№ 1210
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 14893 от 20.12.2022 г., постановено по гр. дело №
20221110137204 по описа за 2022 г. на СРС, 32 състав, е признато за
установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „К.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, ул.
*******, представлявано от Т.М. срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 7, ет. 2,
представлявано от Янко Станчев иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“
от Регламент /Е0/ 261/2004, че „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* дължи на „К.“
ЕООД, ЕИК *******, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22008/2022 г., а именно: сумата 250 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (EO)
261/2004 за закъснение на полет №BGH7702 от 18.10.2021 г. по маршрут
Невшехир-София, ведно със законна лихва от подаване на заявлението –
26.4.2022 г. до изплащане на вземането. С решението съдът е осъдил „Б.Е.Е.“
ООД, ЕИК ******* да плати на „К.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата 770 лв. –
разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство –
„Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение
1
на материалния и процесуалния закон. Излага, че по делото липсвали
доказателства за облигационна връзка между него и сочения пътник, не бил
представен самолетен билет и не били ангажирани доказателства за
потвърдена резервация. Сочи, че видно от представения от ищеца договор за
пакетно туристическо пътуване, в него никъде не фигурира ответникът като
авиопревозвач. Поддържа, че в случая Регламент (EO) 261/2004 не е
приложим, тъй като се касае за мултимодално пътуване. Счита, че
закъснението на полета се дължи на доказани по делото извънредни
обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина.Излага, че
неправилно съдът е приел, че в случая не е приложимо рекламационно
производство по ЗГВ. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по жалбата „К.“ ЕООД, ЕИК ******* счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че Регламентът не въвежда
изискване за директен договор между пътника и превозвача, а от приложената
кореспонденция се установява наличието на потвърдена резервация. Счита,
че в процесния случай е налице пакетна туристическа услуга, а не
мултимодално пътуване. Тълкувателните насоки за Регламент /Е0/ 261/2004
на Европейската комисия –т. 2.2.6 разграничавали мултимодалното пътуване
и пакетната туристическа услуга. В чл. 3, пар. 6 и съображение 16 от
регламента било посочено, че той се прилага за полети в рамките на пакетна
екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на
полета. Съответно пътниците имали права както във връзка с организатора на
пакетното пътуване, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач
съгласно регламента. Поддържа, че ответникът не е доказал наличието на
извънредни обстоятелства, както и че не е приложимо рекламационното
производство по ЗГВ. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователен
е доводът на въззивника за недопустимост на иска поради непровеждане на
рекламационно производство по ЗГВ. Това е така, тъй като приложното му
поле е ограничено до исковете за отговорност при липси и повреди на багаж и
2
товари, поради което не е задължителна предпоставка за допустимост на иска
за обезщетение за закъснял полет. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /Е0/ 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИ0/ № 295/91 (в
сила от 17.02.2005 г. ).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от
същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното
дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен
превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно
договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо,
имащо договор с този пътник.
Неоснователно е и възражението, поддържано с въззивната жалба за
недоказаност на облигационната връзка между ищеца и ответника, както и за
наличие на мултимодално пътуване, в който случай регламентът не бил
приложим. По делото не са представени доказателства, че процесният полет е
част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не
обуславя различен извод. Ищецът няма задължение да доказва наличието на
договор с туристическа агенция и неговото съдържание. В случая обаче по
делото е представен договор за туристически пакет от 2.9.2021 г., от който се
установява, че И.З. е сключила договор за туристически пакет с „Бохемия“
ООД по програма „Кападокия със самолет“, като превозът със самолет е по
маршрут СофияНевшехир- София с разписание - отиване на 15.10.2021 г. с
полет №BGH7701 с излитане в 10,00 ч. и кацане в 11,50 ч. и връщане на
18.10.2021 г. с полет №BGH7702 с излитане в 17,00 ч. и кацане в 18,40 ч.
Видно от представената от ищеца имейл кореспонденция, „Бохемия“ ООД се
установява, че И.З. е участвала в посочената туристическа програма, за което
е представен и договорът от 2.9.2021 г. Полетите с посочените полетни
номера №BGH7701 и №BGH7702 са вписани и в представената имейл
кореспонденция между ответника и турските авиационни власти във връзка с
поисканите разрешения за извършването им (л. 68 от делото на СРС).
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че ищецът
е доказал, че е сключил договор за превоз със самолет като част от
предложения от туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет. Ето защо,
възражението на ответника за липса облигационно отношение по договор за
3
превоз между него и пътника е неоснователно. Отделно от това следва да се
посочи, че с Решение от 26.03.2020 год. по дело С-215/2018 год. на СЕС, т. 1 е
дадено задължително тълкуване, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че
пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск
за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу
опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен
превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо
пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13
юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните
туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. В случая от
ищеца не се твърди отмяна на туристическото пътуване, а само закъснение на
полета, за което се носи отговорност съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 от въздушния превозвач. Предвид изложеното, съдът
намира, че ищецът е доказал, че е сключен договор за превоз със самолет като
част от предложения от туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет.
Ето защо, възражението на ответника за липса облигационно отношение по
договор за превоз между него и пътника, както и за неприложимост на
Регламента са неоснователни.
В нормата на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ са дефинирани хипотезите на
закъснение на полетите за целите на регламента, а именно – когато опериращ
въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее
повече от времето за излитане по разписание 1) за два или повече часа при
полети до 1500 километра, 2) за три или повече часа при всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети
между 1500 и 3500 километра или 3) за четири часа или повече при всички
полети, непосочени по – горе.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г.
Съдът на ЕС се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004. С решението си съдът е дал
задължително тълкуване по отношение на приложимия към спора Регламент
(ЕО) № 261/2004, като е приел, че чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента следва да
се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение, с оглед на което разполагат с правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа, респективно, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание.
В случая по делото няма спор, че полетът е закъснял с повече от три
часа от спрямо обявеното разписание (обстоятелството е отделено като
безспорно от първоинстанционния съд), както и относно разстоянието между
двете летища в каквато насока са представени писмени доказателства –
4
извлечение от интернет страница за изчисление на разстоянието между двете
летища.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя-ответника, че
по делото не е доказана потвърдена резервация, по следните съображения:
Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и
за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко
въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети (виж чл.
29, б. "f" от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване,
подписана в Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от
04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от
09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското
въздухоплаване). В частност липсват твърдения, че не е бил съставен списък
на пътниците в самолета, с който е бил осъществен процесния полет. При
това положение и след като въздушният превозвач е качил на борда на
самолета си пътници с потвърдена резервация за процесния полет и ги е
превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е и настоящия случай, то
тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за
регистрация преди този полет. Следователно и като е достигнал крайния
пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа, пътникът има
право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004,
без да трябва за тази цел да представя бордната си карта или други
документи, удостоверяващи нейното представяне в определения срок на
гишето за регистрация на закъснелия полет. Ответникът нито твърди, нито
установява в частност, че пътник с посочените имена не е бил превозван чрез
процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в
този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18.
По делото е установено, че с Договор за прехвърляне на вземане от
2.3.2022 г. И.З. е прехвърлила вземането към ответника, представляващо
обезщетение за закъснелия полет №BGH7702. Представено е пълномощно за
съобщаване на цесията, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми ответника за цесията. Представен е и имейл от 6.4.2022 г., с който
ответникът е уведомен. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания в
тази връзка, но само за пълнота настоящият съдебен състав посочва, че
уведомлението за прехвърляне на процесното вземане е приложено и към
исковата молба, преписи от които са били надлежно връчени на ответника.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че цесията има действие за
ответника.
По доводите на въззивника-ответник за наличие на извънредни
обстоятелства, настоящият въззивен състав намира следното:
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изпаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже,
че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки. С оглед на това отговорността на превозвача е изключена
при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират извън
5
ефективния контрол на въздушния превозвач, при наличие на посочените
условия. Доколкото нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
дерогира установения принцип, че пътниците имат право на обезщетение при
закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Преамбюла на посочения регламента се съдържа
неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли
да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) №
261/2004 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват,
когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение,
закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече
полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния
въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia
- Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5, § 3, само
ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
Следователно именно в тежест на въздушния превозвач е да установи
наличието на "извънредни обстоятелства", станали причина за закъснението
на процесния полет - чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и
главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
В случая се установява, че ответникът е знаел, че не му е издадено
разрешение за полета на 18.10, още от 1.10. Последният имейл, от който е
видно да се е интересувал от разрешението, е изпратен 5 дни преди полета, но
не е получен отговор от турските авиационни власти. Така изложеното не
може да се приеме за събитие, подобно на изброените в четиринадесето
съображение от Регламента, нито като такова, което да не е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и
намиращо се извън ефективния му контрол поради своето естество или
произход, предвид че ежедневно авиопревозвачът планира полетите си и
извършва необходимите действия за получаване на разрешения.
Следователно и доколкото в частност е несъмнено, че процесният полет
е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, то ищецът се легитимира
6
като кредитор на претендираното вземане по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламента в размер на 250 евро, поради което и релевираната претенция се
явява основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК, както законосъобразно е приел
и първоинстанционният съд.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия – ищец действително направените от него разноски
във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на
480 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 14893 от 20.12.2022 г.,
постановено по гр. дело № 20221110137204 по описа за 2022 г. на СРС, 32
състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* да плати на „К.“ ЕООД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7