РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Пловдив, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500347 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ВИВУС.БГ“ ЕООД
ЕИК ********* против Решение №388/24.11.2022г. постановено по гр.д.
№876/2022г. по описа на АРС, първи гр.с ., с което се обявява нищожността
на чл.2 от договор за кредит №********** от 20.07.2018г., сключен между И.
С. А., ЕГН ********** от гр. ***, и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от З. С. Р. и А. М., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи. С постановеният
съдебен акт в полза на И. С. А., ЕГН ********** е присъдена сумата от 50
лева, направени в производството разноски, а в полза на адвокат Г. Л. М.,
БУЛСТАТ *********, адрес гр. ***, партер е присъдена сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на И. С. А. пред районния съд. Решението на първата инстанция,
се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да
1
отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенцията
като неоснователна. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции,
Въззиваемият И. С. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв.Г. М. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на
450лв
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран обективно съединени искове с
правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.10а вр. чл. 19 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че на 20.07.2018г. между него и „4 финанс“ ЕООД / с
настоящо наименование „Вивус.БГ“ ЕООД/ е сключен договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който е получил в заем
сумата от 1200 лева и се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в
размер на 40,99% годишно и ГПР от 49,70% в срок от 30 дни. Поел е и
задължението да заплати и такса „Експресно разглеждане на документите“ в
размер на 247,57 лева, която е незадължителна като гарантира разглеждането
на документите за 15 минути. Навежда твърдение, че процесната клауза е
нищожна като неравноправна, тъй като при необходимост от разглеждане на
заявката в по-кратък срок от стандартния от 7 работни дни, заемателят е
принуден да я избере. Тази такса е уговорена след като е направена заявка,
поради което преди подписване на договора потребителят се е задължил да
заплати такса с неизвестен размер и начин на плащане. Същата оскъпява
кредита с 20,63%. Липсва еквивалентност на престациите. С нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без да е
извършена конкретна услуга. Тя съставлява и скрит разход по кредит,
привидно уговорен като такса, и с нея се цели заобикаляне на ограничението
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК,
2
съгласно който кредиторът не може да събира такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата не е
индивидуално уговорена. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да се прогласи нищожността на чл.2 от договор за кредит №**********
от 20.07.2018г., предвиждаща заплащане на такса „Експресно разглеждане на
документи“ като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.10а връзка с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, връзка с чл. 143 връзка чл. 144 от
ЗЗП.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че между страните е
сключен описаният в исковата молба договор за потребителски кредит, но
възразява, че таксата за експресно разглеждане не следва да се включи в ГПР.
Посочва, че по своята същност тя е възнаграждение за самостоятелна услуга,
която е предоставил преди сключване на договора и няма връзка с условията
и параметрите на договора да кредит, не е свързана с дейността по
кредитиране. Същата няма задължителен характер и не се включва в общите
разходи по кредита.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на
247.57лв, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото
размерът й е необосновано висок, и не е еквивалентна на насрещната
престация на кредитора. Същата представлява и скрит разход по договора за
кредит, и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, поради което е нищожна.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че предвидена такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 247.57лв, няма
задължителен характер; че тя е извън обхвата на общите разпоредби по
кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР; че не е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД,
поради което е неоснователно твърдението за нищожност на същата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
3
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните
пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно
анализирани от първоинстанционният съд, като след преценката им, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не
само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че
„обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай таксата за
„Експресно разглеждане“ на документите съобразно императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде
включена при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, че тази такса не е отразена в
действителната обща сума, дължима от потребителя.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
4
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
таксата за „Експресно разглеждане“ на документите, е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Предвидената такса има характер на скрита добавка към
възнаградителната лихва, уговорена е в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че процесната
клауза предпоставя допълнителни разходи за потребителя. Съгласно чл.
145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат
предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към
датата на сключването и всички клаузи. А съгласно легалната дефиниция в
закона неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото при
процесния договор, в конкретната клауза, с оглед посочените по-горе
обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата за „Експресно
разглеждане“, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е
нищожна, поради което предявения иск се явява основателен.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата по реда на
чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред въззивната
инстанция, а именно в размер на 450.00лв, по отношение на който размер не
е направено възражения пред въззивната инстанция от жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №388/24.11.2022г. постановено по гр.д.
№876/2022г. по описа на АРС, първи гр.с.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от З. С.
Р. и А. М., да заплати на адвокат Г. Л. М., БУЛСТАТ *********, адрес гр. ***,
партер, сумата от 450.00лв /четиристотин и петдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на И. С. А., ЕГН ********** от гр. *** пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6