Решение по дело №4843/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 259
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 15 март 2019 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20181100604843
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, …………..2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                       КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Цветанка Делова като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНЧХД № 4843 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 12.03.2018г., СРС, НО, 94 състав е признал подсъдимите Г.И.Ф. и Н.Г.П. за виновни за извършено престъпление по чл. 130, ал.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК като е освободил и двамата от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание по реда на чл. 78а от НК – глоба в размер на по 1000лв. за всеки. Със същата присъда и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на ЧТ Д.И.Й. солидарно сумата от 1000лв., явяваща се обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, за които е осъдил подсъдимите да заплатят съответно в полза на бюджета на съда  и в полза на частния тъжител, респ. осъдил ги е да платят и държавна такса върху уважения граждански иск, а така също и по 5лв. за всеки за служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимите Н.П.  и Г.Ф., чрез техния защитник – адв. К.С., в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна. Сочи, че съдът не е изследвал и преценил всички обстоятелства от значение за изясняване на субективната и обективната страна на случилото се, както и че не са налице доказателства, установяващи участието на двамата подсъдими в деянието, респ. досежно точната правна квалификация на същото. Иска от въззивния съд отмяна изцяло на присъдата и да признае подсъдимите за невиновни като ги оправдае изцяло.

Въззивният съд при извършената проверка по реда на чл.327 от НПК  прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетели или вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.

По делото е постъпило писмено възражение от ЧТ Д.Й. чрез адв.В.З., с което жалбата се определя като неоснователна и се иска постановяване на съдебен акт, с който първоначалната присъда да бъде потвърдена. Посочва се, че събраните писмени и гласни доказателства безспорно установяват приетата фактическа обстановка. Излага се, че съдът е достигнал до правилен извод за неприложение на института на реторсията, доколкото е нужно да са налице две противоправни деяния, а в случая едното деяние не е противопавно, тъй като безспорно е установено, че към момента, когато тъжителят е нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на подсъдимия Ф., нападението по отношение на тъжителя не е било преустановено. Посочва се още, че предявеният граждански иск е доказан по своето основание и съдът правилно е приел, че е доказан и в пълния предявен размер. В заключение се моли за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, както и за присъждане на разноските от частния тъжител направени пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитниците на подсъдимите лица поддържат жалбата.

Адв. С. посочва, че безспорно е възникнал конфликт между подсъдимия Ф. и частния тъжител, но последният не може да дава показания , поради което според него не може да се приеме за установено, че подсъдимият пръв е нанесъл удар, а нараняванията, причинени върху подс. Ф. са в резултат на отбранителни действия. Заявява, че показанията на останалите свидетели пресъздават разказа на Д.Й. и представляват производни доказателствени средства, а дали Д.Й. е споделил пред тях точно каквото се е случило не може да бъде доказано. Оспорва приетото в мотивите към атакуваната присъда като механизъм на счупване на нокътя на подсъдимия, доколкото посоченото в експертизата от вещото лице би могло да бъде само една от възможностите, но не и единствената.  Излага, че при оскъдните доказателства, относими към фактическата обстановка, както и констатираните телесни увреждания взаимно причинени между двамата, са налице всички основания за приложение на института на реторсията.

Адв. К.се присъединява към казаното от колегата си – адв. С.. Заявява, че установеното в мотивите към присъдата, че подс. П. е нанасяла удари е погрешно, тъй като това обстоятелство е останало недоказано. Посочва, че безспорно установените еднакви по вид и степен увреждания на ЧТ и подс. Ф. водят до приложение на института на реторсията. Поради изложеното иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани, а гражданския иск- отхвърлен изцяло.

Повереникът на ЧТ – адв. З. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено с категоричност, че двамата подсъдими при условията на съизвършителство са нанесли на частния тъжител на работното му място телесна повреда, съставляваща разстройство на здравето, неопасно за живота. Излага, че обосновано съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, последователни и логични, тъй като са очевидци на начина, по който е изглеждал частния тъжител след нанесения му побой. Посочва още, че правилно съдът не е приложил института на реторсията, доколкото следва да са налице две противоправни деяния, а телесната повреда, причинена на подсъдимото лице е получена, когато нападението не е било преустановено, поради което деянието на частния тъжител не е противоправно. Моли за потвърждаване на присъдата. Претендира разноски.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Ф. заявява, че няма какво да добави.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимата П. заявява, че няма какво да добави.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на подсъдимите П. и Ф. /частично/, показанията на свидетелите Д.Й., П.П., Д.Н.и В.К./частично/, писмените доказателства – трудов договор №067/22.08.2016г., длъжностна характеристика за длъжността „лепач“, фиш за заплати за месец Август 2016г. на Н.Г.П., молба от Н.Г.П. от 26.09.2016г., заповед за прекратяване на трудов договор №60/26.09.2016г.,2 бр. фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист, 2 броя епикризи по отношение на частния тъжител, резултат от образно изследване, жалба от 28.09.2016г. до Началника на 06 РУ- СДВР, молба от Н.П. от 22.08.2016г., служебна бележка № 55/23.08.2016г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, СМУ № 670/2016г., справка от Дирекция „Национална система 112“, допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, способите за доказване – заключението на приетата в хода на производството СМЕ по писмени данни, както и на съдебно-техническата експертиза.

При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, тъждествена с възприетата от контролирания съд:

Подсъдимият Г.И.Ф. е роден на ***г. в гр.Девня, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимата Н.Г.П. е  родена на ***г***, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, трудово ангажирана, живуща ***, ЕГН **********л

Подсъдимият Ф. и подсъдимата П. са съпруг и съпруга.

Частният тъжител Д.И.Й. е управител и едноличен собственик на капитала на „X12”ЕООД с предмет на дейност производство на специализирани машини и оборудване със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „******, където дружеството и осъществява стопанската си дейност.

През 2015г. на тъжителя била поставена диагноза карцином на стомаха, във връзка с което Й. претърпял оперативна интервенция. Това обстоятелство било известно на работещите във фирмата му, тъй като тъжителят често сам го коментирал с тях, а и освен това се налагало да отсъства от работа във връзка с провежданото му лечение. 

С трудов договор № 067/22.08.2016г. подсъдимата Н.П. била назначена на длъжност "лепач" в  X12”ЕООД, като било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420, 00 лева, платимо до последната дата от месеца, следващ месеца, през който е положен труда. При постъпване на работа на подсъдимата се обсъждала възможността месечното й възнаграждение да достигне 800, 00 лева, като частният тъжител й казал, че достигането на тази сума е възможно. Подсъдимата П. започнала работа при частния тъжител, където работели и свидетелките П.П., Д.Н., В.К.и Д.Й., която била и съпруга на тъжителя. На 26.09.2016г. подсъдимата П. получила трудовото си възнаграждение за месец август 2016г., което за отработените дни възлизало на 127, 00 лева. Подсъдимата не била доволна от полученото възнаграждение и взела решение да прекрати правоотношението си със своя работодател, като за целта на 26.09.2016г. подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Подсъдимата и тъжителят уговорили на следващия ден - 27.09.2016г., подсъдимата П. да отиде в офиса на фирмата, където да получи копие от заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение и да даде за оформяне трудовата си книжка. На следващия ден - 27.09.2016г. около 10. 30 часа подсъдимата П. отишла в офиса на фирмата на адрес  ул. „*******. Частният тъжител бил в офиса си, а свидетелката Д.Й. се намирала в коридора пред офиса. Подсъдимата подписала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 60/26.09.2016г. и получила екземпляр от нея. П. дала на тъжителя и трудовата си книжка, като Й. й казал, че ще си я получи попълнена след няколко дни, тъй като било нужно технологично време за оформянето й. Подсъдимата П. се ядосала на този отговор, тъй като не желаела да посещава повече офиса на фирмата. Ядосана както от отказа за незабавно оформяне на трудовата й книжка, така и от изплатеното трудово възнаграждение, П. заявила на тъжителя Й. и съпругата му - свидетелката Й., че са капиталисти и експлоататори, като ги и заплашила, че е снимала технологията на производство и ще я публикува в интернет. Свидетелката Д.Й. казала на подсъдимата П. да напусне сградата, заплашила я, че ще повика охраната и я ударила в гърба. Подсъдимата П. се разстроила още повече, напуснала сградата и се обадила на подсъдимия Ф., на когото съобщила за случилото се. Подсъдимият Ф. казал на съпругата си да го изчака на адреса и дошъл на мястото, след което двамата заедно се качили до четвъртия етаж, където се намирал офисът на  X12”ЕООД. Там заварили частния тъжител и свидетелката Д.Й. в коридора, клекнали до една саксия. Тъй като подсъдимият Ф. не познавал работодателя на съпругата си, подсъдимата П. му посочила тъжителя и съпругата му. Подсъдимият Ф. обяснил, че е съпруг на подсъдимата П. и поискал трудовата й книжка да бъде оформена в същия ден, като поставил въпроса и за нанесения на съпругата му удар и започнал да блъска с ръце в гърдите тъжителя. Свидетелката Д.Й. тръгнала да извика охраната, за да се качи на етажа и да изведе подсъдимите от сградата. В коридора на етажа останали само двамата подсъдими и частния тъжител, при което между частния тъжител и подсъдимия Ф. възникнал конфликт по повод на прекратеното трудово правоотношение на подсъдимата П. и обещаното и реално изплатено й трудово възнаграждение. Словесният конфликт между двамата прераснал във физически и подсъдимият Ф. нанесъл няколко удара в областта на главата и тялото на частния тъжител, при което му причинил повърхностна травма на главата с неуточнена локализация. Докато подсъдимият Ф. нанасял удари на тъжителя, подсъдимата П. държала тъжителя в областта на шията, така че самият той да не може да нанася удари на подсъдимия. В резултат на нанесените удари на тъжителя били причинени и мекотъканни травми по лицето и шията, както и кървящо нараняване на горната устна. Тъжителят Й. на свой ред нанесъл на подсъдимия Ф. удар с юмрук в областта на долната челюст в ляво. При отблъскването на подсъдимия с ръце тъжителят му причинил и две успоредни охлузвания в дясната половина на челото. При нанесения му удар подсъдимият Ф. извикал на подсъдимата П. да извади мобилния си телефон и да снима случващото се. Подсъдимата започнала да търси апарата в чантата си, а тъжителят Й. побягнал в посока обратна на изхода - към работното помещение. По време на схватката помежду им подсъдимият Ф. бил захванал дрехите на тъжителя, като при последвалото отдръпване помежду им нокътната плочка на четвърти пръст на лявата ръка на подсъдимия Ф. се счупила и се образувал хематом. Подсъдимият Ф. и подсъдимата П. решили да си тръгват и се насочили към асансьора. По това време от работното помещение излезли свидетелките П., К.и Н., които видели частния тъжител в коридора и възприели състоянието му - кръв по лявото ухо и по горната устна, зачервявания в областта на шията, очилата му били на земята. Тъжителят Й. казал на свидетелките П., К.и Н., че му бил нанесен побой от тяхната колежка - подсъдимата П. и нейния съпруг. Тъжителят и свидетелките тръгнали да слизат към изхода на сградата след подсъдимите. На стълбищната площадка тъжителят и свидетелките срещнали свидетелката Д.Й., която се качвала обратно към четвъртия етаж, след като била уведомила охраната за случващото се, но охранителят отказал да се качи. Тъжителят и свидетелките П., К.и Н. казали на свидетелката Й., че подсъдимите са слезли на долу, и Й. ги последвала. Подсъдимите, тъжителят и свидетелките се засекли на изхода на сградата, където отново между двете групи лица избухнал словесен конфликт и се разменили взаимни обвинения. Подсъдимите си тръгнали, а тъжителят Й. от телефонен номер *******подал сигнал на спешен телефон „112“ за случилото се. На мястото бил изпратен екип на СМП, който оказал медицинска помощ на тъжителя и на съпругата му – свидетелката Й.. На място бил изпратен и екип 620 от 06 РУ – СДВР в състав свидетелят Н.Н.и Ц.В..

Впоследствие тъжителят Й. посетил и „Токуда Болница“ София, където предвид наличието на травма на главата и съмнения за черепномозъчна травма му била извършена компютърна томография на главен мозък.

Подсъдимият Ф. посетил кабинет на съдебна медицина, където бил прегледан от съдебен лекар и му било издадено СМУ № 670/2016г.    

На 27.09.2016г. подсъдимата П. подала в 06 РУ – СДВР жалба за случилото се, а на 28.09.2016г. жалба подал и частният тъжител Й..

Съгласно заключението на назначената в хода на производството СМЕ по писмени данни травмата на главата е причинила на тъжителя болка и страдание, а мекотъканните травми по лицето и шията, заедно с кървящото нараняване на горната устна са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертното заключение уврежданията по лицето на подсъдимия Ф. са му причинили болка и страдание, а увреждането на пръста – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият съдебен състав се солидаризира с него и не счита за нужно да го преповтаря. Съставът на районен съд е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен на обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.

Във въззивната жалба се акцентира, че съдът неправилно е приел за установено, че подсъдимият Ф. пръв е ударил ЧТ Й.. Следва да се отбележи, че данни за началото на конфликта се съдържат в показанията на св. Й., която е присъствала на място и успяла да възприеме действията на подсъдимите лица. Видно от разказа й именно подсъдимите П. и Ф. са тези, които с появата си са предизвикали конфликт, демонстрирайки агресивно поведение и желание за саморазправа. Същата е категорична, че преди да тръгне надолу по стълбите, за да потърси съдействие от охраната на обекта е видяла подсъдимият Ф. да блъска ЧТ. Всичко това сочи, че напълно неоснователно е възражението на защитата, че за установяване на механизма на инцидента са налице само обясненията на подсъдимите лица и не може да бъде доказано обстоятелството, че подсъдимият Ф. пръв е инициирал побоя, нанасяйки удар. Резонно в тази насока контролираната инстанция се е доверила и на показанията на свидетелките Й., К., Н., доколкото същите безпротиворечиво пресъздават споделеното от ЧТ пред тях, че подсъдимата П. и подс. Ф. са го набили, като св. Й. описва и  конкретните действия, които те са извършили – подс. П. е държала ЧТ в областта на шията, докато подс. Ф. му е нанасял удари. В случая производният характер на установените от свидетелите факти, не обуславя отхвърляне на депозираните от тях показания, както неоснователно смята защитата. Тези гласни доказателствени средства са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени при разкриването на фактологията на деянието, наред с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност. В разглеждания случай показанията на св. Й., К., Н. действително не отразяват личните им възприятия от хронологията на инцидента между частния тъжител и подсъдимите /доколкото Й. е присъствала само на първоначалния удар, но не и на целия конфликт от самото му начало до края/, а пресъздават съдържанието на непосредствено споделеното им от ЧТ за случилото се. В доказателствения процес, обаче, не съществува забрана за използване на производни доказателства въобще, а само за подмяната на първични с производни такива. В тази насока, въззивният съд логически вярно е отчел, че свидетелите Й., К.и Н. депозират свидетелски показания за непосредствено възприети от тях обстоятелства, като няма пречка това да бъдат и изявления на частния тъжител, въпреки че последният не може да бъде разпитван в качеството на свидетел.

От друга страна в мотивите към присъдата са изброени редица обстоятелства, които са мотивирали съдебния състав да не гласува вяра на подсъдимите лица, че подс. Ф. не е нанасял удари, а подсъдимата П. единствено е стояла настрани. Контролираната инстанция е отчела несъответствието между обясненията на подсъдимите лица с еднопосочната информация, съдържаща се в показанията на свидетелите Й., К.и Н., също изпълнената СМЕ. Настоящата съдебна инстанция се съгласява с този извод, предвид очевидната непълнота на разказа на подсъдимите П. и Ф. по отношение начина на получаване на телесните увреждания на ЧТ. В този смисъл уместно СРС е съпоставил обясненията на подсъдимите лица със заключението на изпълнената СМЕ, съгласно което се констатира повърхностна травма на главата на ЧТ. Последното опровергава твърденията им, в които отричат да са удряли ЧТ, а единствено посочват, че подс. Ф. се е опитвал да го отблъсне с ръце. Вещото лице посочва, че механизмът на травмата отговаря да е получен по съобщения от Й. начин, а именно нанасяне на удари с части на човешкото тяло, каквито са юмруци, шамари или удари с глава.

 Съгласно експертизата получените увреждания от подсъдимия Ф. /успоредни линейни охлузвания/ не биха могли да бъдат получени при удар с глава /както твърдят подсъдимите/, а е възможно да бъдат причинени при отблъскване с ръце при самоотбрана в областта на главата. Следователно описания от подсъдимите лица механизъм на събитията, довели до получаване на телесните увреждания на подсъдимия Ф. също се опровергава от констатираното в изпълнената СМЕ. Относно възражението на защитата на подсъдимите лица, че остава неизяснен механизма на счупване на нокътя на Ф., настоящият съдебен състав намери същото за неоснователно. Вещото лице е категорично, че травмата на нокътната плочка е индиректна травма, която не може да бъде причинена директно от страна на ЧТ на подсъдимия Ф.. Вещото лице в съдебно заседание разяснява, че тази травма се свързва с отлепване на нокътната плочка, закантване и издърпване като се получава травма под нокътното пространство. Посочва, че е получена по всяка вероятност при захват с ръката в дрехите на друго лице, при рязко отдръпване на двете лица и отлепяне на плочката. Изключва напълно възможността да е нанесен удар в тази зона от ЧТ, тъй като тогава не би могло да се реализира счупване на нокътната плочка и поднокътен хематом.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетелките Н. и П. за обективното състояние на ЧТ след нанесения му побой убедително кореспондират със съобщеното от св. Й. относно механизма на получаване на уврежданията. Н. и П. посочват, че са забелязали зачервявания по врата на Й., което намира потвърждение в заявеното от Й., относно споделеното пред нея от ЧТ, че е бил държан за врата от подсъдимата П.. Всичко това сочи  на достоверност на сведенията, внесени от свидетелите Н., П. и Й., поради което и този съд изгради изводите си въз основа техните показания и заключението на СМЕ, а дискретидира в голямата им част обясненията на подсъдимите лица, приемайки, че в конкретния случай същите градят тяхна защитна версия.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито са трудов договор № 067/22.08.2016, длъжностна характеристика, фиш за заплати, молба за прекратяване на трудов договор №60/26.09.2016г., 2 бр. фиш за медицинска помощ и др. При служебната проверка на същите, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите доказателства, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.

Съдът изгради своите изводи и въз основа експертното заключение, последното като компетентно, пълно и обосновано. От него се установява, че Д.И.Й. е получил повърхностна травма на главата, която му е причинила болка и страдание. При подсъдимия Ф. са установени следните увреждания: две взаимно успоредни линейни охлузвания в дясната половина на челото. Кръгловат оток на долната челюст вляво. Счупване и подлежащ хематом на четвърти пръст на лявата ръка.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит в областта.

На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд се солидализира с изводите на първата инстанция, че подсъдимите Г.Ф. и Н.П. са осъществили състава на повдигнатото с тъжбата обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 130, ал.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК

Законосъобразно Софийски районен съд е приел, че от обективна на 27.09.2016г. между 10:30-11:00 часа в гр. София, ж.к. „******, подсъдимият Г.Ф. като извършител и при условията на съизвършителство с Н.Г.П. – съизвършител, чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото, причинил на Д.И.Й., ЕГН **********, управител на „X12”ЕООД, повърхностна травма на главата, с неуточнена локализация, причинила на пострадалия болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал.2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.  

От обективна страна на 27.09.2016г. между 10:30 -11:00 часа в гр. София, ж.к. „******, подсъдимата Н.П. като извършител при условията на съизвършителство с Г.И.Ф. –съизвършител, чрез нанасяне удари в областта на главата и тялото, причинила на Д.И.Й., ЕГН **********, управител на „Х12“ЕООД, повърхностна травма на главата, с неуточнена локализация, причинила на пострадалия болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал.2, вр. с чл. 20, вр. ал.1 от НК.

Доколкото частния тъжител посредством депозираната тъжба е очертал рамките на обвинението, правилно СРС се е произнесъл единствено по отношение причиняване лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Това не е сторено случайно, а  е взето предвид, че частния тъжител е поискал произнасяне само по отношение на повдигнатите обвинения с тъжбата, като констатираните увреждания правилно е отбелязано от СРС, че следва да се отчитат единствено при индивидуализация на наказанието на подсъдимите лица.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие. Подсъдимата П. е хванала през врата тъжителя, докато подс. Ф. е нанесъл удари в областта на главата и тялото на тъжителя като по този начин е причинен противоправния резултат. Обосновано е посочено от контролираната инстанция, че в случая без значение е кой какви удари е нанесъл, щом двамата са взели участие в изпълнителното деяние и в резултат на общите им усилия е причинен съставомерния резултат.

От субективна страна законосъобразно СРС е преценил, че деянието е извършено от страна на подсъдимите виновно, при форма на вината пряк умисъл. Въззивната съдебна инстанция също прие, че подсъдимият Ф. нанасяйки удари върху тялото на пострадалия, а подсъдимата П. държейки го в областта на шията са съзнавали общественоопасния характер на деянието си и са предвиждали настъпването на общественоопасните последици.

Нужно е да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на контролирания съд по отношение невъзможността за приложение на института на реторсията. В случая съгласно установената съдебна практика реторсията винаги предполага две противоправни деяния, когато на противоправното деяние, което е извършил деецът отговори с друго противоправно деяние. Следователно, когато телесната повреда е причинена при непреустановено нападение, не са налице основания за приложение на института на реторсията, тъй като второто деяние не се явява противоправно. По делото по несъмнен начин се доказа, че когато ЧТ е нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на подсъдимия Ф., нападението по отношение на тъжителя не е било преустановено. В този смисъл напълно правилно районният съд е преценил, че деянието на тъжителя не е противоправно и не е основание за приложение на чл. 130, ал.3 от НК.

При индивидуализацията на наказанието двамата подсъдими за извършеното от тях престъпление, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице всички предпоставки по чл. 78а от НК за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Правилно при определяне размера на наложената глоба съдът е взел предвид липсата на други противообществени прояви на подсъдимите лица, като настоящата такава е инцидентна в техния живот, както и че действията на подсъдимия Ф. са били провокирани от отказа на тъжителя да оформи незабавно трудовата книжка на съпругата му, както и възникналите между тях разногласия по повод елементи от трудовото й правоотношение. Обосновано като отегчаващо обстоятелство спрямо подсъдимата П. е взето предвид, че деянието е извършено по отношение на човек, за когото е знаела и била наясно, че страда от онкологично заболяване и е претърпял лечение. Като отегчаващо обстоятелство правилно е взето предвид нанесените увреждания, които реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които не са инкриминирани в тъжбата.

Законосъобразно и с оглед констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът е отмерил и размера на административното наказание - на минимума на предвиденото - от 1000 лева. Обосновано е преценено, че такова наказание ще засегне в достатъчна степен имуществената сфера на подсъдимите лица, че да изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция и да ги мотивира да се въздържат от подобни посегателства занапред.

По отношение на гражданския иск за претендирани неимуществени вреди, законосъобразно СРС е приел същият за доказан по основание, като същият е бил уважен изцяло - за сумата от 1000 лева. Съобразявайки причинените на тъжителя  неимуществени вреди - болки, страдания правилно СРС е приел, че сумата от 1000 лева е справедливо обезщетение за тяхната обезвреда, като е взел предвид, че тъжителят известно време не е могъл да спи и е изпитвал болки, видимо бил отпаднал, унил, отслабнал и физически.

Разрешението за присъждане на лихвите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционната присъда е правилна и следва да се потвърди в частта й, с която подсъдимите са били осъдени да заплатят в полза на частния тъжител направените от него по делото разноски пред първата инстанция, а в полза на СРС - сумата 93,84 лв. - разноски в хода на делото. Правилно на основание в тежест на подсъдимите е възложено да заплатят държавна такса от 50лв. върху уважения размер на гражданския иск и по 5лв. за изпълнителен лист. Пред настоящата инстанция ЧТ представи доказателство за извършени разноски – заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лв., които също следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимите лица.

Така мотивиран и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд

  

Р       Е      Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.03.2018 г. по н.ч.х.д. № 4942/2017 г. на СРС, НО, 94-и състав.

ОСЪЖДА подсъдимия Г.И.Ф. с ЕГН ********** да заплати на частния тъжител Д.И.Й. с ЕГН ********** сумата в размер на 675,00 /шестстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща направени от него разноски по делото пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА подсъдимата Н. И. П. , ЕГН ********** да заплати на частния тъжител Д.И.Й. с ЕГН ********** сумата в размер на 675,00 /шестстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща направени от него разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.