Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 473 09.05.2023 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело номер
426 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 22-0306-000397 от 27.08.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група към РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен - временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.
В сезиращата съда жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Излагат се доводи, че РС
Нова Загора е отменил издаденото за нарушението Наказателно постановление №
22-0306-001771 от 12.10.2022г. с неговор решение №135 от 19.12.2022г. по НАХД №
497/2022г. по описа на РС Нова Загора, което доказвало липсата на допуснато
административно нарушение и съответно основание за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител. Поддържа
депозираната жалба и претендира разноски.
Ответникът – ВПД Началник
група към РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен, не се явява лично, не изпраща
процесуален представител. Изпраща административната преписка, като
моли за отхвърляне на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на разноските и намаляването им до установения в
актуалната Наредба минимум.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в административната преписка,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващият Т.Д.Д. е собственик на лек автомобил –
Фолксваген Голф с peг. № А****ВХ. На 27.07.22 г. около 15:10 ч. в град Нова
Загора същият бил спрян за проверка от служители на РУ Нова Загора при ОДМВР
Сливен, които установили, че водачът управлява лек автомобил Фолксваген Голф с peг.
№ А****ВХ като предният десен фар на МПС бил с подменен тип крушка , като била
поставена крушка със синя светлина, вместо стандартната такава с бяла светлина.
Посочената констатация била преценена от длъжностното лице като значителна
техническа неизправност, изразяващо се в „значително отклонение от
изискванията“. За констатираните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП бил
съставен АУАН № 185137/27.08.2022 г. подписан с възражения от нарушителя,
сочещи че крушката е сменена от оторизиран автомобилен сервиз, като според
жалбоподателя не е била сложена лично от него. Възраженията са били вписани в
присъствието на свидетели, като е било посочено и това, че при извършената
проверка никой от полицейските служители не се е представил.
На база констатациите в АУАН била издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000397 от 27.08.2022
г., от Началник група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със
заповед № 343з-3031/31.12.2021г., с която на жалбоподателя, на основание чл.
171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността,
считано от 17: 57 ч. на 03.07.2022 г., и е отнето СРМПС № *********. Като
мотиви в заповедта са възпроизведени констатациите от съставения АУАН №
1851037/27.08.2022 г. против Т.Д., и е прието, че същият е управлявал МПС със
значителна техническа неизправност, с което виновно е нарушил: чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на лицето на 28.02.2023 г. С жалба вх. № 2431
от 08.03.2023г. Т.Д. е оспорил заповедта пред Административен съд Бургас и е
образувано настоящото съдебно производство.
При горната фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като
подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР –
Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил
различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от
ЗДвП, сред които е посочен началник група при ОДМВР Сливен, РУ Стара Загора.
Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена
форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, вкл.
чрез препращането към констатациите от извършената проверка, обективирани в
АУАН № 185137/27.08.2022 г.
В производството по издаването на заповедта обаче са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
довели до нарушение на приложимия материален закон, поради следното:
Съгласно чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване
на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение. От съдържанието на мотивите на оспорената заповед се установява, че
фактическите обстоятелства, които обосновават наличието на посоченото нарушение
са описани по следния начин: "... управлява личният си МПС със значителна
техническа неизправност, подменен е типът на крушката на преден десен фар.
Поставена е крушка със синя светлина вместо изискуемата бяла такава. Съответно,
разпоредбата, приета за нарушена е чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която
"Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1.
технически изправни".
От друга страна самата разпоредба на чл. 171, т. 2, б.
