РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. К., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101544
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. К.
твърди, че на *** г. между „***" ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „В." и М. М. СП. бил сключен Договор за
кредит № ***, след отправяне на искане за отпускане на кредит в размер ВGN
650,00 (шестстотин и петдесет лева) и заявена допълнителната услуга за
експресно разглеждане.
Сочи, че съгласно точка 2.2 от Общите условия кредитодателят дава
право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането
й. Преди сключването на договора на ответника е била предоставена
изискуемата по закон преддоговорна информация - стандартен европейски
формуляр и приложимите към договора за кредит общи условия. Кредитът
бил отпуснат за период от 30 дни, като падежът на кредита бил определен на
09.12.2016 г. Главницата по договора за кредит била преведена на
кредитополучателя срещу разписка от 09.12.2016г. в „И." АД.
На *** г. С. заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер ВGN 350,00 (триста и петдесет лева), като отново заявила и услугата
експресно разглеждане на заявката.
Сочи, че съгласно Общите условия, кредитополучателят има право да
кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия
кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия Договор за
кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички
условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите
1
суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния
кредит.
Договорът бил изменен на същата дата - *** г. като съгласно клаузите
на изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за
всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и
такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния
срок до падежа. На ***г. кредитодателят е отпуснал исканата сума на името
на С. в „И." АД.
С изменението на договора С. се задължила да върне на кредитодателя
сума в общ размер ВGN 1 239,10 (хиляда двеста тридесет и девет лева и десет
стотинки), от които главница в размер ВGN 1 000,00 (хиляда лева), договорна
лихва в размер ВGN 30,93 (тридесет лева и деветдесет и три стотинки) за
периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер
ВGN 208,17 (двеста и осем лева и седемнадесет стотинки).
Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 09.12.2016г.,
кредитополучателят не е погасявал дължимите суми и изпаднал в забава. В т.
13.2 от общите условия било уговорена неустоечна клауза, като съгласно
същата от 10.12.2016 г., „***" ЕООД (В.) започвал да начислява неустойка за
неизпълнение, чийто размер се формирал чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От „В." изпращали до четири
броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за
кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка.
Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ***
се таксували спрямо тарифата на кредитодателя и били изцяло за сметка на
кредитополучателя.
На 23.11.2018 г. „***" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.
Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№ *** г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
Договор № *** в общ размер ВGN 2 278,70 (две хиляди двеста седемдесет и
осем лева и седемдесет стотинки), от които: главница - ВGN 1 000,00 (хиляда
лева); договорна лихва - ВGN 30,93 (тридесет лева и деветдесет и три
стотинки); такса за експресно разглеждане - ВGN 208,17 (двеста и осем лева и
седемнадесет стотинки); неустойка (наказателна лихва) - ВGN 999,60
(деветстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) за периода от
10.12.2016 г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018 г. (денят, предхождащ
цесията); отписани такси за събиране - ВGN 40,00 (четиридесет лева).
Заявява, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К. Б." ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Б." ЕАД, която била върната в
цялост с отметка „Пратката не е потърсена". Поради което, към настоящата
искова молба, прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на
Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „***" ЕООД
2
предоставят на „К. Б." ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на
ответника продължава.
Предвид гореизложеното, счита, че „К. Б." ЕООД има ликвидно и
изискуемо вземане срещу М. М. СП., като с настоящата искова молба
претендира сума в размер ВGN 1 000,00 (хиляда лева), представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № ***.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебно решение, с
което:
1. Да осъди М. М. СП. да заплати на „К. Б." ЕООД сума в общ
размер ВGN 1 000,00 (хиляда лева), представляваща неплатена главница по
Договор за кредит № ***, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на
вземането.
2. Да осъди М. М. СП. да заплати на „К. Б." ЕООД направените
съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер ВGN 150,00 (сто и петдесет лева).
Сочи банкова сметка: ***, *** при "Б." ЕАД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н. С., в
качеството й на процесуален представител на ответника, с който заявява, че
счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Оспорва по основание за уведомление на длъжника, предявената от
ищеца искова молба с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД,
вр. с чл. 99 от ЗЗД от приобретателя, „К. Б." ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1
от ЗПК, като кредиторът не е уведомил длъжника, че се прехвърлят
вземанията от трето лице, което не е залегнало в договора на каузална сделка
между кредитора и длъжника.
Сочи, че завеждането на иска от страна на „К. Б." ЕООД, не може да
има действие на съобщение съгласно чл. 26 от ЗПК към длъжника от трето
лице. Задължението не може да бъде делигирано от приобретателя по пътя на
упълномощаването, тъй като последното е в противоречие на разпоредбата на
чл. 99, ал. З от ЗЗД.
Счита, упълномощаването на ищеца за нищожно, защото предмет на
упълномощителната страна е създаване на представителна власт от
представителя, която е субективно право от категорията на непритезателните
права, а не задължения. Съобщението на длъжника е задължение на
кредитора, а не на приобретателя. Поради това той не може да упълномощава
валидно друго лице да го изпълнява вместо него, защото това
упълномощаване е с невъзможен предмет, поради което е нищожно съгласно
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД.
Прехвърлянето на вземането не би породило своя ефект по отношение
на него в качеството на длъжник, тъй като не са изпълнени изискванията на
чл. 99, ал. З от ЗЗД.
На тези основания, моли съда да отхвърли предявения иск на „К. Б."
ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99
от ЗЗД като неоснователен. В съдебно заседение адвокат Н. С. моли съда да
3
отхвърли предявеният иск.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представеното заверено копие на договор за кредит
№***/*** г. се установява, че е сключен между „***“ ЕООД в качеството на
кредитодател и М. М. СП. в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за кредит. Договорът за кредит е сключен, при следните условия: вид
на кредита- потребителски, сума на кредита - 650 лева., лихвен процент –
40.99 %, ГПР- 49.66 %, срок на кредита- 30 дни, падеж на кредита - 09.12.2016
г. и обща дължима сума - 825 лева. Посочено е, че сумата все получава чрез
И.. Представени по делото са общите условия по договора за кредит. Не е
спорно, а и от приетата по делото разписка за извършено плащане . се
установява, че „***“ ЕООД е превело на М. М. СП. сумата от 650 лева.
Вписано в разписката е, че плащането се извършва чрез системата за
електронни плащания ePay.bg.
Страните по делото не спорят, че на ***г. ответницата е поискала да й
бъде отпуснат допълнителен кредит в размер на 350 лева. Съгласно Общите
условия при отпускане на допълнителен кредит съществуващия договор за
кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит. Договора е
изменен на същата дата ***г. С изменението на договора за кредит
ответницата се е задължала да върне на кредитора сума в общ размер на 1 239
лева, от които главница в размер на 1 000 лева, договорна лихва 30.93 лева,
208.17 лева такса за експресно разглеждане на документи. Не е спорно, че
сумата от 350, е преведена от „***“ ЕООД на М. М. СП., чрез системата за
електронни плащания e Pay.bg. Падеж за връщане на сумата по договора
09.12.2016г.
От представените договор за прехвърляне на вземания №***г., ведно с
Приложение №1 към него и потвърждение за прехвърляне на вземания се
установява, че “***“ ЕООД като цедент е прехвърлил на „К. Б.“ ЕООД -
цесионер вземания от длъжници по сключени договори описани в
Приложение №1, заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други
принадлежности, От Приложение №1 е видно, че е прехвърлено и вземане
по договор за кредит №***/*** г. с кредитополучател М. М. СП.в общ размер
на вземане 2 278.70 лева. Старият кредитор “***“ ЕООД -цедент е подписал
пълномощно /л.21/, с което е упълномощил цесионера „К. Б.“ ЕООД от
негово име да уведомява длъжници по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
прехвърлените вземания, предмет на сключения договор №***г г. В
изпълнение на пълномощното „К. Б.“ ЕООД е изпратило до длъжника М. М.
СП. уведомително писмо за прехвърленото вземане /л.22/, но видно от
приложеното известие за доставка на „Б.“ ЕАД /л.23/ уведомлението е
върнато от адреса град К., ж.к. *** с отметка, „пратката непотърсена“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с
чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД. За основателността на предявения иск ищецът
следва да установи следните кумулативни предпоставки: наличие на
4
облигационно правоотношение между "***" ЕООД и ответника с предмет
предоставяне на заемна сума; реалното предоставяне на заемната сума в
размер на 1 000 лева; наличие на валиден договор за цесия, за който
длъжникът е бил уведомен.
„***“ ЕООД е финансова институции по смисъла чл.3, ал.2 от ЗКИ
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК по
сключения между него като кредитодател и ответника М.М. Спасов а–
кредитополучател договор за кредит №***/*** г. по чл.6 от ЗПФУР.
Ищецът основава активната си материално-правна легитимация на
договор за прехвърляне на вземания №***г.., ведно с приложение №1 към
него, сключен между дружеството като цесионер и „***“ ЕООД като цедент.
От разпоредбата на чл.99 от ЗЗД следва, че кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е
налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от
предишния кредитор да уведоми длъжниците от негово име за прехвърлянето
на вземанията по сключените потребителски договори. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /
решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. От
представените по делото доказателства не се установява уведомлението за
прехвърлянето на вземането да е стигнало до длъжника, но с връчването на
преписа от исковата молба, включително и на уведомлението по чл.99, ал.3 от
ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърленото вземане- факт, настъпил
в хода на процеса, който е от значение за спорното право, поради което
следва да бъде съобразен и взет предвид при решаването на делото с оглед
императивната разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см. Решение
№123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г. , ІІ т.о., Решение №3/16.04.2014
г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл.290 от
ГПК/. Предвид изложеното съдът приема, че ищецът се явява кредитор на
ответника по силата на договора за цесия.
По изложените съображения, съдът приема съществуването на валидно
облигационно правоотношение, основано на сключения между „***“ ЕООД и
ответника М. М. СП. договор за кредит №*** г.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Тъй като договорът за заем за потребление е реален, той се счита за
сключен от момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на
заемателя. С случая договорът за заем е сключен при условията на чл.6 от
ЗПФУР и предвид чл.8 на същия кредитодателят „***“ ЕООД се явява
„доставчик“ на финансовата услуга, а ответникът „потребител“ на същата.
5
Ответникът не е оспорва твърдението на ищеца, че кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, а
представената разпечатка има характер на препис съгласно чл.184 от ГПК.
По отношение на договорите за кредит от разстояние освен общите
нормативни правила, установени със ЗЗД, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. Легалната дефиниция на този вид договори се
съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5
ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава
на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява електронен
документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена
сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не
може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
6
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се
приема, че "принципно представянето на документ върху който липсва
подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и
неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства
при оспорване кой е издателят му".
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем
има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата
от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът
е сключен, като за ответникът е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от
300 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и
общите условия към него. Ищецът е установил точните дата и час на
предаване на ответника на процесната сума от 1 000 лева, което е последният
елемент на сложния фактически състав по сключване на процесния договор за
кредит от разстояние по електронен път. Като липсата на подпис на ответника
върху договора и общите условия не се отразява на действителността на
процесния договор за кредит. С превеждането на сумите от 350 лева и 650
лева и получаването им от ответника, за последният е възникнало
задължението да я върне на отложената дата – 09.12.2016 г. В хода на
производството не са представени от ответника доказателства,
удостоверяващи плащането на отдадената му в заем сума, поради което
предявеният иск за заплащане на 1 000 лева главница е основателен и следва
да бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
В настоящото исково производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
с чл.25, ал.1 от НЗПП.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски представя на съда списък на разноските най - късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай
ищецът е представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. СП., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на „К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
***, представлявано от управителя Р.В., на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 000 лева представляваща главница, по
договор за кредит № ***/*** г., сключен между „***“ ЕООД и М. М. СП.,
7
което вземане е прехвърлено на „К. Б.“ ЕООД с договор за прехвърляне на
вземания № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. М. СП., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
на „К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
***, представлявано от управителя Р.В., сумата от 150 лева, представляваща,
направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 127, ал. 4 от ГПК присъдените с решението
суми следва да бъдат заплатени от М. М. СП., ЕГН ********** по банкова
сметка на „К. Б.“ ЕООД, с ***, *** в „Б.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8