Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 28.09.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. № 233 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
И.Г.П. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно
постановление № 19-1204-004128/12.03.2020 г., с което за нарушение по
чл.104а ЗДвП на основание чл.183, ал.4,
т.6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В жалбата се оспорват фактическите
констатации в АУАН като се твърди, че автомобилът е бил оборудван със система,
която му е позволявала да разговаря по телефона си без участието на ръцете си..
Въззиваемата страна, редовно призована, не взема
становище по жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
АУАН
№ 909973 от 22.11.2019 г. е съставен срещу И.П. за това, че на посочената дата
около 13,18 часа в района на 48 км на автомагистрала „Тракия“ е управлявал
товарен автомобил рег. № ……. като е използвал мобилен телефон по време на
движение без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете,
което представлява нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Констатациите
в акта за потвърдени от разпита на
актосъставителя В.А., според когото водачът е бил спрян по време на
движение със светлинен сигнал, тъй като полицейските служители са възприели, че
използва мобилен телефон. Свидетелят по акта – П.П. не си спомня подробности
около случая, като твърди, че по принцип, за да бъде спрян полицейските
служители са се убедили, че водачът използва телефона си.
От
представените от страна на жалбоподателя записи на инсталирания му в автомобила
видеорегистратор се установява, че към момента на спирането му той е разговарял
по мобилния си телефон, а при разговора с полицейския служител заявява, че е
държал телефона си в ръка, тъй като е прекъсванла блутууд връзката.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакувано НП, в което за констатираното нарушение по чл. 104а ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При съставяне на акта за констатиране
на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36 – 46
и чл. 52 – 58
ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено в съответствие с установената по делото
фактическа обстановка, съобразно изискванията на ЗАНН и въз основа на акт
за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона
реквизити.
В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение.
Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това
не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а ЗДвП на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
В случая от записите на видеорегистратора, инсталиран
в автомобила на жалбоподателя, се установява, че превозното средство, управлявано от П. в действителност
е било оборудвано с аудиоозвучителна система, която му позволявала посредством
блутууд връзка да разговаря по телефона си без участието на ръцете.
Едновременно с това обаче от твърденията на самия И.П. пред полицейските
служители, които са възпроизведени от записите на видеорегистратора, както и от
показанията на св. А., се установи, че жалбоподателят е държал телефона си в
ръцете си, проверявайки връзката. Това негово действие е било възприето от
полицейските служители и е станало повод за спирането му за проверка.
Законът за движението по пътищата забранява всяко
използване на мобилен телефон по време на движение, а не само осъществяване на
разговори. Проверката на връзката чрез физическо боравене с телефона е форма на
подобно използване.
В този смисъл настоящият състав приема, че П. от
обективна страна е допуснал нарушение на забраната по чл. 104а ЗДвП, поради
което и правилно е бил санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП,
предвиждащ глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му.
Ето защо съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТДВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1204-004128/12.03.2020 г., с което на И.Г.П.
ЕГН ********** *** за нарушение по чл.104а
ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
След влизане на решението в сила препис да се изпрати
на ОДМВР София за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)