"а" от Закон за движение по пътищата не включва в състава си такова
изискване. При нея, за да са налице предпоставките за налагане на ПАМ -
временно спиране от движение на пътно превозно средство, следва "пътното
превозно средство да е технически неизправно, включително и когато съдържанието
на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или
конструкцията му е изменена без съответното разрешение". За
административния орган причината за налагане на ПАМ е, че ППС е неизправно – с
подменен тип на крушката на преден десен фар. Несъответствието на типа на
крушката обаче, е обстоятелство което няма как да бъде установено само при една
визуална проверка. За доказване на посоченото обстоятелство е необходимо изрично
да бъде установен и посочен, както констатирания тип осветително тяло , така и
допустимият такъв.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 12 ППЗДвП
са определени нормативно повредите или неизправностите, при чието наличие МПС е
технически неизправно. В настоящия казус видно от същите тези 12 точки и
подточки на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП е, че сочената техническа неизправност на
лекия автомобил на Т.Д. може да бъде отнесена към т. 12, б. "а" от
разпоредбата, която казва " по осветителната уредба са изменени броят,
типът, цветът и разположението на
предписаните светлини, с изключение на светлините за мъгла ". В този
случай обаче, твърдението за различна по цвят светлина на един от фаровете
подлежи на доказване единствено с изземване на веществено доказателство –
неизправната крушка или най-малко с опис на марката и модела, респ. на
техническите й характеристики, доколкото възприятието единствено за цвят е
субективно по своя характер и зависи от физическите и психически възприятия на
конкретното длъжностно лице.
Съгласно Правило №87 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), именовано Единни
предписания за одобрение на светлини за движение през деня за моторни превозни
средства, т.9. „Цвят на светлината“ – изискването е действително излъчваната
светлина да бъде бяла. Установяването на това обстоятелство обаче се реализира
посредством измерването й при условията, предписани в точка 10 на правилата,
именовани „Методика на изпитване“. Същата предвижда установяване цвета на
светлината с фотометрични и колориметрични методи с безцветна стандартна нажежаема
лампа от категорията, предписана за устройството, като напрежението на
захранване се регулира така, че да създаде светлинния поток, който е указан за
същата категория лампа, когато не се захранва от електронна пусково-регулираща
апаратура
Няма как само на база на лично възприятие и преценка да
се приеме, че светлината не отговаря на изискванията за цвят, респ. че това
устройство е неизправно. Затова и звучи несериозно констатацията на актосъставителя,
а след това и на административно-наказващия орган, че процесното МПС е било с
неизправна светлина на преден десен фар. Разбира се, че това е възможно да е било
така, но след като визуално е преценил, че светлината на единия фар на МПС е
синя, той е следвало да направи проверка със сертифициран уред и едва след това
да издаде заповедта за налагане на ПАМ, като органът е разполагал и с
възможността да събере като веществено доказателство съответната крушка, за да
бъде изследвана и доказана по-късно тезата на пътната администрация.
С оглед изложеното, следва извода, че за да наложи
една такава мярка по реда на чл. 171, т. 2, б. "а" от Закон за
движение по пътищата - временно спиране от движение на пътно превозно средство:
" до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е
технически неизправно, включително и когато дневната светлина не е бяла, в
тежест на административния орган е да докаже съществуването на
материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП, което
в случая не е направено, нито в административното производство, нито в
съдебното такова. Недоказано остава обстоятелството, че някой от елементите от
състава на чл. 171, т. 2, б. "а" от Закон за движение по пътищата е
осъществен.
Тези пропуски на Началник Сектор ПП към ОД на МВР
Сливен са довели до нарушаване на изискванията на чл. 35 от АПК, според която
норма "Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени". Нарушението се квалифицира като съществено такова и
води до незаконосъобразност на оспорената заповед.
По изложените мотиви, съдът приема, че оспореният
индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради допуснато нарушение
на материалния закон и съществени нарушения на административно производствените
правила и несъответствие с целта на закона и следва да бъде отменен.
При този изход на спора, разноски се дължат и следва
да се присъдят в размер, съблюдаващ минималния размер на разноските по чл.8,
ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 1000,00лева. Доколкото доказаното като платено
възнаграждение в размер на 600,00 лева е под този минимум, то не следва да се
счита за прекомерно и следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 22-0306-000397 от 27.08.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП, издадена от ВПД Началник група към РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен -
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
неизправността, с която на Т.Д.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 171,
т. 2, б. "а" от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.
Решението не подлежи на оспорване, по арг. от чл. 172,
ал. 5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: