Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 24.01.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на десети
януари две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 796 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба на Д.Р.Р. ЕГН **********,***, с която
против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, град Добрич,
бул. „Трети март“ № 59, са предявени обективно съединени искове:
1./ за признаване наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” и извършеното на осн. чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ прекратяване на трудовото
правоотношение за незаконни и за отмяна като незаконосъобразна на заповед №
ЛС-05-158 от 06.02.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2./ за възстановяване
на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „****”, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Исковете се основават
на следните обстоятелства: ищецът работел в ответното дружество на длъжност „***“.
Трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 06.02.2019г., на
основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ със заповед № ЛС-05-158 от 06.02.2019г. на изпълнителния директор на
ответното дружество. В мотивите на заповедта било посочено основанието чл. 190,
ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина и било
описано, че ищецът е разпространил неверни твърдения пред компетентен орган –
Районен съд Добрич, а именно, че е подложен на натиск по повод явяването му
като свидетел по гр.д.№ 3428/2018г. Ищецът оспорва спазването на разпоредбите
за провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно
наказание – не са поискани обяснение за нарушението на трудовата дисциплина, за
което е наложено наказание (в писмото до ищеца за даване на обяснения не е
описано нарушението, за което е наложено наказание; с него са поискани отговори
на поставени въпроси, но в него не се твърди да е извършено нарушение, с което
да са разпространени неверни твърдения пред компетентен орган; поискани са
обяснения във връзка със злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието). В заповедта е посочено нарушение, за извършването на което от
ищеца не е искано обяснение. Твърди се също, че ищецът не е извършил вмененото
му със заповедта нарушение; не е налице разпространение на неверни
обстоятелства, както и злоупотреба с доверието на работодателя. На следващо
място при налагане на най-тежкото наказание работодателят е взел предвид
наложените вече наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, но
същите са предмет на оспорване по съдебен ред.
Ответникът оспорва в
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК основателността на исковете. Твърди,
че е спазил изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 от КТ.
Трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „Началник ПТО“ е възникнало от
сключен трудов договор за неопределено време с номер 4402/1 от дата
31.08.2017г. На ищеца са наложени две дисциплинарни наказания – забележка, със
заповед № 6038/2 от 02.01.2019г. и предупреждение за уволнение, със заповед №
22/2 от 08.01.2019г. Процесното наказание е наложено, защото на 17.01.2019г.
ищецът е разпространил неверни твърдения пред компетентен орган – Районен съд –
Добрич, че е подложен на натиск по повод явяването му като свидетел по гр.д.№
3428/2018г. и това е подробно описано в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Според изложеното в отговора, извършеното от ищеца съставлява форма
на неизпълнение на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ (работникът/служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие). Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ и е основание за налагане на
най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“ по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл.
1 от КТ. В отговора на исковата молба ответникът е посочил възможните проявни
форми на злоупотребата с доверието на работодателя. Ответникът посочва също, че
е направил преценка за тежестта на нарушението, взел е предвид наложените преди
това наказания за нарушения на трудовата дисциплина, с което е спазил
изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ. Работодателят е спазил и чл. 193, ал. 1 от КТ като е изискал от ищеца (и последният е представил) писмени обяснения преди
налагане на наказанието. Издадената заповед отговаря на изискванията на чл. 195
от КТ. Поради неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
неоснователен е и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Районният съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е работел във
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД по трудово правоотношение въз основа
трудов договор номер 4402/1 от дата 31.08.2017г. за длъжността „***“.
Трудовото
правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № ЛС-05-158 от
06.02.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество, връчена на ищеца
на 06.02.2019г. В мотивите на заповедта е
посочено като правно основание за налагане на наказанието разпоредбата на чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Нарушението е описано така „на 17.01.2019г. е разпространил неверни твърдения
пред компетентен орган – в случая Добрички районен съд, че е подложен на натиск
по повод явяването му като свидетел по гр.д.№ 3428/2018г.“, което съставлява
нарушение на основни трудови задължения, определени при възникване на трудовото
правоотношение. Нарушението е
констатирано от изпълнителния директор след запознаване с протокол от
17.01.2019г. по гр.д.№ 3428/2018г. по описа на Районен съд – Добрич.
Преди издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, с писмо изх.№ 330 от 23.01.2019г. работодателят е
изискал от служителя писмени обяснения. Няма данни кога е връчено писмото на
ищеца, но фактът на връчването следва да се счита безспорно установен, предвид
дадения на 25.01.2019г. отговор. В искането за даване на писмени обяснения
работодателят е поставил два въпроса – от кого служителят е подложен на натиск
и в какво се изразява този натиск по повод явяването му като свидетел по гр.д.№
3428/2018г.; защо заблуждава съда, че има дисциплинарно наказание „забележка“ по повод явяването му пред съда като
свидетел, а не във връзка с неизпълнение на задължения по КТ. Посочено е, че с
действията си служителят е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име на
„ВиК Добрич“ АД, като е разпространил неверни твърдения пред компетентен орган,
което е нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8,
предл. 1 от КТ. Служителят е упражнил правото си да даде писмени обяснения, в
които по релевантния въпрос е отрекъл да е твърдял пред съда посоченото от
работодателя и е пояснил, че след въпроса на съда дали все още работи в
дружеството, е заявил, че са му изискани писмени обяснения и има наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ по повод явяването му в съда като свидетел
по други дела. С поставените въпроси и даденото разяснение в какво се изразява
нарушението, за което се искат обяснения, работодателят е изпълнил задължението
си по чл. 193, ал. 1 от КТ. Налице е пълно тъждество на индивидуализиращите
белези в поканата за даване на обяснения и в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Словесното изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ не е
различно, от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до
работника/служителя за даване на обяснения следва несъмненият извод за това кой
е деецът и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси
обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те са идентични. Няма
съмнение, че наказанието е наложено за деянието, за което са поискани и дадени
обяснения, поради което е обезпечено правото на работника/служителя да направи
своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги прецени. В
искането за даване на обяснения за станалите на работодателя известни
обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата
дисциплина, не е необходимо да се посочва правната квалификация (така
решение № 126/26.06.2013г. по гр. д. № 1060/2012г. ІІІ г. о.). Соченото от
ответника нарушение на чл. 193 от ГПК не е допуснато.
Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание,
следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното
е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и,
въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ не поставя изискване към работодателя да посочи какво е
дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ; достатъчно е
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин (така решение № 177 от 11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 193/2011г., IV г.о.;
решение № 164 от 22.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014г., III г.о., ГК).
Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на
дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй
като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение, съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение (решение № 436 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2015 г., IV
г. о., ГК). В решение № 464/26.05.2010г. по гр. д. № 1310/2009г., IV г. о. ВКС;
решение № 58/13.03.2012г. по гр. д. № 304/2011г., IV г. о. ВКС е прието, че
неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за
дисциплинарно уволнение, не се отразява върху законността на уволнението,
защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение, т. е. доказване на осъществените от работника или служителя
подробно описани в заповедта нарушения. В конкретния случай наказанието е
наложено за следното нарушение, квалифицирано като друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, и покриващо състава на чл.
187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ – уронване на доброто име на предприятието: на
17.01.2019г. е разпространил неверни твърдения пред компетентен орган – в
случая Добрички районен съд, че е подложен на натиск по повод явяването му като
свидетел по гр.д.№ 3428/2018г. Заповедта не е издадена в нарушение на чл. 195,
ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява
поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.
Това задължение изисква от работника или служителя да зачита интересите на
работодателя, да не създава условия за нелоялна конкуренция, да пази
поверителна информация, да се грижи и да утвърждава доброто му име сред трети
лица и др. Уронването на доброто име на предприятието е самостоятелно
дисциплинарно нарушение и се изразява в нелоялно отношение към работодателя.
Тъй като трудовото правоотношение е правоотношение с оглед личността, то
изисква от работника/служителя да се отнася към работодателя почтено и да
зачита и утвърждава неговото добро име. Уронването на доброто име е нарушение,
при което работодателят се злепоставя пред третите лица; изразява се в
разпространяване на сведения и информация за него, които отблъскват клиентите,
намаляват доверието в него и в потребителските качества на производството. Без
значение е дали твърденията са верни или не – достатъчно е само, че чрез тях да
е накърнено доверието в работодателя. То е формално, тъй като не се изисква
настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно, независимо
от формата на вината - умисъл или небрежност (така решение № 1379 от
4.11.1999г. на ВКС по гр. д. № 238/99г., III г. о.).
Поставя се въпросът
дали ищецът е осъществил описаната в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание деятелност и дали тя покрива състав на дисциплинарно нарушение. С
определение от 05.04.2019г. по чл. 312 от ГПК съдът е указал на ответника, че
не е представил посочения като доказателство протокол по съдебно заседание от
17.01.2019г. по гр.д.№ 3428/2018г.; цитираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и в отговора на исковата молба заповед № 6038/2 от
02.01.2019г. и заповед № 22/2 от 08.01.2019г. (за наложени предишни
дисциплинарни наказания), както и доказателство кога е връчил заповедта на ищеца
(представеният от ищеца екземпляр не е съдържал означение за датата на
получаване). Съдът е дал възможност на ответника да представи посочените
доказателства в едноседмичен срок от получаване на призовката, с указанието, че
в противен случай губи възможността да направи това и подробно му е разяснил
последиците по чл. 313 от ГПК. С молба от 16.04.2019г. ответникът е депозирал
преписи от заповед № 6038/2 от 02.01.2019г. и писмени обяснения от
21.12.2018г.; заповед № 22/2 от 08.01.2019г. и заповед №
ЛС-05-158/06.02.2019г., съдържаща подпис на ищеца и дата на връчване.
Протоколът от съдебното заседание на 17.01.2019г. по гр.д.№ 3428/2018г., в
който е отразено изявлението на ищеца, в качеството му на свидетел по делото, не
е представен. Пълен препис от него не се съдържа и в материалите на гр.д.№
338/2019г. и гр.д.№ 600/2019г. – част от протокола е приложен на л. 34 – 36 от
гр.д.№ 338/2019г. (без стр. 4 от него), но в тази част от протокола не са обективирани
изявления на ищеца в смисъла на твърдяното от ответника. Като не е ангажирал
доказателства, които пълно да установят съдържанието на изявлението на ищеца,
за което му е наложено дисциплинарно наказание, ответникът не е изпълнил
процесуалната си тежест да докаже пълно извършеното от работника/служителя
деяние, което работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата
дисциплина. При липсата на пряко доказателство, изявлението на ищеца пред съда
следва да се възприеме такова, каквото той е посочил в писмения си отговор, а
именно, че в отговор на запитване от съда дали все още работи в дружеството е
заявил, че са му изискани писмени обяснения и има наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ по повод явяването му в съда като свидетел по други дела.
Според обясненията на ищеца пред работодателя, това разяснение той е направил
по повод запитване от съда дали и към момента на разпита се намира в трудово
правоотношение с „ВиК Добрич“ ЕАД, като една от страните по спора, което е
необходимо да бъде установено с оглед преценката на свидетелските показания по
чл. 172 от ГПК за евентуално наличие на заинтересованост на свидетеля в полза
или във вреда на една от страните. За изявление в друг смисъл ответникът не е
представил доказателства.
Или,
ответникът не доказа по делото, че ищецът е направил изявлението с посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържание, защото не
представи като доказателство протокола от съдебното заседание от 17.01.2019г.,
а признатото от ищеца в обясненията му пред работодателя не съответства на
описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая ищецът
се е явил пред съд в качеството му на свидетел; заявеното от него пред съда
(само според писмените му обяснения, доколкото ответникът не представи
протокола от заседанието) – че са му изискани писмени обяснения и има наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ по повод явяването му в съда като свидетел
по други дела, не съвпада напълно с описаното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Няма доказателства ищецът да е заявил пред съда, че е
бил подлаган на натиск от работодателя по повод явяването му като свидетел, а
именно това е твърдяното нарушение и за него му е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание. Поради непредставяне на протокола от съдебното
заседание остава неизяснено какво точно е заявил ищецът като свидетел пред съда
и най-вече не се установява той да е казал, че спрямо него се осъществява
натиск от страна на работодателя му заради явяването му като свидетел. С оглед
на това по делото не е доказано служителят да е извършил действие, с което да е
уронил доброто име на своя работодател.
На
следващо място, от значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на
работника/служителя е не само установяването на нарушенията и съответствието им
с фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение, но и
значимостта на неизпълнението, т. е. нарушението на трудовата дисциплина да е
"тежко". При преценка тежестта на нарушението, следва да се съобрази
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се
отчете характера на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя (така решение № 167/14.05.2013г. по
гр. дело № 1102/2012г. на ВКС, IV г.о., решение 163/13.06.2012г. по гр. дело №
564/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 227/29.06.2012г. по гр. дело № 1417/2011г.
на ВКС III г.о., решение № 516/28.06.2010г. по гр. дело № 94/2009г. на ВКС, III
г.о.). Ищецът е бил разпитан като свидетел за установяване на конкретни факти,
от значение за съдебния спор и дори да е заявил твърдяното от ответника, това
би било напълно ирелевантно към предмета на доказване. По настоящото дело не се
твърди и не са събрани каквито и да било доказателства, следствие заявеното от ищеца
пред съда за работодателя да са произтекли каквито и да било неблагоприятни
последици или да съществува потенциална възможност за това в бъдеще, поради
което и наложеното наказание не е съответно на тежестта на нарушението, дори и
при съобразяване на това, че на ищеца вече е наложено наказание „забележка“
(наложеното „предупреждение за уволнение“ е отменено с влязло в сила решение по
гр.д.№ 600/2019г.). Наказанието е определено при неправилно приложение на
критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ.
Искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, а като обусловен от този
резултат, основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищеца на предишната му работа.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
от него разноски и платено адвокатско възнаграждение. Последното, според
представените доказателства (договор за правна защита и съдействие), е в размер на 1200
лева. В отговора на
исковата молба ответникът е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. при хипотеза на самостоятелно
предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ /за отмяна на уволнение и
възстановяване на предишната работа/ се дължи за една инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната към датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие, а според предл.
последно на тази разпоредба при трудови дела с определен интерес
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са предявени самостоятелно и минимално
дължимото възнаграждение възлиза на 560 лева. Като се вземат предвид невисоката
фактическа и правна сложност на делото, както и извършените процесуални
действия, съдът намира, че от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение
ответникът следва заплати само минималния размер – 560 лева.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на съдебната власт по сметката на Районен съд -
Добрич държавна такса в размер на 100 лева /по 50 лева за двата неоценяеми иска,
съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК/.
По гореизложените
съображения, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, дисциплинарното уволнение на
Д.Р.Р. ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ
вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ със заповед № ЛС-05-158 от 06.02.2019г. на
изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Д.Р.Р. ЕГН **********,***, на заеманата
от него преди уволнението длъжност „Началник ПТО”.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, да
заплати на Д.Р.Р. ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 560
лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59,
да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Добричкия районен съд държавна
такса в размер на 100 лева /по 50 лева за двата неоценяеми иска, съгласно чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от
датата на обявяването му – 24.01.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
На страните да се
връчи препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ :