището на М. В., т.е. искал да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение и злоупотреба с процесуални права. При
тези съображения ответницата моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и заключенията по назначената първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото от представените писмени доказателства (л. 13-24 от
делото), а и не е спорно между страните, че въз основа на издаден изпълнителен лист
от 31.08.2021 г. по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В. е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Я., за принудително събиране от М. В.
Д. на следните суми: сумата 18 449,81 евро, представляваща платено от ищеца
задължение на ответника към „Р. (Б.)“ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008 г., за
периода от м. 08.10 г. 30.10.18 г., до ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД и съдебни разноски,
съответно в размер: на 3 407,89 лв., в размер на 1600 лв. и още в размер на 500 лв.,
присъдени с Решение № 357/12.06.2020 г. по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен
съд – В., Решение № 123/10.12.2020 г. по в.гр.д. № 364/2020 г. по описа на Апелативен
4
съд – В. и Определение № 60646/26.07.2021 г. по гр.д. № 1243/2021 г. по описа на ВКС,
влезли в законна сила на 26.07.2021 г.
Не се спори между страните, а и от приложените писмени доказателства е
видно (л. 26-39), че в полза на М. В. Д. е издаден изпълнителен лист от 07.12.2022 г. по
в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В. срещу Ч. А. М. за сумата от
4027,83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни
вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 г., сключен с
„Б. ***“ АД за периода 13.11.2023 г. – 20.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 20.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК и сумата от 1031 евро,
представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода
13.11.2013 г. до подаване на молбата – 20.12.2018 г., на основание чл. 86 ЗЗД, за
събирането на които е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ З. Х..
Установява се от представения изпълнителен лист от 07.03.2023 г., издаден по
гр.д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – В. (л. 158 от делото), както и от
приложените съдебни актове (л. 26-39 от делото,) че ищецът Ч. А. М. е осъден да
заплати на М. В. Д. сумата от 2217,35 лв. – разноски пред ВОС и ВРС, присъдени с
Решение № 1492/24.11.2022 г. по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на ВОС и
Определение № 272/23.01.2023 г., влезли в законна сила на 15.02.2023 г., като не се
спори, че за събирането на които е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ З. Х..
Видно от приложения Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 19.12.2022
г. М. В. Д. е прехвърлила на Е. К. своето вземане по изпълнителен лист от 07.12.2022
г., издаден по в.гр.д. № 1737/2022 г. на Окръжен съд – В. срещу длъжника Ч. А. М. в
размер на: сумата от 4027,83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените
от ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
13.08.2004 г., сключен с „Б. ***“ АД за периода 13.11.2023 г. – 20.12.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 20.12.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК и сумата
от 1031 евро, представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените
вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата – 20.12.2018 г., на основание
чл. 86 ЗЗД. В чл. 4 от договора е посочено, че цедентът упълномощава цесионера с
правата да съобщи на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето на
вземането.
Според представения Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 13.03.2023 г.
М. В. Д. е прехвърлила на Е. К. своето вземане по изпълнителен лист от 07.03.2023 г.,
съгласно Решение № 1492/24.11.2022 г. и Определение № 727/23.01.2023 г. по в.гр.д. №
1737/2022 г. на Окръжен съд – В. срещу длъжника Ч. А. М. в размер на 2217,35 лв.,
представляващи разноски по гр.д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – В. и
в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., като в чл. 4 от договора отново е
посочено, че цедентът упълномощава цесионера с правата да съобщи на длъжника по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането.
Изяснява се от приложеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 25 и
110 от делото), че на процесуалния представител на ищеца адв. Л. Ш., съгласно
представеното пълномощно на л. 112 (гръб) – 113 от делото, на 14.12.2022 г. е връчено
уведомление, с което ответницата Е. К. от името на М. В. Д. е уведомила ищеца за
прехвърляне на 09.12.2022 г. на вземанията на М. В. Д. срещу него по изп. лист №
387/07.12.2022 г., издаден по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В..
Приобщени към доказателствения материал по делото са разписки за изпратени
пратки от М. В. Д. (л. 106, 111 и л. 158), в които не е посочено съдържанието на
изпратената пратка до получателя Ч. А. М..
Установява се от представените по делото Изявление за прихващане по чл. 104,
вр. чл. 103 ЗЗД от 09.02.2023 г., 2 бр. телепоща от 24.02.2023 г. и 27.02.2023 г. и
5
приложените известия за доставяне (л. 59-69 и 147-155 от делото), че ищецът е
отправил изявление за прихващане до М. В. Д. и Е. К. между неговите вземания по
изп.д. № 672/2021 г. в общ размер на 54 445,87 лв. и насрещните парични вземания в
размер на 4027,83 евро главница и 1031 евро лихва за забава, разноски в размер на
2217,35 лв., или общо 12 107,36 лв. и законна лихва в размер на 218,73 лв. до
24.11.2022 г., както и такси и разноски за изп. дело № 964/2022 г. или сума в размер на
14 389,53 лв., присъдени с Решение № 1492/24.11.2022 г., постановено по гр.д. №
177/2022 г. на ВОС. Изрично е посочил, че упражнява правото си на основание чл. 103,
ал. 3ЗЗД да отправи срещу цесионера правопогасяващо възражение за прихващане с
вземане срещу цедента. Така изпратеното изявление обаче не е получено от неговите
адресати, като пратките са върнати с отразяване, че получателят се е преместил на
друг адрес или са останали непотърсени.
На 07.03.2023 г. ищецът е депозирал молба пред ЧСИ З. Х. по изп. дело №
964/2022 г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради
извършено прихващане на две насрещни вземания, а именно: паричното вземане на
ищеца по изп. дело № 672/2021 г. на ЧСИ С. Я. по изп. лист от 31.08.2021 г. в общ
размер на 54 445,87 лв. и паричното вземане на М. Д., прехвърлено с договор за цесия
от 09.12.2022 г. на Е. К., по изп. дело № 964/2022 г. на ЧСИ З. Х. в общ размер на
14 389,53 лв., видно от приложената по делото молба от 07.03.2023 г. (л. 53-55 от
делото).
На 09.03.2023 г. ищецът уведомил и ЧСИ С. Я. по изп.д. № 672/2021 г. за
извършеното прихващане и е отправил искане да бъде връчено на процесуалния
представител по изпълнителното дело адв. И. В. или друг, ако е заменен
междувременно, както и на длъжника М. Д., нотариално завереното изявление за
прихващане, ведно с молбата, съгласно приложената молба на л. 56-58 от делото.
Видно от представеното уведомление от 14.03.2023 г., М. В. Д. е депозирала
пред ЧСИ С. Я. изявление, с което е уведомила съдебния изпълнител, че оттегля
пълномощията си от адв. И. В. да я представлява по изп. дело № 672/2021 г. Според
приложеното удостоверение от 20.09.2023 г., издадено от ЧСИ С. Я., на 16.03.2023 г.
адв. И. В. е отказал да получи документите във връзка с изявлението за прихващане с
молба от 09.03.2023 г. на ищеца, тъй като не е пълномощник на М. Д., като връчителят
не е успял да връчи същите и лично на длъжника.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 7234/16.03.2023 г., получена от
процесуалния представител на ищеца на 23.03.2023 г., последният е поканен да
заплати на ответницата Е. К. в двуседмичен срок сумата от 15 546,85 лв. – дълга по
изп. дело № 964/2022 г. по описа на ЧСИ З. Х..
Със съобщение с изх. № 2957/02.02.2023 г. на ЧСИ С. Я. на ищеца е съобщено,
че по искане на ЧСИ З. Х. е наложен запор върху вземането му като взискател по
изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я. в полза на Е. К. за сума в размер на 14 389,53
лв. по изп. д. № *** по описа на ЧСИ З. Х., образувано на основание изпълнителен
лист от 07.12.2022 г по гр.д. 1737/2022 г. на Окръжен съд – В..
Видно от представеното съобщение с изх. № 6644/22.03.2023 г., ЧСИ С. Я.
уведомила ищеца за втори наложен запор върху вземането му с длъжник М. Д. по
същото изпълнително дело № ***, в полза на Е. К. в размер на 2752,05 лв. във връзка с
второ изпълнително дело под № *** на основание изп. лист от 07.03.2023 г. на
Районен съд – В. по гр.д. № 19107/2019 г.
Според заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
размерът на активното вземане на ищеца по изпълнителен лист от 31.08.2021 г.,
издаден по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В. към датата на влизане в
сила на Решение № 357/12.06.2020 г. по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд –
В., Решение № 123/10.12.2020 г. по в.гр.д. № 364/2020 г. по описа на Апелативен съд –
В. и Определение № 60646/26.07.2021 г. по гр.д. № 1243/2021 г. по описа на ВКС, а
6
именно на 26.07.2021 г., възлиза на 51 626,13 лв., а пасивното вземане на М. В. Д. по
изпълнителен лист от 07.12.2022 г., издаден по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на
Окръжен съд – В. към датата на влизане в сила съдебното решение по това дело –
03.01.2023 г. е в общ размер на 13 125,03 лв., включващо законна лихва от 20.12.2018 г.
до 03.01.2023 г., а пасивното вземане по изп. лист от 07.03.2023 г., издаден по гр.д. №
19107/2019 г. по описа на Районен съд – В. към датата на влизане в сила на
Определение № 272/23.01.2023 г. по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд –
В., а именно на 15.02.2023 г., е в размер на 2217,35 лв.
Установява се от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че въз основа на входираната от
ищеца на 09.03.2023 г. молба до ЧСИ С. Я. като взискател по изп. дело № 672/2021 г.
за прихващане на сумата от 14 389,53 лв., е издадено удостоверение с изх. №
22796/20.09.2023 г. от съдебния изпълнител, с което е намален размерът на дълга на
длъжника от 22 246,42 лв. на 7856,89 лв. за главница. Изяснява се, че на 16.03.2023 г. е
влязло в законна сила Решение № 47/16.03.2023 г. по гр.д. № 83/2023 г. по описа на
Апелативен съд – В. във връзка с извършено разпределение на постъпили суми от
публична продан на 12.07.2022 г. по изп.дело № 672/2021 г., като в това разпределение
не се включва сумата от 14 389,53 лв. На 03.04.2023 г. ЧСИ С. Я. е превела по сметка
на ЧСИ З. Х. по изп. дело № 964/2022 г. сумата от 15 568,17 лв. и по изп. дело №
191/2023 г. сумата от 2782,69 лв., които не са разпределяни и са налични при съдебния
изпълнител (принудителното изпълнение по посочените изп. дела е спряно с
Определение № 6787/05.06.2023 г., постановено по настоящото дело).
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес
за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано
въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнително дело, като изискването
на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено
нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
В конкретния случай ищецът се позовава на погасяване на задълженията по
вземанията на ответницата чрез прихващане на насрещно вземане на ищеца, с
изявление за прихващане отправено след приключване на съдебното дирене в
производството, в което са издадени изпълнителните листи, поради което въвеждането
на този факт като основание на иска е допустимо.
По своето правно естество – съгласно действащото българско частно обективно
право, „прихващането на две насрещни еднородни и заместими вземания до размера
на по-малкото от тях” представлява упражняване на потестативно компенсаторно
право. Но когато компенсаторното волеизявление е извършено извънсъдебно, за да
породи погасителния ефект, към който е насочено това едностранното волеизявление,
следва в обективната действителност да са проявени всички материални
предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното
изявление за прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две
насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към
своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване
на компенсационното волеизявление е двете задължения да са ликвидни и изискуеми.
За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде безспорно установено по своето
основание и размер. За да настъпи обаче погасителният ефект на прихващането,
вземането, чийто титуляр е правният субект, който упражнява потестативното право за
компенсиране (т. нар. активно притезание), трябва да е ликвидно и изискуемо, като
едностранното волеизявление за прихващане следва да достигне до неговия адресат. В
този смисъл, прихващането не настъпва по право, а едва след надлежното
упражняване на това преобразуващо право.
Компенсацията настъпва в момента, в който поне активното вземане е станало
7
годно за компенсиране, т.е. да е било установено с влязло в сила съдебно решение или
заповед за изпълнение, като двете насрещни изискуеми и ликвидни вземания ще се
погасят до размера на по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за
компенсируемостта им – „с обратна сила”. В този смисъл е и правната норма, уредена
в чл. 104, ал. 2 ЗЗД – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. в момента, в
който поне активното вземане е било годно за компенсиране (установено по безспорен
начин – със съдебен или друг правораздавателен акт, по основание и размер).
В Решение № 195/28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2393/2017 г., I т. о., ТК е даден
следният правен отговор по приложението на чл. 103, ал. 3 ЗЗД: прехвърляне на
вземане (цесия) се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да
измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става
страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по
договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко
го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с
извършването длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от
най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му,
които може да протИ.постави - арг. чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 103, ал. 3
ЗЗД изрично предвижда право на длъжника да упражни срещу цесионера
правопогасяващото възражение за прихващане с вземане срещу цедента. При
наличието на две насрещни изискуеми задължения, произтичащи от едно и също
двустранно правоотношение, недопустимо е извършената от едната страна цесия да
лиши другата страна по правоотношението от предоставения от закона правен способ
за осигуряване на реално изпълнение на насрещното задължение.
Правото на длъжника, при извършена цесия, да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД
задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от
изразяване на несъгласие с цесията. За упражняването на това право на компенсация е
достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на
вземането от предишния кредитор, като непротИ.поставянето на длъжника на цесията
не се приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не изисква протИ.поставяне на
цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова протИ.поставяне на дадено от
длъжника съгласие, като съгласието не се презюмира.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява, че вземанията на М. В. Д. срещу ищеца Ч. А. М. по изп.
лист от 07.12.2022 г., издаден по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В.,
са били цедирани на ответницата Е. К., съгласно Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) от 09.12.2022 г., като цесията е била съобщена на ищеца на 14.12.2022 г. с
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера, който е бил упълномощен за това от
цедента. Изяснено е по делото и че вземанията на М. В. Д. срещу ищеца Ч. А. М. по
изп. лист от 07.03.2023 г., издаден по гр.д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд –
В., са били прехвърлени на ответницата Е. К., съгласно Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) от 13.03.2023 г. Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е
надлежно уведомен за тази цесия с получаването на препис от отговора на исковата
молба в настоящото производство, депозиран от ответницата Е. К., която съгласно
уговореното в чл. 4 от договора за цесия от 13.03.2023 г. е упълномощена от цедента
да съобщи на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането.
Съгласно постоянна практика на ВКС, за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението
на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да
бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си
точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено
8
от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор
/цесионера/.
Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не протИ.речи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Ирелевантно относно действието
спрямо на длъжника на цесията е дали цената по договора за цесия е платена от
цесионера на цедента.
С оглед констатираните обстоятелства и гореизложените правни съображения се
налага изводът, че активното вземане на ищеца срещу М. В. Д. по изп. лист от
31.08.2021 г. е било ликвидно и изискуемо с влизане в сила на съдебното решение, с
което е установено, а именно на 26.07.2021 г. От друга страна, пасивното вземане на
М. В. Д. по изп. лист от 07.12.2022 г., прехвърлено на ответницата с договора за цесия
от 09.12.2022 г., е установено с влязъл в законна сила съдебен акт на 03.01.2023 г.
Следователно към този момент насрещните вземания са били годни за компенсиране.
Второто пасивно вземане на М. В. Д. по изп. лист от 07.03.2023 г., прехвърлено на
ответницата с договора за цесия от 13.03.2023 г., е станало ликвидно и изискуемо с
влизане сила на съдебния акт, с който е установено, а именно на 15.02.2023 г., респ. от
тази дата е станало годно за компенсиране.
Както бе изяснено по-горе, за да настъпи погасителният ефект на прихващането,
освен насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми, едностранното
волеизявление за прихващане следва да достигне до неговия адресат. Макар
изпратените писма до страните по цесията с изявлението за прихващане на ищеца да
не са били получени от адресатите, съдът намира, че с получаване от ответницата Е. К.
на препис от исковата молба в настоящото производство на 18.08.2023 г., ведно с
приложеното изявление за прихващане от ищеца, едностранното волеизявление за
прихващане на длъжника е достигнало до кредитора. Получаването на изявлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
По този начин ищецът е упражнил правото си да релевира срещу цесионера и
ответник в производството правопогасяващото си възражение за прихващане с
вземането си срещу цедента М. В. Д.. Така компенсацията между вземането на ищеца
по изп. лист от 31.08.2021 г. и вземането на цедента, предмет на изп. лист от
07.12.2022 г., е настъпила с обратна сила в момента, в който са били годни за
компенсиране – на 03.01.2023 г. (датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е
присъдено второто вземане). Към този момент вземането на ищеца е възлизало на 56
902,78 лв. (51 626,13 лв. – дългът към 26.07.2021 г., съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза + изтеклите лихви върху главницата за периода от
27.07.2021 г. до 03.01.2023 г. в размер на 5276,65 лв., изчислени съобразно основния
лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта), с което се погасява изцяло
насрещното вземане срещу цедента по изп. лист от 07.12.2022 г. в общ размер на
13 125,03 лв., установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно, ищецът не дължи на ответницата прехвърлените й вземания с
договора за цесия от 09.12.2022 г., присъдени по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на
Окръжен съд – В., за които е издаден изпълнителен лист от 07.12.2022 г. и е
образувано изп. дело № 964/2022 г. на ЧСИ З. Х., поради пълното им погасяване чрез
прихващане с насрещните му вземания по изп. лист от 31.08.2021 г., издаден по т.д. №
1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В.. С оглед принципа на диспозитивното
начало, предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен до
посочения от ищеца размер от 12 326,09 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че
9
предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните).
По аналогични съображения съдът приема, че с отправеното изявление за
прихващане, достигнало до ответницата в настоящото производство, процесното
вземане по изп. лист от 07.03.2023 г., издаден по гр.д. № 19107/2019 г. по описа на
Районен съд – В., в размер на 2217,35 лв. е погасено изцяло чрез прихващане с
насрещното вземане на ищеца по изп. лист от 31.08.2021 г., издаден по т.д. №
1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В., като погасителният ефект е настъпил на
15.02.2023 г. когато вземането на ищеца към този момент след извършеното предходно
прихващане с вземанията по изп. лист от 07.12.2022 г. е възлизало на 43 777,75 лв. (без
в този размер да е включена законната лихва върху остатъка от непогасената главница,
изтекла за периода от 04.01.2023 г. до 15.02.2023 г.).
В този смисъл ищецът не дължи на ответницата и сумата от 2217,35 лв.,
представляваща съдебни разноски по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд –
В., за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ З.
Х., въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2023 г., издаден по гр.д. № 19107/2019 г.
по описа на Районен съд – В., поради което предявеният иск с правно основание чл.
439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1286,31 лв., представляващи сбор от
заплатени държавна такса и депозити за изготвянето на назначените по делото
съдебно-счетоводни експертизи.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ч. А. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на Е.
К., гражданка на Р. ф., родена на 04.02.1972 г., с разрешение за пребиваване № *** г. на
МВР – В., с ЛНЧ ***, сумата от 12 326,09 лв. (дванадесет хиляди триста двадесет и
шест лева и девет стотинки), представляваща сбор от присъдени суми с решение по
в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., от които 4027,83 евро главница,
1031 евро лихва за забава и 218,73 лв. законна лихва, за които е издаден изпълнителен
лист от 07.12.2022 г., цедирани от М. В. Д. на Е. К. с договор за цесия от 09.12.2022 г.,
за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ З. Х.,
като погасени чрез прихващане с насрещните му вземания по изп. лист от 31.08.2021
г., издаден по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В., включващи сумата от
18 449,81 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018 г. до
окончателното изплащане, и сумата от общо 5507,89 лв. за разноски, за събиране на
които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Я., на основание чл.
439 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ч. А. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на Е.
К., гражданка на Р. ф., родена на 04.02.1972 г., с разрешение за пребиваване № *** г. на
МВР – В., с ЛНЧ ***, сумата от 2217,35 лв. (две хиляди двеста и седемнадесет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща съдебни разноски по в.гр.д. № 1737/2022 г.
по описа на Окръжен съд – В., за събирането на които е образувано изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ З. Х., въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2023 г.,
издаден по гр.д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – В., цедирани от М. В. Д. на
Е. К. с договор за цесия от 13.03.2023 г., като погасени чрез прихващане с непогасения
остатък от насрещните му вземания по изп. лист от 31.08.2021 г., издаден по т.д. №
10
1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В., за сумата от 18 449,81 евро главница, ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от
общо 5507,89 лв. за разноски, за събиране на които е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ С. Я., на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Е. К., гражданка на Р. ф., родена на 04.02.1972 г., с разрешение за
пребиваване № *** г. на МВР – В., с ЛНЧ ***, да заплати на Ч. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 1286,31 лв.
(хиляда двеста осемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11